МОТИВИ към
Присъда № 23/08.05.2012г., постановена по НОХД № 211/2012г.
по описа на Асеновградски районен съд, V н. с.
Районна прокуратура – Асеновград е повдигнала
обвинение срещу А.В.К. – роден
на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик,
неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 16.12.2011 г. в гр.Асеновград,
обл.Пловдивска, макар и като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, е причинил на И.К.П. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на първи горен ляв зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето
– престъпление по чл. 129 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В съдебното производство е предявен и
приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от И.К.П.,
лично и със съгласието на законния си представител Р.И.Г., против подс.А.В.К. за сумата от 4000 лв., представляваща претърпените
от престъплението по чл. 129 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3
от НК неимуществени вреди – физически болки и страдания, ведно със законната
лихва от момента на деянието 16.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
И.К.П., действащ лично и със съгласието на законния си представител Р.Г., е
конституиран в качеството му на граждански ищец в наказателния процес.
Съдебното производство е проведено по
реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.
371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – Асеновград
поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимият обвинение, като счита
последното за доказано по несъмнен и категоричен начин. Не се спира в детайли
на фактическата обстановка, тъй като последната не се оспорва от подсъдимия. Тъй
като производството е протекло по реда на Глава XXVII от НПК и направените от подс.А.К.
самопризнания се подкрепят със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, предлага на Съда да признае подсъдимият за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК. С оглед наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства предлага на Съда да замени наказанието „лишаване от свобода“ с
„пробация“ като приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК, която да
бъде за срок от шест месеца. С това наказание счита, че целите на закона ще
бъдат изпълнени, като деецът ще се поправи. Наред с това навежда доводи, че в
подрастващото поколение съществува агресия и последните често прибягват до
нанасяне на телесни увреждания на свои връстници или по-малки, тъй като се
чувстват безнаказани. По отношение на гражданският иск счита, че същият е
основателен до размера от 2500 лева, който размер ще овъзмезди пострадалия за
причинените му болки и страдания.
Повереникът на гражданският ищец И.П. – адв.Ч. моли Съда да уважи изцяло така предявения граждански
иск, като счита, че последния бе доказан по основателност и размер. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че увреждането се е
отразило особено тежко на пострадалия, който дълго време провеждал лечение.
Същият е в млада възраст и това сериозно се е отразило на поведението му. Моли
Съда да присъди и направените от гр.ищец разноски.
Гражданският ищец И.П. поддържа
изложеното от повереника си.
Защитникът на подс.К. – адв.К. също счита, че обвинението е доказано по категоричен
начин, като моли Съда да отчете наличието единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Защитникът счита, че за изпълнение на целите на наказанието и поправяне на
дееца, предвиденото в чл. 55 от НК наказание „обществено порицание“ ще изиграе
своята възпитателна роля. Евентуално навежда доводи за наличие на
предпоставките на чл. 61 от НК, тъй като счита, че подзащитният му е действал
лекомислено. По отношение на гражданският иска твърди, че част от разноските на
пострадалия са поети от един от родителите на подс.К..
Счита обаче, че така предявеният иск е завишен, тъй като се касае за
неимуществени вреди, които не са конкретизирани. Предлага на Съда да го уважи
по справедливост.
Подс.А.К. се признава за виновен, искрено съжалява за
стореното, като поднася извиненията си на пострадалия и съжалява за неговите
преживявания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият А.В.К. – роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, ученик, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
Св.И.К.П. *** и през
учебната 2011/2012г. учел в СОУ „Св.св.Кирил и Методий“ – гр.Асеновград.
На 16.12.2011г. около
13,00ч. св.И.П. и съученикът му св.Н.А.Ч. тръгнали заедно за СОУ „Св.св.Кирил и
Методий“ за училищни занятия, тъй като били втора смяна. Двамата били
придружавани от М.К. – ученичка в 6-ти клас в същото училище. Тримата вървели
по ул.“Кн.Евдокия“ в гр.Асеновград и стигнали до
магазин за хранителни стоки. М.К. влязла в магазина, а св.И.П. и Н.Б. останали
на улицата да я чакат. Към тях се приближили подс.А.К.,
св.Х.Л.И. и св.Е.И.М., тримата учащи в ПГ „Цар Иван Асен II“ в
гр.Асеновград.
Св.К. И. се приближил към
св.И.П., тъй като го познавал от преди и го попитал защо е говорил пред други
лица, че го бил. Св.П. отговорил, че това не е вярно и св.И. се обърнал с гръб
към П.. Тогава към последния се приближил подс.А.К.,
който без някаква причина нанесъл два-три удара с юмрук в лицето на св.И.П..
Св.К. И. се намесил, като хванал подсъдимия и го дръпнал на страни. Така св.И.
и подс.К. ***, но след като изминали около 5-6 метра,
подс.К. се обърнал, приближил се отново до св.П. и му
нанесъл силен удар в лицето в областта на устата. Св.П. усети силна болка и от
устата му потекла кръв. Той изплюл в ръката си кръвта, както и по-голяма част
от горния ляв зъб, който се счупил в резултат на удара с юмрук. Тогава св.К. И.
отново се намесил, като издърпал настрани подсъдимия и двамата се прибрали по
домовете си.
Св.И.П. позвънил по телефона
на майка си – св.Р.Г., като поискал да го вземе там от където е. Св.Г. му
казала, че няма възможност и да се прибере сам, при което св.П. се прибрал в
дома си. На входната врата бил посрещнат от св.Г., която видяла, че лицето и
част от ръцете му са в кръв, а устните му били силно подути. Св.П. обяснил, че
му били избити зъбите. Св.Г. се опитала да му даде обезболяващо, но св.П. не
успял да го преглътне, тъй като имал силни болки в устата и подутини по лицето.
Придружен от св.Г., И.П. посетил хирургически кабинет, където бил прегледан и
получил медицинско удостоверение. Вечерта посетил и личния си стоматолог, който
прегледал счупения зъб и установил, че нервите на зъба са открити и това пречи
на св.П. да преглъща и да изпитва болка. Стоматологът умъртвил зъба и на
следващата сутрин продължил с лечението, като направил снимка на счупения зъб и
констатирал възпаление на венците. Св.П. пил няколко седмици обезболяващи
поради възпалението на венците, като счупения зъб бил третиран с лекарства за
умъртвяване на нервите, което изисквало всекидневното му почистване. Това
лечение продължило около два месеца, след което започнало изграждането на щифт,
който да облече счупения зъб. При поставянето на щифта венеца на св.П. отново
се възпалил, като възпалението засегнало и синусите и болката преминала нагоре
към челото му. Образувал се оток, което наложило провеждане на лечение с
антибиотици в продължение на десет дни, като бил поставен дренаж за
дезинфекциране на зъба. Последвало обличането на зъба с коронка, като
стоматолога обяснил на св.Г., че възпалението създало опасност и за съседните
зъби, тъй като засегнало сериозно венеца на св.П. и въпреки проведеното
лечение, съществува опасност от повторно възпаление и загуба на зъба. Към
настоящият момент на зъба била поставена коронка, но ако се появи ново
възпаление, то може да засегне съседните зъби и да се наложи премахване на
лекувания зъб и поставяне на мост.
Получената травма оказала
негативно влияние върху пострадалия св.И.П.. Същият се чувствал унижен, нямал
самочувствие, постоянно се криел, тъй като не желаел околните да видят липсата
на зъб в устата му. След поставяне на коронка се притеснявал, че изкуствения
зъб се вижда и си личи. Липсата на зъба се отразила на храненето и говора му,
като прикривал устата си с ръка и фъфлел, докато говорел. Това му състояние
продължило около четири месеца – от момента на нараняването до съдебното
производство.
Майката на подс.К. – св.В.С. провела среща със св.Г. около седмица
след инцидента, като се уговорили да изплатят обезщетение на св.П. около 300
лева, но С. поискала отсрочване на заплащането, тъй като следвали новогодишни
празници. В последствие състоянието на св.П. се усложнило, но последващи срещи
между родителите на подсъдимия и пострадалия не били проведени. През февруари
2012г. св.С. посетила стоматолога на св.П. и на 10.02.2012г. заплатила сумата
от 290 лв., която била част от стойността за лечение на счупения зъб, а друга
част се поемала от Здравната каса. Преди това св.Г. сама заплащала лечението на
зъба на св.П. и закупувала лекарствата.
Описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанието на подс.А.В.К., направено по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Последното се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно показанията на свидетелите И.К.П., Н.А.Ч., Х.Л.И., Е.И.М., В.
С. С. и Р.И.Г., както и показанията на св.Р.Г., дадени в хода на съдебното
следствие. Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви,
последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
В хода на досъдебното производство била
назначена съдебно медицинска експертиза, от чието заключение се установява, че
на св.И.П. е било причинено счупване на коронката на първи горен ляв зъб на
площ по-голяма от ½ от общата повърхност на зъба, като външния слой край
линията на счупването достига до венечната лигавица
при здрави антагонист и съзъбие, драскотина, кръвонасядане
и травматичен оток по лицето, охлузване по шията. Тези травматични увреждания
са били причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно по начин и
време да се получат от удари с юмруци в областта на лицето и устата. Счупването
на първи горен ляв зъб е преценено като избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говоренето – средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 ал.1 от НК. Останалите телесни увреждания са причинили болка и страдание.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, пълно,
съобразено с поставените задачи и специалните знания на вещото лице.
Заключението кореспондира и със събраните свидетелски показания и медицинските
документи, представени по делото.
При така установената по безспорен и
категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият А.В.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129
ал. вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК за това, че на 16.12.2011
г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, макар и като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, е причинил на И.К.П. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на първи горен ляв зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето.
От обективна страна се събраха
достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че именно подс.К. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 129 ал.1 от НК. Подс.К. е
нанесъл няколко удара с юмрук в лицето и устата на пострадалия св.И.П., като с
последния от тях е причинил счупване на първи горен ляв зъб. Съдът приема, че
зъбът се счупил именно от ударите, нанесени от подс.К.,
тъй като св.П. не е имал други оплаквания за зъбите и след последния удар в
областта на устата, св.П. е почувствал силна болка, изплюл е кръв и част от
зъба си.
От субективна страна формата на вината на подсъдимият
е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е
разбирал свойството и значението на извършеното от него, действал е с намерение
да отправи заканата с убийство, като за да бъде по-убедителен е размахвал и хладно
оръжие. Извършил е престъплението като непълнолетен, но е разбирал значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Извода за това се прави от
самото поведение на подсъдимия, който нанесъл няколко удара, отдалечил се от
пострадалия, след което отново се върнал и му нанесъл последен силен удар, с
който причинил и средна телесна повреда.
За извършване на престъпление по чл.129
ал.1 от НК и след редукция на наказанието по реда на чл. 63 ал.1 т.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години. Съдът следва да определи наказанието лишаване от свобода, каквото е
предвидено за това престъпление като прецени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. По отношение на подс.А.К.
отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани. Налице са
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чисто съдебно
минало, младата възраст, тежко семейно положение – живее при един от родителите
си, които са разведени, критичното отношение към извършеното от него, поднасяне
на искрени извинения към пострадалия. Всичко това мотивира Съда да приеме, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Ето защо Съдът счита, че следва да определи
наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК като замени наказанието
лишаване от свобода с наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при следната съвкупност от пробационни мерки на осн. чл. 42а
ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.1 от НК, а именно:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.Асеновград,
ул.”Александър Стамболийски” N 49, вх.А, ет.3 ап.9 за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 42а ал.3 т.1 вр. с ал.2 т.1 вр. с ал.1 от НК
определя периодичност на явяване и подписване на подсъдимата пред пробационния служител на „ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО”.
-
Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът счита, че с така определеното наказание ще се
изпълнят целите
на наказанието за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Подс.А.К. ще има
възможност да преосмисли поведението си и да се поправи, като това наказание ще
има превантивно възпитателен ефект както върху подсъдимият, така и в
обществото.
По повод направеното искане
от страна на защитата за евентуално приложение на чл. 61 от НК, Съдът приема,
че подс.К. е действал умишлено и целенасочено, както
бе описано по-горе. Поведението му е било с цел да нанесе телесно увреждане на
пострадалия, като подс.К. е нанесъл няколко удара,
след което се отдалечил. Явно осъзнал, тези удари не са причинили достатъчно
болка на пострадалия, подс.К. се върнал и нанесъл
последен и много силен удар, който причинил счупването на първи горен ляв зъб.
Всеизвестно е, че зъбният емайл има висока здравина и счупването с юмрук би се
получило при използването на голяма сила от страна на лицето, което нанася
удара. Именно това е била и целта на подсъдимия, който ясно е съзнавал
последиците от силния удар, който е искал да нанесе и който е нанесъл.
Лекомислие би имало ако подсъдимият е нанесъл един или два удара, но след това
е осъзнал, че действа неправомерно и се откаже от последващи удари, което в
настоящият случай не е така. Неоснователно е и искането на защитата за налагане
на наказание „Обществено порицание“. Това наказание не би имало възпитателен
ефект върху дееца, който едва ли би осъзнал противоправността на деянието си с
такова наказание. Напротив дори, с наказанието „Обществено порицание“ подс.К. би се чувствал безнаказан и дори би приел, че това
е начин да стане известен сред връстниците си, които едва ли била приели
съобщаването за извършеното престъпление като отрицателно негово поведение, а
напротив – биха приели това като официална похвала.
Безспорно с виновното си поведение подс.А.К.
е причинил на св.И.П. неимуществени вреди – болки и
страдания, които следва да репарира. Отговорът на въпроса за основателността на
гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на
деянието. Относно последното, Съдът изложи съображения по-горе. В конкретният
случай по отношение на размера на претенцията на гражданският ищец Съдът констатира,
че гражданският ищец претендира от подсъдимия сумата от 4 000 лева. За
наличието на болки и страдания по делото са налице данни от медицинската
документация, заключението на вещото лице, както и показанията на св.Р.Г.. От
показанията на последната се установява, че пострадалият свидетел И.П. е търпял
болки и страдания в продължителен период, като лечението му продължава и към
настоящият момент. Същият около две седмици след нанесената му телесна повреда
е изпитвал силни болки и не е могъл да се храни и преглъща. Лечението му било
съпроводено с постоянни намеси на стоматолог, ежедневни промивания на счупения
зъб, възпалителни процеси, постоянен прием на болкоуспокояващи. Св.П. чувствал
неудобство от вида си, постоянно прикривал устата си с ръка, избягвал срещите с
хора извън семейството си, избягвал разговорите, тъй като фъфлел и не харесвал
външния си вид, тъй като едва 14 годишен загубил преден зъб, която загуба била
видима за всички. Ето защо и с оглед събраните по делото доказателства Съдът
счита, че така предявеният граждански иск следва да бъде уважен до размера от 3 000
/три хиляди/ лева, като над този размер до пълният предявен размер от 4 000
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Посочената сума се дължи ведно със законната
лихва от момента на деянието – 16.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Подс.К. следва да бъде осъден да заплати тази сума
чрез законните си представители В.С. и В.К., тъй като е непълнолетен.
Подсъдимият А.К., чрез законните си представители В.С.
и В.К., следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да бъде осъден да заплати на
гр. ищец И.П. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените от
гр.ищец разноски за повереник.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК подс. А.К., чрез законните
си представители В.С. и В.К., следва да бъде осъден да заплати по сметка на Съда
в полза на държавния бюджет, държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 120 лева, както и сумата от 105 лева,
представляваща разноски по делото.
Причини за извършване на деянията – незачитане
на установения в страната правов ред и незачитане на личната неприкосновеност.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: