Решение по дело №43376/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7533
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20231110143376
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7533
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110143376 по
описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
*******, ЕИК *****, срещу ************, ЕИК **********, с която са предявени
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 3 325,77 лева, от които 3 089,66 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Вътрешно карго“ по щета № ********/2022 г.
за вреди, настъпили вследствие на извършен превоз на застрахователно имущество с
товарителница № ********** от 12.04.2022 г. от фирмата превозвач **********, ведно със
законна лихва от 02.08.2023 г. до окончателно заплащане, както и сумата от 236,11 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 29.11.2022 г. до 27.07.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ******** бил сключен застрахователен договор за
товари, обективиран в абонаментна полица № ******, с предмет застраховка „Вътрешно
карго“ със застраховано юридическо лице *********. Твърди се, че товарът бил застрахован
при ответното дружество по договор за превоз на стоки, за което било изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ******** в размер на 3 089,66 лева. Твърди се, че с
плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата и има право да претендира
възстановяване на платеното обезщетение. Посочва се, че на 16.10.2022 г. ищцовото
дружеството изпратило регресна покана до фирмата-превозвач, застрахована при ответника,
но получило отказно писмо по заявената претенция. Твърди още, че е извършил плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 3 089,66 лева по заведената при дружеството щета
№ ********/12.04.2022 г. Претендира от ответника заплащането на посочената сума, както и
на сума в размер на 236,11 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за главница,
изчислена за периода от 29.11.2022 г. до 27.07.2023 г., ведно със законна лихва, считано от
02.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателно изплащане,
1
съдебни и деловодни разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер. Счита, че не е налице покрит застрахователен риск. Навежда
възражения за изтекла погасителна давност с оглед на обстоятелството, че
застрахователното събитие е настъпило на 12.04.2022 г., а извършеното от ищеца плащане е
осъществено на 02.06.2022 г., поради което са налице основанията на чл. 378, ал.7 от КЗ във
вр. с чл. 378, т.1 от ТЗ и чл. 76 от ЗАП. Твърди още, че ответното дружество не носи
отговорност за конкретния превоз съобразно условията на сключения застрахователен
договор. Оспорва твърдението за настъпване на вреда в резултат на транспортирането с
оглед липсата на доказателства, установяващи вредите да са причинени вследствие от
извършената транспортна дейност. Навежда твърдения за липса на яснота относно характера
на вредите, поради което сочи основания за освобождаване на отговорност съобразно
Общите условия по застрахователния договор. Оспорва размера на претендираната загуба
предвид липсата на доказателства за обхвата на загубата на застрахованото имущество.
Оспорва акцесорния иск за лихва, като счита същия за недължим, поради наличие на
основание за отхвърляне на главния иск и липса на причина за предявяване на иска.
Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 3 089,66 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Вътрешно карго“ по щета № ********/2022 г.
за вреди, настъпили вследствие на извършен превоз на застрахователно имущество с
товарителница № ****** от 12.04.2022 г. от фирмата превозвач **********, ведно със
законна лихва от 02.08.2023 г. до окончателно заплащане, както и сумата от 236,11 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 29.11.2022 г. до 27.07.2023 г.
С плащането на обезщетението за застрахователя възниква правото на встъпване в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
респективно – срещу възложителя на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. За да възникне
регресното право, е необходимо наличието на следните предпоставки: да е бил сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение; предпоставките на чл. 49 от ЗЗД - виновно и
противоправно поведение на физическо лице – служител или работник на възложителя,
изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа,
от което в пряка причинна връзка са настъпили вреди. Предпоставките следва да са налице
кумулативно. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна -
той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които
е възложил работа.
