СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.12.20г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 19.11.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 1990/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от
М. А. против В. С. с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 285 от ЗЗД за сумата общо 39 784
лева /частична претенция от цяла такава в размер на сумата общо 88 148
лева/. Претендира се и законната лихва върху посочената главница за периода –
след завеждане на делото.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
На 15.11.13г.
/съгласно пълномощно от тази дата/ ответникът е учредил в полза на ищеца право
– да го представлява при покупка на недвижими имоти /земеделски земи/. Не се
спори /а това обстоятелство е установено по делото и със събрания писмен
доказателствен материал – нотариални актове и платежни нареждания/, че: във
връзка с /на основание на/ горната едностранна сделка -
ищецът е сключил /именно като представител на ответника/ 7бр. сделки
/обективирани в нотариални актове: № 84 от 23.12.14г. на нотариус Г.Х.; № 190
от 18.12.13г. на нотариус В.М.; № 193 от 18.12.13г. на нотариус В.М.; № 188 от
18.12.13г. на нотариус В.М.; № 187 от 18.12.13г. на нотариус В.М.; № 186 от
18.12.13г. на нотариус В.М.; № 103 от 24.02.14г. на нотариус В.М./ за покупка
на недвижими имоти и е платил обща цена по тях в размер на 88 148, 26
лева /в настоящото производство се
претендира част от тази сума в размер на общо 39 784 лева – представляваща
сбор от визираните в изброените нотариални актове цени/.
Искът е неоснователен:
Не се спори /а
такъв извод налага и съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал – писмен и гласен/, че: между страните е било учредено /и е
съществувало през периода 13г. и 14г. – когато са били оформени процесните
нотариални актове/ мандатно правоотношение /по договор за поръчка – по смисъла
на чл. 280 от ЗЗД/. Тази договорна връзка /правоотношение/ е била съпроводена и
с упълномощаване на довереника /по смисъла на чл. 292, ал. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 36, ал. 2 от ЗЗД/. Съдържанието на цитираните текстове от закона сочи
/това обстоятелство не е и спорно по делото/, че: доверителят /упълномощителят/
е принципният носител на задължението – да финансира изпълнението на поръчката
/в случая – да предоставя средства на ищеца във връзка с плащането на цената по
процесните 7 бр. нотариални актове/. Същата страна носи /съобразно правилото на
чл. 154 от ГПК – подобно на всяка хипотеза, когато следва да се удостовери
предаване или плащане на парични средства/ доказателствената тежест да установи
посоченото релевантно обстоятелство /финансирането на поръчката/. В тази насока
по делото са събрани писмени доказателства /представени от ответника/ и
свидетелски показания. Същите обаче /преценени в съвкупност/ не удостоверяват
/категорично – еднозначно/ процесното /посоченото по-горе/ спорно
обстоятелство:
Показанията на
разпитаната свидетелка са само принципни – общи /същите не могат да бъдат
съотнесени – свързани с извършените от страните правни и фактически действия,
касаещи конкретно процесните 7бр. сделки/. Представените от ответника писмени
доказателства /нотариален акт и платежни документи/ също не могат да бъдат
съотнесени – свързани /по съдържание/ с процесните договори за покупко -
продажба /документите не препращат пряко като текст – съдържание към
правоотношенията, обективирани с горните нотариални актове; визираните в документите
и в процесните нотариални актове суми не съвпадат, не се засичат по размер;
паричните преводи – плащания не съвпадат по време с датите на сделките/.
Независимо от това
обаче – председателят на състава приема, че процесното релевантно /и спорно/ обстоятелство
/предварителното финансиране на процесните сделки от страна на ответника/ се
явява – установено по делото:
Събраният по
делото доказателствен материал /писмен и експертен – преценен в съвкупност
сочи, като това обстоятелство не е и спорно/, че: между страните са
съществували трайни мандатни /по смисъла на чл. 280 от ЗЗД/ правоотношения
/както за периода 13г. и 14г. – когато са били изповядани процесните 7бр.
сделки, така и за предходен период 10г. и 11г.; в тази връзка са представени
редица нотариални актове, касаещи посочения период, а твърдението на самия ищец
в посочената насока е, че М. А. е действал като пълномощник – довереник на В.
С. по „стотици“ сделки за покупка на недвижими имоти – съгласно молбата от 20.01.20г./. Преценено в
контекста на това обстоятелство – твърдението на ищеца /че е заплащал цените по
сделките с лични средства/ не намира опора в житейската логика. В тази връзка:
Не е логично
/житейски обосновано/ да се приеме, че – сделките /както процесните, така и
предходните – доколкото всички нотариални актове имат едно и също съдържание в
частта, касаеща уговорката за цената/ са били финансирани с лични средства на
ищеца /пълномощник и довереник/ - такъв извод би се явил в пряко противоречие
със самото естество /предмет/ на мандатното и упълномощителното правоотношение
/последните винаги – принципно възлагат финансирането на поръчката в тежест на
доверителя – упълномощителя/. Нелогично е да се приеме и, че – пълномощникът /довереник/
е предавал – отчитал /по смисъла на чл. 284 от ГПК/ на упълномощителя /доверител/
нотариалните актове /в това число – процесните/ по сделките /без да е получавал
– получил средства по смисъла на чл. 285 от ЗЗД/. Няма житейска логика също – ищецът
да не е предприел никакви предварителни /извън-съдебни/ действия с оглед
доброволно удовлетворяване на процесното вземане /твърдения и доказателства за
правни и фактически действия в такава насока не са заявени – представени в
процеса/. На последно място: няма житейска логика /в контекста на всичко
изложено/ процесното дело да бъде заведено чак през 18г. /при изповядани сделки
още през 13г. – 14г./.
В същата връзка
/дори горните доводи да не бъдат споделени/:
Всички нотариални
актове /процесните и предходните такива/ съдържат клауза, че цената по сделката
е била платена на продавача /продавачите/. Тази клауза обаче /преценена сама по
себе си като съдържание/ не може да наложи еднозначен /категоричен/ извод
относно конкретното релевантно /спорно/ в процеса обстоятелство, а именно – с
чии средства е било извършено плащането. Обстоятелството, че името на ищеца е
вписано като наредител /платец/ в
представените по делото платежни документи – също не налага /само по себе си/ непременен
извод, че преведените средства са били лични /собствени/ на пълномощника –
довереника. На практика и двата вида писмени доказателства /нотариални актове и
платежни нареждания/ посочват само физическия платец /ищеца/, но тези документи
не удостоверяват /сами по себе си – като съдържание/ чия собственост са били
платените /преведените/ парични средства. При липса на други доказателства в
тази насока /извън нотариалните актове и платежните документи/, които да
установят собствеността /евентуално – произхода/ на процесните парични средства
– следва да се направи извод /в контекста на принципното естество и природа на
правоотношенията по чл. 280 от ЗЗД, чл. 292, ал. 1 от ЗЗД и чл. 36, ал. 2 от ЗЗД/, че: финансирането на поръчката е било сторено от доверителя /ответника/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 285 от ЗЗД на М.К.А. ЕГН ********** против В.П.С. ЕГН **********.
ОСЪЖДА
М.К.А. да плати на В.П.С. 2 400 лева /съдебни разноски/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: