Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря АНЕЛИЯ ГРУЕВА и като разгледа докладваното от съдията
търг. дело № 599 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.
Ищецът „А.“ ЕООД твърди, че ЧСИ М.П.му е издал разпореждане
за овластяване от 06.11.2018г., поради което предявява претенция за
прекратяване на ответното дружество „В и Д и.“ ООД. Твърди, че на основание
издаден изпълнителен лист от 30.05.2013г. по ч.гр.д.№45357/2012г. първоначално
от „ПИБ“ АД било образувано описаното изпълнително дело при ЧСИМ., прехвърлено
при ЧСИ Б., а след като с договор от 09.02.2018г. вземането било цедирано на „В.К.2000“
ЕООД – на ЧСИ М.П.. Твърди, че по договор за продажба на вземане от 23.10.2018г.
му било цедирано вземането по изпълнителното дело общо в размер на
1 298 273 лв., ведно със всички привилегии и обезпечения. Твърди, че
всички длъжници са уведомени за цесията по описания начин. Твърди, че е наложен
запор върху дружествените дялове наВ.Д.В.от капитала на ответното дружество,
вписан в ТР, като с молба от 04.07.2018г.
е поискало от ЧСИП.да се връчи изявление по чл. 517, ал.3 от ГПК, което
било връчено с придружително писмо на 12.07.2018г. Твърди, че по изпълнителното
дело постъпила сума от 3 300 лв. – с основание заплащане на дружествен дял
от И.В.Д., т.е. дружеството не било изплатило никаква част от дела наВ.Д.В.и
срокът за това, който е тримесечен е изтекъл на 12.10.2018г. В допълнителната
искова молба от 21.08.2019г. оспорва възраженията на ответника по подробно
изложените мотиви. В хода на съдебното производство поддържа исковата претенция
чрез процесуалния си представител – адв. Г. като претендира уважаването й и
присъждането на разноски.
Ответникът
„В и Д и.“ ООД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения
отговор от 17.06.2019г. и допълнителния отговор от 19.09.2019г., както и в хода
на делото чрез процесуалния си представител - адвокат М.. Оспорва легитимацията на ищеца, като
твърди, че не е нито пряк, нито опосреден правоприемник на „ПИБ“ по цитираното
гражданско дело и свързаните с него изпълнителни дела, тъй като никой не ги бил
уведомявал нито него, нито длъжникаВ.В. за извършените прехвърляния. Оспорва
договорите за цесии откъм съдържание, включително достоверността на датата на
договора за цесия между „В.К.“ и „Абсида“. Освен това счита, че дори да било
прехвърлено вземането, то не било прехвърляне потестативното право да се иска
прекратяване на дружеството, което е специално потестативно право, което не се
следвало по силата на закона и следвало изрично да е прехвърлено. Твърди, че
вземането срещу В. е погасено по давност, тъй като от налагането на запора на 09.08.2013г. са изтекли повече от пет
години. Оспорва редовността на връчване на уведомлението за цесията от „В.К.2000“
чрез адв.Л.Г. по изложените доводи, както и връчването на уведомлението за
цесията от нотариус М.Г.. Оспорва удостовереното от ЧСИП.в придружителното
писмо, че изявлението било връчено с получаването му от Р.Ч., която не е негов
служител. Предвид горното оспорва, че не е налице изрично овластяване от
съдебния изпълнител поради липса на предпоставките за това и оспорва
съдържанието на разпореждането на ЧСИ П.. Твърди, че кредиторът е и
удовлетворен, тъй като е заплатен ликвидационния дял наВ.В.. Твърди, че той бил
подал молба за напускане като съдружник и с изтичане на тримесечния срок – на
31.08.2018г. вече не бил съдружник. Заявява, че самият иск бил погасен по
давност.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения с исковата
молба изпълнителен лист от
30.05.2013г.,
издаден от СРС, 54 състав по
ч.гр.д.№45357/2012г., посочените лица, включително иВ.Д.В.са осъдени да заплатят солидарно на
„Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 500 000 евро – просрочена
главница и другите описани суми, представляващи задължения по описания договор
за банков кредит от 17.09.2010г. По молба на „ПИБ“ АД е било образувано
изпълнително дело при ЧСИМ., което е
прехвърлено на ЧСИ Бизов по молба от 08.12.2017г.
По делото е представен договор за
продажба на вземане от 09.02.2018г., с който „Първа инвестиционна банка“ АД е
продала подробно описаното си вземане по процесния договор за банков кредит на
„В.К.2000“ ЕООД, като е описано, че вземането е по горепосочения изпълнителен
лист и е потвърдено с решение по гр.д.№20680/2014г. на СГС, като е издаден и
изпълнителен лист за описаните разноски. В т. 1.3 от договора е посочено, че
към датата на сключване на договора вземанията са в размер на 627 416,89
евро, включващи описаните суми. Уговорената по чл. 3 от договора цена е 100000
евро, платима по описания начин.
Съгласно представена молба от „В.К.2000“
ЕООД процесното изпълнително дело е прехвърлено на ЧСИ М.П., като с молба с
вх.№56654/04.07.2018г. „В.К.2000“ ЕООД е поискало от ЧСИ да връчи посочените
пет броя изявления за прекратяване на участието на съдружникаВ.Д.В.в описаните
дружества, включително и ответното – „ВиДИ.“ ООД. На стр.22 от делото е
представено съобщение до ответника от ЧСИ П., съдържащо съгласно описанието
процесното изявление, което е получено на 12.07.2018г.
На 23.10.2018г. е сключен
представения договор за прехвърляне на вземане, съгласно който „В.К.2000“ ЕООД
е прехвърлило на ищеца „А.“ ЕООД процесните описани вземания, чийто размер
съгласно чл.1.3 е вече 1 298 273 лв. и са предмет на описаното
изпълнително дело №20188510401600. На стр. 29 и следващите са представени
уведомления от цедента за прехвърлянето, като са връчени срещу подпис на И.Б.лично
и като управител на „Е.К.“ ООД на 23.10.2018г., на 16.11.2018г. – на А.Ч., а
представеното уведомление доВ.Д. е оформено от нотариус Д.Р., с район Велико
Търново, с негов адрес – гр. Велико Търново, ул.“********, че не е намерен на
посочените дати – 12.11.2018г., 15.11.2018г., когато по информация на сестра е
посочено, че живее и работи в София и на 12.12.2018г. било залепено уведомление
съгласно чл. 47, ал.2 от ГПК. На стр. 37 е представената и самата разписка от
връчителя под № 3562/2018г., в която е посочено, че на първата дата няма никой,
а е отбелязано, че на адреса живее сестрата на В.В., който отказва получаване,
тъй като лицето живее и работи в гр. София. На стр. 41-43 от делото е
представено уведомление за цесията и от „В.К.2000“ ЕООД доВ.Д. В., но на адрес
в гр. София, ул.“********което също е посочено, че е връчено чрез залепено
уведомление на 12.12.2018г., като в разписката под №175 е отразено, че е
постановено на входната врата на апартамента, който е посочен на 12.11, 02.12 и
12.12, никой не отваря, адресата отсъства.
Съгласно представеното
удостоверение от ЧСИ на стр.44 от делото, съгласно което на 17.09.2018г. по
изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 3 300 лв., от ответника
като дружествен дял на И.В.Д.. Представено е на стр. 68 от делото самото
преводно нареждане на ЦКБ, което е от 17.09.2018г. и в него е посочено като
основание за превода – номера на изпълнителното дело – дружествен дял, от И.В.Д.
като наредител е ответното дружество. Представено е и извлечение от „У.Б.“ АД
за описания превод, както и молба от ответника до ЧСИ П., че плащането следва
да се счита извършено отИ.Д., но за стойността на дружествените дялове наВ.В.,
като е искано вдигането на запора върху същите.
На 06.11.2018г. е издадено
представеното разпореждане на ЧСИ П., с което е възложено на „В.К.2000“ ЕООД
като взискател по изпълнителното дело да прекрати ответното дружество по
изложените мотиви. Представена е молба от 24.01.2019г. до ЧСИ, с искане „А.“
ЕООД да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. По втора молба
е издадено от ЧСИП.удостоверение за дълга с изх.№ 4949/28.01.2019г.,
представено на стр. 49 от делото. Сметка за размера на дълга е допълнително
представена и от 14.08.2019г., в която са описани постъпилите погасителни суми,
сред които и сумата от 3 300 лв. на 17.09.2018г.
С допълнителната искова молба е
представено уведомление доВ.Д. от „ПИБ“ АД от 09.02.2018г. и товарителница
********** от същата дата, видно от която документът е получен на
13.02.2018г. от В.. Представени са на следващите страници
уведомления и товарителници и до другите съдлъжници.
Представен е протокол от решения
на едноличен собственик на капитала на ответника от 04.09.2018г., съгласно
койтоИ.Д. като е констатирал, че е изтекъл тримесечен срок от молбата на
напускащия съдружникВ.Д. и върху дела му е наложен запор по описаното изпълнително
дело, като на 12.07.2018г. е получена молбата на „В.К.“ ООД по чл. 517, ал.3 от ГПК, е решил да поеме дяловете на съдружникаВ.Д., а именно 33 дяла по 100 лв.
или общо 3 300 лв., като да се изплати сумата по изпълнителното дело, е
приет нов учредителен акт на дружеството. Представен е отказ от АВ –ТР от
27.09.2018г. за вписване на процесните промени по акт от 04.09.2018г. по
изложените мотиви.
С допълнителния отговор е
представена молбата предизвестие наВ.Д.В.от 31.05.2018г., за която е отразено,
че е получена от В.В. като управител на 01.06.2018г., протокол от решения на ОС
от 31.08.2018г., приходен касов ордер № 10/30.08.2018г., с койтоИ.Д. е направил
вноска за капитал в размер на 3 300 лв.
На стр. 162 и следващите под опис
ответникът е представил счетоводен баланс на ответното дружество, както и
съответните оборотни ведомости, аналитични ведомости, справки, баланс на
ответника към 31.08.2018г. и аналитични регистри. Представени са също така и
описаните три договора за паричен заем, съответно от 01.07.2013г. с „А.Е.С.“
ООД с анекс от 27.06.2014г., като по договора сумата е в размер на
1 000 000 лв., а с анекса е уговорено увеличението й на сумата от
2 420 000 лв. и срок за връщане с уговорената лихва до 01.07.2021г. Представен
е договора за заем с „В.В.М“ ЕООД от 03.01.2018г. за сумата от 20 000 лв.
и договор за заем от 01.03.2017г. с „Х.А.“ ООД за сумата от 260 000 лв., с
падеж до 31.12.2020г.
С молба от 12.03.2020г. на стр. 249
и следващите от делото са представени извлечения от банковата сметка на
ответника за периода от 2013 до 2018г., във връзка с плащанията на
съконтрахентите по договорите за заем, а с молба в съдебно заседание на
23.06.2020г. са представени допълнителни хронологични регистри по описаните
сметки, както и тристранно споразумение за прихващане от 31.12.2017г., съгласно
което задължение в размер на 246 655,65 лв. от „МВВИК.“ ЕООД към ответника е
прихванато и поето от това лице за заплащане към „А.Е.С.“ ООД. Видно от анекса
същият е сключен от името на „А.Е.С.“ ООД и „ВиДИ.“ ООД и двамата
представлявани от управителяВ.В..
Представени са с тази молба
постановления за възлагане на недвижими имоти и нотариални актове за
закупуването им от ответника във връзка с установяване на неговите активи.
Видно от същите например нивите в с. Левуново, общ. Сандански са с обща данъчна
оценка 20 390,50 лв., но за закупени за сумата от 170 000 лв., нивата
в с. Поленица при данъчна оценка 185,30 лв. е закупена за 92 000 лв.,
апартаментът на ул.“*******при данъчна оценка 169082,20 лв. е закупен за
425 000 лв. и пр. Представени са и постановления за възлагане на имоти на
ответника.
Във връзка с оспорване на подписа
на В. върху товарителница 09001391650 от 09.02.2018г. за получател е изслушано
заключение на съдебно-почеркова експертиза от 21.01.2020г., изготвена от вещото
лице М., което въз основа на подробно описаните проверени документи,сравнителни
образци и мотиви, сочи, че подписът за получател не е положен отВ.Д. В..
Заключението е оспорено при изслушването му и е допусната повторна
съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от вещото лице С.Б., депозирал
заключение от 05.08.2020г. Това заключение е подробно и мотивирано и се
кредитира от съда, като не е оспорено от страните и изводът на вещото лице е, че подписът върху
товарителницата не е наВ.Д. В..
По делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа
експертиза, изготвено от вещото лице П.Д., което се кредитира от съда като
дадено обективно, безпристрастно и компетентно. От заключението се установява,
че вещото лице е извършило проверка на място
в счетоводството на „В и Д И.“ООД и са проверени: оборотни ведомости по всички
счетоводни сметки към 31.12.2017г.,
31.07.2018г. и 31.08.2018г.; инвентарна книга и аналитичен регистър по счетоводните сметки за ДМА; справка за
нетекущите дълготрайни активи към 31.12.2017г., 31.07.2018г. и 31.08.2018г; аналитичен
регистър по счетоводна сметка 401 “Задължения към доставчици“, 411 “Вземания от
клиенти“, 422“Подотчетни лица“,152 “Получени дългосрочни заеми“, 159 “Други
заеми и дългове“ към 31.12.2017г., 31.07.2018г. и 31.08.2018г; Годишен баланс към 31.12.2017г., междинен
баланс към 31.07.2018г. и 31.08.2018г.; Договор за паричен заем от 01.07.2013г.
и Анекс от 27.06.2014г. с „А.Е.С.“ООД; Договор за паричен заем от 01.03.2017г.
с „Х.А.“ООД; Договор за паричен заем от 03.01.2018г. с „В.В.М“ЕООД; аналитичен
регистър по сметка 501“Каса в левове“ за 08.2018г., аналитичен регистър по
сметка 101“Основен капитал“ за 08.2018г., касова книга за 08.2018г. Въз основа на данните по годишен баланс към 31.12.2017г. и извършените
промени по всички счетоводни сметки в периода от 01.01.2018г. до 31.07.2018г. (видни от оборотна ведомост
по всички счетоводни сметки към 31.07.2018г. и аналитичните и хронологични
извлечения по всяка конкретна счетоводна сметка за периода) експертът е изготвил
междинен баланс към 31.07.2018г.,
като данните по същия са представени в таблица на стр.2 и 3 от заключението. Вещото
лице сочи, че дълготрайните материални
активи представляват земи (17,91% от всички активи), сгради (57,78% от активите) и съоръжения (0,92%
от активите) с обща балансова стойност 1 778 000лв. (76,62% от всички
активи), описани в три таблици на стр.3 от заключението. Краткотрайните активи
представляват вземания от клиенти в
общ размер 381 022,65лв. (17,50% от всички активи, представени в
таблица на стр.4 от заключението, а наличните парични средства са
18 123,04лв. ( в каса 17980,56лв. и по разплащателна сметка 142,48лв.) -те
представляват 0,83% от всички активи. Към 31.07.2018г. пасивите на „В и Д И.“ООД
са, както следва:записан капитал в размер на 5000лв., разпределен в 50 дяла по 100лв., катоВ.Д.В.притежава 33 дяла по 100лв. всеки, представляващи 3300лв., а И.В.Д. притежава 17 дяла
по 100лв.всеки представляващи 1700лв.Финансовият резултат на дружеството към 31.07.2018г.
представлява „загуба“в размер
41 000лв., но е налична и натрупана
„загуба“ от предходните години в размер 289 000лв. Задълженията на „В и Д И.“ ООД към 31.07.2018г.
включват дългосрочно задължение към „Уникредит Лизинг“ ЕАД във връзка с договор за лизинг на МПС в размер 24 074,20лв. (0,96% от задълженията); задължения към доставчици
в общ размер 83 019,90лв. /3,32% от задълженията/, като от тях в сметка 401“Задължения към
доставчици“ са в размер
81 581,53лв., дадени в табличен вид на стр.5 и 6 от експертизата, като са включени и задълженията по сметка 159“Други заеми и дългове“, свързани
с договор за лизинг на МПС с „И Ар Би
Лизинг“ЕАД в размер 1438,37лв. Дружеството има и други
задължения в общ размер
2 353 000лв., представляващи 94,04% от задълженията на дружеството,
включващи задълженията по сметка 493“Разчети със собственици“ в размер 33550,74лв.; задълженията по сметка
494%Разчети по застраховане“ в размер
778,15лв.; задължения по сметка 422 “Подотчетни лица“ в размер
2 317 920,18лв., в която са отразени задължения във връзка с получени заеми по следните договори: договор за паричен заем
от 01.07.2013г. и Анекс от 27.06.2014г. с „А.Е.С.“ ООД; договор за паричен заем
от 01.03.2017г. с „Х.А.“ ООД и договор
за паричен заем от 03.01.2018г. с „В.В.М“ЕООД. Дружеството има и осигурителни
задължения в размер 7 267,07лв.,представляващи 0,28% от задълженията,
както и данъчни задължения в размер 34 914,05лв., представляващи 1,40% от
задълженията. Съгласно заключението при този вариант собственият капитал на
дружеството е равен нетната стойност на
активите, намалена със задълженията на дружеството, както следва: нетна
стойност на активите 2 111 000лв. – задължения 2 502 000лв.
= - 391 000лв., т.е. собственият
капитал на „В и Д И.“ ООД е отрицателна величина, което означава, че
финансовите задължения на дружеството са по-големи от балансовата стойност на
активите и е довело да висока степен на декапитализация. С оглед горното според вещото лице дружественият дял на
съдружникаВ.Д.В.е с отрицателна
стойност, което означава, че същият няма
вземане към дружеството за
равностойността на дела си. В заключението си вещото лице сочи, че по
делото е представен приходен касов ордер от
30.08.2018г., с който И.В.Д. е внесъл
в касата на „В и Д И.“ ООД сума в размер 3300лв. на основание: „вноска капитал 33 дяла по
100лв.“ На експертизата e била представена
касова книга и аналитичен регистър по сметка 501“Каса в левове“ на „В и Д И.“ООД,
от които е видно, че на 31.08.2018г.
с операция № 835 е осчетоводен
приход в размер 3300лв. на основание: „покупка на дяловеВ.В.“. Представено
е и банково извлечение (л.138 от делото) от разплащателна сметка с IBAN *** „В и Д И.“ООД, от което е видно, че на 17.09.2018г. е заплатена парична
сума в размер 3300лв. към получател ЧСИ М.П.на
основание: „ИД 20188510401600 – дружествен дял“. След като вещото лице е извършило
справка при ЧСИ М.П., е установило, че плащането в размер на 3300лв., извършено
от „В и Д И.“ ООД е постъпило на 17.09.2018г. по ИД
20188510401600. На 19.09.2018г. сума в
размер 3212,19лв. е преведена към взискателя за погасяване на част от
разноските, направени по гражданското дело, а сума в размер 87,81лв. е удържана от ЧСИ М.П.по т. 26 от Тарифата за ЧСИ. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице Д. сочи, че на стр. 7, т. 3 в
третия абзац, когато е изчислявала собствения капитал на дружеството е посочила,
че нетната стойност на активите е 2 111 000 лева, като погрешно е
взела тази сума, която е към 31.12.2017 г. това се вижда на стр. 3 има таблица
и се вижда, че сумата е към 31.12.2017 г. Точната стойност на активите, която е
31.07.2018 г. е 2 177 000 лева, но това не променя крайния извод, че
пак остава нетната стойност на активите минус 325 000 лева - отрицателна
стойност, но друга е сумата това е т. 3 на стр. 7 и на стр. 9, третото
изречение собствен капитал на дружеството. Експертът уточнява, че финансовите
задължения на дружеството са на по-голяма стойност от колкото нетната стойност
на активите, което е следствие на това, че има много заеми на дружеството и
такава една финансова структура е много рискува, защото при една финансова
структура, когато се работи с чужди средства, единственият начин дружеството да
излиза на печалба е когато има много бърза възвращаемост на активите. В случая
дружеството купува имоти, прави им ремонти и ги преподава, тоест ако един такъв
ремонт, покупка, препродажба стане много бързо, тогава би могло да има
достатъчен паричен поток, който да обслужва тези финансови задължения, но в
случая резултатите показвали, че паричният поток не е достатъчен.
По допълнителното заключение, вещото лице се е запознало освен със
счетоводството на дружеството и с представени му нотариални актове и
постановления за възлагане на недвижими имоти; инвентарна книга и
инвентаризационен опис на ДМА към
31.07.2018г.; Договор за паричен заем от 01.07.2013г. и Анекс от
27.06.2014г. с „А.Е.С.“ООД; Договор за паричен заем от 01.03.2017г. с „Х.А.“ООД;
Договор за паричен заем от 03.01.2018г. с „В.В.М“ЕООД; хронологични регистри за
движението по договорите с данни за постъпили суми, платени суми, начални и
крайни салда по години; банкови извлечения. Експертът сочи, че счетоводството
на „В и Д И.“ООД по счетоводна сметка 201“Земи, гори и трайни насаждения“ са
осчетоводени поземлени имоти на обща стойност 390 195,80лв., като осчетоводяването е извършено по
придобивна стойност, както следва: съгласно нотариален акт от 06.11.2013г. ,
издаден от Нотариус Ф.Ш., дружеството е
придобило поземлен имот „нива“, находяща се в землището на с. Ново Кономлади,
община Петрич за сумата от 40000лв.; съгласно отариален акт
от 06.11.2013г., издаден от Нотариус
Е.Д., дружеството е придобило 13 броя поземлени имоти „лозя“ и „нива“
в землището на с.Левуново,общ. Сандански
на обща стойност 170 000лв., като са осчетоводени два имота: първият е на
стойност 90000лв., а вторият е на стойност 80000лв.; съгласно нотариален акт от
11.12.2014г. дружеството е придобило поземлен имот „нива“ в землището на
с.Поленица, общ.Сандански за сумата от
92000 EUR (179 936,36лв.
по фиксинг на БНБ 1,95583), като имотът е осчетоводен за 180195, 80лв. Всички горепосочени
поземлени имоти на обща стойност
390 195,80лв. фигурират в
баланса към 31.07.2018г., отразени като 390
хил.лв. Също така при дружеството по счетоводна сметка 203 “Сгради“ са
осчетоводени жилищни имоти с първоначална (отчетна) стойност 1 396 706,47лв. и балансова
стойност към 31.07.2018г. - 1 257 491,64лв. Според експерта съгласно постановление
за възлагане на недвижим имот от 29.05.2012г. дружеството е придобило
апартамент № 5, находящ се в гр.София, ул.“********за сумата от 178 101лв. с ДДС, както и гараж за сумата
от 17 151лв. с ДДС, като имотът е
осчетоводен като едно цяло на обща стойност 162 710лв., като стойностите са в таблица на стр. 3 от
заключението, видно от която са без ДДС. Съгласно нотариален акт от
12.11.2012г. дружеството е придобило жилищен имот, находящ се в гр.София, ул.“********първи
етаж за сумата от 110000 EUR (215 141,30лв.), като имотът е осчетоводен за 219 221,17лв., като в сумата са
включени и разходите по придобиването на имота; Съгласно нотариален акт от
29.12.2014г. дружеството е придобило апартамент, находящ се в гр.София, ул.“********трети
етаж за сумата от 425 000лв. С постановление за възлагане на недвижим имот
от 29.10.2014г. дружеството е придобило
апартамент № 6, находящ се в гр.Велико Търново, ул.“********за сумата от 94 050лв.;
Съгласно нотариален акт от 11.06.2015г.
дружеството е придобило УПИ в с.Поленица, община Сандански, заедно с
построените в степен „груб строеж“ обекти, представляващи ресторант, както и
прилежащи 6 броя сепарета за сумата от 100000 EUR (195 583лв. по фиксинг на БНБ). Осчетоводени са два отделни имота,
всеки на отчетна стойност 97 792,35лв. (обща стойност 195 584,70лв.); Съгласно постановление
за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015г. дружеството е придобило жилищен
имот, находящ се в гр.Сандански, ул.“********, трети етаж за сумата от 55000лв.;
Съгласно постановление от 06.04.2015г. дружеството е придобило жилищен имот,
находящ се в гр.Сопот, ул.“********за сумата от
31 084,80лв.;
Съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 26.05.2015г. дружеството е придобило втори
жилищен етаж от сграда, находяща се в гр.Сандански, ул.“Св.Св. ********за
сумата от 53 035лв.;
Съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 31.08.2015г.
дружеството е придобило жилищен имот, находящ се в гр.Пловдив, ул.“********за
сумата от 43 920,80лв.
Съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 21.05.2015г.
дружеството е придобило поземлен имот и сграда, находящи се в гр.Велико
Търново, ул********за сумата от 117 100лв. Всички горепосочени жилищни имоти
фигурират в баланса към 31.07.2018г.
с обща балансова стойност 1 257 491,64лв. (1 258 хил.лв.
