РЕШЕНИЕ
№ 2351
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110201097 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от А. А. М., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“Б“, бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №23-4332-
027819/17.11.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна. Изразява се несъгласие с вмененото нарушение. В
този смисъл жалбоподателят твърди, че е преминал на зелен сигнал на
светофара, поради което на така посоченото основание, моли съда да отмени
процесното НП, като незаконосъобразно издадено.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, взема становище по същество на делото в своевременно
представени писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - юрк. Б С. Моли съда да потвърди процесното НП, като
1
правилно и законосъобразно. Сочи, че НП е издадено в законовия срок от
компетентен орган, че същото съдържа всички изискуеми от закона
реквизити, че правилно е приложен материалния закон. Навежда доводи, че
процесното НП е непротиворечиво, като в него достатъчно точно и ясно е
описана фактическата обстановка, за да може жалбоподателят да разбере за
какво нарушение е наказан и да организира адекватно защитата си, в
следствие на което правото на защита на последния не е ограничено по
никакъв начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото и
прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 28.12.2023 г., съгласно вписаната дата върху разписката в
него, а жалбата против него е подадена чрез АНО на 04.01.2024 г., видно от
отразената дата върху входящия номер, т.е. в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок, считано от датата на връчване на санкционния акт, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 30.10.2023 г., в гр.София, полицейски патрул от СДВР, в състав:
младши автоконтрольор – свидетелят С. Г. С., и младши автоконтрольор –
свидетелят В. И. Н., изпълнявали служебните си задължения, като
патрулирали със служебен автомобил в гр.С. Около 21:37 часа, полицейските
служители се намирали на кръстовището на бул.„Тодор Александров“ и бул.
„Христо Ботев“, където изчаквали зелен сигнал от светофарната уредба на
кръстовището, за да направят ляв завой по бул.„Христо Ботев“. В момента, в
който светофарната уредба светнала в зелен сигнал, полецейските служители
забелязали лек автомобил „Ауди А 6“, с рег.№, движещ се по бул.“Тодор
Александров“, с посока на движение от ул.“Опълченска“ към бул.“Княгиня
Мария Луиза“, който навлязъл в кръстовището и преминал на забранен за
2
посоката му на движение червен сигнал на светофарната уредба.
Възприемайки така извършеното нарушение, свителите С. и Н., направили
обратен завой, последвали автомобила и го спрели за извършване на проверка
до сградата на „Уникредит Булбанк“ на бул.“Княгиня Мария Луиза“. В хода
на проверката установили самоличността на водача на процесното МПС в
лицето на жалбоподателя – А. А. М., както и още едно лице, което пътувало с
него в автомобила.
Въз основа на така направените констатации, компетентно длъжностно
лице: свидетелят С. Г. С., заемащ длъжността младши автоконтрольор в ОПП-
СДВР, в присъствието на един свидетел-очевидец, присъставал при
установяване на нарушението и съставяне на акта – свидетелят В. И. Н., също
полицейски служител в ОПП-СДВР, съставил АУАН, Серия GА, с бл.
№1015230/30.10.2023 г., против А. А. М., затова, че на 30.10.2023 г., в 21:37
часа, в гр.София, по бул.“Тодор Александров“, с посока на движение от
ул.“Опълченска“ към бул.“Княгиня Мария Луиза“, управлява лек автомобил
„Ауди А 6“, с рег.№, собственост на „МИКОС-ТРАНС“ ООД, клон София,
БУЛСТАТ: , като на кръстовището с бул.“Христо Ботев“, водачът навлиза и
преминава на червен сигнал при работеща в нормален /автоматичен/ режим
светофарна уредба.
Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на
чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, като отразил, че като доказателство за извършеното
нарушение са снети данните от СУМПС №********* на водача.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне, с отбелязване, че има възражения по
направените в него констатации, без да конкретизира какви. Жалбоподателят
отказал да подпише АУАН, както и разписката за неговото връчване, поради
което актосъставителят удостоверил отказа му с подписа на един свидетел в
акта – В Й В /служител на МВР/, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от
ЗАНН. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от
ЗАНН и не представил писмени възражения пред АНО в законоустановения
7-дневен срок.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал НП №23-
4332-027819 на 17.11.2023 г., против жалбоподателя А. А. М., с което след
3
като възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – обяснения на жалбоподателя, показания на
свидетелите С. и Н.; от приобщените по делото писмени доказателства –
процесните АУАН и НП; справка картон на водач А. А. М.; Заповед №513з-
12342/19.08.2020 г. на директора на СДВР; Заповед №8121К-13312/28.11.2019
г. на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност
на АНО; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от
тях длъжност, съгласно приложените три броя заповеди и акт за встъпване в
длъжност, в кръга на техните функции, и по предвидените в закона форма и
ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания
за цялостна отмяна на санкционния акт на формално основание.
Фактическата обстановка, изложена точно и ясно в процесното НП, се
установява от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят
принципно не оспорва факта, че е управлявал процесното МПС на посочените
дата, час и място, т.е. не оспорва авторството на деянието, доколкото в
обясненията си, дадени в съдебното следствие твърди, че именно той е
управлявал автомобила към момента на извършване на деянието. Последният
принципно оспорва извършването на вмененото нарушения като дава
обяснения в смисъл, че е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба.
Тези му твърдения не само, че не намират подкрепа в събраните по делото
доказателства, но катогерично се оборват от показанията на свидетелите С. и
Н., които последователно и точно възпроизвеждат личните си възприятия за
навлизане в кръстовището на процесния лек автомобил именно на забранен
червен сигнал на светофарната уредба за посоката му на движение - направо.
Свидетелите С. и Н. са категорични, че са имали пряка видимост, както към
4
светофарната уредба на процесното кръстовище, така и към МПС-то, което
преминало на червен сигнал на светофара, а впоследствие е спряно.
Показанията на свидетелите С. и Н. изцяло кореспондират, както помежду си,
така и на отразените констатации в съставения акт, против М.. С оглед на
горното, съдът възприема дадените обяснения от жалбоподателя, че е
преминал на зелен сигнал на светофарната уредба, едниствено като изградена
защитна теза, с цел избягване на административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение. Очевиден израз на така преследваната цел е и
голословно заявеното от жалбоподателя в съдебно заседание, че извършилите
му полицейска проверка служители са били във видимо нетрезво състояние.
Няма данни по делото, които да навеждат на такъв извод, поради което
обясненията на жалбоподателя и в този смисъл, се явяват несъстоятелни.
Правилно е приложен материалния закон. Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП,
участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а според чл.183, ал.5, т.1 от
ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава на сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването. Съгласно чл.30, ал.1 от
ППЗДвП, пътните светофари се използват за регулиране движението на ППС
и на пешеходците. Те имат светещи полета, с определени разположения, цвят,
форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в
движението се подават светлинни сигнали с определено значение.
Забранителният характер на червената светлина е регламентиран както в
ППЗДвП, така и в Наредба №17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по
пътищата със светлинни сигнали, в сила от 18.05.2015 г., която в чл.7 сочи:
„За регулиране на движението на ППС се използват видовете светлинни
сигнали – със зелен цвят, значението на който е съгласно чл.31, ал.7, т.3 на
ППЗДвП; с червен цвят, значението на който е съгласно чл.31, ал.7, т.1 от
ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи, че червената светлина
означава „Преминаването е забранено“. Водачите на ППС не трябва да
преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на
която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека.
В съставения АУАН, актосъставителят е посочил еднозначно, че
5
нарушителят е преминал именно на червен сигнал на светофарната уредба,
позовавайки се на личните си възприятия, при изпълнение на служебните си
задължения, без по делото да са налице данни за пряката му заинтересованост
от изхода на делото. Същата фактическа обстановка е посочена и в
издаденото НП, като в хода на съдебното следствие, свидетелите С. и Н.,
които са преки свидетели-очевидци на нарушението, убедено твърдят, че са
имали видимост от местоположението си на процесното кръстовище и са
могли да видят сигнала на светофарната уредба в посоката на движение на
процесния автомобил, която в момента на неговото преминаване през
кръстовището е показвала червен сигнал за посоката му на движение.
С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно доказано от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е нарушил
императивно установеното задължение за непреминаване при сигнал на
светофара, който не разрешава това, какъвто е червения сигнал. Деянието по
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е обявено за наказуемо, като е без значение дали
същото се дължи на проявено невнимание или на умисъл в действията или
бездействията, доколкото съгласно чл.7 от ЗАНН деянието е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Съдът намира за необходимо
да посочи и това, че нарушението е извършено в 21:37 часа, когато трафикът
не е засилен, и на осветено място – кръстовище в гр.София, където не само
цветовете на подаваните светлинни сигнали от светофарната уредба, но и
преминаващите през кръстовището автомобили, са ясно различими.
Жалбоподателят е нарушил забраната за преминаване през кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба и не може да черпи права от
фактическо положение, в което сам се е поставил виновно. По този начин е
осъществил поведение, което противоречи на законоустановените правила за
движение по пътищата. Следователно, в случая по безспорен начин са
установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Съдът намира, че деянието не следва да се обсъжда въпроса дали
вмененото нарушение представлява маловажен случай. За конкретното
нарушение, извършено от жалбоподателя, а именно нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, приложение намира разпоредбата на чл.189з ЗДвП, съгласно която за
6
нарушенията на ЗДвП не следва да се прилагат разпоредбите на чл.28 и чл.58г
от ЗАНН, уреждащи съответно възможността извършеното деяние да бъде
преценявано като маловажен случай, както и възможността
административнонаказателното производство да приключи със споразумение.
След като с изрична законова разпоредба е изключена възможността да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, деянието не може да бъде
определено като маловажен случай, независимо дали са налице фактическите
предпоставки затова.
На извършеното нарушение съответства санкционната разпоредба на
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която в случая е правилно приложена от АНО.
Предвиденото наказание е фиксирано по вид и размер от законодателя, а
именно глоба в размер на 100 лева, каквото е и наложеното на жалбоподателя
с процесното НП, поради което не са налице основания за неговото
изменение, чрез намаляване на наказанието по размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в
настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна
по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР-МВР разноски в размер на 50 лева за предоставена
правна помощ от юрисконсулт в хода на производството пред настоящата
инстанция, осъществена чрез изготвяне на писмена защита от надлежно
упълномощен от АНО процесуален представител, без явяване в съдебно
заседание.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
7
№23-4332-027819/17.11.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“Б“, бл., вх.,
ет., ап., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, А. А. М., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.“Б“, бл., вх., ет., ап., да заплати на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, сумата от 50
лева /петдесет лева/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8