Решение по дело №362/2019 на Окръжен съд - Ловеч

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

       град Ловеч, ….07.2019 год.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                           1.СЕВДА ДОЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

  2. ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА в.гр.дело № 362 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Постъпила е въззивна жалба от „****” ООД, представлявано от управителя А.К., чрез адв.  П., против извършени действия на ЧСИ, срещу разпореждане за разпределение на постъпили суми от 05.04.2019 г. по изпълнително дело № 138 от 2019 г. по описана ЧСИ И.Л., предявени с протокол от 08.04.2019 г., в частта, в която е извършено събиране и разпределение в полза на НАП на сумата от 10 812. 00 лева, ведно с всички начислени от ЧСИ такси и разноски по изпълнението, като моли в тази част да бъде отменено.

Излага, че частният съдебен изпълнител по силата на закона - чл. 191, ал. 3 - ал. 5 от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК извършва действия по събиране и на публични вземания. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго, а съгласно ал. 3 на същия член, публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидено друго. Навежда довод, че в конкретния случай е налице изключението на чл. 163, ал. 3 от ДОПК, тъй като по силата на чл. 191, ал. 3 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК съдебен изпълнител, а не публичния изпълнител е този който събира публичното вземане. Посочва, че не е налице обаче изключението на чл. 163, ал. 1 от ДОПК, тъй като нито в ГПК, нито в ДОПК, нито в ЗЧСИ е предвидено изрично, че когато съдебен изпълнител събира публично вземане и в този случай той действа по правилата на ГПК. Счита, че когато съдебният изпълнител действа и като публичен изпълнител, по отношение на действията му за събиране на публичните вземания, приложими са правилата на ДОПК. Посочва, че срещу действията на публичния изпълнител, законодателят е предвидил задължителен административен контрол (чл. 266 и сл. от ДОПК) за законосъобразността им, поради което след като този ред не е изчерпан в конкретния случай, компетентен орган е съответния териториален директор на НАП, а именно директора на ТД на НАП - Велико Търново.

Излага, че по реда на ДОПК следва да се администрира настоящата жалба от ЧСИ И.Л..

Твърди, че конкуренцията между публичното и изпълнителното производство по реда на ГПК е разрешена в разпоредбата на чл. 191 ДОПК и съгласно чл. 191, ал. 1 ДОПК имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на ГПК са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял. Сочи, че в тези случаи, ако след осребряване на имуществото на длъжника и погасяване на задълженията и разноските по изпълнението останат парични средства, Националната агенция за приходите ги превежда по сметката на съдебния изпълнител (чл. 192 от ДОПК). Излага, че по изпълнителното дело са налице несъмнени данни за наложено обезпечение на публичните вземания от 2018 г., извършено от публ. изпълнител В.К.при НАП - офис Ловеч, докато изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало през 2019 г.

Посочва, че срещу доверителя й „****” има издаден PA, с № Р-04000418000020-091-001/23.11.2018 г., изпълнението на който е спряно по реда на ДОПК, като по жалбата срещу него е образувано административно дело № 141/2019 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Твърди, че ЧСИ е уведомен за Решение № 234/18.12.2018 г за спиране на изпълнението по ревизионен акт № Р-04000418000020-091-001/23.11.2018 г., издаден на „****" ООД (сега ЕООД) град Ловеч от компетентните за това приходни органи на НАП - Директор на Дирекция „ОДОП" - град Велико Търново. Сочи, че по делото е изискано актуално Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от НАП, в което е вписано същото -  спряното изпълнение на невлезлия в сила PA с цитираното решение на компетентния административен орган. Твърди, че преди разпределението на събраните суми на ЧСИ Л. са изпратени повторно : Решение № 234 / 18.12.2018 г. на ДД „ОДОП" - гр. Велико Търново за спиране на изпълнението по РА № Р-04000418000020-091-001/23.11.2018 г.; банково извлечение от сметка на „****" ЕООД от дата 26.03.2019 г. за платените осигуровки и данък и справка за задълженията на „****" ЕООД към НАП, генерирана от портала за електронни услуги на НАП на 04.04.2019 г в 17:39:01 часа. Посочва, че изрично е отбелязано, че е спряно изпълнението и се обжалва. Налага довод, че ЧСИ е следвало да съобрази тези писмени доказателства и безспорно е установено, че към датата на извършване на разпределението няма подлежащи на принудително събиране публични вземания.

По делото са постъпили и мотиви от  ЧСИ Л.,  рег. № 903, район на действие ОС Ловеч, в които приема, че жалбата е неоснователна. Посочва, че съгласно чл. 2, ал.1 от 3ЧСИ „Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания", като в чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ предвижда възможност правомощията на ЧСИ да бъдат разширени в случаи, когато Държавата възложи на ЧСИ събирането на публични вземания. Посочва, изпълнителното производство по изп. дело № 20199030400138/2019 г. е образувано в съответствие с чл. 426 от ГПК по молба на заинтересована страна  - взискател на основание представен изпълнителен лист и предмет на принудително изпълнение по настоящото дето е частно парично притезание и приложимия процесуален ред е ГПК. Посочва, че са налице случаи, в които Държавата възлага на ЧСИ събирането на установени публични вземания /публични вземания, представляващи дължими и неплатени държавни такси в полза на съдебната власт/.

Излага, производството по изп. дело №  20199030400138/2019 г. е започнало по молба на частен субект и присъединяването на Държавата е по силата на закона - чл. 458 от ГПК, като в хипотезата на присъединяване на Държавата по реда на чл. 458 от ГПК производството се движи от първоначалния взискател по реда по който е образувано – ГПК, а за Държавата стои възможността да получи удовлетворение когато чрез изпълнителните способи и правилата на ГПК се сберат суми, които ЧСИ ще разпредели и разплати, съобразно реда на привилегиите по ЗЗД. Държавата е присъединен по право взискател само и доколкото има висящо изпълнително производство, което се движи по правилата на ГПК. Посочва, че условия за присъединяване на Държавата в производството по ГПК са: наличие на публично задължение на длъжника по делото и удостоверяване на това задължение в нарочен документ с нормативно определено съдържание - Удостоверение по чл.191 ал.4 от ДОПК, съдържащо: 1.) размера на публичните задължения на длъжника; 2.) наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им. ако има такива, както и за 3.) имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение. Излага, че след като в Удостоверението са отразени публични задължения, то ЧСИ е длъжен да присъедини Държавата в изпълнителното производство и при събиране на сума да включи НАП в разпределението, съобразно привилегията на Държавата, като след влизане в сила на разпределението, предвидената за Държавата сума следва да се преведе по съответната банкова сметка ***.

Налага довод, че по делото безспорно са налице условия за присъединяване на Държавата по реда на чл. 458 от ГПК и ЧСИ е изисквал неколкократно от териториалната Дирекция на НАП представяне на Удостоверение по чл.191 ал.4 от ДОПК и такива са представяни общо три броя /стр. 15-16; 58-60/, като последното удостоверение е предоставено непосредствено преди изготвяне на разпределението - на 05.04.2019г. /стр. 70-73/. Посочва, че и в трите предоставени удостоверения от НАП са вписани публични задължения на длъжника, като в изготвеното разпределение са включени задължения в размер на 10 812. 00 лева, удостоверени в документ с възможно най-близка дата до разпределението /стр. 70-73/. Счита, че не е налице конкуренция между изпълнение от публичен изпълнител по ДОПК и изпълнение по ГПК, тъй като изпълнението по ГПК по настоящото изп. дело е насочено върху парични суми по банкови сметки на длъжника, а изпълнението по ДОПК е обезпечено с възбрана върху конкретен недвижим имот на длъжника, т.е. имуществото, обект на изпълнение, не е едно и също и поради това не съществува конкуренция по см. на чл.191 ал.1 от ДОПК.

Излага становище, че в чл. 436 от ГПК е предвидено, че действията на ЧСИ подлежат на обжалване от всички субекти, засегнати от изпълнението, пред съответния местно компетентен окръжен съд и то по реда на ГПК.

Посочва, че изготвеното разпределение е правилно и законосъобразно, тъй като при изготвянето му ЧСИ е взел предвид и е включил: взискателите по делото /първоначалния ****ЕООД и присъединения по право Държавата/, правилно е определен размерът на вземането на всеки от взискателите и правилно са изчислени дължимите такси към ЧСИ с посочване на конкретното основание за начисляване (за авансовите такси), онагледено е изчисляването и на пропорционалните такси по т.26 от ТТРЗЧСИ (с посочване на материалния интерес, върху който са изчислени и посочване на коефициента на съразмерност   при частично събрана такава такса), както и правилно е посочен реда на привилегиите по чл. 136-137 от ЗЗД.

Сочи, че представените от длъжника: разпечатки от портала на НАП, Решение на ДД „ОДОП" за спиране па изпълнението по Ревизионен акт, банкови извлечения за платени осигуровки и данък и пр. нямат обвързващ характер за ЧСИ.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. П., който поддържа въззивната жалба и представеното писмено становище, като моли да му бъдат заплатени претендираните разноски.

„****” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

ТД НАП В Търново, редовно призован, не изпраща представител.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

По молба на взискателя ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: община Л., гр. Л., ул.Н.П.№ **, ПК: ****0 /стр. 1/ и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 04/12/2018 г. по ЧГД №2215/2018г. г. на РС Ловеч, е образувано изпълнително дело № 20199030400138/2019 г. срещу длъжника „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и актуален адрес на управление - гр. Ловеч, ул. ***, за сумите: 9 621.09 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 259. 75 лева - обезщетение за забава за периода 01.08.2018 г. - 05.11.2018 г. и 648.00 лева - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С разпореждане от 25.02.2019г. /стр. 8/ е образувано изпълнителното дело и е разпоредено да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 06.03.2019 г. на основание чл. 458 от ГПК като взискател по делото е присъединена НАП за сумата от 10 748.13 лева.

На длъжника  е изпратена покана за доброволно изпълнение, която съдържаща и съобщение за: наложените обезпечителни мерки запори на МПС-та и банкови сметки и за присъединяването на НАП. Поканата е връчена на длъжника на 20.03.2019 г.

По делото са наложени на три МПС и запори на вземания по банкови сметки в различни банки.

В резултат от наложените запори на вземанията по банковите сметки на длъжника са постъпили общо 20 320.24 лева.

В удостоверение от НАП от 05.04.2019 г. на стр. 70-73, което е предоставено непосредствено преди изготвяне на разпределението - на 05.04.2019г. /стр. 70-73/, е налице задължение в размер на 10 812. 00 лева, но изрично е отбелязано, че с Решение № 234/ 18.12.2018 г. на ДД „ОДОП" - гр. Велико Търново е спряно  изпълнението по РА № Р-04000418000020-091-001/23.11.2018 г.

ЧСИ  е съставил Постановление за разпределение на постъпили суми от 05.04.2019 г. по изпълнително дело № 138 от 2019 г. по описа на ЧСИ И.Л., с район на действие Окръжен съд – Ловеч, като в него е включил задължение в размер на 10 812. 00 лева.

ЧСИ е насрочил на основание чл. 460 от ГПК извършване на разпределение на постъпилата сума за дата 08.04.2019 г., за която дата страните са били редовно уведомени и не са се явили /стр. 65-69/.

Съставен е протокол от 08.04.2019 г. /стр. 78-79/ за предявяване на разпределение, което разпределение е извършено с Разпореждане от 05.04.2019 г.

Жалбата е подадена от длъжника в срока по чл. 462, ал. 1 ГПК и разгледана по същество е основателна.

Неоснователно е становището на жалбоподателя, че при присъединяване на Дръжавата в изпълнителното производство, произвоството следва да бъде разгледано по ДОПК. Съгласно чл. 2, ал.1 от 3ЧСИ „Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания" и в ал. 2 на чл. 2 ЗЧСИ е предвидена възможност на ЧСИ да бъдат възложени от Държавата събирането на публични вземания. Конкретното изп. дело № 20199030400138/2019 г. е образувано в съответствие с чл. 426 от ГПК по молба на заинтересована страна  - взискател на основание представен изпълнителен лист и предмет на принудително изпълнение по настоящото дето е частно парично притезание и и присъединяването на Държавата е по силата на закона - чл. 458 от ГПК, като в хипотезата на присъединяване на Държавата по реда на чл. 458 от ГПК производството се движи от първоначалния взискател по реда по който е образувано – ГПК. За Държавата е налице възможността да получи удовлетворение при събиране на суми, които ЧСИ ще разпредели. Държавата е присъединен по право взискател само и изпълнително производство се разглежда по правилата на ГПК.

Съдът не споделя и възражението в жалбата, че подадената жалба срещу Постановление за разпределение на суми следва да се администрира по реда на ДОПК. В ГПК е предвидена възможност за обжалване на действията на съдия изпълнителя – чл. 435 и с. ГПК, а за разпределението важат разпоредбите на чл. 462 ГПК за предявяване на разпределението на длъжника и всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Посочен е и срок за подаване на жалба - тридневен и чл. 463 ГПК от деня на предявяване на разпределението. В чл. 463, ал. 1 е предвиден компетентния съд, който следва да се произнесе в случай, че разпределението е обжалвано, а именно окръжен съд, който разглежда жалбата и делото по реда на чл. 278 ГПК.

Въззивната инстанция намира, че неправилно в разпределението е включена сумата   10 812. 00 лева, тъй като в  Удостоверение от НАП от 05.04.2019 г. на стр. 70-73, което е предоставено непосредствено преди изготвяне на разпределението - на 05.04.2019г. /стр. 70-73/, е налице задължение в размер на 10 812. 00 лева, но изрично е отбелязано, че с Решение № 234/ 18.12.2018 г. на ДД „ОДОП" - гр. Велико Търново е спряно  изпълнението по РА № Р-04000418000020-091-001/23.11.2018 г. ЧСИ е имал доказателства, че изпълнението е спряно и не е следвало да включва в разпределението тази сума. Пред ЧСИ е направено изрично възражение в тази насока, което не е съобразено и е довело до неправилно включване в разпределението на сума по невлязъл в сила акт, тъй като към датата на извършване на разпределението няма подлежащи на принудително събиране публични вземания.

В издаденото от НАП удостоверение по чл. 191, ал. 1 ДОПК се включват всички подлежащи на изпълнение публични вземания, включително и тези, които са спорни към момента на издаването, но за които законът е допуснал предварително изпълнение, т. е всички вземания, които подлежат на изпълнение от публичния изпълнител по реда на ДОПК. В случай, че по отношение на обезпеченото публично вземане срещу длъжника е допуснато спиране на изпълнението по реда на чл. 153 ДОПК, по отношение на това вземане е препятствана по закон възможността за насочване на принудително изпълнение. Това се отнася както  за принудително изпълнение по реда на ДОПК, така и за общия изпълнителен процес по рида на ГПК. Включването в разпределението на сумата от 10 812. 00 лева е станало в нарушение на закона, тъй като към този изпълнението е спряно и вземането не е ликвидно и изискуемо. При наличие на изпълняемо право за съдебния изпълнител се поражда задължение да включи в разпределението вземането /ликвидно и изискуемо/ на държавата. В тази връзка е решение №8151/04.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 3729/2016 г., VI о.

Съгласно определение № 656/08.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1323/2018 г. III г. о „При тези мотиви на съдилищата от значение за изхода на делото е отговорът на четвъртия въпрос на касатора, от който следват разрешенията и на останалите поставени проблеми. Присъединяването на държавата като взискател за дължимите и публични вземания, уредено в чл. 458 от ГПК, се подчинява на общите условия за допустимост на изпълнителния процес, едно от които е наличие на изпълняемо право. Изпълнителният процес е сурогат на липсващото доброволно изпълнение, поради което не трябва да се образува изпълнително производство, ако не може да се иска доброволно изпълнение. Това означава, че изпълняемото право трябва да е изискуемо и ликвидно. Затова нямат качеството на изпълняемо право срочните, условните притезания, както и притезанията, обусловени от изпълнението на насрещно задължение на кредитора/чл. 418, ал. 2 от ГПК/. Неопределеността на дължимата престация изключва принудителното и изпълнение, защото изпълнителният орган не ще знае какво да изпълнява. Ето защо неликвидните притезания, които са недостатъчно индивидуализирани по основание, съдържание и размер, нямат качеството на изпълняемо право. Следователно изпълняемото право е изискуемо и ликвидно/установено в изпълнителното основание/ притезание, без значение какъв е предметът на престацията. Този извод се отнася не само за гражданското, но и за публичното притезание /Българско гражданско процесуално право", Девето преработено и допълнено издание от 2012 г., А. М., О. С., В. П., Р. И., стр. 908/. От изложеното следва, че за конституирането на държавата като присъединен взискател за дължимите и публични вземания не е достатъчно само спазване на процедурата по чл. 458 от ГПК за съобщение до Националната агенция за приходите и съответен отговор на агенцията, че условно се дължи определена сума. Необходимо е посоченото в отговора притезание да е ликвидно и изискуемо. Тогава е налице изпълняемо право и съдебният изпълнител може да пристъпи към принудително изпълнение. В този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на въпроса, което съответства на процесуалната норма, уреждаща принципа за необходимост от изпълняемо право като условие за образуване на изпълнителния процес/чл. 418, ал. 2 от ГПК/”.

Въззивната инстанция намира, че неправилно в разпределението е включена сумата   10 812. 00 лева, тъй като в  Удостоверение от НАП от 05.04.2019 г. на стр. 70-73, което е предоставено непосредствено преди изготвяне на разпределението - на 05.04.2019г. /стр. 70-73/, е налице задължение в размер на 10 812. 00 лева, но изрично е отбелязано, че с Решение № 234/ 18.12.2018 г. на ДД „ОДОП" - гр. Велико Търново е спряно  изпълнението по РА № Р-04000418000020-091-001/23.11.2018 г. ЧСИ е имал доказателства, че изпълнението е спряно и не е следвало да включва в разпределението тази сума. Пред ЧСИ е направено изрично възражение в тази насока, което не е съобразено и  е довело до неправилно включване в разпределението на сума по невлязъл в сила акт.

При този изход на процеса „****” ЕООД, ЕИК ****, адрес : гр. Л., ул. „****, представлявано от Е.С.Г., следа да заплати на „****” ООД, с ЕИК от ****, адрес: гр. ****, представлявано от управителя А.К., сумата от 200. 00 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция за процесуален представител.

   Водим от гореизложеното и на основание чл. 463, ал. 2 от ГПК, Ловешкият окръжен съд

                                       

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Постановление за разпределение на постъпили суми от 05.04.2019 г. по изпълнително дело № 138 от 2019 г. по описа на ЧСИ И.Л., с район на действие Окръжен съд - Ловеч, като незаконосъобразно и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК ****, адрес : гр. Л., ул. „****, представлявано от Е.С.Г., да заплати на „****” ООД, с ЕИК от ****, адрес: гр. ****, сумата от 200. 00 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция за процесуален представител.

   Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от получаване на съобщение до страните, че е изготвено.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                 1.

                                          ЧЛЕНОВЕ :

 

                                                                 2.