Определение по дело №65/2025 на Административен съд - Хасково

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. А. К., редовно призован чрез процесуален представител, не се явява и не изпраща представител.

От процесуалния представител на същата – адв. К. е постъпила молба вх.№1751/10.02.2025 г., в която се моли, при липса на процесуални пречки да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че поддържа жалбата, няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Моли да се приемат представените до момента доказателства. Излага съображения по същество, по които моли обжалваното решение да се отмени и преписката да се върне на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, с указания, паричното обезщетението за безработица да се определи единствено на база доходите й по време на трудовата й заетост във [държава], алтернативно – с указания, да се вземе предвид трудовия й доход във [държава] без ограничение във времето. Претендира разноски. Прилага съдебна практика.

ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - ХАСКОВО, редовно призован, не се явява. Представлява се от ст. юрк. С., надлежно упълномощена, с пълномощно представено в днешното съдебно заседание.

Ст.юрк.С. – Считам, че не следва да бъде даден ход на делото и моля да бъде спряно производството по настоящото дело, във връзка с образуваното пред СЕС дело №С-116/2025 г. по преюдициално запитване на АдмС – Благоевград, по АД №1559/2024 г. с оглед правилното тълкуване на разпоредбите на чл.62,§1 и §2 от Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година. Считам, че делото на СЕС има значение за правилното решаване на настоящото производство, тъй като е свързано с определяне на размера на паричното обезщетение за безработица. Моля съда на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК, във вр с чл.144 от АПК да спре настоящото производство до произнасяне с акт на СЕС по Дело № С-116/25 г.

Съдът намира, че въпреки редовното призоваване на страните, ход на делото не следва да се дава, като счита за основателно искането на ответника за спиране на производството по делото.

Служебно известно е на съда, че пред АдмС – Благоевград е висящо Административно дело №1559/2024 г., образувано по жалба срещу решение на Директор на ТП на НОИ – Благоевград, потвърждаващо Разпореждане на длъжностно лице от това поделение, с което е определен размер на обезщетение за безработица при прилагане на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, като е прието, че правилата на чл.62, §1 и §2 от Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета са дерогирани при условията на чл.62, §3 от Регламента и съответно - не са приложими, както и че чл.54б, ал.8 от КСО „преурежда съществуващите положения за в бъдеще“ и действа „незабавно спрямо бъдещи последици на положение, създадено при действието на предходната норма“. По това дело с Определение №500/03.02.2025 г. по Административно дело №1559/2024 г. по описа на АдмС – Благоевград е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода ма последната заетост, когато законодателството на държавата-членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяме на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

2.Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава-членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава-членка?

По така отправеното преюдициално запитване е образувано Дело № С-116/25 г. на СЕС, което по настоящем е висящо.

Настоящият състав, след като съобрази, че предметът на оспорването по настоящото дело е сходен с този по Административно дело №1559/2024 г. АдмС – Благоевград и предвид разпоредбата на чл.633 от ГПК, според която решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища и учреждения в Р. България, намира, че произнасянето на СЕС по Дело № С- 116/25 е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.

Предвид горното, са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т4 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и производството по настоящото дело следва да бъде спряно.

Мотивиран така, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл.229, ал.1, т4 от ГПК, вр. с чл.633 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, СПИРА производството по административно дело №65/2025 г. по описа на АдмС – Хасково, до произнасяне на СЕС по Дело №С-116/25.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок, считано от днес - за явилата се страна и от съобщаването - за неявилата се страна.

Заседанието приключи в 10:12 часа.

Протоколът се изготви на 13.03.2025 г.