посочени л.2 от основното заключение на ССЕ). С постановление за възлагане на
недвижим имот от 28.12.2013г. дружеството е придобило апартамент № 1,
находащ се в гр.София, ул.“********за
сумата от 110 041.66лв., като осчетоводяването е извършено по цената на
придобиване, но погрешно активът е
осчетоводен по сметка 219“Други дълготрайни нематериални активи“, а не както е
правилно по сметка 203“Сгради“. Не са начислявани амортизации и активът е
включен в Баланса към 31.07.2018г. по
отчетна, а не по балансова стойност (110 хил.лв., посочени в основното
заключение на ССЕ). Наред с горното вещото лице сочи, че съгласно договор за
паричен заем от 01.07.2013г. „А.Е.С.“ ООД е заемодател,
а „В и Д И.“ООД е заемател на суми с
лимит до 1 000 000лв. за срок до 30.06.2014г. Договена е
възнаградителна лихва от 1%, платима след цялостното изплащане на главницата.
На 27.06.2014г. е сключен Анекс № 1, с
който срокът на Договора е удължен до
01.07.2021г., а кредитния лимит е увеличен до 2 420 000лв. Уточнено
е, че размерът на възнаградителната лихва се изчислява върху салдото към 31.12. на съответната година, но лихвата става
изискуема в края на срока на договора след изплащането на главницата. Видно
от договореното, заемът представлява
овърдрафт – т.е. заемната сума може да се усвоява многократно през периода,
стига да не се надвишава кредитния лимит. За периода от 01.07.2013г. до 31.07.2018г. са усвоени суми
в общ размер 4 323 216,44лв. Горепосочените
суми са предоставяни на „В и Д И.“ООД по банков път на дати, подробно посочени
в ПРИЛОЖЕНИЕ 1, а в обобщен вид са в таблицата на стр. 5 и 6 от заключението. Според
експерта заемът, няма падежи, както и погасителен план и погасителни вноски, е нужно само в края на
срока на договора да се възстанови усвоената заемна сума. Погасяванията от страна на „В и Д И.“ ООД към
заемодателя са извършени на дати, подробно посочени в Приложение 2, а в
обобщен вид са показани в горната
таблица и за процесния период от 01.07.2013г. до 31.07.2018г. са в общ размер 2095676,78лв. Към
31.07.2018г. размерът на задължението
на „В и Д И.“ООД към заемодателя
по процесния договор за заем от
01.07.2013г. и Анекс от 27.06.2014г.
е 2187488,51лв. Всички
постъпления и възстановявания на суми са осчетоводени коректно в счетоводните регистри. Договорът за заем от
01.07.2013г., сключен с „А.Е.С.“ООД, е отчитан още от 2013г. до 2018г. по
счетоводна сметка 422 “Подотчетни лица“, което е неправилно. Същият би следвало
да бъде отчитан по сметка 499 “Други кредитори“. Промяната на счетоводната сметка, обаче не води до промяна
в Баланса, т.к. и двете счетоводни сметки се включват в „Други задължения“ в Пасива на Баланса. Съгласно договора за
паричен заем от 01.03.2017г. „Х.А.“ ЕООД е заемодател, а „В и Д И.“ООД е
заемател на суми с лимит до
260 000лв. за срок до 31.12.2020г. Договена е възнаградителна лихва от
1%., която се изчислява върху салдото към
31.12. на съответната година, но лихвата става изискуема в края на срока
на договора, след изплащането на главницата. Според вещото лице заемът
представлява овърдрафт – т.е. заемната сума може да се усвоява многократно през
периода, стига да не се надвишава кредитния лимит. За периода от 01.03.2017г. до 31.07.2018г. са усвоени суми
в общ размер 279 036,64лв.
Горепосочените суми са предоставяни на „В и Д И.“ООД по банков път на дати,
подробно посочени в ПРИЛОЖЕНИЕ 3, а в обобщен вид са в таблицата на стр. 7 от
заключението. Според експертизата погасяванията от страна на „В и Д И.“ООД към
заемодателя са извършени на дати, подробно посочени в ПРИЛОЖЕНИЕ 4, а в
обобщен вид са показани в горната
таблица и за процесния период от 01.03.2017г. до 31.07.2018г. са в общ размер 186497,74лв., като към
31.07.2018г. размерът на задължението
на „В и Д И.“ ООД към заемодателя
по процесния договор за заем от
01.03.2017г. е 108 456,90лв.
Всички постъпления и възстановявания на суми са осчетоводени коректно в счетоводните регистри. Договорът за заем от
01.03.2017г., сключен с „Х.А.“ЕООД
е отчитан през 2017г. и 2018г. по счетоводна сметка 422 “Подотчетни лица“,
което е неправилно, тъй като би следвало да бъде отчитан по сметка 499 “Други
кредитори“, но промяната на счетоводната
сметка не води до промяна в баланса,
т.к. и двете счетоводни сметки се
включват в „Други задължения“ в Пасива на Баланса. Вещото лице сочи, че
съгласно договор за паричен заем от 03.01.2018г. „В.В.М“ЕООД е заемодател, а „В
и Д И.“ООД е заемател на суми с лимит до
20 000лв. за срок до 31.12.2018г. Договена е възнаградителна лихва от 1%, размерът
на която се изчислява върху салдото към
31.12.2018г. и тя става изискуема
към същата дата, след изплащането на
главницата. Съгласно договореното, заемът представлява овърдрафт – т.е.
заемната сума може да се усвоява многократно през периода, стига да не се
надвишава кредитния лимит. За периода от
03.01.2018г. до 31.07.2018г. са усвоени суми в общ размер 11 345лв. Горепосочените суми са
предоставяни на „В и Д И.“ ООД по банков път на дати, подробно посочени в Приложение
5, а в обобщен вид са в таблица на стр. 8 от заключението. Погасяванията от страна на „В и Д И. “ООД към
заемодателя са извършени на дати, подробно посочени в Приложение 6 и за
процесния период от 03.01.2018г. до 31.07.2018г. са в общ размер 4275лв. Към 31.07.2018г.
размерът на задължението на „В и Д И.“ООД към
заемодателя по процесния
Договорза заем от 03.01.2018г. е 7070лв. Всички постъпления и
възстановявания на суми са осчетоводени коректно в счетоводните регистри. Договорът за заем от
03.01.2018г, сключен с „В.В.М“ЕООД, е отчитан през 2018г. по счетоводна сметка
422 “Подотчетни лица“, което е неправилно, а би следвало да бъде отчитан по
сметка 499“Други кредитори“, но промяната на
счетоводната сметка не води до промяна в
Баланса, т.к. и двете счетоводни
сметки се включват в „Други задължения“
в Пасива на Баланса. По задачата за
изготвяне на алтернативен вариант на баланс вещото лице е посочило, че за
придобития с постановление за възлагане на недвижим имот от 28.12.2013г.
апартамент № 1, находащ се в гр.София,
ул.“********за сумата от 110 041.66лв., осчетоводяването е
извършено по цената на придобиване, но погрешно активът е осчетоводен по сметка 219 “Други
дълготрайни нематериални активи“, а не както е правилно по сметка 203 “Сгради“.
Не са начислявани амортизации и активът е включен в Баланса към 31.07.2018г. по отчетна, а не по балансова
стойност Експертизата счита, че следва да
изготви коригиран Баланс към 31.07.2018г., като следва да се начислят
амортизации за периода от 01.01.2014г.
до 31.07.2018г. и горепосочения актив да бъде прехвърлен по балансова
стойност в сметка 203“Сгради“ и при начисляване на амортизации в размер
20174,30лв. за погрешно осчетоводения жилищен имот, към 31.07.2018г.
балансовата стойност на имота е
89 867,36лв. Стойността на имота следва
да се премахне от нематериалните активи,
а балансовата стойност да се включи към ДМА „Сгради“. С корекциите е съставен
алтернативен баланс на стр. 9 от заключението, съгласно който собственият
капитал на дружеството е -
346 000лв., формиран от нетна стойност на активите
2 156 000лв. – задължения 2 502 000лв., т.е. собственият
капитал на „В и Д И.“ООД е отрицателна величина, финансовите задължения на
дружеството са по-големи от балансовата стойност на активите и е довело да
висока степен на декапитализация. И при този вариант дружественият дял на съдружникаВ.Д.В.е с отрицателна стойност, което означава, че
същият няма вземане към дружеството за равностойността на дела си.
При изслушването си вещото лице уточнява, че Сметка „Подотчетни лица“ се
използва за лица, които са служители на предприятието и на които се дават
служебни аванси за пътувания, за покупки и това не е подходяща сметка за
осчетоводяване на заеми, които трябва да се осчетоводени като задължения на
дружеството, но по- други счетоводни сметки.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на предявения по реда на чл. 517 ал. 3 ГПК иск за прекратяване
на търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяването му е наличието
на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на
взискател, а ответното търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило
изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното
производство стойност на дружествения му дял, в който смисъл е и практиката на ВКС
по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 60/10.07.2012 г. по т. д. №
134/2012 г. ВКС, ТК, І отд. и др. Абсолютни положителни процесуални
предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3
и, ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът
се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето
задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на
длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и
наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от
съдебния изпълнител. Изричният протокол за овластяване има самостоятелно
доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава
иска: наложен запор върху дела на съдружника - длъжник, респ. върху всички
дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника -
съдружник, връчено на дружеството-ответник / изискуемо само в хипотезата на чл.
517, ал. 3 ГПК/, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на
дружеството - трето задължено лице - така в реш. № 347 по т.д. № 631/2004 г. на
ІІ т.о. и реш. № 614 по т.д. № 115/2006 г. на ІІ т.о. на ВКС / макар по прилагането
на чл. 398б ГПК/отм./, съдържащ идентична правна уредба. Погасяването на задължението по
изпълнителния лист е единствения релевантен към спора факт, наличието на който
би довело до неоснователност на иска, като в доказателствена тежест на
ответника е да установи удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело. Моментът, в
който настъпва прекратяването на участието на съдружника в ООД не е фиксиран в
законовите разпоредби, но съдебната практика като решение № 77 от
16.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г., II т. о. на ВКС и решение № 101
от 25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г., II т.о. на ВКС е константна, че
прекратяването настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя на
дружеството, от който момент взискателят е легитимиран да получи доброволно изпълнение
в размер на "припадащата се на съдружника длъжник част имуществото,
определена съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ." Липсата на доброволно плащане е
основание за пораждане единствено на потестативно право на кредитора да
претендира овластяване от съдебния изпълнител и последващо съдебно прекратяване
на дружеството.
В случая по делото не се спори, че ищецът е неудовлетворен взискател по
процесното изпълнително дело, като е и допълнително представена сметка за
размера на дълга от 14.08.2019г. Ищецът е взискател, конституиран впоследствие,
легитимиращ се с договор за цесия, като от страна на ответника се оспорва
надлежното уведомяване на длъжника за цесията, съответно предпоставките по
дължимост на самото вземане. По договор за продажба на вземане от 09.02.2018г.,
„Първа инвестиционна банка“ АД е продала подробно описаното вземане по
процесния договор за банков кредит на „В.К.2000“ ЕООД, а по договор от 23.10.2018г.
„В.К.2000“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „А.“ ЕООД процесните описани вземания,
чийто размер съгласно чл.1.3 е вече 1 298 273 лв. и са предмет на
описаното изпълнително дело №20188510401600. Във връзка със спорния факт
относно уведомяването на длъжника е представено уведомление доВ.Д. от „ПИБ“ АД
от 09.02.2018г. и товарителница ********** от същата дата, като същата е
оспорена и са изслушани две заключения на съдебно-почеркова експертиза, които
са единни в извода, че подписът върху товарителницата не е наВ.Д. В.. С оглед
горното съдът намира, че следва да се приеме за установено, че въпросното
уведомление не е връчено наВ.В. и същият не се установява да е уведомен
надлежно за извършената цесия. Същевременно съдът намира, че горният факт не
обуславя неоснователност на иска, респ. отхвърлянето му. От ответника не се
твърди или установява нито пълно удовлетворяване нито на стария кредитор
–„Първа инвестиционна банка“ АД, нито на новия такъв, за който се оспорва
уведомяването чрез цесия. Следва да се има предвид, че уведомлението по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради
което не е условие за настъпване на прехвърлителното действие на цесията.
Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се
свеждат до това, че до съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на
цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на
уведомление, обаче, не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението
да плати на новия кредитор. Предвид горното възраженията на ответника, че липсва надлежно
връчено уведомление от стария кредитор – цедента, е изцяло ирелевантно, а би
имало значение, само ако поради ненадлежното уведомяване се твърдеше плащане на
стария кредитор след договора за цесия. Такива твърдения и доводи няма в
случая. Също така следва да се отчете, че и спрямо иска по чл. 517,
ал. 4 ГПК са приложими и процесуални правила на чл. 226, ал. 1 и на чл. 227 ГПК, поради което прехвърлянето на вземането на първоначалния взискател не води
до отпадане на предпоставките за иска за прекратяване по чл. 517 от ГПК. Това,
че вземането е цедирано би било релевантно единствено при твърдения, че същото
е погасено спрямо стария или новия кредитор, но с прехвърлянето на вземането, ако
не е погасен дълга, плащане няма и не е налице твърдяната липса на легитимация.
Съдът намира, че са изцяло неотносими към спора и възраженията на ответника
срещу действителността на договора за цесия, тъй като той не твърди да е
изпълнено изцяло нито спрямо стария, нито спрямо новия кредитор, а единствено
погасяването на вземането е фактът, който следва да бъде установен от ответника
в настоящото производство, в която насока е налице и практика на ВКС, а именно решение от
06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, решение № 114/2009 г. на ВКС, I т.о. е прието, искът се отвърля единствено ако се установи, че
дружеството е платило на взискателя равностойността на дружествения дял на
длъжника, или че вземането е било удовлетворено по друг начин. Всички други доводи и възражения, включително и оспорване на
законосъобразността на постановлението на ЧСИ за овластяване на взискателя са
ирелевантни. В този смисъл, а именно, че предмет на иска по чл. 517 от ГПК не е подлежащото на
принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на
потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на
производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на
чл. 266 и сл. ТЗ, поради което например е недопустимо възражение за
прихващане, има и съдебна практика на ВКС, обективирана в решение
№60/10.07.2012г. по т.д.№134/2012г., І т.о. и др. По настоящото дело не се
спори, че и към момента е висящо изпълнителното дело и че вземането по същото,
макар и да има частично погасяване, не е удовлетворено изцяло.
Ноторно е, че активната и пасивната легитимация в
изпълнителното производство се определя от изпълнителния лист, като правилото
гласи, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като
кредитор. От това правило има отклонения, свързани с универсално или частно
правоприемство, като при последното, когато се прехвърлят притезания, след издаване на изпълнителния лист активно
легитимиран като взискател ще бъде частният правоприемник. Това свое качество
последният следва да докаже с писмени документи, съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК. И
тъй като изпълнителният процес осъществява не всякакви права, а само
притезания, то може и в исковото производство по чл. 517, ал. 4 ГПК да се установява настъпило частно правоприемство по
отношение на взискателя в хода на изпълнителното производство, което да се докаже с писмени доказателства.
Съдът намира, че се установи по делото, че на
17.09.2018г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 3 300
лв., която е послужила за погасяване на дължа и е преведена от ответника.
Представено е на стр. 68 от делото самото преводно нареждане на ЦКБ, което е от
17.09.2018г. и в него е посочено като основание за превода – номера на
изпълнителното дело – дружествен дял, от И.В.Д., като наредител е ответното
дружество. Представено е и извлечение от „У.Б.“ АД за описания превод, както и
молба от ответника до ЧСИ П., че плащането следва да се счита извършено отИ.Д.,
но за стойността на дружествените дялове наВ.В.. Предвид горното възраженията
на ищеца, че това плащане било за дружествени дялове наИ.Д. са неоснователни.
Той е конкретното физическо лице-наредител на плащането, но не равностойност на
неговите дялове е преведена по процесното нареждане, още повече, чеИ.Д. не е
длъжник по изпълнителното дело и изпълнителният лист не е издаден срещу него,
за да се очаква плащане на равностойност на неговия дружествен дял. Предвид
горното, макар и да е неконкретизирано в документа, че плащането на процесната сума
от 3 300 лв. е за левова равностойност на дружествения дял наВ.Д., горното
следва от цялостната преценка на данните по делото – отбелязването в
платежното, че плащането е отИ.Д., а не на неговия дружествен дял и
уточнителната молба до ЧСИ. Спорен е въпросът дали това плащане съответства на
стойността на дружествения дял на длъжникаВ.Д. към момента на прекратяване на
участието му като съдружник, а именно не се спори, че изявлението е връчено на
12.07.2018г. Независимо от горния извод, а именно, че е платена сума от
3 300 лв. като дружествен дял наВ.Д., съдът намира, че следва да се
прецени дали така платената сума съответства на стойността на неговия дял.
Налице е практика на ВКС, че в производството по иск
по чл. 517, ал. 3 ГПК подлежи на съобразяване само плащане в съответствие с
действителната стойност на дружествения дял на съдружника – длъжник и може да се разгледа спор относно размера на дружествения дял, респ. установяване на
действителната му стойност, която ако е различна - значително по-висока от изплатената от дружеството - ответник, е
предпоставила уважаването на иска. Нелогично и в разрив с целта на чл. 517 ГПК,
е да се приеме, че ищецът би бил обвързан с едностранно определената от
дружеството - ответник стойност на дружествения дял, като такова тълкуване би обезсмислило
производството по чл. 517 ГПК, предоставяйки на ответника лесна възможност да
избегне прекратяването с изплащането на каквато и да било сума.
Съгласно константната практика на
ВКС, обективирана в решение № 149 по т.д. № 1747/2014 г.
на ІІ т.о. на ВКС, решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, І т. о и др., се приема, че дружеството ответник по иска по чл. 517, ал. 3 ГПК дължи на взискателя - ищец изплащане равностойност на
дружествения дял на съдружника - длъжник, когато според баланса към края на
месеца, през който е прекратено участието на съдружника, активите надвишават пасива. Прието е, че изплащане на равностойността на
дружествения дял на съдружник в случаите по чл.125, ал.3 ТЗ не се извършва при
превишение на пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/
над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е
настъпило прекратяване на участието на съдружника, като равностойността на
дружествения дял, отразяваща припадащата се на съдружника част от капитала на
дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение,
съразмерно на дела му по чл.127 ТЗ, се изплаща тогава, когато според баланса по
чл.125, ал.3 ТЗ сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива,
която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на
участието на съдружника. Когато сумата на активите е по-ниска от сумата на
пасива, не е налице капитал, от който да се изплати дела на напусналия
съдружник. Следователно, ако към края на месеца, през който е прекратено
участието на съдружника, пасивите /без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат/ превишават активите на дружеството и дружественият дял на
съдружника е с отрицателна стойност, съдружникът няма вземане към дружеството
за равностойността на дела си и искът на взискателя по чл.517, ал.3 ГПК подлежи
на отхвърляне поради невъзможност да се постигне целения с предявяването му
правен резултат. В този случай отхвърлянето на иска по чл.517, ал.3 ГПК не
следва да се обвързва с предпоставките на чл.517, ал.3, изр.3 ГПК, както е
прието в решение № 114 от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, І т. о.,
и решение № 77 от 06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.
Съдът намира, че от обективната преценка на всички събрани по делото
доказателства се установи горното, а именно, че делът на съдружникаВ.Д. е с
отрицателна стойност. Горното безспорно се установи от заключението на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която проследи и установи надлежното
осчетоводяване както на задълженията на дружеството по представените договори
за заем/кредит, така и активите му. Съдът намира за неоснователни изтъкнатите
от ищеца доводи, че активите на ответното дружество следвало да се оценят и
актуализират по пазарна стойност на имотите към процесния период. Налице е задължителната практика на ВКС, а именно постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д.
№ 504/08 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 100 от 07.02.2013 г. по т.д. №
665/11 г. на КС, ТК, I т.о., решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д. № 765/08 г.
на ВКС, ТК, II т.о., решение № 81 от 18.07.2011 г. по т.д. № 809/10 г. на ВКС,
ТК, I т.о., решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/11 г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 120 от 10.07.2012 г. по т.д. № 781/11 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 10 от 10.09.2012 г. по т.д. № 502/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 73 от 17.10.2017 г. по т.д. № 1465/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., съгласно които при определяне на равностойността
на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с
ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по
историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива
цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Съгласно решение №
87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 71 от
18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., при оспорване на
съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията относно
балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност,
равностойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се определи
въз основа на нов коректно съставен баланс, като за целта се използва
експертизата на вещи лица. В случая от основното и
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от
вещото лице Д., се установи, че активите на ответното дружество, а именно
процесните имоти са осчетоводени по подробно описания начин, като съдът
констатира от представените нотариални актове, че имотите са придобити на цени,
значително надхвърлящи данъчните им оценки, т.е. по пазарни цени и са
осчетоводени на тази стойност на придобиване. Следователно, с изключение на
погрешното записване на апартамент № 1, находящ
се в гр. София, ул. ********, погрешно осчетоводен по сметка 219 “Други
дълготрайни нематериални активи“, а не както е правилно по сметка 203 “Сгради“,
други нередности при осчетоводяване на имотите не се установени от вещото лице.
Горната грешка в осчетоводяването е само по отношение на коректната сметка, но
не променя извода за стойността на активите на ответника. По отношение на
пасивите, съдът намира, че също се установи, че са налице задължения в
горепосочения размер. Самите договори и анекси към тях, въз основа на които са
задълженията са представени и въпреки възраженията на ищеца, които са свързани
с твърдяно антидатиране, съдът намира, че няма данни за горното, защото както
се установи от заключението на експертизата, всички задължения по тях са
осчетоводени своевременно и по описания начин. Самите анекси и договори са
представени и приети в съдебно заседание на 23.06.2020г., като на ищеца едаден срок да ги оспори, в който срок той е
бездействал процесуално, поради което заявеното в съдебно заседание при даване
ход по същество на делото оспорване на тези частни диспозитивни документи е
несвоевременно и преклудирано, поради което съдът няма основание да изключи
същите от доказателствения материал по делото. Следователно задълженията на
ответното дружество се явяват установени и доказани не само с оглед
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено и
опровергано от съответните доказателства, но и с оглед писмените доказателства
за наличието на заемите. Използването на конкретна сметка за осчетоводяването
им и дали същата е най-подходяща, не променя извода, че осчетоводяване е налице
и задълженията по договорите за заем и анексите по тях са налице, като не се
установява твърдяното погасяване по давност на същите. Предвид горното и
кредитирайки съставения от вещото лице алтернативен баланс по допълнителното заключение,
съгласно който собственият капитал на дружеството е - 346 000лв., формиран от нетна стойност на активите
2 156 000лв. – задължения 2 502 000лв., т.е. собственият
капитал на „В и Д И.“ООД е отрицателна величина, финансовите задължения на
дружеството са по-големи от балансовата стойност на активите и е довело да висока
степен на декапитализация, като съдът приема, че дружественият дял на съдружникаВ.Д.В.е с отрицателна стойност, което означава, че
същият няма вземане към дружеството за равностойността на дела си.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а предвид изричното
искане на ответника следва да се присъдят разноски. По представения от
последния списък такива са в размер на 100 лв. – за вещо лице, 10 лв. – за
съдебни удостоверения, като се претендира и адвокатско възнаграждение в размер
на 2000 лв., за което е представен договор за правна защита по образец с N 805183 от 18.12.2019г.,
в който сумата е отразено, че е внесена. Съобразно възприетото в определение №
499 от 19.07.2019 г. по ч.т.д. № 3019/2018 г. на ВКС, ТК, 2 отд. и др., разрешение,
което се споделя от настоящия състав, отговорността за разноските е
облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са
материалноправни, поради което приложими в темпорално отношение са тези норми,
които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално
представителство, доколкото на последващите изменения на нормите /законови и
подзаконови/, регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е
дадено обратно действие. В случая, разходите за адвокатско възнаграждение са
направени към декември 2019г., но и в двете редакции съдът намира, че за настоящия иск,
който следва да се счита, че е неоценяем, но е във връзка с чл. 7, ал.1 т.10 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минималното такова е 800
лв. Другата страна е
заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника,
като съдът намира, че с оглед минималния размер на възнаграждението по
Наредбата и като се съобрази, че са проведени пет съдебни заседания, за които
съгласно чл. 7, ал.9 от ГПК, за всяко съдебно заседание след второто се следва
допълнително възнаграждение от 100 лв., то следва да се определи минимално
възнаграждение в размер на 1200 лв. Действително въпреки извършените
процесуални действия, които са свързани с оспорването на документи и изслушване
на експертизи, делото не е според съда с правна или фактическа сложност, поради
което искането е основателно и само с оглед отговорността за разноски, намира,
че следва адвокатското възнаграждение на ответника да се намали поради
възражението на ищеца, като вместо 2000 лв., се приеме такова в размер на 1200
лв. С оглед горното общият размер на следващите се на ответника разноски
възлизат на 1310 лв.
Воден от тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 517 от ГПК, предявен от „А.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,и съдебен адрес ***,
офис 1 – адв.С.Г., срещу „В и Д И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** и със съдебен адрес ***, вътрешна сграда, 3ти етаж, адв.Г.М., за
прекратяване на ответното търговско дружество като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „А.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***,и съдебен адрес ***, офис 1 – адв.С.Г., да
заплати на „В и Д И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
и със съдебен адрес ***, вътрешна сграда, 3ти етаж, адв.Г.М., сумата от 1310
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: