Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. Тутракан, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 262 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0362-000277
от 09.07.2019 г. на Началника РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на С.Д.С.,
с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер
на 200.00 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят С., който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени изцяло.
Въззиваемата страна – Началник РУ гр. Тутракан, не се
представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и
не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Свидетелите мл. автоконтрольори К.Г.В. и В.А.П. са
служители в РУ на МВР гр. ***.
На 04.06.2019 г. получили сигнал от оперативната
дежурна част при РУ Тутракан за
възникнало ПТП в с. Зебил, обл. Силистра. Полицейските служители посетили
мястото на произшествието, където установили лек автомобил „Мазда“ с рег. № ***.
С автомобил е било допуснато пътно-транспортно произшествие,в резултат на което
с предната си част автомобилът е ударил
крайпътно дърво. На мястото на произшествието не бил установен водача на МПС.
Полицейските служители извършили справка с ОДЧ при РУ Тутракан, при която установили,
че автомобилът е собственост на жалбоподателя С.Д.С. ***. Свидетелите посетили
адреса, на който установили собственика на автомобила С.. Последният в писмено
обяснение заявил, че той е управлявал лекия автомобил,по време на допускането
на ПТП.
Актосъставителя В. е приел,че с деянието си жалбоподателя
С. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.20 ал. 2 от ЗДвП,поради което на
04.06.2019 г. му съставил АУАН бланков № 784366. Със същия той повдигнал
обвинение на жалбоподателя за това, че „… на 04.06.2019г. в с.Зебил обл.Силистра по ул.”Първа” управлява лек
автомобил „Мазда” с регистрационен № ***,негова собственост, като допуска
следните нарушения :1 При избиране на скоростта на движение не се съобразява с
атмосферните условия,релефа на местността,с конкретните условия на видимост, състоянието
на пътя и ППС,напуска платното за движение и се блъска в ляво в крайпътно дърво
по посока на движението.Допуска ПТП с материални щети.” АУАН бил предявен на
жалбоподателя,който го подписал без да посочи възражения и получил препис от
него.
По образуваното със съставянето на 04.06.2019 г. АУАН
административно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е издал
Наказателно постановление № 19-0362-000277 от 09.07.2019 г., като е възприел
изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушената
разпоредба от ЗДвП чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя С. административни наказания „Глоба” в размер на 200.00
лв. На 30.07.2019 г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител К. Генчев В., свидетеля-очевидец В.А.П.
и приложените писмени доказателства.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, което е страна в производството и имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на АУАН от компетентно лице, притежаващо съответните правомощия.
Същия е бил съставен по правилата на закона и притежава всички изискуеми от чл.
42 от ЗАНН реквизити. АУАН е бил подписан надлежно от нарушителя и същият е
получил препис от него по установения от закона ред. Административното
нарушение е доказано със съответните допустими от закона доказателствени
средства.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен административно наказващ орган, редовно упълномощен да извършва
такава дейност. Същото притежава всички изискуеми от чл. 57 ал. 1 от ЗАНН
реквизити. НП е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя.
Съдът намира, че в административно наказателното
производство, не само процесуалните норми са били приложени в съответствие със
закона, но и материалния закон е бил приложен правилно. Квалификацията на
деянието е правилна.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Жалбоподателя е бил длъжен да съобрази
скоростта условията на пътя и да я намали до величина, която да позволи
избягване настъпването на вредоносния резултат.
В т. 1 и т. 2 на Тълкувателно решение № 28 от
28. XI. 1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК по някои въпроси относно режима на
скоростите за движение на моторните превозни средства, е развито, че основно
правило за скоростта на движение по пътищата е чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в която разпоредба
са посочени факторите на пътната обстановка, с които водачът на пътното
превозно средство е длъжен да се съобразява, за да избере съобразена скорост за
движение. С цитираната норма е въведено задължение за движение със скорост,
съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя,
характера и интензивността на движението, знаците, маркировката, състояние на
водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движението. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка,
които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Във всички
случаи обаче, величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те
в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в
сравнение с максимално предвидените такива. Избирането на по-малка скорост на
движение от своя страна ще позволи на водача да спази и необходимата дистанция,
която да бъде достатъчна според тези условия, за да може по всяко време от
управление на МПС да позволи на водача да осъществи контрол над механизмите на
управлявания от него автомобил, и ако е необходимо-дори да спре. Друго
задължение е за намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно
средство в случаите, когато възникне опасност за движението. Намаляването на
скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността. Колкото
опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде
по-малка, за да може тя да бъде преодоляна. Спирането на пътното превозно
средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с
минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие.
Посочено е също така, че независимо от различията при установяване съдържанието
на понятието "съобразена скорост" /"намалена скорост",
"бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се
спре", "безопасна скорост" и др. /, правилното тълкуване на
правилата по чл. 20, ал. 2 /по който текст е ангажирана отговорността на
жалбоподателя/ и чл.
23 ЗДвП, чл.
71, ал. 1, чл.
119, 122,
123
и др., дава основание да се приеме, че не съществуват отделни видове намалени
скорости със съответния диапазон на тяхната величина.
Следва да се отбележи,че точната скорост на
движение на автомобила в момента на настъпване на ПТП,освен че в конкретния
случай не е било възможно да бъде установена,тя не е и съставомерен признак от
фактическия състав на административното нарушение по чл.20 ал. 2 от ЗДвП,поради
което непосочването й не създава неяснота в нарушителя относно вмененото му
нарушение.
В случая не са представени каквито и да било
доказателства за настъпване на внезапна повреда в МПС, която да не му позволи
да спре, както и доказателства, че са съществували условия на пътната настилка,
които жалбоподателя не е могъл да възприеме и предвиди. Предвид изложеното в
случая не може да се говори за случайно деяние по смисъла на чл. 15
от НК – когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
Ето защо правилна се явява преценката на АНО,
че жалбоподателя не се е движил със съобразена с пътните условия скорост, което
е довело до причиняване на ПТП с материални щети. Деецът сам се е поставил в
невъзможност да избегне произшествието, като не е изпълнил изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и не е могъл да спре
и да овладее лекия автомобил като е предизвикал катастрофа. За нарушението е
наложено предвиденото в кореспондиращата му санкционна норма на чл.
179, ал. 2 от ЗДвП административно наказание.
За пълнота следва да бъде съобразено, че
според разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.
Тълкуването на цитираната разпоредба налага
да се приеме, че скоростта на движението е въпрос на лична преценка и избор на
всеки един от участниците в движението по пътищата, при съблюдаване на
ограниченията и рамките поставени от Закона за движение по пътищата (в частност
чл. 20 – чл. 24а от закона).
Съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя,че непосочване от АНО на конкретното предложение на разпоредбата
на чл.179 ал. 2 от ЗДвП,съставлява особено съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и обуславящо
отмяната на атакуваното НП.И за трите предвидени от закона хипотези е
предвидено едно и също по вид и размер наказание.От друга страна жалбоподателя
е бил в състояние да узнае от описателната част на НП,за какво деяние му е
наложено наказание и в частност,че не е наказан за допуснато ПТП,като последица
на неспазване на дистанция или за нарушение визирано в ал. 1 на същия член.
Неоснователно е и твърдението за неяснота на
описанието на административното нарушение,както в АУАН,така и атакуваното НП, пораждаща
нарушаване на правото на защита под формата на невъзможност на жалбоподателя да
узнае в какво точно е обвинен.Не съответства на действителността,че наказващия
орган се е задоволил да препише текстовата част на чл.20 ал. 2 от ЗДвП.Както в
АУАН,така и в НП са посочени само относимите фактори за допускане на ПТП в
конкретния случай, а не всички изброени примерно в цитирания текст от закона. Следва
да се уточни,че това изброяване не е изчерпателно.Кои от относимите за
допускане на конкретното ПТП фактори и в какво съчетание са били те, може да
посочи единствено и само жалбоподателя,който е управлявал автомобила,доколкото
свидетели на случилото се не са били установени. Липсват както твърдения от
жалбоподателя,така и доказателства, че последния умишлено е блъснал автомобила
в крайпътното дърво.Следва да се допълни още,че примерното и неизчерпателно изброените
в чл.20 ал. 2 от ЗДвП фактори, настъпването на които имат за резултат загуба на
контрола над управлението на съответното МПС,не са елемент от фактическия
състав на административното нарушение.Без значение за съставомерността на
деянието е кой или съвкупността от кои от изброените фактори са довели до
нарушаване на задължението на водача на ППС във всеки един момент от управлението
непрекъснато да контролира ППС,вменено на водачите с разпоредбата на чл.20 ал.
1 от ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-0362-000277 от
09.07.2019 г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на С.Д.С. , с ЕГН ********** *** за нарушение на
чл. 20, ал. 2, от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00
/двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: