Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 27.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1260 по описа
за 2018г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по предявени искове от М.М.Б., ЕГН: ********** с
правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна
на взетите решения от 14.06.2018г. на общо събрание на акционерите на ответното
дружество, а именно: - за одобряване и приемане на ГФО /годишен финансов отчет/
за 2017 година; - за одобряване и приемане на ГДДД /годишен доклад на дейността
на дружеството/ за 2017 година; - за освобождаване от отговорност за дейността
им през 2017 година като членове на УС /Управителен съвет/: Е.Н., В.Г.и З.К.; -
за освобождаване от отговорност за дейността им през 2017 година като членове
на Надзорен съвет: Я.Д., Е.К.и А.Х..
Заявени са единствено материалноправни основания за
незаконосъобразност на решенията, както следва: нарушение на чл. 27, чл. 37 и
чл. 38 ЗСч по отношение на ГФО; обусловеност на незаконосъобразността на
приетите решения за освобождаване на отговорност от незаконосъобразността на
решенията за одобряване на ГФО и ГД, незаконосъобразност на решението за
освобождаване от отговорност на Я.Д. поради нарушение на чл. 237 ТЗ.
Ответникът „А.Б.“ АД, ЕИК: ********намира исковете за
неоснователни. Счита, че не са нарушени императивни норми на закона или устава.
Намира, че в по-голямата си част посочените от ищеца основания за отмяна на решенията
касаят тяхната целесъобразност и съответно – не подлежат на съдебен контрол.
В тежест на ищеца е да докаже съдържанието на решенията,
за чиято отмяна са предявени исковете.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети
при спазване на всички законови изисквания /не противоречат на императивна
материалноправна норма или устава/.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и съответно съдът приема за доказани в
процеса следните обстоятелства: законосъобразно свикано и проведено на
посочената в исковата молба дата – 14.06.2018 година - общо събрание /ОС/ на
акционерите и приемане при изискуемия кворум и мнозинство на решенията, предмет
на производството по иска по чл. 74 ТЗ.
Установява се и от вписванията в търговския регистър, че
ищецът е акционер в ответното АД и притежава 1225 броя акции.
Искът е допустим, тъй като ищецът е легитимиран да иска
отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на ответното дружество,
както и е предявен в 14-дневния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание
на дружеството, съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от
ищеца основания за процесуална и материална незаконносъобразност на решението,
като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск по
чл. 74 ТЗ. В това производство съдът проверява единствено дали решението е
законосъобрано, т.е., има ли нарушения на законови разпоредби и на дружествения
договор, регламентиращи, както е в случая, определени материални права на
съдружниците, но няма право да извършва контрол за целесъобразност. С оглед на
това и при съобразяване на пороците, въведени от ищеца като основание на
предявените искове, съдът в настоящото производството по чл. 74 ТЗ следва да
провери единствено спазени ли са материалните разпоредби на закона при приемане
на ГФО и ГДДД, както и налице ли е обусловеност на такава незаконосъобразност с
незаконосъобразността на останалите решения.
На първо място,
следва да се посочи следното по отношение на решенията на ОС на акционерите, с
които са освободени от отговорност за дейността им през 2017 година като членове на УС /Управителен съвет/
Е.Н., В.Г.и З.К. и от отговорност за дейността им през 2017 година като членове
на Надзорен съвет Я.Д., Е.К.и А.Х..
Настоящият съдебен състав споделя мотивите в
постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 538 ОТ
28.08.2017 Г. ПО В. Т. Д. № 1013/2017 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/, че извън
обхвата на съдебния контрол в настоящото производство са въпросите по
целесъобразност на ОС на акционерите. Действително, в негова компетентност на
основание чл. 221, ал. 1, т. 10 ТЗ, е взимане на решение за освобождаване от
отговорност на членовете на управителния и надзорен съвет, но съдържанието на
това решение почива на волята на акционерите и е въпрос на субективна преценка
и вътрешно убеждение и съответно – въпрос
на целесъобразност и поради това не може да бъде оставено на преценката на
съда. Доколкото ищецът не сочи на нарушения на императивни норми, опорочили взимането
именно тези решения на ОС на акционерите, исковете по отношение на тях следва
да се отхвърлят само по посочените причини и без да се обсъждат останалите
доводи на страните в тази връзка /вкл. мотивите на ищеца във връзка с нарушения
на чл. 237 ТЗ, които освен всичко са и неотносими към решенията за
освобождаване от отговорност/. 3аконът, от друга страна, и не съдържа специални
изисквания за законосъобразност на тези решения, освен общите изисквания за спазване
на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание и вземане на решението
с необходимото мнозинство.
Тоест, исковете за отмяна на тези решения - - за освобождаване
от отговорност за дейността им през 2017 година като членове на УС /Управителен
съвет/: Е.Н., В.Г.и З.К.; - за освобождаване от отговорност за дейността им през
2017 година като членове на Надзорен съвет: Я.Д., Е.К.и А.Х. са неоснователни.
Същото се отнася и до
решението за одобрение и приемане на годишен доклад за дейността на дружеството,
доколкото и това решение е относимо към преценка за целесъобразност и съответно
– изключен от съдебната проверка по иска по чл. 74 ТЗ. В този смисъл тук
също не подлежат на обсъждане възраженията на ищеца във връзка с нарушение на
нормата на чл. 237 ТЗ, тъй като тя не предвижда императивна уредба за реда и
начина на приемане на ГДДД. А отделно и твърдените от ищеца факти в тази връзка
останаха недоказани в процеса към относимия към делото момент - датата на
съставяне на ГДДД, а по делото са налични данни, относими към последващ времеви
момент.
По отношение иска
за отмяна на решението за одобрение и приемане на годишния финансов отчет.
Според чл. 27, ал. 1 ЗС /Закона за счетоводството/, предприятията
съставят годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период. Съгласно
чл. 38, ал. 1 ЗС, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци
по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване
в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година ...Предвид
разпоредбата на чл. 37 ЗСч, микропредприятията /по смисъла на чл. 19, ал. 1, т.
1 и ал. 2 от същия закон/ са изключени от обхвата на тази норма /в случай, че
не попадат в ал. 1, т. 5, което по делото не се установява/ и изготвените от
такива предприятия ГФО не подлежат на задължителен независим финансов одит от регистрирани
одитори.
С изменението на чл. 38, ал. 9 от ЗСч, за предприятията,
които не са осъществявали дейност през отчетния период, считано от 01.01.2018
година, е предвиден облекчен ред - това обстоятелство /неосъществяване на
дейност/ да се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър
в срок до 31 март на следващата година.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза на
вещото лице Г., което съдът приема като мотивирано, обективно и изготвено в
обхвата на специални знания на вещото лице, се установява, че съобразно
критериите по чл. 19 ЗС, ответното дружество попада в категорията
микропредприятие за отчетната 2017 година. Вещото лице е категорично в извода
си, че дружеството не е извършвало дейност през 2017 година /а отчетената сума
от 7298,17 лева представлява разход за външни юридически и счетоводни услуги за
2017 година/, както и че съобразно изискването на чл. 34, ал. 2 ЗС, е изготвило
финансовите отчети за 2017 година, съобразявайки Националните счетоводни
стандарти, при това при спазване принципите по чл. 26, ал. 1 ЗС.
Предвид изводите на вещото лице, съдът приема, че
ответното дружество, като макропредприятие, при изготвяне на ГФО за 2017 година
не е подлежало на задължителен независим финансов одит, поради което не се
доказаха и нарушения на императивни материални законови норми при съставянето
на ГФО, съответно при приемане на решението за одобряването му. Решението за
приемане и одобряване е взето в съответствие с изискването на чл. 38, ал. 2 ЗС
и чл. 221, т. 7 ТЗ и не е незаконосъобразно - съставен е ГФО към 31.12.2017
година /съобразно изискването на чл. 27, т. 1 ЗС/, свикано е ОС на акционерите,
с точка от дневен ред за приемането му, с оглед спазване срока по чл. 38, ал.
1, т. 1 ЗС. Неподаване на декларация по чл. 38, ал. 9 ЗС също не опорочава
взетото решение, доколкото законът е въвел само допълнителна възможност за
облекчена процедура при предприятията, които не са осъществили дейност през
отчетната година. Следователно, щом не се доказа противоречие на решението с повелителни
норми на закона или на дружествения договор, искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ и по отношение
на него е неоснователен. Извън очертаните рамки на настоящото производство остава
както съдържанието на годишния финансов отчет.
Право на разноски при този изход от спора има ответникът
и такива следва да му се присъдят съгласно представения списък по чл. 80 ГПК - общо
2847 лева –разноски за адвокат и вещо лице.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.Б., ЕГН: **********
срещу „А.Б.“ АД, ЕИК: ********искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите решения от
14.06.2018г. на общо събрание на акционерите на ответното дружество за
одобряване и приемане на годишен финансов отчет за 2017 година; за одобряване и
приемане на годишен доклад на дейността на дружеството за 2017 година; за
освобождаване от отговорност за дейността им през 2017 година като членове на
Управителен съвет: Е.Н., В.Г.и З.К.; - за освобождаване от отговорност за
дейността им през 2017 година като членове на Надзорен съвет: Я.Д., Е.К.и А.Х..
ОСЪЖДА
М.М.Б., ЕГН: ********** да заплати на „А.Б.“ АД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2847 лв., представляваща разноски за адвокат и вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: