Р Е
Ш Е Н
И Е № 102
гр. Пловдив, 18 юни 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 169/2019 г. по описа на ПАС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 1381/08.02.2019 г. от М.н.п. от главен ю.к. Р. и старши ю.к. Т. против решение № 12 /10.01.2019 г. ,постановено по гр.д.16 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково в частта ,в която М. е осъдено да заплати на Г.Х.Р. обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 460,90 лв, които вреди са причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител Д. Б. при СИС РС. Х. за изнасянето на публична продан на несеквестируем недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2015 г. до окончателното изплащане ,както и сумата от 3 000 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото незаконосъобразно изпълнително действие.По съображения ,изложени във въззивната жалба жалбоподателят счита решението за неправилно като заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго в обратния смисъл.В случай ,че съдът не уважи това искане заявява такова за потвърждаване на решението ,постановено от първоинстанционния съд по предявения от жалбоподателя регресен иск против Д. Б. в качеството й на ДСИС РС. Х.. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 1411/ 11.02.2019 г. от Д. Б. Г.,представлявана от адв.Д. против решение № 12 /10.01.2019 г. ,постановено по гр.д.16 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково в частта,в която са уважени предявените искове от Г.Х.Р. против МП ,както и в частта,в която е уважен предявения против нея регресен иск.По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателката счита решението в обжалваната част за неправилно и заявява искане да бъде отменено и да бъде постановено друго в обратния смисъл.Претендира разноски.
Постъпили са отговори от М.н.п. , Д. Б. Г.и Г. Х.Р. със съответни становища по постъпилите две въззивни жалби.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от Г.Х.Р. против М.н.п. с правно
основание чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени
в вреди в размер на 25 500 лв. ,представляваща претърпяна загуба от незаконосъобразни
действия на Д.Д.Б. *** ,а именно публична продан на недвижим имот – жилище
,което е несеквестируемо ,както и обезщетение за неимуществени вреди от същото
това незаконосъобразно действие в размер на 3 000 лв..
По делото е конституирана Д. Б. Г.като трето лице помагач на
ответника ,който от своя страна е предявил и регресен иск спрямо нея.
Съдът с решение в неговата обжалвана част е уважил първият
иск до размер от 8 460 ,90 лв,. до който
размер съобразно пазарната оценка на продадената жилищна сграда е приел
същия за основателен и доказан , а
вторият иск е уважен изцяло.С оглед на този резултат са уважени в посочените
размери и обратните искове от ответника спрямо третото лице помагач Д. Б..
Недоволни от така постановеното решени са останали ответника
и третото лице помагач – ответник по обратния иск ,които атакуват същото в
осъдителната му част с оплаквания за неправилност като постановено въз основа
на неправилни правни изводи .
По делото е безспорно установено ,че въз основа на изпълнителен лист в полза на „Ю И Е. Д. Б.С РС. Х.“ АД е образувано изпълнително дело № 59 / 2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Х. с конкретен докладчик Д.Д.Б. против Н. И. Г.и ищец Г.Х.Р..Безспорно е също така ,че по това изпл.д., наред с други предприети изпълнителни действия, е насочено принудително изпълнение по отношение на недвижим имот ,собствен на длъжника Р. като е наложена възбрана върху 3/4 идеални части от поземлен имот, с идентификатор № ...., находящ се в гр. Х. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на А. - С., с площ от 233 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 метра), ведно с 3/4 идеални части от построените в този поземлен имот: едноетажна и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ....., със застроена площ от 45 кв.м. и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ....., със застроена площ от 51 кв.м., с административен адрес на поземления имот: гр. Х., ул. Ч. ...№ ...и при граници съседни поземлени имоти: № *****, № *****, № *****, № *****и № *****.С протокол от 20.06.2012 г. е извършен опис на част от възбранения имот ,а именно на имот с идентификатор № ...., находящ се в гр. Х. по кадастралната карта, с площ от 233 кв.м.,ведно с едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ....., със застроена площ от 51 кв.м. ,който имот на трета по ред публична продан е бил успешно продаден и възложен с постановление за възлагане от 15.02.2013 г. ,влязло в сила на 17.07.2013 г., на Ц. А. А.за сумата от 6 897,30 лв.Това постановление е било обжалвано от длъжника Г.Р. с оплакване за допуснати процесуални нарушения като с решение на ОС – Хасково ,постановено по гр.д. 255/ 2013 г. жалбата му е оставена без уважение.
Предмет на настоящия иск е претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ,които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразно действие на ДСИ ,и именно извършване на публична продан на жилище ,което е несеквестируемо като ищецът твърди ,че продадената от съдебния изпълнител жилищна сграда е единствено жилище за него и семейството му като притежаваната друга сграда в същото дворно място няма характеристиките на жилище.
По делото е изслушано и прието заключение на СТЕ ,от което се установява ,че едноетажна и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ....., със застроена площ от 45 кв.м. ,която не е предмет на принудителното изпълнение ,е отразена в АГКК като жилищна сграда ,но същата не отговаря на изискванията за жилищна площ ,нито на действителното ползване и предназначение ,което е складово –стопанско такова.Обсъжданото експертно заключение установява също така ,че жилищната сграда с идентификатор № ....., със застроена площ от 51 кв.м., която е предмет на възлагателното постановление съответства на основаните показатели за жилищна сграда ,съдържа необходимите помещения – две спални ,трапезария / кухненски бокс / и санитарен възел и коректно е отразена в АГКК като жилищна сграда.
При тази фактология се налага категоричния извод ,че жилищната сграда ,предмет на насоченото принудително изпълнение ,по отношение на която е осъществена публична се явява несеквестируемо жилище доколкото длъжникът и членове на неговото семейство не притежават друго жилище,поради което и предвид разпоредбата на чл.444 Р.7 от ГПК следва да се приеме ,че ДСИ Б. е предприела незаконосъобразно принудително действие,от което безспорно за ищеца са настъпили материални щети. Във връзка с действителния размер на така претърпяната вреда следва да бъде споделено изложеното във въззивната жалба на Д. Б. възражение ,че действителната вреда не е пазарната стойност на продаденото жилище ,а разликата между същата и цената ,получена при публичната му продан доколкото от една страна с продажбата му от патримониума на длъжника е излязъл актив ,но от друга страна с получената сума от тази продан е намален съществуващ негов пасив.При тези изводи действителния размер на вредата ,претърпяна от Р. е разликата между 8 460,90лв. ,която сума е приета с обжалваното решение за пазарна цена на жилищната сграда / без земята / и сумата от 6 897,30 лв. ,получена при публичната продан на имота или 1 563,60 лв.
В този посочен размер е претърпяната щета от ищеца от незаконосъобразната публична продан на несеквестируема негова жилищна сграда ,извършена по посоченото изпълнително дело,поради което и на основание чл.441 ал.1 пр. второ от ГПК във вр.чл.49 от ЗЗД ,при безспорния факт ,че ответникът М.н.п. е възложител на работата на ДСИ Б. ,първият ответник носи имуществена отговорност .В тази връзка обаче настоящата инстанция счита ,че следва да бъде зачетено направеното възражение и от двамата ответници за съпричиняване и мотивите на съда са следните : действително правилата ,уреждащи несквестируемостта са императивни и съдебният изпълнител е длъжен служебно да следи за наличието на предпоставките за това . От друга страна обаче длъжникът като страна в изпълнителното производство и при изрично уредената в процесуалания закон възможност за защита е бил длъжен да положи нужната активност ,за да охрани интересите си.Същият е можел да обжалва насочването на изпълнението към вещ ,която счита за несеквестируема ,а най – малкото е имал възможност да уведоми съдебния изпълнител, че изпълнението е насочено срещу единствено негово и на семейството му жилище. В тази връзка по изпълнителното дело е депозиран молба от Р. ,с която обаче същият иска единствено на основание чл.494 ал.2 от ГПК имотът да се освободи от изпълнение и да се вдигне възбраната ,но липсват каквито и да било твърдения ,индициращи,че същият този имот е единствено жилище. С така посочено процесуално бездействие настоящата инстанция намира ,че ищецът е допринесъл за настъпване на претърпяната от него материална щета като съдът приема 50 % съпричиняване или дължимото му при това положение обезщетение за претърпяната имуществена вреда следва да се редуцира до 781,80 лв.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди настоящата инстанция намира ,че ищецът е претърпял такива доколкото самият факт на изгубване на единственото жилище е достатъчен сам по себе си ,за да се приеме , че е изпитвал притеснения, тревожност ,стрес,несигурносР.Не може обаче да бъде споделено виждането ,застъпено в обжалваното решение ,че размерът на претендираното обезщетение за претърпяните болки и страдания не е завишен доколкото освен посочените типични за всеки едни такъв случай неимуществени вреди ,не се установяват други извънредни такива ,които да бъдат репарирани.Следва да се каже ,че показанията на свидетелите в по-голяма си част са насочени към установяване преживяното от сина на ищеца ,който към момента на въвода е бил в имота ,отколкото към притесненията на самия ищец като от друга страна следва да се съобрази ,че въводът във владение , който свидетелите твърдят да е бил травматичен за ищеца и семейството му,макар и следствие от публичната продан на имота ,не е назаконосъобразното процесуално действие , което в конкретния случай е основание за ангажиране отговорността на ответника.Във връзка с изложеното съдът намира ,че обезщетение в размер на 1 000 лв. би било адекватна компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди ,поради което и като се отчете приетото по-горе 50 % съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат ,то дължимото от ответника обезщетение следва да бъде определено в размер на 500 лв.
Неоснователни са направените оплаквания ,които са били поддържани и като възражения по иска от страна и на ответника по главния ,и по обратния иск ,касаещи отказът на ищеца от закрилата на несеквестируемостта предвид това,че в хода на изпълнителното производство се е разпоредил с 1 / 4 от имота в полза на своите деца доколкото са касае за разпореждане с незначителна идеална част от имота и случаят не е аналогичен на казусите ,предмет на цитираната от тях касационна практика .
Неоснователно е и поддържаното оплакване ,въведено и като възражение по иска за изтекла погасителна давносР.В случаите на деликт давността започва да тече от момента на настъпване на вредата ,а в случая същата е настъпила за ищеца с влизане в сила на възлагателното постановление ,което както е отразено в него ,е влязло в сила на 17.07.2013г. ,поради което до завеждане на иска 08.01.2018 г. петгодишната погасителна давност не е изтекла.
Не може да бъде споделено изразеното становище от жалбоподателката Д. Б. в частта ,касаеща недължимост на присъдената законна лихва по регресната претенция ,тъй като до заплащане на обезщетението от ответника М.н.п.н. ищеца тя все още не е в забава ,респективно не дължи законна лихва ,считано от 08.01.2015 г./ доколкото е зачетено възражението за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите/ до окончателното изплащане .Безспорно е ,че ответникът М.н.п.н. осн.чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД дължи законна лихва от настъпване на увреждането до окончателното изплащане ,при което положение и доколкото регресната отговорност покрива цялото задължение - главница и лихва ,то Д. Б. като ответник по регресната претенция дължи освен главницата и лихвата ,счита от увреждането / в случая от 08.01.2015 г. при зачетено възражение за изтекла три годишна погасителна давност за тази претенция./
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира исковете ,предмет на разглеждане ,за ангажиране отговорността на ответника М.н.п. за репариране на имуществени и неимуществени вреди ,претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение ,осъществено от Д.Д.Б. за основателни и доказани до размер от 781,80 лв. за имуществените вреди и 500 лв. – за неимуществените такива ,до който размер следва да бъдат уважени . До различни изводи е стигнал първоинстанционният окръжен съд и като е уважил същите в размер над посочените такива до съответно до 8 460,90лв. по първия иск и до 3 000 лв. по втория е постановил неправилно решение ,което в тази част следва да се отмени и исковете за тези размери да бъдат отхвърлени като решението в останалата осъдителна част по главния иск следва да се потвърди
По отношение на разноските решението следва да бъде изцяло отменено като такива ще се разпределят с настоящия съдебен акт за двете инстанции и съобразно уважената част на исковете .
Ищецът при първоинстанционното разглеждане на делото е направил разноски в общ размер от 3 078,55 лв.Пред настоящата инстанция е направил разноски в общ размер на 1 300 лв. ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение ,по отношение на което жалбоподателят М.н.п. направи възражение за прекомерност ,което съдът преценявайки фактическата и правна сложност на делото намира за основателно и същото следва да бъде редуцирано до размер от 850 лв. ,определен по Наредба № 1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно защитимия материален интерес във въззивното производство ,или общо разноски за двете инстанции 3 928,55 лв.
