№ 16728
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110169814 по описа за 2022 година
Производство е образувано по предявен от Х. К. Т.
срещу /ФИРМА/, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните,
че Х. К. Т. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на
1375,45 лева, представляваща главница по договор при
общи условия за продажби "Опън доор" от 22.12.2008 г.,
сключен между ищеца и /ФИРМА/, вземането по който е
прехвърлено на ответника с договор за цесия от
01.06.2014г., ведно със законна лихва за периода от
09.05.2013 г. до изплащане на вземането, и за които суми е
издаден изпълнителен лист от 07.03.2014г. в производството
по ч.гр.д.№ 19884/2013г. по описа на СРС, 66-ти състав, и
въз основа на който е образувано изп.д. № 7867/2015г. по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, района на СГС, поради обстоятелството, че
1
вземането е погасено по давност, като твърденията на
ищеца са в насока, че в периода след влизане на заповедта в
сила – посочен в исковата молба – 23.08.2013г. до
23.08.2018г. не са предприети същински изпълнителни
действия, от категорията да прекъснат течението на
давностния срок. Развити са подробно правни доводи с
исковата молба. Моли се за уважаване на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Ответникът на първо место счита иска
за недопустим, поради обстоятелството, че ищецът не е
възразил срещу заповедта, поради и което не е проведено
съдебно дирене, и което е предопределило влизане на
заповедта в сила, след което е последвала нейната
стабилизация като годно изпълнително основание по
смисъла на чл. 404 от ГПК. Това възражение е
неоснователно. Това е така, тъй като в случая ищецът се
позовава на факти и обстоятелства, настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание – заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист в който е инкорпорирано изпълняемото право, и това
е юридическия факт на изтеклата в полза на ищеца
погасителна давност в съответствие с нормата на чл. 439 от
ГПК. По основание ответникът оспорва иска. Счита, че са
извършени действия прекъсващи давността и
погасителната давност не е изтекла. Моли искът да се
отхвърли. Претендира разноски.
2
В съдебно заседание ищeцът Х. К. Т., редовно призован,
не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
204565/18.07.2023г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат К., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или въз основа на заповед за
изпълнение, въз основа на която, като годно изпълнително
основание по чл. 404 от ГПК да е издаден изпълнителен
лист, какъвто е настоящият случай. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлото в сила решение, само въз основа на факти,
настъпили след издаването му. В конкретният случай
ищецът се позовава на изтекла в негова полза погасителна
давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила
на изпълнителното основание /заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 19884/2013г. по описа на СРС, 66-ти
състав, поради и което иска с правно основание чл. 439 от
ГПК е допустим.
Не е спорно между страните, че въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 19884/2013г. по
3
описа на СРС, 66-ти състав е издаден изпълнителен лист от
07.03.2014г. срещу ищеца Х. К. Т. и в полза на взискателя
/ФИРМА/, за сумата в размер на 1125,45 лева,
представляваща главница по договор при общи условия на
системата за продажби „Опън доор“ от 22.12.2008г., ведно
със законната лихва, за периода от 09.05.2013г. до
изплащане на вземането и 125 лева, разноски по делото.
Съдът служебно установи, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила на 11.02.2014г., като на 05.03.2014г., съдът е
постановил разпореждане за издаване на изпълнителен
лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба
на взискателя /ФИРМА/ на когото /ФИРМА/ прехвърля
процесното вземане по силата на договор за цесия от
01.06.2014г., с вх. № 126552/2015г. е образувано
изпълнително дело № 07867/2015г. по описа на ЧСИ Н.М., с
разпореждане на ЧСИ от 10.08.2015г. Съдът от приетото по
делото изпълнително дело № 07867/2015г. по описа на ЧСИ
М. установи, че след разпореждането за образувана на
изпълнителното дело са предприети действия по проучване
имущественото състояние на длъжника, изпратени са
множество молби до различни банки за предоставяне на
информация относно наличните банкови сметки на
длъжника, като информация е получена от ***** с молба с
вх. № 155865/07.10.2015г. Налични са две молби от
/ФИРМА/ от 28.10.2015г. и от 20.07.2016г. с искане за
извършване на същински изпълнителни действия.
4
Впоследствие взискателят е подал до ЧСИ и молба с вх. №
061788/17.07.2018г. с която отново е поискал извършване на
същински изпълнителни действия. Впоследствие е
подадена такава молба с вх. № 084339/30.11.2020г. Съдът
установи, че едва с разпореждане от 01.12.2020г. ЧСИ е
постановил разпореждане с което е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в „*****“ АД.С
постановление от 26.07.2022г. изпълнителното
производство е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8
от ГПК, като с приемно-предавателен протокол от
28.08.2022г. оригинала на изпълнителния лист е върнат на
взискателя.
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. В случая
изпълнително дело № 07867/2015г. е прекратено към датата
на предявяване на иска. Това обаче не прави иска
недопустим, тъй като изпълнителното производство е
прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК и
взискателят като носител на изпълняемото право може да
образува ново изпълнително производство, което
застрашава имуществената сфера на длъжника. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане. Целта на погасителната давност е
5
своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да
иска принудително осъществяване на своето право. Това
става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то
не е упражнено в определен от закона срок от време.
Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се
прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният
ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността, което в
конкретиката на случая е сторено.
Следва да се посочи, че давността е изтичане на
определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението, тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
6
разпределение. Няма спор че приложима в случая е общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, в предвид
спецификата на конкретното вземане, предмет на
изпълнителния лист – петгодишна.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
7
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него
е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. Следователно по изп.д. №
07867/2015г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № *** давността е
прекъсната на 10.08.2015г. и впоследствие е спряла да тече
до 26.06.2015г. От горното следва, че след влизане в сила на
заповедта за изпълнение е започнала да тече нова
петгодишна давност, след това с подаването на молбата от
10.08.2015 г., взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян до постановяването
на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респективно от тази
дата започва да тече давност по материалното
правоотношение. След тази дата, доколкото вече са
приложими постановките на ТР № 2/2015г., първото
същинско изпълнително действия от категорията да
прекъсне давността е налагането на запор върху банковите
8
сметки на ищцата в ***** на -01.12.2020г., като от дата
20.06.2015г. до датата на налагане на запора – 01.12.2020г. е
изтекла предвидената в закона петгодишна давност.
Горните изводи налагат извод за основателност на така
предявения иск, поради и което същият следва да бъде
уважен.
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в
производството с определение на съда от 08.02.2023г.,
поради и което по аргумент от нормата на чл. 78, ал.6 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата в производството държавна такса в размер на
55,02 лева. На процесуалния представител на ищеца
адвокат А. З. Д., ЕГН **********, с адрес на упражняване
на дейността в /АДРЕС/ следва да му се присъди адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата, доколкото се установява от приложения към
молба на ищеца с вх. № 204565/18.07.2023г. договор за
правна защита и съдействие, че страните са уговорили
представителство в горепосочената хипотеза, което е
достатъчно за съда да присъди възнаграждение при
действието на горепосочената норма. Така на основание чл.
7, ал.1,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, на адвокат Д. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 437,55 лева. Върху
9
същото следва да бъде начислен ДДС на основание §2а от
Наредбата, доколкото е видно, че адвокат Д. е регистриран
по ЗДДС. Или на адвокат Д. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 525,06 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Х. К. Т., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ************, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Х. К. Т. не дължи
на /ФИРМА/, сумата в размер на 1375,45 лева,
представляваща главница по договор при общи условия за
продажби "Опън доор" от 22.12.2008 г., сключен между
ищеца и /ФИРМА/, вземането по който е прехвърлено на
ответника с договор за цесия от 01.06.2014г., ведно със
законна лихва за периода от 09.05.2013 г. до изплащане на
вземането, и за които суми е издаден изпълнителен лист от
07.03.2014г. в производството по ч.гр.д.№ 19884/2013г. по
описа на СРС, 66-ти състав, и въз основа на който е
образувано изп.д. № 7867/2015г. по описа на ЧСИ Н.М., рег.
№ *** в КЧСИ, с район на действие, района на СГС, поради
обстоятелството, че вземането е погасено по давност.
10
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат А. З. Д., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на
525,06 лева, адвокатско възнаграждение, присъдено в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на
55,02 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11