В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки, както и размера на иска си.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1/ наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2/
възникването на застрахователното събитие и плащането по щетата; 3/ предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие,
а именно – деянието, причинените с него вреди, причинно - следствената връзка между
2
действията на ответника и причинените вреди; 4/ вида, характера и размера на причинените
вреди.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното вземане, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По делото е представена Абонаментна застрахователна полица “КАРГО” № ********
/л. 36/, от която се установява, че между ищеца, в качеството му на застраховател, и
“*******” ЕООД, в качеството му на застраховащ, е сключен договор за застраховка
“КАРГО”. Уговорено е, че застраховката се отнася до всички товари, посочени в полицата,
доколкото застраховащият е длъжен, както е договорено, да осигури покритие като
допълнителна услуга към договора за транспорт, както и, че застрахователната полица се
сключва като част от международна програма Schenker AG съгласно инструкции на AXA
Corporate Solutions и договорените в полицата специални условия. Предметът на
застраховката е товари и куриерски пратки (малки пакети до 30 кг.) от всякакъв вид, с
изключение на изброените в полицата, превозвани от застраховащия, в качеството му на
спедитор, при териториално покритие на застраховката – територията на РБ и видове
транспорт – автомобилен, жп, въздушен, морски, речен, комбиниран и съпътстващо
складиране. Посочено е, че застрахователното покритие е съгласно приложените Общи
условия на абонаментна полица за застраховане на товари, превозвани на територията на РБ
– 01.06.2020 г. и следните клаузи:
при превоз на нови стоки – общи условия за застраховане на товари на територията на
РБ (вътрешно карго от 01.06.2020 г.), включително риска “счупване” за чупливи стоки
за групажни пратки;
при превоз на употребявано, увредено имущество или такова превозвано на палубата
на кораб или в открити превозни средства – Institute Cargo Clauses (B) Cl.383 1/1/09 и
Institute Cargo Clause (C) Cl.384 1/1/09, като е посочено, че застрахователното покритие
може да бъде разширено, в който случай застрахователят има право да начисли
допълнителна премия – Institute Theft, Pilferage and Non-Delivery Clause Cl.272 1/12/82
и Institute Malicious Damage Clause Cl.266 1/8/82;
при превоз на замразени храни – задължително се прилага следната специализирана
клауза – Institute Frozen Food Clause (A) Cl.263 1/1/86 и Institute Frozen Meat Clause (A)
Clause 24 Hours breakdown;
при превоз на лични вещи или покъщнина - Special Terms and Conditions for the
Insurance of Removal Goods.
Изрично са изброени и допълнително приложимите клаузи. Уговорен е лимит на
отговорността на застрахователя - EUR 2 000 000 /два милиона евро/ или равностойността
им в друга валута – лимит на отговорност на пратка, на едно превозно средство и в агрегат
за срока на застраховката.
Съгласно т. 9.2 от абонаментната застрахователна полица “КАРГО” № ********
застрахователят е в риск за всички превози, за които изпращачът/получателят на товар е
заявил сключване на застраховка “Карго”, заедно със заявката за транспорт. В т. 9.4 страните
са уговорили, че всеки превоз следва да бъде придружен с документ, съдържащ
информация за вида и количеството на товара (фактура, складови разписки) и с транспортен
документ – товарителница, коносамент, като застраховащият се задължава да съхранява тези
документи и при необходимост да ги предостави на застрахователя. Договорът е сключен
при прогнозна годишна премия, без данък общо за полици 2300100А001 и ******** – BGN
254 257,90 /двеста петдесет и четири хиляди двеста петдесет и седем и 0,90 BGN/, като е
посочено, че тази сума няма да бъде фактурирана. Реалната дължима месечна вноска по
полица ****** се определя въз основа на месечното сведение за извършените превози през
отчетния период, подадено от застраховащия. Уговорено е въз основа на месечното сведение
застрахователят да издава сметка за начислената застрахователна премия, която
3
застраховащият да заплаща в 5-дневен срок от датата на издаване на сметката за дължима
застрахователна премия. Определена е минимална застрахователна премия за индивидуална
полица в размер на 20,00 /двадесет/ лева. Посочено е, че съгласно Закона за данък върху
застрахователните премии, застрахователят е длъжен да начислява 2% данък върху всички
облагаеми застрахователни премии или разсрочени вноски.
От страница последна на представената по делото абонаментната застрахователна
полица “КАРГО” № ******** /л. 44/ се установява, че полицата е издадена в гр. София на
01.01.2023 г., като съгласно т. 4 от полицата /л. 37/ договорът се сключва за срок от 1 /една/
година с начало 00:00 часа на 01.01.2023 г. и край 24:00 часа на 31.12.2023 г. От изложеното
следва изводът, че моментът на настъпване на твърдяното застрахователно събитие -
12.04.2022 г. предхожда момента на издаване на полицата - 01.01.2023 г.
Представени са Общи условия на ищцовото дружество за застраховане на товари,
превозвани на територията на РБ (вътрешно карго) /л. 34 – 35/. Съгласно ОУ ищецът-
застраховател застрахова всички товари, превозвани с каквото и да е товарно превозно
средство на територията на РБ, на риск на собствениците им-застраховани. Посочено е, че
застраховката може да се сключи и от представител на застрахования или от друго лице, на
чиято грижа или под чийто контрол, или на чието разпореждане е оставен товарът /това лице
има качеството на застраховащ по застраховката/. ОУ предвиждат, че за товарите, предмет
на застраховане по тях, ищцовото дружество осигурява застрахователно покритие срещу
всички рискове по условията на застрахователната полица, като в точки от 3.1.1 до 3.1.11 са
изброени изключенията, при които застраховката няма да покрива загуба, повреда или
разноски.
Съгласно ОУ за доказване настъпването на застрахователно събитие, на
застрахователя следва да бъдат представени оригинали на: 1/ валидна застрахователна
полица; 2/ товарителница или друг документ, доказващ наличието на превозен договор; 3/
протокол от компетентните власти за настъпило застрахователно събитие; 4/ авариен
протокол от авариен комисар; 5/ констативен протокол от превозвача – ако товарът се
превозва с наето превозно средство, както и копия от: 6/ фактура, спецификация или друг
документ, доказващ стойността на превозвания товар; 7/ протестно писмо срещу превозвача
и/или друго трето лице и неговия/техния отговор – при виновно нанесени щети на товара от
тях; 8/ лист за доставка, складова разписка, приемо-предавателен протокол или друг
документ, удостоверяващ приемането и предаването на товара - при превоз на собствени
товари със собствено превозно средство, когато не се издава товарителница. ОУ на
ищцовото дружество предвиждат, че искането за застрахователно обезщетение се представя
на застрахователя по образец, предоставен от него. В т. 10.2 от ОУ са уговорени начините на
обезщетяване, като е предвидено, че застрахователят обезщетява застрахования: при пълна
загуба на товара - чрез изплащане на застрахователната сума; при частична щета на товара -
чрез заплащане на разумната стойност на ремонта и/или на база процентна обезценка,
определена от аварийния комисар или по споразумение със застрахования или
застраховащия.
Съгласно т. 12.6 от ОУ на ищеца-застраховател задължението за предоставяне на
авариен протокол от авариен комисар отпада за щети на товари, чийто предполагаем размер
не надвишава 1 000 евро или равностойността им в друга валута, като е посочено, че такива
щети ще се разглеждат въз основа на представен констативен протокол между
превозвача/представител на спедитора и представител на получателя на товара, снимки и
други документи, определени от застрахователя.
От представената по делото Апликация № 22001030021 към абонаментна полица №
****** /л. 32 по делото/ се установява, че между ищеца, в качеството му на застраховател, и
“*******” ЕООД, в качеството му на застраховащ, е сключен договор за застраховка
“Вътрешно карго”, обективиран в посочената апликация, като застрахован е “******”
4
ЕООД. Установява се, че както застрахованият предмет, така и транспортът, се определят
съгласно месечно сведение за месец април 2022 г., брой превози: 108, от България до
България По силата на застрахователния договор ищецът е поел задължение да покрива
рисковете съгласно Общите условия на абонаментна полица за застраховане на товари,
превозвани на територията на РБ (вътрешно карго) в сила от 01.06.2020 г. и условията,
договорени в абонаментна полица № ******. В апликацията липсват дата и подписи на
страните, а както беше посочено по-горе, в абонаментна полица № ******, към която е
апликацията, е посочено, че същата е издадена в гр. София на 01.01.2023 г., т.е. след
настъпване на твърдяното от ищеца застрахователно събитие - 12.04.2022 г.
Представено е приложение № 11 Основа за финансово уреждане на щети –
Споразумение за финансово уреждане на складови и транспортни щети по продукти ******
в България, сключено между фирма “******” ЕООД и фирма “*******” ЕООД - версия 1.2
към 04.04.2014 г. Съгласно общите пояснения за опростяване на финансовото уреждане на
складови и транспортни щети с фирма “*******” ЕООД щетите се изчисляват въз основа на
извършена от ****** експертиза в съответствие с таблиците на страница втора от
приложението. Посочено е, че максималната стойност, която може да бъде възстановена, е
равна на ликвидационната стойност, която трябва да бъде заложена. Уговорено е, че при
застраховка “Карго” при ищеца застрахователната премия възлиза на 0,15% за превози на
територията на страната и на 0,30% за международния транспорт от 100%-ната стойност на
стоката съгласно ценоразписа с брутните цени (ЦБЦ) + транспортните разходи съгласно
фактурата за навлото. В таблицата на страница втора от споразумението /л. 30 по делото/
стоките са разделени на: стока за повторно складиране, стока за ремонтиране, стока за
разпродажба и брак. Тук следва да се отбележи, че посоченото споразумение не носи
подписите на представителите на “******” ЕООД и “*******” ЕООД. Дата на
споразумението също не е посочена.
По делото е представена товарителница № ******, с изпращач “******” ЕООД,
получател “*********” ЕООД и превозвач “******” ЕООД. Посочени са товарен пункт –
“*******” ЕООД, гр. *******, ул. “***********” ****** и разтоварен пункт – “*********”
ЕООД, с. ********, ул. “*******” *****, вид на стоката – солари, бруто тегло – 950,00 кг.,
брой на колети – 3 палети други. В товарителницата е отбелязана и следната забележка:
“Моля за доставка за понеделник или вторник и карго застраховка. Да се обадят час по-рано.
Т.П. - ********”. От посочените данни на страните се установява, че забележката изхожда
от Т.П. - представителя на получателя. Посочени са също номер на вътрешен автомобил –
********, дата и час на товарене – 12.04.2022 г. в 08:00:01 часа, както и дата и час на
получаване – 12.04.2022 г. в 12:34:22 часа. Товарителницата носи подписите на
представители на изпращача, получателя и превозвача. Установява се също, че пратката е с
необявена стойност. С оглед на изложеното, следва да се приеме за установено, че на
12.04.2022 г. застрахованият при ищеца “******” ЕООД, в качеството си на изпращач, е
изпратил до адрес в с. ******** и получател “*********” ЕООД, 3 палети със солари, с
общо тегло от 950,00 кг.
Представено е платежно нареждане от 02.06.2022 г. /л. 7 по делото/, от което се
установява, че ищецът е извършил плащане на сума в размер 3 961,55 лева в полза на
застрахования по Апликация № 22001030021 към абонаментна полица № ****** /л. 32 по
делото/. В основанието на извършеното плащане е отбелязано единствено “плащане по
списък щети”.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се установява по безспорен
начин към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие - 12.04.2022 г. да
е била налице първата предпоставка, а именно действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по застраховка “Карго”.
Както беше посочено и по-горе, съгласно ОУ на ищцовото дружество, за доказване
5
настъпването на застрахователно събитие, на застрахователя следва да бъдат представени
оригинали на изброените в ОУ документи, сред които попадат авариен протокол от авариен
комисар и протестно писмо срещу превозвача и/или друго трето лице и неговия/техния
отговор – при виновно нанесени щети на товара от тях. По делото не са ангажирани
доказателства в тази насока. Въпреки, че ищецът твърди в хода на разглеждане на
застрахователната претенция пред него да са представени направени в деня на пристигането
на товара снимки, писмен протест срещу превозвача, имейл кореспонденция и
суброгационно писмо, то същите не бяха представени в настоящото производство. Не се
доказа да е изпратено и посоченото в исковата молба рекламационно писмо.
Съдът намира, че в случая не се доказва настъпване на твърдяното застрахователно
събитие - увреждания по товара. В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки
изискването, предвидено в ОУ на ищеца, по делото не беше представен нито констативен,
нито авариен протокол, изготвен от авариен комисар, за констатиране състоянието на
товара към момента на неговото пристигане, съответно към момента на разтоварването му в
посочения в полицата пункт на разтоварване, с оглед на което не се доказва и твърдяната
повреда. Въпреки твърденията в исковата молба, а именно, че в товарителницата са
отбелязани уврежданията на товара, възникнали при извършване на превоза и констатирани
при пристигането на товара, съдът намира, че от представената по делото товарителница №
****** /л. 8 по делото/ се установява точно обратното. Графите “забележки” на превозвача и
получателя, както и на “забележки по палети”, са празни.
Не бяха представени и доказателства за образуваната при ищеца-застраховател
ликвидационна преписка - уведомление за щета, опис на претенция, експертиза по
претенция, опис-заключение по щета и/или доклад по щета.
Предвид липсата на посочено конкретно основание за извършеното плащане на сума
в размер на 3 961,55 лева, съгласно представеното платежно нареждане от 02.06.2022 г., то
не се установява тази сума да е отнесена именно към процесната щета. Не се доказа и
начинът, по който е определен размерът на вредите, а съгласно представеното приложение
№ 11 Основа за финансово уреждане на щети – Споразумение за финансово уреждане на
складови и транспортни щети по продукти ****** в България, щетите се изчисляват въз
основа на извършена от ****** експертиза, каквато в случая не е налице.
Натоварването и разтоварването са осъществени на една и съща дата – 12.04.2022 г.,
като при липса на протокол, отразяващ съответното застрахователно събитие, е невъзможно
да бъде определен моментът, в който същото е настъпило, както и дали са налице основания
за ангажиране отговорността на превозвача - дали вредите са причинени вследствие на
транспортната дейност на превозвача или причината за уврежданията е друга, например
недостатъчна или неподходяща опаковка или подготовка на товара и др. Не се установи и
лицето-получател на товара да е направило възражения.
С оглед на всичко изложено следва да се приеме, че към съответния момент –
12.04.2022 г., при натоварване – 08:01:00 часа и при разтоварване – 12:34:22 часа забележки
по товара не са били налице.
Само за пълнота на изложението съдът намира, че следва да се посочат
несъответствия между данните, съдържащи се в представената по делото товарителница №
****** /л. 8/, от една страна, и тези, посочени в опис към фактура № **********/18.04.2022
г. /л. 18/. В товарителницата е посочен номер на вътрешен автомобил ********. В описа към
фактура посоченият автомобил е № ********* или ***** /л. 21/. По делото е представена
стокова разписка от 08.04.2022 г. /л. 9 – 10/ с възложител “*********” ЕООД, в която са
посочени наименование на стоките, артикулен номер, количество, кг. и куб. м., като отново
е налице разминаване между данните в товарителницата и тези в заявката по опис фактура,
от една страна, където е посочено бруто тегло 950,00 кг., и стоковата разписка, от друга
страна, с посочени 423,37 кг. В стоковата разписка е посочена и дата на маршрут 11.04.2022
6
г., а в товарителницата е 12.04.2022 г. Следва да се отбележи и различието между стоките,
изброени в стоковата разписка, и вида на стоките съгласно товарителницата – солари.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се доказа настъпване на
твърдяното застрахователно събитие, а от съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал се установява, че при пристигане на товара до пункта за
разтоварване, съответно при предаването му на получателя, не са констатирани увреждания.
По изложените съображения исковата претенция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Поради извода, че процесното вземане не е възниквало, не следва да се обсъжда
релевираното от ответника възражение за погасяването му по давност.
При недоказаност на иска за главница се явяват неоснователни и претенциите за
лихви – законна лихва от 02.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателно заплащане и мораторна такава в размер на 236,11 лева за периода от 29.11.2022
г. до 27.07.2023 г.

По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски има единствено ответникът.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***********, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ****************, срещу **************, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: *****************, искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ,
вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3
089,66 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
щета № ********/2022 г. по застраховка „Вътрешно карго“, ведно със законна лихва от
02.08.2023 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 236,11 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 29.11.2022 г. до 27.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК *************, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ***************, да заплати на ***********, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: **************, сумата от 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7