Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 23.10.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
08.10. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1810 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев чрез процесуален представител юрисконсулт Н.А.С., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин срещу Е.Б.А., ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че е подписан Договор за
кредит „Бяла карта“ с № 455393 от 20.02.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД като
кредитор и Е.Б.А. като кредитополучател, с който договор „Аксес Файнанс“ ООД,
се задължава да предостави на Е.Б.А. револвиращ кредит в максимален размер на
200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, като
страните са се съгласили да бъде увеличен размера на револвиращия кредит с
подписването на Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ № 455393 от 11.04.2017
г., с който кредитният лимит е увеличен на 600.00 лв. Ищецът сочи, че
ответникът е усвоил сума в общ размер на 600 лв. от предоставения кредитен
лимит, като дължимата към момента на депозиране на исковата молба главница е в
размер на 598, 99 лв. и върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ
договорна лихва, като в настоящия случай същата е в размер на 47, 34 лв., за
периода от 3 март 2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до
6 август 2017г. – датата на предсрочната изискуемост. Обосновава твърдения за
дължима неустойка в размер на 177, 70 лева от ответника, 200 лева разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията и 40, 96 лева лихва за забава върху
главницата за периода от 7 август 2017 г. - датата на настъпване и респективно
обявяване на предсрочната изискуемост до 19 април 2018 г. - датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Обосновава активната си
процесуална легитимация предвид сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 14 февруари 2018 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните
вземания срещу Е.Б.А.: 598, 99 лв. – главница; договорна лихва в размер на 47,
34 лв., за периода от 3 март 2016 г. - датата на първата транзакция по
кредитната карта до 6 август 2017г. – датата на предсрочната изискуемост;
неустойка в размер на 177, 70 лева, 200 лева разходи за извънсъдебно събиране
на вземанията и 40, 96 лева лихва за забава върху главницата за периода от 7
август 2017 г. - датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната
изискуемост до 19 април 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 881/2018г. по описа на РС – Дупница.
Претендира разноски за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК в общ размер на 350, 00 лв., от които - 50, 00 лв. по чл. 13 т. 2 от
НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300, 00 лв. по чл. 25 от
НЗПП.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител от съда адв. Р.Д. ***, в който отговор се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции по изложени съображения за нищожност на договора за бяла карта, респ. заради не обявяване на предсрочната изискуемост на договора на ответника от страна на кредитора по договора.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че е подписан Договор за кредит „Бяла
карта“ с № 455393 от 20.02.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и Е.Б.А.
като кредитополучател, с който договор „Аксес Файнанс“ ООД, се задължава да
предостави на Е.Б.А. револвиращ кредит в максимален размер на 200 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва
и върне съгласно условията на сключения договор, като страните са се съгласили
да бъде увеличен размера на револвиращия кредит с подписването на Анекс към
Договор за кредит „Бяла карта“ № 455393 от 11.04.2017 г., с който кредитният
лимит е увеличен на 600.00 лв., както и че е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 14 февруари 2018 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК
********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
По делото е представено нарочно
уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с което следвало да се
уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния
договор.
От приетото по делото заключение на
допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Г.В., се установява, че към деня на
последната справка предоставена от ищеца при изготвяне на експертизата -
24.09.2019г. размерът на остатъчното задължение по пера към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и към момента на изготвяне на заключението, е както следва: задължение
към депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист – главница 598, 99 лв.;
договорна лихва – 47, 34 лв.; неустойка
- 06.04.2016-06.08.2017г. - 177, 70 лв.;
разходи и такси за извънсъдебно събиране – 200, 00 лв.; законна лихва -
07.08.2017г. - 19.04.2018г. - 40,
96 лв., общо дължима сума - 1 055, 59 лв.
С определение, постановено по делото в проведеното открито съдебно заседание на 06.08.2019г., съдът е конституирал като трето лице - помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и
размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявеният
иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника.
От ответника, освен вземанията за
главница, се претендират и вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава, суми по договор за допълнителни
услуги и застрахователна премия. По отношение на вземането за договорна лихва,
както и вземанията за допълнителни услуги и неустойка, съдът намира, че за
ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като
клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността,
поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е
нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране
на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е
налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 600 лв., от която сума се дължи 598, 99 лева. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на осн. чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава.
Във връзка с направените от ответника чрез назначения му особен представител възражения следва да се посочи на първо място, че за да е действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Направените възражения относно недължимостта на сумата предвид твърденията за не уведомяване на длъжника за настъпилата цесия, съдът намира за неоснователни, тъй като съобразно практиката на касационната инстанция (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК) цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая приложеното към исковата молба уведомление е връчено на особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Ето защо, връчването на приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител на длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поради това, в случая следва да се приеме за валидно уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цедиране на процесното вземане на ищеца, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на 19.04.2019 г.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 90, 00 лв. (25, 00 лева за държавна такса, и 65, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение), а в настоящото производството - в общ размер от 938, 00 лв. (държавна такса – 200, 00 лв., 300, 00 лв. - внесен депозит за особен представител, 150, 00 лв. - внесен депозит за вещо лице и 288, 00 лв. – адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 527, 57 лв. - разноски в исковото производство и сумата в размер на 50, 62лв. - разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Б.А., ЕГН: **********,***, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин сумата в размер на 598, 99 лв., представляваща главница, дължима по сключен между „Аксес Файнанс” ООД и ответника договор за кредит „Бяла карта” с № 455393 от 20.02.2016г. и анекс към него от 11.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 881/2018г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: договорна лихва в размер на 47, 34 лв., за периода от 3 март 2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 август 2017г. – датата на предсрочната изискуемост; неустойка в размер на 177, 70 лева, 200 лева разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и 40, 96 лева лихва за забава върху главницата за периода от 7 август 2017 г. - датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 19 април 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Б.А., ЕГН: **********,*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, разноски по настоящото дело в общ размер на 527, 57 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 881/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 50, 62 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: