Номер 113316.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Албена И. Я.а
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100501741 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 33458/03.06.2020г., депозирана от
„Пулсар – Я.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Одесос, ул. „Сливница“ № 142, действащо чрез процесуалния си представител адв. Д.В.,
срещу Решение № 1351 от 13.03.2020г., постановено по гр. д. № 5762/2019г. по описа на
ВРС, VIII състав, с което са уважени отрицателните установителни искове с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявени от „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Морска гара, Рейдова кула,
срещу „Пулсар – Я.“ ООД, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: сумата от 8000 евро, представляваща част от договорена цена по Договор
№1 за проектиране, изработка и доставка на пилотски моторен катер, сключен на
30.03.2012г., описана в етап 5 от договора, и сумата от 3073 евро, представляваща начислена
мораторна лихва за периода 19.04.2014г. до 27.03.2019г., и с което са отхвърлени
съединените на основание чл. 213 ГПК за разглеждане в едно производство искове с правно
основание чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предмет на гр. дело № 7150/2019г. по описа
на ВРС, 19-ти състав, предявени от „Пулсар – Я.“ ООД срещу „Пилотска станция Варна –
П“ ЕООД, за осъждане на „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД да заплати на „Пулсар – Я.“
ООД следните суми: 18797лв. – главница, представляваща последна вноска от договорена
цена по Договор №1 за проектиране, изработка и доставка на моторен катер, сключен на
30.03.2012г. и 9531лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода
19.04.2014г. до 16.04.2019г.
В жалбата е изразено становище, че атакуваното решение е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се,
на първо място, че отрицателните установителни искове са недопустими поради отпадане на
правния интерес от предявяването им, доколкото след образуване на делото от ответника са
1
предявени осъдителни искове за същото вземане, които включват в себе си установяване на
дължимостта на последното. При условията на евентуалност се твърди, че исковете с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК са неоснователни поради обстоятелството, че правото на
иск на „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД е било погасено по давност към момента на
предявяването им. В тази връзка се сочи, че въззиваемото дружество не е упражнило
извънсъдебно правата си по чл. 265 от ЗЗД, доколкото не е направило възражение за
некачествено/неточно изпълнение на възложената работа, а точно обратното – на
19.04.2013г. е приело катера, предмет на договора, без забележки, което от своя страна
следва да се приравни на одобрение, признание, че изработеното съответства на договора.
Застъпва се, че доколкото ищецът - „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД не е ангажирало
доказателства за предприети до подаване на исковата молба действия, прекъсващи
давността, то към момента на предявяване на иска правото на възложителя да иска
намаляване на цената е било погасено по давност. Твърди се, че за да уважи така
предявените отрицателни установителни искове, първоинстанционният съд неправилно
приел, че моментът, от който започва да тече давността за упражняване на правата по чл.
265 ЗЗД, е падежът на насрещното задължение на възложителя да плати цената, а не
моментът на приемането на извършеното. Във връзка със становището за необоснованост на
обжалваното решение се застъпва, че в производството пред РС–Варна не са ангажирани
доказателства за размера на сумата, с която следва да се намали възнаграждението и в този
смисъл неясни остават мотивите на съда да приеме, че намаляването на цената следва да
бъде именно с целия размер на последната вноска от 8000 евро. В тази връзка се излага, че
първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото доказателства за липса на
вина на изпълнителя, касаеща отклоненията от поръчката, доколкото катерът е станал по-
тежък от предвиденото и съответно не би могъл да развие максимално предвидената в
договора скорост, именно поради промени в неговата конструкция, наложени от
възложителя. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо, евентуално – за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят предявените от „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД отрицателни установителни
искове с право основание чл. 124, ал.1 ЗЗД, и да се уважат предявените от „Пулсар – Я.“
ООД осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Претендират се и сторените разноски по делото пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество, чрез процесуалните си
представители адв. А.П. и адв. С.С., е депозирало отговор на въззивната жалба, в който е
изразено становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че
предявените отрицателни установителни искове са допустими, доколкото предхождат по
време осъдителните такива, предявени от „Пулсар – Я.“ ООД, като са изложени и подробни
съображения в насока правилността на съдебния акт. Поради изложеното моли жалбата да
се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт да се потвърди. Претендират се съдебно-
деловодни разноски за въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание, за въззивника „ПУЛСАР – Я.“ ООД се
явява представляващият дружеството Ж.С.Я. заедно с процесуалния представител на
дружеството адв. Д.В., която поддържа въззивната жалба. Моли за уважаването й и отмяна
на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.Представя списък с
разноски.
В писмени бележки сочи, че правото на възложителя да поиска и получи отбив от
цената, като гаранционна претенция, е погасено по давност, доколкото не е упражнено чрез
иск в едногодишния срок по гаранцията. Излага и съображения в подкрепа на доводите във
въззивната жалба.
2
В съдебното заседание въззиваемата страна се представлява от адв. А.П. и адв. С.С.,
които оспорват въззивната жалба и поддържат депозирания писмен отговор. Молят за
потвърждаване на атакуваното решение. Претендират разноски, за които представят и
списък.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред РС-Варна по гр. д. № 5762/2019г. по описа на ВРС, VIII състав,
е образувано по предявени от „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД, срещу „Пулсар – Я.“
ООД, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сума в общ размер от 11073 евро, формирана от следните суми: сумата от 8000 евро,
представляваща част от договорена цена по Договор №1 за проектиране, изработка и
доставка на пилотски моторен катер, сключен на 30.03.2012г. и описана в етап 5 от
договора, и сумата от 3073 евро, представляваща начислена мораторна лихва за периода
19.04.2014г. до 27.03.2019г.
В изпълнение на указанията на ВОС, дадени с Определение №3977 от 05.11.2019г. по
в.ч.т.д. 1777 по описа за 2019г., присъединено на основание чл.213 ГПК за разглеждане в
едно производство с гр. д. № 5762/2019г. по описа на ВРС, VIII състав, е и гр.д.№7150 по
описа за 2019г. на ВРС, 19 съдебен състав. Последното е по образувано по предявени от
„Пулсар – Я.“ ООД, срещу „Пилотска станция Варна-П“ ЕООД, осъдителни искове с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 18 797лв. главница, представляваща последна вноска от договорена цена по
договор №1 за проектиране, изработка и доставка на моторен катер, сключен на 30.03.2012г.
и 9 531лв. обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 19.04.2014г. до
16.04.2019г.
С атакуваното решение отрицателните установителни исове са уважени, като е
отречена дължимостта на процесните суми от „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД на
„Пулсар – Я.“ ООД, с оглед на което и предяваните от последното дружество осъдителни
искове са отхвърлени като неоснователни.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, а и от приобщения по делото като писмено
доказателство Договор №1/30.03.2012г. за проектиране, изработка и доставка на пилотски
моторен катер /л.9-16/ се установява, че между „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД /като
възложител/ и „Пулсар – Я.“ ООД /като изпълнител/, е сключен договор, по силата на който
изпълнителят се задължава да проектира и построи пилотски моторен катер с район на
плаване I-B – отдалечаване до 5 мили, съгл. Разпореждане №68/27.07.2011г. на Изп.
директор на ИА „Морска администрация“, като гарантира достигане на максимална скорост
от 14 възела +/- 1 възел при натоварване ¼ от чистата товароподемност на катера при тихи
води. Съобразно Раздел V от договора, изпълнителят носи гаранционна отговорност за срок
от 12 месеца след приемо-предаването на катера, а за двигателя и другите закупени части
важи съответната гаранция от отделните производители. Съгласно Раздел VIII, т.3, когато в
процеса на изпълнение възложителят реши, че желае да бъдат направени изменения по
проекта и да бъдат вложени материали и изделия, различни от предварително
съгласуваните, то той е длъжен да уведоми писмено за тези свои искания изпълнителя, а
изпълнителят уведомява писмено възложителя възможно ли е изпълнението и на каква
стойност възлизат исканите промени. Съобразно Раздел II от договора, уговорената цена е в
размер от 270 000 евро без ДДС, платима на пет етапа според достигнатото изпълнение по
3
всеки описан етап. При първите четири етапа, плащанията са дължими авансово след
подписване на двустранен протокол за одобряване на извършената работа за приключване
на предходния етап. Предвидено е, че за извършване на авансовите плащания изпълнителят
издава отделна проформа – фактура за всеки един етап, като плащането се извършва след
представяне на фактурата. Последният етап пет от плащането е за сумата от 8000 евро +
ДДС, платима след изтичане на 12-месечен гаранционен срок от приемането на работата.
Приложение към договора е Общокорабна спецификация, подписана от страните, в
която е посочена скорост проектна – при тиха вода и ¼ заредени обеми – 14 +/- 1 възела;
маса на кораба, до конструктивна водолиния – до 26 тона; маса на кораба, празен – до 20.5
тона. В раздел Р12-01-02-04, б.А, е посочено, че след сравнение на технически параметри,
цена, осигурен сервиз и съгласуване с клиента, е избран двигател VOLVO PENTA D 9 425 с
максимална мощност 425 к.с., максимални обороти 2200.
Приет като писмено доказателство по делото е и неподписан документ – Анекс
1/01.03.2013г., в който е изписано продължаване срока на договора поради влошени МТО
условия и извършване на допълнителни работи от страна на възложителя – полагане
алуминиеви плитове, монтиране допълнителен буртик в кърмовата част, както и промени
във вътрешното обзавеждане на кубрика и рулевата рубка.
От приетия по делото протокол за креноване на катера с дата 18.03.2013г. е видно, че
масата на празния кораб е 21.932t.
Приобщени по делото са и двустранни приемо – предавателни протоколи за етапи от
1 до 4. Последният от тях е от дата 19.04.2013г., като в него е отразено, че катерът е
проектиран, изработен и оборудван от изпълнителя съгласно одобрената от възложителя
техническа спецификация. Според същия протокол, след успешно проведени ходови
изпитвания, процедура по инспекция, приемане на катера и монтираното оборудване и
вписване в регистъра на корабите на ИА „Морска администрация“, изпълнителят предава и
възложителят приема катера. Отразено е и че с подписването на този протокол страните
приемат договора за приключен и възложителят придобива правото на собственост върху
катера.
От приетото като писмено доказателство писмо с изх. №27/14.04.2014г. се
установява, че „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД е отправила изявление до „Пулсар – Я.“
ООД, че гаранционната отговорност изтича на 19.04.2014г., забележките в по-голямата си
част били отстранени и минимизирани в срок, но въпреки многото тестове и изпитания,
направени в различни условия на плаване и в присъствие на изпълнителя, максималната
скорост, която катерът е развил, е 12 вз., а двигателят, който по договор трябва да развива
макс. oбороти 2200 об./мин., след проведени ходови изпитвания на 16.04.2013г., е достигнал
обороти 1890 об./мин при макс. натоварване от 100%.
Възложителят е посочил, че тези съществени отклонения от договореното му дават
основание да претендира за удължаване на гаранционния период до изпълнение на клаузите
от договора или да получи съответната компенсация. Документът е подписан от управителя
на „Пулсар – Я.“ ООД – Ж. Я. с дата 15.04.2014г., като обстоятелството, че последният е
получил писмото е безспорно между страните.
Изпълнителят е ангажирал като писмено доказателство по делото и неподписан от
възложителя констативен протокол, удостоверяващ изтичането на 12-месечния гаранционен
срок на катер „Пилот 1“ и настъпване на условие за плащане на последната вноска от
цената. Констативният протокол е без конкретна дата, посочен е само месец април 2014г.
С нотариална покана от 27.03.2019г., приобщена по делото, изпълнителят ,„Пулсар –
Я.“ ООД е поканил „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД да заплати последната пета вноска
4
от цената по договора, както и мораторна лихва за забава в размер от 3073 евро.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Я. Т.,
С. С. Я. и Ц. Н. С.а.
Свидетелят Т., управител на „Пилотска Станция Варна – П“ ЕООД по време на
изграждане на катера, заявява, че в процеса на изработката страните допълнително са
уговорили и е изпълнено полагането на алуминиеви плитове /което било наложително за да
се одобри катера от Морска администрация/, монтирането на допълнителен буртик в
кърмовата част и поставянето на допълнителен стол в рубката. По усмотрение на
изпълнителя, без съгласуване с възложителя, било изпълнено подсилване между първи и
втори лист на външна обшивка с профилно желязо по целия борд на кораба. Свидетелят
излага, че присъствал лично на приемането на катера, подписал приемо-предавателен
протокол без забележки, като очаквал, че в гаранционния срок несъответствията ще бъдат
отстранени. Заявява, че не е присъствал на изпитание на кораба, но към онзи момент му
била известна невъзможността катерът да развива 14 възела – обстоятелство, констатирало
се по време на изпитанията. Сочи, че по време на изпитанието строителите били там и също
са видели недостатъка. Излага, че е комуникирал с Ж. Я., като след като не било прието да
се удължи гаранционният срок, останало мълчаливото съгласие от страна на изпълнителя за
компенсация в цената с размера на последната вноска. Сочи, че ограниченията на скоростта
на катера наложили да го регистрират не за пет, а за две морски мили.
От показанията на свидетеля С. Я., преценени от съда по реда на чл.172 ГПК
доколкото същият е брат на представляващия ,„Пулсар – Я.“ ООД, се установява, че е
участвал в проектирането, изграждането и предаването на процесния катер. В процеса на
изработката се наложили промени в конструкцията на катера предвид желанието на клиента,
които довели до увеличаване на теглото на катера. Свидетелят твърди да е присъствал на
всички изпитания на катера и при креноването му, като още преди изпитанието се знаело, че
катерът е по-тежък. Излага, че възложителят се е съгласил с резултатите от изпитанията,
като никога не е била отправяна претенция за компенсация.
Свидетелката Ц. С.а излага, че от 2008г. е счетоводител в "Пилотска Станция Варна –
П“ ЕООД. Заявява, че всички издадени от изпълнителя фактури са заведени в счетоводните
регистри на възложителя, който няма неплатени задължения към „Пулсар Я.“ ООД.
За установяване на съответствието на изработеното с договореното са изготвени две
съдебно-технически експертизи /първоначална и допълнителна/. Съобразно заключението
на вещото лице Д.Щ. по първоначалната съдебно-техническа експертиза, в допълнение към
проектното изпълнение по приложение 1 към договора, в кърмовата част е налице
допълнителен буртик, в П – образния профил на допълнителния буртик е положен гумен
отбивач – фендер, а в рулевата рубка са налице сериозни промени във вътрешното
обзавеждане спрямо първоначално предвидените в договора. Според експерта
констатираните обстоятелства водят до увеличаване на теглото на катера, като това
увеличено тегло на катера рефлектира в увеличаване на неговото газене, а оттам и до
увеличаване на съпротивлението при движението на плавателното средство във водата, но
не се явява причина за недостигане на прогнозната скорост от 14 възела. Причина за
недостигане на прогнозната скорост от 14 възела е невъзможност на монтирания двигател да
достигне максимални обороти, а оттам и максимална мощност, като резултат от
комплексното взаимодействие на елементите, изграждащи корабния пропулсивен комплекс
и конкретно на наличието на тежък винт.
От заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява,
че предвиденият по приложение 2 от договора реверс - редуктор, е с предавателно
отношение 2,5:1, докато установеното на място предавателно отношение на реверс -
редуктора е 2,423:1. Според вещото лице предавателното отношение оказва въздействие
5
върху развиваните обороти на двигателя, изразяващо се в съпротивление – най-вече от
триене, което води до консумация от страна на реверс - редуктора, респективно скоростта на
кораба намалява.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на отрицателните
установителни искове поради последващото предявяване на осъдителен иск за същото
вземане. Спорният предмет по двата иска действително налага изследване на идентични
факти и обстоятелства, свързани със съществуването и изпълнението на договора за
изработка. Уважаването, съответно отхвърлянето на единия от тях обаче не обуславя
автоматично изхода на делото по другия /още повече, че предявените искове са за различни
по размер суми/ и в този смисъл интересът на възложителя от установяване, че не дължи на
дружеството-изпълнител претендираните суми, не може да се счита за отпаднал.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Настоящата инстанция обаче споделя становището, изложено във въззивната жалба,
за неоснователност на предявените от възложителя отрицателни установителени искове.
Видно от сезиралата първоинстанционния съд искова молба, въведеното от
възложителя основание за недължимост на процесната сума, а именно - постигната
мълчалива договорка с „Пулсар – Я.“ ООД за отбив от цената, характеризира неговата
претенция като такава по чл. 265 ЗЗД, а не като реализиране на гаранционната отговорност
на изпълнителя. Прочее, исковата молба, депозирана от „Пилотска Станция Варна – П“
ЕООД, съдържа твърдения относно факти, които са правопораждащи за законната, а не за
гаранционната отговорност.
Отговорността на изпълнителя за недостатъци/отклонение от поръчката по чл. 265
ЗЗД и поетата с договорите гаранция за качество, накратко „гаранционна отговорност”, са
два самостоятелни вида гражданска отговорност. Разграничението между тях е дадено с ТР
№ 88/84 г. на ОСГК на ВС, според което гаранционната отговорност не се покрива със
законната отговорност за недостатъци/отклонение от поръчката, доколкото възникват при
различен фактически състав. Гаранционното задължение възниква по силата на договорни
6
съглашения, съответно законни и подзаконови нормативни актове, стандарти, отраслови
технически норми, като самата гаранционна отговорност включва задължението за
определен период от време /гаранционен срок/ да бъде гарантирано наличието на
установени качества и свойства на изработеното, през който период изпълнителят носи
материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени
изискванията за правилното съхраняване и надлежната му употреба.
От друга страна, отговорността на изпълнителя за недостатъци/отклонение от
поръчката и правата, с които възложителят разполага в тези случаи, са уредени в чл. 265
ЗЗД: да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно
намаляване на възнаграждението. Тази отговорност на изпълнителя се погасява в кратки
давностни срокове - с изтичане на шест месеца, респективно на пет години при строителни
работи, считано от деня на предаване на работата - чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Във всички случаи
обаче, възможността за поръчващия да реализира правата си по чл.265, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от приемането на изпълнението на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и
заявяване на възражения относно качеството на изпълнението в сроковете по чл. 264, ал. 2
ЗЗД – незабавно, т.е. при приемане на работата, освен ако друго не уговорено между
страните за явни недостътъци, а за скрити и новопоявили се – веднага след откриването им.
В случай, че такива възражения не са направени, се прилага необоримата презумпция по чл.
264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена и приета работа.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото формира извода, че възложителят
не е уведомил изпълнителя за неправилното изпълнение при приемането на работата, както
изисква разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗЗД /доколкото се касае за явен недостатък, установен
в хода на изпитанията на катера още преди приемането на работа/. В случая, видно от
двустранния приемо – предавателен протокол с дата 19.04.2013г., възложителят е приел
изпълнението на работата без забележки, въпреки знанието си с оглед на проведените преди
това ходови изпитания, че катерът не достига максималната предвидена в договора скорост,
а двигателят – уговорените максимални oбороти. Нещо повече, в протокола, подписан и от
възложителя, е отразено, че катерът е проектиран, изработен и оборудван от изпълнителя
съгласно одобрената от възложителя техническа спецификация. Едва почти година след
приемането на поръчката, с писмо с изх. №27/14.04.2014г., „Пилотска станция Варна – П“
ЕООД е релевирало пред изпълнителя твърдяните отклонения от поръчката, претендирайки
удължаване на гаранционния период до изпълнение на клаузите от договора или получаване
на съответната компенсация в цената.
Пропускът на възложителя да бъдат своевременно направени възражения за
недостатъци/отклонение от поръчката преклудира и възможността му да реализира
отговорността на изпълнителя по реда на чл.265 ЗЗД, с изключение на възраженията на
възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение, за каквото в случая не се
касае. Липсата на възражение от страна на възложителя при приемането на работата
/доколкото се касае за явен недостатък, установен в хода на изпитанията на катера още
преди приемането на работа/ прави ирелевантно обстоятелството дали соченото от
възложителя отклонение от поръчката е налице, респективно в какъв размер следва да е
поисканата компенсация в цената.
Остава отворена пред възложителя единствено възможността, доколкото твърди
отклонение от поръчката, при установяване, че ,„Пулсар – Я.“ ООД не е изпълнило
задълженията си по чл. 260, ал.1 ЗЗД - да предупреди веднага възложителя ако даденият му
проект или доставеният му материал е неподходящ, да претендира обезщетение от
изпълнителя за причинените вреди по реда на чл. 260, ал.2 ЗЗД.
С оглед на изложеното, предявеният от „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД иск да
7
се приеме за установено, че не дължи на ,„Пулсар – Я.“ ООД процесните суми се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Що се отнася до основателността на предявения от ,„Пулсар – Я.“ ООД иск за
заплащане на цената по етап пети от договора, съдът намира следното:
Фактическият състав на чл.266, ал.1 от ЗЗД включва два елемента – извършване на
договорената работа и нейното приемане. При установеността на посочените предпоставки
от доказателствата по делото и най-вече от двустранния приемо – предавателен протокол с
дата 19.04.2013г., и с оглед константната практика на ВКС, според която
недостатъците/отклоненията в престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат
права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД, настоящият състав
приема, че възложителят „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД дължи на изпълнителя ,
„Пулсар – Я.“ ООД уговореното възнаграждение за последния пети етап от договора. Видно
от последния и начина, по който това задължение е уговорено, то не представлява авансово
плащане /за разлика от плащанията по предходните четири етапа/, с оглед на което
издаването на проформа-факура от изпълнителя не е предпоставка за настъпване на неговата
изискуемост. Доколкото, съгласно договора, същото става дължимо след изтичане на
едногодишния гаранционен срок от приемането на работата, което с оглед на представените
по делото доказателства съдът приема, че се е случило на 19.04.2014г., то претендираното
възнаграждение е изискуемо именно от този ден. С оглед на това, че не се установява
същото да е платено, а и липсват твърдения на възложителя в тази насока, то искът за
заплащане на това възнаграждение в посочения в договора размер от 18797лв. /левовата
равностойност на 8000 евро + ДДС/ се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Що се отнася до претенцията за мораторна лихва, начислена за периода от
19.04.2014г. до 16.04.2019г. в размер на 9531лв., следва да се има предвид правилото на
чл.86, ал.1 ЗЗД, съгласно което при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От своя страна, разпоредбата
на чл.84, ал.1 ЗЗД сочи, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съобразно горните изводи, съдът намира, че
същият е изпаднал в забава, считано от 20.04.2014 год., с оглед на което размерът на
дължимото обезщетение за забава възлиза на 9526,06лв. /изчислено чрез сайта
www.calculator.bg/, до който размер се явява основателна акцесорната претенция. За
разликата до пълния претендиран размер от 9531лв. и за датата на падежа – 19.04.2014г.,
същата следва да се отхвърли като неоснователна.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в
изложения по - горе смисъл, освен в частта, в която е отхвърлен предявения от „Пулсар – Я.“
ООД иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за горницата над 9526,06лв. до пълния
предявен размер от 9531лв. /т.е. за 4,94лв./, в която част решението следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от спора, решението на Районен съд - Варна в частта
за разноските също следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ищецът по осъдителните искове и ответник по
отрицателните установителни искове „Пулсар Я.“ ООД е претендирал разноски в общ
размер на 5544,36лв./адвокатско възнаграждение, държавна такса по осъдителните искове,
депозити за вещо лице по изготвените експертизи и депозит за призоваване на свидетел/, от
които, съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК, в негова полза следва да бъдат присъдени
5543,39лв. Ответникът по осъдителните искове и ищец по отрицателните установителни
искове „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД е претендирал разноски в общ размер на
3266,28лв., от които 866,28лв. заплатена държавна такса и 2400лв. адвокатско
8
възнаграждение. С оглед правилата на чл. 78 ГПК в негова полза следва да бъдат присъдени
1,62лв. или след компенсация в полза на „Пулсар Я.“ ООД да се присъди сумата от
5541,77лв.
При този изход на спора, с оглед своевременното им претендиране и представените
доказателства за извършването им, право на разноски за въззивното производство имат и
двете страни. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, от претендираните общо 3502,70 лв. /адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса за въззивното обжалване/ в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени 3502,42 лв., а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемото
дружество от претендираните 1600лв. за адвокатско възнаграждение се следват 0,15лв. По
компенсация на въззивника следва да бъдат присъдени 3502,27лв.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1351 от 13.03.2020г., постановено по гр. д. № 5762/2019г. по
описа на ВРС, VIII състав, в частите, в които:
– е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, че
„Пилотска станция Варна – П“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, Морска гара, Рейдова кула, не дължи на „Пулсар – Я.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Сливница №142, сума в общ размер от
11073 евро, формирана от следните суми: сумата от 8000 евро, представляваща част от
договорена цена по Договор №1 за проектиране, изработка и доставка на пилотски моторен
катер, сключен на 30.03.2012г. и описана в етап 5 от договора, и сумата от 3073 евро,
представляваща начислена мораторна лихва за периода 19.04.2014г. до 27.03.2019г.;
– са отхвърлени предявените от „Пулсар – Я.“ ООД срещу „Пилотска станция Варна-П“
ЕООД искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 18797лв. главница, представляваща последна
вноска от договорена цена по Договор №1 за проектиране, изработка и доставка на моторен
катер, сключен на 30.03.2012г. и 9526,06лв - обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода 20.04.2014г. до 16.04.2019г., както и в частта за разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Морска гара, Рейдова кула, срещу „Пулсар –
Я.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Сливница
№142, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от
8000 /осем хиляди/ евро, представляваща част от договорена цена по Договор №1 за
проектиране, изработка и доставка на пилотски моторен катер, сключен на 30.03.2012г. и
9
описана в етап 5 от договора, и сумата от 3073 /три хиляди и седемдесет и три/ евро,
представляваща начислена мораторна лихва за периода 19.04.2014г. до 27.03.2019г.
ОСЪЖДА „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Морска гара, Рейдова кула, да заплати на „Пулсар – Я.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Сливница №142,
сумите в размер на 18797лв. /осемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и седем лева/
главница, представляваща последна вноска от договорена цена по Договор №1 за
проектиране, изработка и доставка на моторен катер, сключен на 30.03.2012г. и 9526,06 лв.
/девет хиляди петстотин двадесет и шест лева и шест стотинки/- обезщетение за забава
върху главницата, начислено за периода 20.04.2014г. до 16.04.2019г.
ОСЪЖДА „Пилотска станция Варна – П“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Морска гара, Рейдова кула, да заплати на „Пулсар – Я.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Сливница №142,
сумата в размер на 9044,04лв./девет хиляди четиридесет и четири лева и четири стотинки/,
представляваща сторени по делото пред двете инстанции разноски, по съразмерност и
компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част за горницата над
9526,06лв. до пълния предявен размер от 9531лв. по иска с правно основание чл. 86, ал.1
ЗЗД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10