№ 1143
гр. София, 20.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110128295 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на „ДЗИ-ОЗ” ЕАД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ-ОЗ” ЕАД твърди, че на ......... часа, в град ........., е настъпило
пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил марка „........, за
който е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника, удря спряло МПС марка .........., по отношение на който е
застраховател по имуществена застраховка „Каско +”. Твърди, че вина за настъпилото
ПТП има водача на застрахованото при ответника МПС марка „......... Сочи, че в
резултат от произшествието на застрахования при ищеца автомобил са причинени
имуществени вреди, за отстраняването на които е платил сума в размер на 3 356,92 лв.,
като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Предвид наличието на застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за управлявания от делинквента автомобил, ищецът счита, че със
заплащането на застрахователното обезщетение по сключената имуществена
застраховка се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по
гражданска отговорност на причинителя на вредите. Поддържа, че до ответното
дружество е изпратена покана за възстановяване на сумата в общ размер на 3 371,92
лв., по която е получен отказ за плащане. Съобразно изложеното е направено искане
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 3 371,92 лв.,
включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско +” по щета № ......... във връзка с процесното ПТП и 15 лв.
ликвидационни разноски за определянето му, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сума
в размер на 141,44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
1
лихва върху главницата за периода 11.12.2020 г. – 10.05.2021 г. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и вината на застрахования при
ответника водач, като твърди, че вина за настъпване на инцидента има водача на МПС
..........”. При условията на евентуалност твърди съпричиняване. Оспорва пряката
причинно-следствена връзка между всички сочени от ищеца щети и процесното ПТП.
Оспорва и основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за лекия автомобил марка „Киа” към датата на ПТП
и плащането на претендираната сума от страна на ищеца. Съобразно изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ:
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност.
Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие
на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“
между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно
поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение,
в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в
изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на
застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до
действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество,
както и 5) извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното
обезщетение в претендирания размер.
По аргумент от разпоредбата на чл. 154 ГПК, установяването на горепосочените
факти, при условията на пълно и главно доказване, е в тежест на ищеца, а при
доказването им в тежест на ответника е да установи погасяването на претендираното
обезщетение или релевираните в писмения отговор правоизключващи възражения,
включително възражението за съпричиняване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
предявеният осъдителен иск е основателен, като съображенията за това са
следните:
С постановено по делото определение № 27775/08.08.2023 г. /л. 50 и сл. от
делото/, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право:
1. За лек автомобил марка .........., към датата на ПТП – 21.10.2020 г., е
2
съществувала валидна имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца.
2. За лек автомобил марка „........, към датата на ПТП – 21.10.2020 г. е
съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника.
3. Във връзка с образуваната щета във връзка процесното ПТП с № ......... за
автомобила с ....... ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
3 356,92 лв. с ДДС на Автосервиз „БК” ЕООД.
Спорните между страните по делото въпроси се свеждат до реализирания
механизъм на процесното пътно-транспортно произшествие и наличието или липсата
на причинно-следствената връзка между него и претендираните вреди.
За изясняване на спорните въпроси по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите И. И. Р. и Т. Б. Т., показанията на които съдът кредитира,
като вътрешно непротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. По-конкретно, от показанията на посочените свидетели съдът
намира, че процесното пътно-транспортно произшествие е реализирано при описания
исковата молба механизъм. Във връзка с установяването на последния по делото е
прието неоспорено от страните заключение на съдебна-автотехническа експертиза /л.
154 и следващите /, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, и
въз основа на което приема, че осъщественият механизъм на инцидента е следния:
На ...... часа, поради недостатъчен контрол от страна на водача, лек автомобил
„.........., извършва движение на заден ход на ............, вследствие на което реализира
ПТП с намиращия се зад него и движещ се в посока ........“ лек автомобил „........., който
е застрахован при ищеца и към момента на удара е спрял.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза съдът намира за
безспорно установено, че процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило
вследствие на виновно противоправно поведението на водача на лек автомобил марка
„........ – И. Р., за който е налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника към датата на инцидента.
Противоправността на неговото поведение се изразява в несъобразяване с правилото на
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно което с поведението си водачите на моторни превозни
средства не трябва да създават опасности и пречки за движението, не трябва да
поставят в опасност живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди.
За да достигне до този извод, съдът съобрази разясненията на вещото лице, че
предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост
от скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието
между превозните средства в момента на възникване на опасността, като водачът на
лек автомобил „.........., е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, ако е упражнявал постоянен контрол върху МПС - то, вследствие на
което превозното средство да не извърши движение на заден ход. Предвид изложеното,
съдът намира, че инцидента е настъпил по изключителна вина на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника – И. Р., в който смисъл са и
неговите показания /137 и сл. от делото/. Свидетелят сочи, че е „дал малко напред”, но
колата му се е „плъзналала”, вследствие на което е осъществен удара с колата зад него,
т.е. безспорно установено по делото е, че инцидента е настъпил вследствие на
неосъществен контрол върху лекия автомобил от страна на застрахования при
ответника водач.
С оглед заключението на вещото лице във връзка с причините за настъпване на
инцидента и предотвратимостта на същите, съдът намира за недоказано възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
3
увредения лек автомобил. От показанията на свидетеля Т. Т. /л. 143 и сл. от делото/
съдът намира, че към момента на осъществяване на инцидента МПС марка .........., е
било спряло, тъй като не е било възможно да премине, поради което ударът е настъпил
вследствие на неосъществения контрол от страна на водача на лекия автомобил
„.........., който вместо да тръгне напред, е тръгнал назад. Не се установяват действия на
водача на увредения автомобил, които да се допринесли за настъпване на инцидента.
За безспорно установено по делото от заключението на обсъжданата съдебна-
автотехническа експертиза, съдът намира и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на водача, чиято гражданска отговорност към датата на
инцидента е застрахована при ответника, и осъществяването на описаните в исковата
молба имуществени вреди за ищеца, в качеството на застраховател. Всички
увреждания по лек автомобил „......... “, с рег. № ....., отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „......... ЗОД“, с рег.№ ....., изчислена на база пазарни
цени към датата на ПТП, е 3 356,92 лв.
В обобщение, при анализ и преценка на безспорните между страните факти и
обстоятелства, събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебна-автотехническа експертиза, съдът намира за доказано осъществяването на
горепосочените предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
С оглед заключението на обсъжданата експертиза, съдът намира за недоказани
по делото и възраженията на ответника за липса на пряка-причинно следствена вързка
между установеното виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил
марка „........, за който е налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника, и нанесените имуществени вреди върху
застрахования при ищеца лек автомобил. Неоснователни са и възражението за завишен
размер на претендираното застрахователно обезщетение и за съпричиняване от страна
на водача на увредения лек автомобил, в който смисъл е и заключението на съдебната-
автотехническа експертиза.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество,
включително и с оглед релевираното от него възражение за завишен размер на
претендираното обезщетение, съдът намира, че освен заключението на вещото лице по
приетата съдебна-автотехническа експертиза, следва да се съобразят още следните
обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
4
вид и качество като застрахованото, респективно възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В конкретния случай, според заключението на вещото лице, стойността,
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на пътно-транспортното произвшествие е 3 356,92 /л. 169 от
делото/. Тази стойност е изчислена въз основа средни пазарни цени, т.е. при
съобразяване всички икономически субекти в този сегмент на пазара, поради което
същата отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите. Предвид изложеното,
исковата претенция следва да бъде уважена в пълния претендиран размер, включващ и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., т.е. за сума в размер на общо 3 371,92 лв.,
ведно със законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 20.05.2021 г., до окончателното плащане на вземането.
Съдът намира, че определяне на застрахователното обезщетение не следва да се
прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /в този смисъл:
решение № 6 от 2.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 60135 от
15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, II ТО и др./.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличие на главен дълг и забава на ответника, като и двете предпоставки се установиха
по делото. Размерът на лихвата за забава за периода 11.12.2020 г. – 10.05.2021 г. върху
дължимата главница, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 141,44 лв.,
поради което акцесорната претенция за лихва също следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, от който се претендират и са сторени такива в общ размер на 1 066,01 лв., от
които 250 лв. – депозит за вещо лице, 184,88 лв. – държавна такса, 571,13 лв. –
адвокатско възнаграждение, и 60 лв. – депозит за свидетел. Плащането на
претендираните разноски е доказано по делото, поради което същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ........., със седалище в град
5
София и адрес на управление: ........, да заплати на „ДЗИ-ОЗ” ЕАД, ЕИК .........., със
седалище в град София и адрес на управление: бул. „..........., на основание чл. 411, ал. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
- 3 371,92 лв. – главница, включваща регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по щета № ......... и 15 лв.
ликвидационни разноски, във връзка с пътно-транспортно произшествие, реализирано
на 21.10.2020 г., в град ........., по вина на водача на лек автомобил марка „........, за
който е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника към датата на инцидента, при което са причинени
имуществени вреди на застрахован при ищеца лек автомобил марка .........., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.05.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението;
- 141,44 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната главницата в размер на 3 371,92 лв., начислено за периода 11.12.2020 г.
– 10.05.2021 г.
ОСЪЖДА, ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ........., със седалище в град
София и адрес на управление: ........, да заплати на на „ДЗИ-ОЗ” ЕАД, ЕИК .........., със
седалище в град София и адрес на управление: бул. „..........., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сума в размер на 1 066,01 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6