Ответникът М.н.п. е направил разноски при първоинстанционното разглеждане на делото в общ размер от 470лв., а в настоящето производство претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение ,което следва да бъде определено по реда на чл.25 от НЗПП или в размер на 100 лв. – общо разноски в размер на 570 лв.
Съобразно горното ответникът М.н.п. следва да заплати на
ищеца разноски за двете инстанции в размер на 176,71лв. ,а ищецът следва да
заплати на ответника М.н.п. разноски за
двете инстанции в размер на 544,36 лв.
По отношение на регресния иск ,предявен от М.н.п. против Д. Б. Б. решението следва да бъде отменено в частта ,в която тази претенция е уважена за сумата над 781,80 лв. обезщетение за имуществени вреди и над 500 лв. –за неимуществени такива ,както и над сумата от 176,71 лв. разноски по делото.,а в останалата част да бъде потвърдено.
На ответника по обратния иск не се дължат разноски доколкото
обратната искова претенция е изцяло уважена.
Предвид гореизложените мотиви ,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 /10.01.2019 г. ,постановено по гр.д.16/2018 г. по описа на ОС – Хасково в частта ,в която М.н.п. е осъдено да заплати на Г.Х.Р. обезщетение за имуществени вреди в размер на 781,80 лв .,ведно със законна лихва върху тази сума ,счита от 08.01.2015 г. до окончателното изплащане,които вреди са причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител Д. Б. при СИС РС. Х. за изнасянето на публична продан на несеквестируем недвижим имот,както и сумата от 500 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото незаконосъобразно изпълнително действие ,ведно със законна лихва ,считан от 08.01.2015 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 12 /10.01.2019 г. ,постановено по гр.д.16 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково в частта ,в която . е осъдено да заплати на Г.Х.Р. обезщетение за имуществени вреди в размер над 781,80 лв и за сумата над 500 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди до пълните им уважени размер ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХЪВРЛЯ исковете ,предявени от
Г.Х.Р., с ЕГН **********,***, офис … против М.н.п.н. Република България,
представлявано от министъра на правосъдието , с адрес: гр. С., ул. С...№ ...,
да заплати на основание чл. 441, ал. 2 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 781,80
лв. до 8 460,90лв ,както и
обезщетение за имуществени вреди за сумата над
500 лв. до присъдените 3 000лв.
ОТМЕНЯ изцяло решение № 12 /10.01.2019 г. ,постановено по гр.д.16 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково в частта на присъдените РАЗНОСКИ ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
М.н.п.н. Република България,
представлявано от министъра на правосъдието,
с адрес: гр. С., ул. С...№ ..., да заплати на Г.Х.Р., с ЕГН **********,***,
офис … направените по делото разноски за двете инстанции съобразно уважената
част на исковете в общ размер от 176,71лв.
ОСЪЖДА Г.Х.Р., ЕГН: **********,***,
офис … да заплати н.М.н.п.н. Република България, представлявано от министъра на
правосъдието, с адрес: гр. С., ул. С...№ ..., разноски за двете инстанции
съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 544,36 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 /10.01.2019 г. ,постановено по гр.д.16 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково в частта, в която Д. Б. Б., в качеството й на държавен съдебен изпълнител при СИС РС. Х. е осъдена да заплати н. М.н.п.н. Република България, сума в размер на 781,80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, и сума в размер на 500 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, присъдени на Г.Х.Р., ЕГН: **********,***, офис …, които вреди са причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 08.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,както и сумата от 176,71 лв. разноски по делото.
ОТМЕНЯ решение № 12 /10.01.2019 г. ,постановено по гр.д.16 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково в частта, в която Д. Б. Б., в качеството й на държавен съдебен изпълнител при СИС РС. Х. е осъдена да заплати н. М.н.п.н. Република България, сума над 781,80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, и сума над 500 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, присъдени на Г.Х.Р., ЕГН: **********,***, офис … до пълните им уважени размери,както и за сумата над 176,71лв. разноски до делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.