№ 39
гр. Варна , 22.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Светослава Н. Колева
Десислава С. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Х. Ненчева
и прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600092 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.
Осъденото лице Д. Ш. Х., редовно призован, уведомен за участие в
производството чрез видео връзка със Затвора – Плевен, налице са
основанията по чл.6а, ал.2 от ЗМДВИП /ДВ 44/13.05.2020 г./ за провеждане
на откритото съдебно заседание от разстояние.
ОС.ЛИЦЕ Х.: - Съгласен съм да се гледа делото по този начин.
Явява се адв.Р. Т. С. от АК – ВАРНА, посочена за служебен защитник,
съгласно уведомително писмо № 1237/26.03.2021 година.
ОС.Л.Х.: - Съгласен съм да ме защитава адв.С..
Предвид обстоятелството, че е задължителна защитата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА служебен защитник на Д. Ш. Х.– адв.Р. Т. С. от АК –
ВАРНА.
ОС.ЛИЦЕ Х.: - Съгласен съм да се гледа делото по този начин, виждам
1
Ви и Ви чувам добре, виждам и адвоката си.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
АДВ.С.: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
ОС.Л.Х.: - Да се гледа делото днес.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Ув.съдии, поддържам искането на Главния прокурор
за възобновяване на наказателното производство, при неправилното
определяне на режима общ, вместо строг и с оглед предходното наказание,
което е било наложено и периода на време, който е отминал представлява
съществено процесуално нарушение, няма как да бъде изправен съдебния акт,
освен чрез отмяната му и възобновяване на наказателното производство и
връщане на първоинстанционния съд.
Моля за Вашето произнасяне в този смисъл.
АДВ.С.: – Ув. Апелативни съдии, аз считам искането на Главния
прокурор за неоснователно.
В искането за възобновяване Главния прокурор се позовава на чл.422,
ал.1, т.5 НПК като сочи две основания, а именно допуснати съществени
нарушения, изразяващи се в нарушения на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В чл.348, ал.1 НПК обаче са посочени процесуалните основания за
отмяна на присъдата по касационен ред, към които препраща нормата за
възобновяване на наказателното производство. А те са по т.1 от чл.348, ал.1
НПК когато е нарушен закона и по т.2 от същата норма когато е допуснато
2
съществено нарушение на процесуалните правила.
При ал.2 на чл.348 изчерпателно са установени хипотезите, в които има
нарушение на закона, а именно когато е приложен неправилно или не е
приложен закон, който е трябвало да бъде приложен в дадения случай.
Главния прокурор по никакъв начин не обосновава по какъв начин е
приложил закона неправилно или е приложил закон, който не е трябвало да
бъде приложен.
В ал.3 на чл.348 НПК са изчерпателно посочени хипотезите, в които
нарушенията на процесуалните правила е съществено. Те са четири и в никоя
от тях не попада дадения случай. Мога да ги изброя, но смятам, че съдът
познава закона.
В настоящия случай никоя от посочените в НПК хипотези не е налице.
Отделно от това в протокол от съдебното заседание, в което е одобрено
постигнатото между подсъдимия и неговата защита и прокуратурата
споразумение изрично е посочена нормата на чл.57, ал.1, т.2 от НПК. Тази
норма предвижда, че и в хипотезите на чл.57, ал.1, т.2 НПК, извинявам се,
посочена е нормата на чл.57, ал.3 от ЗИН, значи чл.57, ал.3 ЗИН предвижда,
че в хипотезите на чл.57, ал.3 от ЗИН, тогава когато поначало е предвиден
строг режим на първоначално изтърпяване на наказанията, в които случаи
попада и настоящия, е допустимо съдът да предвиди в присъдата общ режим
за изтърпяване когато лицето не представлява лице с висока обществена
опасност. Тази норма изрично посочена от защитата, позовала се е защитата
на тази норма и е помолила съдът да одобри изменение в споразумението
където първоначално е бил предвиден строг режим. Прокуратурата, чрез своя
представител, се е съгласила с така предложеното споразумение, т.е.
прокуратурата в това производство се е съгласила, че осъдения не
представлява лице с особена обществена опасност и съдът е одобрил така
постигнатото между страните споразумение.
Освен това считам, че в делото са приложени множество доказателства,
сочещи именно на това, че осъдения не е лице с висока степен на обществена
опасност. А именно от неговото задържане, от патрулката до неговото
3
осъждане, той по никакъв начин не е проявил по някакъв начин
обстоятелства, сочещи, че е лице с обществена опасност. Обратно, той е
съдействал на разследването, обяснил е, че е взел дрога четири дни преди да
шофира и вероятно това е някакъв малък остатък, че това той прави
изключително рядко, при него е инцидентно, не го прави системно, няма
доказателства, сочещи на обратното. Предал е доброволно минималните
количества, които се намират у него дрогата на стойност само 8 лв.
Разследващия орган е приел, че наличната дрога представлява маловажен
случай.
Освен това осъдения до момента е бил ефективно осъден един единствен
път ефективно на лишаване от свобода като продължителността на
наказанието е била сравнително малка - 9 месеца.
От извършване на предходното деяние до неговото задържане са
изминали точно 5 години и по чисто стечение на обстоятелствата не са
достигнали няколко дни за изтичане на петгодишния срок от изтърпяване на
предходната присъда.
Аз считам, че са налице всички основания съдът да приеме, че осъдения
е именно лице с невисока обществена опасност и да се съгласи, че след като
съдът е одобрил постигнатото между прокуратурата и защитата
споразумение, в което изрично е посочена нормата на чл.57, ал.3 НПК не е
допуснал никакво нарушение на материалния закон, не само съществено, а и
несъществено.
Освен това имаме и съдебна практика в тази насока, а именно в решение
№ 48/31.03.2021 година по НД № 194/2021 година на ВКС, второ НО, ВКС е
приел, че съгласно разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИН е възможно да се
определи първоначален общ режим и в случаите по ал.1, т.2 когато осъдения
не е с висока степен на обществена опасност и за да бъде сторено това трябва
поне да бъде упомената третираната законова норма.
В настоящия случай е изпълнено именно това, в протокол от съдебното
заседание, в което съдът е одобрил постигнатото споразумение не само, че е
упомената въпросната законова норма на чл.57, ал.3 от ЗИН, а специално
защитата и прокуратурата са се позовали на тази норма като са се съгласили
4
да се изтърпява наказанието при първоначален общ режим.
Освен това до момента, вече няколко месеца, осъдения изтърпява
първоначалния общ режим. Аз смятам, че първоначалния общ режим вече е
изтърпян и е съвсем безпредметно дори да обсъждаме този въпрос, т.к.
промяната няма да доведе с нищо, промяната на факта, че първоначалния общ
режим е вече изтърпян точно при този режим общ, а не специален или
усилен.
Аз Ви моля да приемете, че никое от сочените от Главната прокуратура
хипотези за възобновяване на наказателното дело не е налице и искането се
явява изцяло неоснователно и по тази причина моля да го оставите без
уважение.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ – Най-вероятно действителната воля на съда
е била именно да наложи строг режим и най-вероятно, в конкретния случай, е
допусната една досадна техническа грешка, само, че няма друг способ тя да
бъде изправена освен чрез възобновяване.
От къде съдим за това.
В самия протокол е посочено като правно основание за определяне на
режима чл.57, ал.1, т.2, б.б и сега тук е допусната една грешка от ЗИН, най-
вероятно е пропуснато да се напише ЗИНЗС. Но цифровото изписване на
правната норма от действащия ЗИНЗС е това, което съответства на
разпоредбата определяща строг режим. Това е в самия протокол отразено.
Въпреки това обаче неясно защо след като съдът цитира тази правна норма,
която сочи на строг режим изписва неправилно ЗИН вместо ЗИНЗС след това
с думи казва общ режим. Дори само това разминаване между позоваването на
правната норма на определяне на режима с неправилно цитиране на закона
считам, че е основание за възобновяване като съществено процесуално
нарушение.
АДВ.С.: /дуплика/ – Не мога да се съглася с прокуратурата, че това е
техническа грешка, защото съдът не може да одобри споразумение, което не е
постигнато между страните. А страните в съдебно заседание са постигнали
споразумение за промяна в писменото споразумение, което е представено
5
именно на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС да бъде определен първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието. Няма как съдът да одобри нещо
различно.
ОС.ЛИЦЕ Х.: - Моля да остана с общ режим, т.к. ми остава малко време
да се реабилитирам и имайки предвид, че случая е маловажен. Това е. Имам
да търпя още два месеца.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОС.ЛИЦЕ Х.: - Да не се променя режима.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за
което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6