Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 07.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря КАТЯ
ВАСИЛЕВА, като разгледа гр. д. № 2685/2018 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 9 от ЗПК. Евентуално, при условие, че главният иск бъде
отхвърлен, поради не настъпила предсрочна изискуемост на вземането, е предявен евентуален иск, с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Производството е образувано е
по искова молба, предявена от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” – клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Нели Недялкова и Д.
Димитров – прокурист против Д.Г.Т., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е сключен договор за потребителски заем № PLUS – 11202683 от 17.03.2015 г. По
силата на същия ответникът е получил в заем сумата от 5000 лв. и 1680.00 лв. –
за закупуването на застраховка. Уговорен е годишен процент на разходите
възлизащ на 15.41%. Годишният лихвен процент е уговорен на 12.90%. Общата
стойност на плащанията по кредита ответникът се е задължил да върне на 60 бр.
месечни равни вноски от по 141.51 лв.
Ищецът твърди, че ответникът е
погасил 19 бр. от месечните вноски, като са останали дължими още 41 бр. месечни
вноски. Общият им размер е 4821.91 лв., от които 3915.73 лв. – главница,
представляваща невърната част от заетата сума и 906.18 лв. – възнаградителна
лихва, дължима за периода 20.11.2016г. – 20.03.2020 г. Сочи, че поради спиране
на плащанията ответникът е изпаднал в забава на 20.12.2016 г., поради което
дължи обезщетение за забава за периода 20.12.2016 г. – 11.11.2017 г. в размер
на 356.01 лв.
Ищецът твърди, че поради неплащане на
месечните вноски задълженията на ответника са обявени за предсрочно изискуеми.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3915.73
лв. – главница, представляваща невърната част от заетата сума, по договор за
потребителски заем № PLUS
– 11202683 от 17.03.2015 г., сумата от 906.18 лв. – възнаградителна лихва за
периода 20.11.2016 г. – 20.03.2020 г. и сумата от 356.01 лв. – лихва за забава
за периода 20.12.2016 г. – 11.11.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 8046/2017 г. по описа на ПРС.Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
При условие, че така
предявеният иск бъде отхвърлен на основание, че задължението на ответника не е
надлежно обявено за предсрочно изискуемо ищецът е поискал ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 3915.73
лв. – главница, представляваща невърната част от заетата сума, по договор за
потребителски заем PLUS
– 11202683/17.03.2015 г., сумата от 906.18 лв. – възнаградителна лихва за
периода 20.11.2016 г. – 20.03.2020 г. и сумата от 356.01 лв. – лихва за забава
за периода 20.12.2016 г. – 11.11.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното плащане . Исковата молба е връчена на ответника,
чрез назначения му особен представител – адв. К.К.. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от особения представител.
Предявеният иск е оспорен по основание и
размер. Твърди се, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, на която той основава вземането
си. Сочи се, че ищецът не е уведомил ответника, че вземането по договора е
обявено за предсрочно изискуемо, поради което изискуемостта на последното не е
настъпила. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание, с представена
писмена молба, ищецът поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез назначения му особен представител – адв. К. поддържа отговора. Оспорва
предявения иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Главният иск е предявен от
надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Издадената в
полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Последното обуславя наличието
на правен интерес за ищеца от водене на предявеният установителен иск. Искът е
предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество главният иск е частично основателен по следните
съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване наличието на
договор между него и ответника, изпълнението на своето задължение по него и
вида и размера на задължението на ответника и изискуемостта му.
От представения по делото
договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 11202683 от 17.03.2015 г. се
установява, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит.
Съгласно клаузите му ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски
заем в общ размер 5000 лв. Поетото насрещно задължение от ответника е да върне
заетата му сума, чрез заплащане на 60 броя равни месечни вноски от по 141.51
лв. Падежът на вноските е посочен в погасителен план, като първата е на
20.04.2015 г., а последната – на 20.03.2020 г. Всяка от вноските включва
главница и надбавка, представляваща възнаградителна лихва.
С подписа си ответникът е
удостоверил, че на 17.03.2015 г. е получил заетата сума. Следователно ищецът е
изпълнил задължението си да му предостави заем в размер на 5000 лв.
Съгласно чл. 3 от договора от
този момент е възникнало задължението на ответника да погасява своето
задължение ежемесечно чрез изплащане на равни месечни вноски. Ищецът твърди
неблагоприятния за него факт, че ответникът е погасил първите 19 броя вноски и
не претендира същите. Затова съдът приема, че първите 19 броя месечни вноски са
погасени изцяло.
В тежест на ответника е да
установи извършените от него плащания на останалите 41 броя погасителни вноски.
По делото не са наведени твърдения в тази насока и не са ангажирани
доказателства, от които да следва извода, че ответникът е погасявал задължението
си към ищеца. Затова съдът приема, че първата просрочена вноска от ответника е 20-та
по ред, с падеж 18.11.2016 г. Както и че от 20-та до 60-та вноски не са
погасени
Спорен между страните е фактът
изискуеми ли са всички незаплатени общо 41 бр. месечни вноски. Ищецът основава дължимостта
им на настъпила на осн. чл. 4 от договора предсрочна изискуемост. Съгласно
цитираната клауза при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо. Настоящият съдебен състав намира, че независимо, че
условието за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на ищеца е
настъпило, изискуемостта не е породила действие по отношение на ответника, тъй
като не му е съобщена. Предсрочната изискуемост на вземането, регламентирана в
договора за потребителски кредит, е уговорена между страните с цел защита
интересите на кредитора. Затова настъпването и е обусловено, освен от
сбъдването на визираното в нея условие – просрочие на две или повече вноски и
от волята на кредитора, която следва да бъде обявена/съобщена на кредитополучателя.
Изводът на съда следва от самото формулиране на чл. 5 от договора. В същия се
предвижда, че предсрочната изискуемост настъпва с просрочване на “две или
повече вноски”. Т. е. забавата на две вноски не води до автоматично настъпване
на предсрочна изискуемост. Последната е предоставена на волята на правоимащата
страна – кредитора, който може да обяви предсрочна изискуемост на вземането си
със забавата на втората вноска или със забавата на всяка следваща вноска.
Затова, за да отпадне привилегията на разсрочване изпълнението на задължението
на кредитополучателя, е необходимо кредиторът да е изявил воля в този смисъл и
тя да е достигнала до знанието на неизправната страна. Доказването на това
обстоятелство е в тежест на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства за
установяването му. Затова съдът намира, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
отношение на задължението на ответника не е настъпила предсрочна изискуемост.
Към тази дата – 24.11.2017 г., съгласно представения погасителен план са били
изискуеми месечните вноски под №№ 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,
31, 32. Общият размер на непогасената
главница по тях е 1015.75 лв., а на не погасената договорна лихва за периода
20.11.2016 г. – 24.11.2017 г. е в размер на 459.88 лв. До посочените размери
установителният иск е основателен и следва да се уважи.
Съгласно чл. 5 от договора при
забавено плащане кредитополучателят дължи лихва за забава от деня на
просрочието в размер на законната лихва. Затова върху всяка от главниците се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
забавата до крайния, посочен от ищеца период – 11.11.2017 г. Съдът изчисли
размерът и служебно и същият е общо 47.84 лв. До посочената сума искът за
установяване дължимостта на законна лихва за забава следва да се уважи.
Установителните искове следва
да се отхвърлят за разликата над уважената част до пълния предявен размер както
следва: за сумата от 2899.98 лв. – главница; 446.30 лв. – договорна лихва и
308.17 лв. – лихва забава. Следва да се отхвърли и искът за присъждане на
договорна лихва за периода 25.11.2017 г. – 20.03.2020 г.
За частта, за която
установителните искове са отхвърлени следва да се разгледат евентуалните
осъдителни искове.
С връчване на исковата молба на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на ответника, на 19.06.2018 г.
е съобщена на последния волята на кредитора вземането му по потребителския
кредит да стане предсрочно изискуемо. Затова, съдът приема, че до приключване
на съдебното дирене задължението на ответника е станало предсрочно изискуемо и
той дължи на ищеца остатъка от главницата по кредита в размер на 2899.98 лв.,
договорна лихва за периода 20.12.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба – 24.04.2018 г. в размер, изчислен служебно от съда въз основа на
представения погасителен план – 137.70 лв. Предвид изложеното осъдителните
искове до посочените размери следва да се уважат. Искът за присъждане на договорна
лихва за разликата от 308.60 лв. и за периода 25.04.2018 г. – 20.03.2020 г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Не следва да се уважава иска за
присъждане на мораторна лихва за сумата от 308.17 лв., тъй като същата се
претендира за периода 20.12.2016 г. – 11.11.2017 г., за който не се е дължала,
тъй като не е настъпила изискуемостта на главницата.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска за исковото и
заповедното производство в общ размер от 272.90 лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 9 от ЗПК по отношение на Д.Г.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.” – клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Нели Недялкова и Д. Димитров – прокурист сумата от 1015.75
лв./хиляда и петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща част
от невърната главница по договор за потребителски кредит № PLUS –
11202683/17.03.2015 г., ведно с договорна лихва в размер на 459.88 лв. /четиристотин
петдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, считано за периода от 20.11.2016
г. до 24.11.2017 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 47.84
лв. /четиридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/, считано за
периода 20.12.2016 г. – 11.11.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
8046/2017 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 2899.98
лв. – претендирана като главница, за разликата от 446.30 лв., претендирана като
договорна лихва и за периода 24.11.2017 г. – 20.03.2020 г. и за разликата от 308.17 лв., претендирана
като мораторна лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК Д.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на “БНП
Париба Пърсънъл Фаненс С. А.” – клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Нели Недялкова и Д. Димитров – прокурист сумата от 2899.98
лв. /две хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща част от
невърната главница по договор № PLUS – 11202683/17.03.2015 г.,
сумата от 137.70 лв. /сто тридесет и седем лева и седемдесет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода 20.12.2017 г. – 24.04.2018 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2018 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата от 308.60 лв. и за
периода 25.04.2018 г. – 20.03.2020 г. и за мораторна лихва за сумата от 308.17
лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Д.Г.Т., ЕГН ********** *** да
заплати на “БНП Париба Пърсънъл Фаненс С. А.” – клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Нели Недялкова и Д. Димитров – прокурист сумата
от 272.90 лв. /двеста седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/,
представляващи направени разноски в исковото и в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението препис от него, ведно с ЧГД № 8046/2017 г. на ПРС да се върнат на ІІ
гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: