Мотиви към Присъда № 166 от 08.07.2020 г. по
н.о.х.д.№ 7788/2019 г. по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.
РП-Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Р.П.К. *** за това че : на 15.02.2018 г. в с. ..., обл. Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на
публично място отправял непристойни изрази, псувни, закани и обиди към И.Н.Н., С.Н.В.
и П.И.К., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм
и дързост - престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и за това че:
на 15.02.2018г. в с. ..., обл. Пловдив, се е заканил на другиго - И.Н.Н. - **
при РУ ** при ОД МВР- Пловдив, с престъпление против неговата личност, а именно
с убийство като му заявил: „Теб ще те убия, **, ** ..., заклевам се. Двете ми
деца да умрат, ако ти не умреш“, „с теб е свършено, теб ще те убия“, „теб ще те
убия, **“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред
пръвоинстанционния съд представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното
обвинение, като излага подробни съображения относно неговата доказаност.
Упълномощеният защитник на подсъдимия
адв.Й.Д. *** издразява становище, че внесеното обвинение не се доказва от
събраните по делото доказателства. Такова е становището на защитника на
подсъдимия както по отношение на обвинението за престъпление по чл. 144, ал.3
вр. ал.1 от НК, така и по отношение на обвинението за престъплението по чл.325,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
В дадената му възможност за лична
защита подсъдимият К. се присъединява към казаното от своя защитник.
По делото като частен обвинител и
граждански ищец е конституиарн И.Н.Н. – пострадал от престъплението по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК. Повереникът на конституирания частен обвинител адв. Ст.П. *** поддържа внесеното обвинение по чл.144, ал. 3
вр.ал.1 от НК, както и предявения граждански иск, като изразява становище за
неговата основателност и доказаност.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна :
Подсъдимият Р.П.К. е роден на *** ***, ...,
български гражданин, разведен, с основно образование, безработен, осъждан, с
адрес: с...., **, ЕГН **********.
На територията на с. **, където подсъдимият живеел, имало
няколко заведения, едно от които било заведението „Под липите”. Сред жителите
на с. ... подсъдимият К. бил известен с невъздържания си нрав и избухливост,
когато е под въздействие на алкохол.
На 15.02.2018 г., следобед, в в с. ..., обл. Пловдив, в заведението „Под
липите”, стопанисвано по това време от св. Д.И.О., отишъл подсъдимият К., който бил видимо пиян. Последният си
поръчал една бутилка уиски и седнал да пие сам на маса, като след малко си
поръчал и нещо за ядене. В същото време заведението се обслужвало единствено от
св. М.Д.А., на която подсъдимият К. направил своите поръчки. Малко след идването
на подсъдимия, се появила и св. С.Д.П., която седнала на друга маса и също
поръчала нещо за пиене. По това време подсъдимият съжителствал на съпружески
начала със св. П.. Предвид поведението, което демонстрирали подсъдимият К. и св.
П. в заведението, според св. А. личало, че подсъдимият и св. П. били скарани. Тъй
като св. А. се опасявала, че напрежението между подсъдимия и св. П. може да
ескалира още повече, св. А. решила да се обади на управителя на заведението - Д.О. да
дойде.
След обаждането, което получил от
последната, св.О. се насочил към стопанисваното от него заведение.
След като пристигнал в заведението св. О. поздравил св. А. и седнал на масата
при подсъдимия К., за да го усмирява ако реши да прави проблеми и двамата
започнали да пият уиски. Не след дълго подсъдимият К. и св. П. се скарали и започнали да се обиждат на висок
тон. След известно време двамата излезли от заведението и продължили спора си
навън, като св. П. си тръгнала, а подсъдимият К. се върнал в заведението и
продължил да пие алкохол. Не след дълго в заведението се завърнала отново и св.
П., която отново седнала на друга маса, тъй като била разстроена от поведението
на К. спрямо нея и плачела.
След известен период от време в
заведението влезли и служители на РУ Хисаря при ОД МВР- Пловдив, а именно:
свидетелите П.И.К., С.Н.В. и И.Н.Н.. Св. О. ги поканил на масата, на която
стоял с подсъдимия. Предвид отправената им покана ** поръчали на св. А. чай и
кафе и решили да седнат на масата при О. и подсъдимия К.. И двамата –
подсъдимият и св.О., били познати на полицейските служители по повод изпълнение
на служебните си задължения на територията на РУ-Хисаря. На масата започнал общ
разговор, като първоначално св. К. попитал св. О. защо плачела жената на бара -
св. П., а последният му отговорил, че това била жената на подсъдимия и между двамата
имало конфликт. Разговорът между полицаите и св. О. продължил сравнително
нормално на общи теми. Въпреки това обаче подсъдимият не искал и да скрие отрицателното си отношение към полицаите и да
демонстрира, че присъствието им в заведението, както и това, че седят на една маса с него, не му
харесва. След известно време, без да бъде провокиран от когото и да е от
полицаите, К. започнал да обижда и псува
св. Н.. Въпреки че св. О. и св. Н. се опитали да успокоят К., последният
продължил да се държи грубо и арогантно. В думите си К. дори стигнал дотам, че започнал
да се заканва на св. Н. с убийство с думите: казвайки му : „**, теб ще те изнасиля, майка ти **,
ако те набарам някъде сам с теб е свършено“. Въпреки че бил пиян, тонът на
подсъдимия бил сериозен, същият гледал гневно
и заплашително към св. Н..
Поведението на подсъдимия притеснило
много св. Н., който възприел насериозно
думите на подсъдимия относно заплахата за живота му. Страхът, който възникнал у св. Н. от заканите
на К. бил подсилен и от това, че подсъдимият
К. бил лице с внушителна физика, с криминално досие и с финансови възможности. За
да избегне по-нататъшен конфликт с подсъдимия, св. Н. предложил на колегите си
да тръгват. Тримата полицейски служители тръгнали да излизат от заведението, но
зад гърба си чували псувните и нецензурните изрази на К..
С патрулния автомобил направили обход
на селото, но св. Н. решил, че поведение като това на К. не трябвало да се
оставя без последствия и ще му потърси отговорност за обидите и псувните, които
е изговорил по негов адрес. Тримата полицейски служители се върнали се в
заведението, като в преддверието му влязъл св. В.. Свидетелите К. и Н. останали
навън, до полицейския автомобил пред заведението. Св. О. видял св. В. в преддверието,
излязъл от вътрешността на заведението и се спрял да говори с него пред
външната врата на заведението. Полицейските служители искали да се видят със
св. А., за да запишат имена и телефон за
връзка, но разбрали от св. О., че вече я нямало, тъй като последният я
освободил да се прибира в дома си. В същото време подсъдимият К. видял, че на
вратата св. О. говори с полицейските служители, станал от масата и тръгнал и се
насочил натам. Св. П. се опитала да го спре, но не успяла. Междувременно св. О.
и св. В. отишли навън към патрулния автомобил. Излизайки от заведението, К.
отново отправил нецензурни реплики към св. Н., наричайки него „**“, „**“, а
майка му „**“, псувайки го, отправяйки закани : „Теб ще те убия , **, майка ти ..., заклевам
се. Двете ми деца да умрат, ако ти не умреш“, и търсейки сметка от полицаите
защо отново са се върнали в заведението. Подсъдимият К. отишъл дори до патрулния автомобил пред
заведението, където били Н. и К.. Св. О. направил забележка на К. да спре с
псувните и глупостите, които говори, но К. отправил и по негов адрес нецензурни
думи, след което придружен от П. тръгнал в посока към близкия магазин, без да
спира с арогантното си поведение и реплики и отново започнал да говори
нецензурни думи както персонално към св. Н., така и към другите двама
полицейски служители. Свидетели на поведението на К. отвън на улицата станали и
случайно преминаващи минувачи, жители на селото, след които бил и св.И.Д.П..
Поведението на К. спрямо полицейските
служители било преценено като грубо нарушаващо обществения ред, предвид това,
че било насочено не само спрямо тях, а
и в присъствието на случайни граждани,
било израз на неуважение към институцията в която работели и недобър пример за
живущите в селото, поради което и служителите решили да задържат подсъдимия. По
тази причина полицаите настигнали подсъдимия, задържали го, като поставили на
ръцете му белезници, след което го отвели към патрулния автомобил към РУ Хисаря
при ОД МВР- Пловдив. По време на задържането от страна на К. не била оказана
съпротива, но същият продължил с нецензурните реплики, обидите и арогантното
поведение.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните устни и писмени доказателства –
показания на разпитаните в хода на одъсдебното производство и пред съда свидетели
- П.И.К., С.Н.В., И.Н.Н., Д.И.О./частично/, М.Д. А./частично/, И.Д.П.
/частично/, С.Д.П. /частично/. Протоколи за разпити на свидетели, протоколи за
очни ставки, свидетелство за съдимост, характеристична справка; както и въз
основа на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза; също и обяснения на
подсъдимия, които съдът кредитира частично.
Установява се от приобщената в хода на
съдебното следствие писмена справка, че заведението „Под липите”, находящо се
на територията на с...., общ. Калояново е било дадено под наем на дружеството „Г.О.”
ЕООД, управлявано от Г.Д. О., майка на св. Д.И.О., за период от 01.12.2017 г.
до 10.06.2019 г.
От показанията на св. М.Д.А., дадени в
хода на досъдебното производство на 16.02.2018 г. се установява, че същата
работела като готвач в посоченото заведение
като на процесната дата - 15.02.2018 г. само тя обслужвала клиентите на
заведението. От нейните показания от досъдебното производство се установява
също, че на посочената дата гост на заведението бил подсъдимият К.. При появата
си същият бил видимо пиян и в недобро настроение. От същите показания се
установява и че между него и св. С.П., имало някакъв конфликт, започнал отпреди
това. Според св.А. първо в заведението се появил подсъдимият, след малко там
дошла и св. П.. Това, че между двамата имало напрежение, се установявало според
св. А. от поведението на двамата - в заведението те седели на различни маси.
Тъй като св.А. се опасявала, че напрежението между П. и К. може да избухне и в
заведението, а св.А. била сама, последната решила да се обади на св. Д.О.. След
като същият се появил, св.А. на няколко пъти излизала от кухнята да ги обслужва
и чувала как двамата - подсъдимият и П. се карат помежду си, използвайки
нецензурни реплики, а св. О. се опитвал да ги помири. По време на едно от
излизанията от кухнята св. А. чула, че св. П. извикала, след това тръгнала да
излиза, а след нея тръгнал и подсъдимият. След известно време според св. А.подсъдимият
се завърнал сам в заведението и потърсил питието си, което св.А. била прибрала
преди това. Известно време след завръщането на подс. К. в заведението се
появили и ** – св. В., К.и Н.. Същите според св. А. влезли като гости на
заведението, не по друг повод. В тази връзка св.А. посочва, че полицаите си
поръчали чай и кафе и седнали близо до масата, на която стоял св. О. и
подсъдимият К.. По това време според св. А. се била появила отново и св. П..
Според св. А. в заведението най-високо се чувал гласът на подсъдимия, не на
полицаите, които стоели на масата. Тъй
като св. А. изпълнявала поръчките и й се налагало да влиза и излиза от кухнята,
същата не присъствала през цялото време на разговора между полицаите, подсъдимия
и св. О. и не чула думите на подсъдимия, но от поведението на подсъдимия ясно
личало, че използва нецензурни реплики, говорел на висок глас –първоначално думите
били насочени към жена му, впоследствие към дошлите полицаи. Единственото конкретно,
което чула св.А. било, че един от полицаите, койо бил цивилно облечен, се
опитал да възпре подсъдимия от това да говори нецензурни думи, за да не стане
по-зле. Но според св. А. дори и св.О. не можел да възпре подсъдимия в гнева,
който подсъдимият демонстрирал към полицаите. Съдът дава вяра на показанията на
св. А. в коментираните части, като намира същите за последователни и логични . Показанията, дадени от св.А. в хода
на досъдебното производство на 16.02.2018 г., непосредствено след процесната
дата, съдът оценя като подробни, логични и вътрешно непротиворечиви. По същия
начин съдът оценя и показанията на св.А., дадени от нея на досъдебното
производство при проведения разпит на 03.01.2019 г.
Пред съда показанията на св. А. бяха значително
по-оскъдни непоследователни и то главно в частта, отнасяща се до важни, свързани
с предмета на доказване факти - по-конкретно поведението на подсъдимия по време
на идването на полицаите, проведения помежду им разговор, чутите от нея реплики
от страна на полицаите,отправени към подсъдимия. Това обстоятелство наложи
прочитането на нейните показания, дадени на досъдебното производство. След
прочитането на показанията на св.А. в хода на разследването, същата потвърди
казаното от нея по време на проведените преди това два разпита в досъдебното производство,
а именно че поведението на подсъдимия, което било видимо агресивно, я накарало
да се обади на св. О., както и че единият от полицаите, св. Н., който бил
цивилен, предупредил подсъдимия да преустанови поведението си, което
демонстрирал към тях. Противоречията между показанията на св. А., дадени в хода на
досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът намира, че се дължат
както на изминалия период от време от провеждането на предходните разпити с
този свидетел, така и на това, че същата се намира в същото населено място с
подсъдимия и се стреми да избегне всякакви по-нататъшни конфликти с него. Въпреки
това обаче и предупредена за наказателната отговорност, която носи като
свидетел, пред съда св. А. потвърди казаното от нея по време на предишните си
разпити, поради което и съдът дава вяра на нейните показания и по отношение на
разговора между полицаите и подсъдимия в
досъдебното производство.
В съответствие с показанията на св.А. са и тези на св. Д.И.О., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство по реда на чл. 223, ал.1 от НПК. Поради
обстоятелството, че въпреки положените процесуални усилия, св. О. не беше
намерен, за да бъде призован да свидетелства пред съда, неговите показания бяха
прочетени по реда на чл.281, ал.1 т.4 от НПК. Показанията на св.О., дадени пред
разследащ орган, обективирани в протокол за разпит от 19.02.2018 г., не бяха
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК с оглед ограниченията, предвидени
за тяхното приобщаване в посочената разпоредба, а именно – прочитането им е възможно само при наличие на
противоречия между тези, дадени пред съда или в случай, че пред съда свидетелят
заяви , че не си спомня нищо, която
преценка е възможна да се направи само в случай, че свидетелят се яви и лично и
непосредствено даде показания пред съда, каквато хипотеза в настоящия случай не
е налице.
В показанията на св. О., дадени пред съдия по реда на чл.223, ал.1 от НПК същият
потвърждава казаното от св.А., а именно че бил извикан от св.А., тъй като
поведението на П. и К. я притеснявало, а също и че двамата – подсъдимият и св.П.
били скарани и продължавали да се карат и в заведението пред него. Св. О. потвърждава
и казаното от св.А. и относно появата на полицаите и поводът за идването им.
Според св.О. полицаите дошли в заведението като приятели, както и по никакъв
начин не личало, че идват да се заяждат с някого. Впоследствие според свидетеля
О., св. Н. започнал да разговаря с подсъдимия, последният започнал да се ядосва
и да използва нецензурни реплики по
негов адрес. На няколоко пъти според св. О. другите двама полицаи, а също и св.Н.,
се опитали да го възпират да не говори така, да спре да се държи арогантно с
тях, но подсъдимият говорел още по-разпалено.
В показанията си св.О. не сочи конкретни реплики, както и какви били използваните от подсъдимия думи по адрес на
св. Н., но въпреки това същият потвърждава, че същите били нецензурни, както и
че в края на разговора св. Н. заявил, че е записал всичко казано от подсъдимия.
След известно време отново според показанията на същия свидетел полицаите се върнали, като само единият от тях
влязъл – това бил св.В., който поискал
тел.номер на св.А., а другите стоели отвън и го чакали. Появата на полицаите
отново разгневило подсъдимия и същият отново започнал с нецензурните реплики по
техен адрес.
По отношение на показанията на св. О.,
също както при тези дадени пред съда от св.А. се забелязва, че същите са
сравнително по-общи относно разговора между подсъдимия и св.Н., както и по
отношение на конкретиката на изречените от подсъдимия думи, както по отношение
на св.Н., така и на останалите полицейски служители. По повод заявеното от св.О.,
че не бил чул закани по отношение на св.Н., а единствено чул, че отправял нецензурни
реплики, първоначално към него, а впоследствие и към останалите полицаи съдът
намира, че същите в тази им част представляват опит подсъдимият да бъде
оневинен по повод демонстрираното конкретно към св. Н. поведение, свързано със
закана с убийство. Този извод съдът направи, като взе предвид и факта, че и към момента на даване на
показанията от страна на свидетеля двамата с
подсъдимия са били в близки приятелски отношения. Предвид изложеното
съдът дава вяра на показанията на св. О. в частта им относно неприличното му
поведение, насочено към полицаите, тъй като този факт не се отрича и от св. Н.,
В. и К., и не дава вяра на тази част от неговите показания, в която св. О.
отрича, че не е чул подсъдимият да се заканва на св. Н.. Невъзможно е при
положение, че и тримата полицейски служители са стоели на една маса наред със
св. О. и подсъдимия, св. О. да е чул една част от изреченото от подсъдимия, а друга част не.
В показанията си св.О. посочва, че
вторият път след появата на полицаите, подсъдимият използвал нецензурни думи по
отношение на всички полицаи, от което излиза, че при първоначалната тяхна поява,
поведението на подсъдимия е било насочено главно към св.Н., с когото започнал
разговора, а впоследствие и към останалите. Тази част от неговите показания съдът оценя като съответна на развилата се
хронология на събитията, а именно вторият път появата на полицаите е била
продуктивана от това, че са искали номера на св. А., която първоначално също била
в заведението и присъствала на станалото със св. Н..
По отношение на другата група
свидетелски показания, тези на полицейските служители С.В., П.К., И.Н., същите според
съда представляват продължение на
заявеното от св. А. и О. относно случилото се в заведението след появата на
полицаите. Както св.А. и св. О. заявяват, между подсъдимия К. и св. П.
съществувал конфликт, който продължил и в заведението, така и св. В. заявява, че св.П. била с насълзени
очи, поради което колегата му св. К. попитал св. О. каква била причината
затова. В потвърждение на казаното от другите двама свидетели О. и А. относно
съществуващия конфликт е и заявеното и от св. В., че двамата – подсъдимият и
св.П., седели отделно и на различни маси при идването и на полицаите. Отново от
показанията на св. В. се установява, че св. О. поканил полицаите да седнат на
масата, наред с подсъдимия. Установява се от показанията на св. В. и че
първоначално поведението на подсъдимия било агресивно и насочено главно към св.
Н.. В показанията си св.В. сочи и конкретни реплики, изречени от страна на
подсъдимия по отношение на св.Н., а именно : „много мой човек си“, „ще те
цункам“, „ще те оправя“, „ако те набарам
с теб е свършено“, които били придружени и с други нецензурни реплики „**“, „**“.
Като продължение на показанията на св.О. се явяват показанията на св.В. и
относно случилото се по-нататък в заведението, а именно че полицаите излезли
много скоро оттам предвид отрицателното отношение на подсъдимия към техния
колега св. Н., също и необходимостта да продължат работата си и в други населени
места в района. Св. В. заявява също така, че колегата му - св.Н. бил силно
разстроен от изречените думи от страна на подсъдимия по отношение на него и
взел решение да защити правата си по предвидения от закона ред. По тази причина
според св. В. и тримата полицейски служители решили да се върнат в заведението,
за да вземат имената на готвачката, а именно на св. М.А., която също била
свидетел на част от случилото се. При връщането в заведението и като разбрал
поводът за появата им агресивното поведение на подсъдимия продължило, този път
дори било насочено към всички полицаи, както и към св.О., който се опитал да
възпре подсъдимия, но безуспешно, което
обстоятелство също не се отрича и от св.О..
В същата насока са и дадените от св. П.К.
показания както пред съда, така и в хода на досъдебното производство. Показанията
на разпитания свидетел не се отличават от тези, дадени от св. В. относно
хронологията на събитията, развили се в заведението при появата на полицаите,
нито от тези, дадени от св.О. и А. относно напрежението, което съществувало и
преди тяхата поява предвид факта ,че и този свидетел заявява, че св.П. била с
насълзени очи, като впоследствие св.К. разбрал от св.О., че причината затова
била, че двамата с подсъдимия били скарани отпреди. Няма съществено различие в
показанията на посочения свидетел К. с тези на св. В. и относно изречените думи
от страна на подсъдимия, като става ясно и от неговите показания, че същите
били с нецензурен характер, като част от тях съдържали и закани, отнасящи се до
живота на колегата му Н.. И според този свидетел от думите на подсъдимия
ставало ясно, че има намерение да се саморазправя с него, а при второто идване
в заведението агресивното му поведение, изразяващо се в използване на
нецензурни реплики, било насочено към всички полицаи. Именно обстоятелството,
че въпреки предупрежденията от страна на св.Н., както и че въпреки опитите да
преустановят конфликта, напуснали заведението първия път, подсъдимият
продължавал да се държи арогантно, демонстрирайки пълно неуважение към органите
на реда, било причината да бъдат предприети други действия, вследствие на което
се стигнало до задържането му и
отвеждането му в сградата на районното управление.
По отношение на показанията на св. И.Н.,
дадени пред съда и в хода на съдебното следствие, съдът намира, че същите не се
отклоняват от тези на останалите свидетели - К. и В.. Съпоставени с тези на св.О.,
който не отрича, че подсъдимият се е
държал цинично и арогантно със св.Н., а впоследствие и с останалите полицаи при
завръщането им в заведението, но отрича, че подсъдимият е заплашвал св.Н., съдът вече изложи своите
съображения относно тази част от показанията на св.О., а именно близките му
отношения с подсъдимия, опитите му да го предпази, да го защити, което и самият
св.О. не отрича малко по-нататък в показанията си, когато описва ситуацията при
последващата полицейска поява и влизането на св. В.. Поради съответствие на показанията
на св. Н. с показанията на голяма част от свидетелите – В. и К., частично и с
тези на св.О., съдът дава вяра на неговите показания.
Известни различия в показанията на св.
Н. в сравнение с тези на св. В. и К.съдът констатира по отношение на
използваните реплики, но като цяло същите по никакъв начин не се отличават с
оглед вложения в тях смисъл, а именно използването на нецензурни реплики и заявеното от страна на подсъдимия К.
заканване с убийство по отношение на св. Н.. По отношение на липста на пълна
идентичност в показанията на тримата свидетели относно изречените реплики и
заканите за убийство, съдът намира, че отговаря на здравата житейска логика думите, свързани със
заканването с убийство по отношение на св.Н. да са възприети най-ясно от самия
св. Н., тъй като касаят личния му живот и сигурност. От друга страна обаче нито
един от останалите свидетели В. и К. не
отричат макар и не с такава конкретика както св. Н., че отправяни закани за убийство
има и че същите са били насочени към св.Н..
По отношение на констатираните вътрешни
противоречия в показанията на свидетеля Н. пред съда и в хода на досъдебното
производство, стана ясно след прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.чл.281,
ал.1 т.1 от НПК, че свидетелят се придържа изцяло към показанията си, дадени в хода на досъдебното производство,
като различията в тях относно използваните думи се дължат на изминалия период
от време. След прочитането на
показанията на посочения свидетел стана ясно, че думите : „с теб е свършено“,
„теб ще те **“ в смисъл „ще те убия“ са казани в заведението, а останалите : „ майка
ти ... , двете ми деца да умрат ако ти не умреш“ са изречени по негов адрес при следващото идване на полицаите
в заведението.
По отношение на достоверността на
показанията на свидетелите Н., В. и К.и изразеното съмнение пред съда от страна на някои от свидетелите, като напр.
от св. П., че същите не удостоверяват в действителност развилата се фактическа
обстановка, съдът намира за нужно да отбележи, че дава вяра на показанията на
свидетелите Н., В. и К.изцяло, включително и на казаното от тях по отношение на
повода за посещението на заведението. Става ясно от показанията на тримата
сивдетели, че същите на процесната дата извършвали рутинна проверка, като част
от тази проверка било и заведението „Под липите“. Става ясно от показанията на
св. К., че дошъл в заведението с колегите си, тъй като заведението било ново,
с нов собственик отскоро и затова решили да видят как функционира. Неговите
показания са в съответствие и с постъпилата по делото справка, според която
заведението било дадено под наем на дата 01.12.2017 г., т.е. съвсем скоро преди
тяхното посещение. В тази връзка са и показанията на св. В., според когото на
процесната дата решили да правят обход и посетили и заведението, което от месец
и половина било отворено. В същата насока са и показанията на св. Н., дадени
пред съда, според когото инициативата дошла главно от колегите му - В. и К., не била негова, а също и от показанията на св.О., че в заведението полицаите
дошли като приятели, а не целенасочено и да търсят или да се занимават с когото
и да било от неговите посетители, вкл. и с подсъдимия К.. В тази връзка са и
показанията на св. А., която в нито една част от показанията си пред съда и в
хода на съдебното следствие не посочва, че полицаите са дошли да търсят някого
специално.
При проверка относно достоверността на
дадените показания от полицейските служители съдът взе предвид и тази част от показанията
на св.А., дадени в хода на досъдебното производство, според която поведението
на подсъдимия било грубо и възмутително дори и в присъствието на органите на
реда и няма данни поведениет на полицаите да е било провокативно.
Като доказателство за достоверността
на показанията на св.Н., В. и К.относно казаното от страна на подсъдимия по
адрес на св. Н. са и показанията на св.И.П., присъствал на случилото се извън
заведението и на задържането на подсъдимия. Поради обстоятелството, че за
разлика от досъдебното производство, при разпита си на 16.02.2018 г.св.П. също
както св. Н., В. и К.потвърждава, че подсъдимият е заплашвал св. Н., а пред
съда същият въобще не отрази този факт, неговите показания, дадени в хода на
досъдебното производство пред разследващ орган на 16.02.2018 бяха прочетени.
Противоречието между показанията му в
хода на досъдебното производство на 09.01.2019 г. , а също и тези при разпита
му по реда на чл.223,ал.1 от НПК от 21.02.2019г., както и тези пред съда, в
сравнение с дадените първоначално пред разследващ орган на 16.02.2018 г.съдът
намира, че се дължи както на изминалия период от време, така и на опит
подсъдимият да бъде оневинен. Прави впечатление, че съвсем скоро след първия
разпит пред разследващ орган, св. П. е разпитван и пред съдия, по реда на
чл.223, ал.1 от НПК, като в показанията му пред съдия свидетелят отрича да е чул
казаното от подсъдимия, а в тези в хода на съдебното следствие демонстрира подобно
поведение и заявява, че не си спомня. Очевидно е желанието на св. П. по време на разпита пред
съдия в досъдебното производство, а и по време на този в хода на съдебното
следствие подсъдимият да бъде оневинен по повод казаното и заплахите, отправени
към св.Н.. По тези съображения съдът не
дава вяра на показанията на този свидетел по реда на чл.223, ал.1 от НПК, а също и пред съда в частта, в която отрича
подсъдимият да е заплашвал св.Н., като намира, че същите представляват опит
подсъдимият да бъде оневинен. По същия
начин и като опит подсъдимия да бъде оневинен съдът оценя и показанията на
свидетеля от 09.01.2019 г. , в които твърди, че не си спомня думите „Теб ще те
убия **“, към кого са били насочени.
Показанията на св. С.П., дадени пред съда
и в хода на досъдебното производство съдът кредитира частично. В съответствие с
показанията на всички останали свидетели и св. П. не отрича, че подсъдимият е
отправял нецензурни реплики по отношение на полицаите, включително и по отношение
на св. Н.. Св. П. отрича обаче подсъдимият да е заплашвал с убийство св. Н.,
което се твърди от показанията на останалите свидетели Н., В. и К., а също и от св. П. и О., а също и от св. А. в
хода на досъдебното производство, според която поведението му, демонстрирано по
отношение органите на реда, било възмутително. Поради съответствието на
показанията на св. П. с тези на останалите свидетели, съдът дава вяра на
показанията на св.Поброникова в коментираната част.
Съдът не дава вяра на показанията на св.
С.П. в частта, в която същата отрича, че подсъдимият се е заканвал с убийство
по отношение на св. Н.. Става ясно дори и от нейните показания, че подсъдимият
е бил афектиран по отношение на св. Н. по повод извършвани с негово участие преди
това проверки в дома на подсъдимия по повод дърводобив. Предвид показанията на
св. В., Н. и К., а също и на св. П. в хода на досъдебното производство пред разследващ
орган, който също потвърждава, че по отношение на св. Н. била отправяна закана
с убийство, съдът приема, че показанията на св. П. в частта, в която същата отрича
подсъдимият да се е заканвал на св. Н. с убийство представляват защитна версия,
опит същият да бъде оневинен. Нейните показания се намират и в противоречие с казаното от нея по време на
същия разпит, че подсъдимият нямал добро отношение към св. Н. поради
извършените преди това проверки. Така че предвид отношението на подъсдимия към
св.Н. отпреди логично е подсъдимият при появата на св. Н. да се е държал не
само арогнатно, но и заплашително, използвайки думите, които съобщава в
показанията си св. Н., както и св.В., К.и П..
В хода на съдебното следствие, а и в хода на
досъдебното производство обяснения по повод повдигнатото обвинение даде и
самият подсъдим. Обясненията на подсъдимия и в двете фази на развилото се срещу
него наказателно поризводсво не се отличават с противоречия, въпреки че в обясненията
си пред съда същият беше значително по-подробен. Както пред съда, така и в хода
на досъдебното производство подсъдимият отрича, че е заплашвал св. Н., потвърди
обаче, че се е държал грубо и цинично към всички полицейски служители – Н., В.
и К.. На тази част от неговите обяснения, в които подсъдимият не отрича, че се
е държал арогантно и пренебрежително към полицейските служители, доколкото
същите се потвърждават от тези на останалите свидетели, вкл. и от тези на св. П.
съдът дава вяра. Обясненията на подсъдимия, които не намират инкакво
съответствие с тези на голяма част от показанията на разпитаните свидетели - В.,
К., Н. и П., дадени на досъдебното производство на 16.02.2018г., по отношение
на отправяните заплахи към св. Н., съдът намира, че представляват негова
защитна версия и са част от упражнено от негова страна право на защита предвид
процеусалното му качество.
Приложените и приети по делото писмени
доказателства са съставени в съответствие с изискванията на НПК, от компетентни
лица, в предвидената от закона форма и служат като доказателставено средство за
извършените процесуално-следствени
действия и реда, по който са извършени.
Съдът кредитира и изготвената по досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според
която св. Н. е преживял стрес с негативни преживявания, изразяващи се в
невротични оплаквания, нестабилна самооценка, преживени интензивни чувства на
позор, обида, унижение и уронване на престижа на името му, злепоставяне и
накърняване на усещането му за чест и достойнство. Психометричното изследване е
установило по отношение на подекспертния и наличие на стрес относно
психо-социални и психо-емоционални
показатели, с регистрирани високи нива на ситуативна тревожност,
несигурност. Психичното състояние на Н. непосредствено след отправените му
закани с убийство не е излизало извън рамките на ситуативно обусловено тревожно
състояние и не представлява психично заболяване. В заключението си експертизата
еизлязла със становище, че е налице
хронологична, причинно-следствена връзка между отправените закани с убийство и
субективното преживяване на реален страх от осъществяването им. Така
изготвената експертиза съдът приема, че е изготвена от компетентни лица, в
предвиданат форма, отговорила е на поставените въпроси, същата допринася за
изясняване на психичното състояние на св. Н. след случилото се.
За състоянието в което се е намирал
св. Н. най-много информация се съдържа в показанията на този свидетел, който и
пред съда заяви, че дълго време изпитвал страх за живота си, за семейството си,
а също и в показанията на св.В. в
досъдебното производство, че св.Н., който не бил виждал да палиц цигара, го
помолил да запали една.
Така от събраните устни и писмени
доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал.2, вр.ал.1 от НК,
а именно : на 15.02.2018 г.
в с. ..., обл. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
на публично място отправял непристойни изрази, псувни, закани и обиди към И.Н.Н.,
С.Н.В. и П.И.К., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно,
вменяемо лице.
Обект на защита са обществените
отношения, свързани със спазване и гарантиране на реда и общественото
спокойствие.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
отправяне на нецензурни думи към органите на реда.
От обективна страна деянието е
осъществено на публично място, както в заведението, така и извън него, пред
множество хора, включително и пред минаващите по същото време на улицата в
близост до заведението граждани, чрез думи – използване на нецензурни реплики.
Налице е и квалифициращият признак на
престъплението, а именно че демонстирраното от подсъдимия поведение се отличава
от типичните случаи на хулиганска проява поради извършването му с изключителен
цинизъм и дързост. Съдът намира, че поведението на подсъдимия е било грубо и изключително цинично и това
обстоятелство се установява предвид характера на извършените от подсъдимия
действия, а не предвид обекта, към който са били насочени, а именно
полицейските служители. Тези изводи на съда се основават както на показанията на самите полицейски
служители, така и на показанията на св. А. и П., дадени в хода на досъдебното
производство. Св. П. посочва, че от това, което е демонстрирал подсъдимият на
улицата бил отвратен, а св. А., че след като подсъдимият не можел да се въздържи
дори и в присъствието на полицейските
служители, това негово поведение било изключително заплашително.
По отношение на квалифициращия признак
от състава на престъплението съдът взе предвид и показанията на самите
полицейски служители, според които демонстрираното от подсъдимия поведение се отличавало значително
от останалите такива престъпни прояви от същия вид, тъй като е започнало още с появата им без повод, не е било провокирано
от поведението на който и да е от тях в заведението по никакъв начин,
продължило е след повторното им идване и въпреки отправените предупреждения от
тяхна страна, включително и от св. О., съпроводено е било от подсъдимия с
провокативно поведение и по отношение на св. П., чието агресивно поведение по
отношение на полицаите подсъдимият видимо подкрепял и я насърчавал дори, както
и посредством употребените от подсъдимия множество и различни по характер неприлични
епитети и нецензурни реплики.
Престъплението е извършено умишлено от
подсъдимия, при съзнавани и целени от него правни последици. Подсъдимият, независимо че е бил под
въздействието на алкохол, ясно е съзнавал, че в заведението е влязъл св.Н., към
когото не хранел добри чувства, както и
въпреки предупрежденията от страна на органите на реда, които са били
многократни , е продължил непристойното си поведение.
Обстоятелството, че при задържането
подсъдимият не се е противопоставил на действията на полицейските служители,
напротив, подчинил се е и бил задържан от тях, е доказателство за това, че действията
му са били насочени не към реда на управление, което като вид обществени отношения е обект на защита и се регулира от друг
състав от особената част на НК – този, предвиден в чл.270 от НК, а са били насочени към реда и общественото
спокойствие, във връзка с което е и повдигнатото обвинение. По тези съображения
тази част от поведението на подсъдимия не може да се цени нито като смекчаващо
обстоятелство, нито като обстоятелство, изключващо квалифициращия признак на
повдигнатото обвинение.
Изтъкнатото от св. П., както и от
самия подсъдим по отношение на характера на подсъдимия, че К. бил известен сред
обществото с буйния си нрав и то след употребата на алкохол, както и че още от
ранните си години същият бил израснал в подобна атмосфера, в която използваните
нецензурни реплики били обичайна форма на общуване, не може да бъде толерирано.
Такова поведение противоречи на нормалните и общоприети норми за човешко
общуване.
Предвид събраните устни, писмени
доказателства и изготвената и приета по делото комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза съдът прие, че подсъдимият Р.К. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 144, ал.3 вр.
ал.1 от НК, а именно : на 15.02.2018г. в с. ..., обл. Пловдив, се е заканил на
другиго -
И.Н.Н.- **
при РУ Хисар при ОД МВР- Пловдив, с престъпление против неговата личност, а
именно с убийство като му заявил: „Теб ще те убия, **, майка ти ..., заклевам
се. Двете ми деца да умрат, ако ти не умреш“, “с теб е свършено, теб ще те
убия“, „теб ще те убия,**“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Субект на престъплението е пълнолетно,
веняемо лице.
Обект на защита са обществените
отношения, гарантиращи свободата на гражданите, правото да формират свободно
волята си, правото на свободен израз на поведение.
Изпълнителното деяние е осъществено
посредством употребените от подсъдимия реплики:
„Теб ще те убия, **, с теб е свършено, теб ще те убия“, „ Двете ми деца да
умрат, ако ти не умреш“.
За съставеморността на деянието не е необходимо
пострадалият веднага да се е уплашил, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи, както
и не е необходимо подсъдимият в момента на заканата да е взел решение, че
възнамерява да изпълни намисленото. В тази връзка напълно неоснователно е
изразеното съмнение от страна на св. П. по отношение на показанията на св. В., К.и
Н., че пострадалият като представител на органите на реда не би следвало да
може да се изплаши до такава степен предвид вида на заеманата от него длъжност,
принадлежността му към държавна
институция.
Деянието е извършено умишлено, при
съзнавани и целени от подсъдимия правни последици, желание да заплаши св. Н.
със сигурността на живота му.
За престъплението по чл.325, ал.2
вр.ал.1 от НК предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ до пет години.
При определяне неговият размер съдът
отчете като отегчаващи обстоятелства, обремененото съдебно минало на подсъдимия,
лошите му характеристични данни. Според казаното от св. А., П. и В. същият се
отличава с бурния си нрав, грубото си и пренебрежително отношение към органите на реда, както и към останалите граждани. Като
част от лошите характеристични данни на подсъдимия съдът отчете и това, че
същият е осъждан и преди за престъпление от същия вид. Макар и реабилитаран за
това осъждане, това го отличава като
личност с лоши характеристични данни и склонна да върши престъпни прояви от един
и същи вид.
Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете доброто процесуално поведение на подсъдимия по време на разглеждане на
делото, обстоятелството, че поведението, което е демонстрирал е продължило
сравнително кратко, в рамките на няколко часа, както и че по време на
осъществяването му същият е бил под въздейсвието на алкохол.
Обществената опасност на извършеното
от подсъдимия деяние съдът отчете като типична за престъпления от същия вид.
Предвид степента на обществена
опасност, както и изтъкнатите смекчаващи обстоятелства съдът определи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ при условията на на чл.54 от НК към
законоустановения минимум за срок от 8 месеца при превес макар и незначителен на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Съдът прие, че така определеният
размер на наказанието би изпълнил целите, предвидени в чл. 36 от НК и би
въздействал поправително и възпиращо както по отношение на самия подсъдим, така
и на обществото като цяло.
За престъплението по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест
години.
И за този вид престъпление съдът
определя степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние
като типична.
Съдът прие също, че като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъде отчетени както безупречното процесуално поведение
на подсъдимия както в хода на досъдебното производство и пред съда, така и поведението, което е демонстрирал
към пострадалия Н. по време на деянието и след това – същото е било
провокативно и заплашително само и единствено на процесната дата, за няколко
часа, като след процесния случай, както заявява и самият свидетел Н.,
последният не е имал никакъв словесен или какъвто и да е физически контакт с
подсъдимия дори и по повод иницираното срещу него наказателно производство. При
извършване на деянието не се констатира и
трайна престъпна упоритост на извършеното от него деяние, а в допълнение на
това съдът отчете и обстоятелството, че подсъдимият е бил улеснен при
извършването му и от употребата на алкохол.
Като отгечаващо обстоятелство съдът
отчете съдебното минало на подсъдимия, който към датата на извършване на
деянието е осъждан.
Не на последно място съдът взе предвид
и обществените отношения, които се охраняват и защитават с въведения престъпен
състав в НК, а именно правото на
свободно формиране на поведение, което е обществена ценност на всяко
демократично общество.
По изложените съображения съдът
определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 от НК, като въпреки
наличието предимно на смекчаващи обстоятелства същите не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, поради което наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 7 месеца.
На основание чл.23, ал.1 съдът определи и наложи на
подсъдимия едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца.
Въпреки предоставената от
закона възможност съгласно нормата на чл.24 от НК така определеното и наложено
общо най-тежко наказание да бъде увеличено най-много с ½, съдът прие, че
приложението на посочената разпоредба не би въздействало възпитателно и възпиращо
спрямо подсъдимия, напротив, би произвело върху него изцяло негативен ефект.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на така определеното едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 1 от НК от така наложеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца съдът
приспадна времето, през което подсъдимият Р.П.К. е бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа,
считано от 15.02.2018 г., както и за 72 часа с Постановление на наблюдаващия
прокурор на 16.02.2018 г.
По
отношение на предявения от пострадалия И.Н. граждански иск в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.02.2018 г. до окончателното му изплащане, съдът прие,
че са налице всички предвидени в нормата на чл.45 от ЗЗД препоставки, а именно
виновно поведение от страна на подсъдимия, вреда, имаща изцяло неимущестевни
измерения – изразяваща се в създадено у пострададалия безпокойство, свързано
със сигурността на живота му. Налице е и причинна връзка между виновното
поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, а също и противоправност
на извършеното деяние предвид това, че същото осъществява състав на
престъпление и демонстрирането на такова поведение е забранено от закона.
При
преценка относно размера на предявения
граждански иск съдът взе предвид продължителността на извършеното деяние,
неговият интензитет, а именно липсата на трайност и упоритост при
осъществяването му, обстоятелството, че същото е продължило в рамките на
няколко часа, поради което прие, че сумата в размер на 1000 лв. е достатъчна и
представлява справедливо обезщетение на причинените в резултат на деянието
неимуществени вреди. Според изготвената по досъдебното
производство експертиза събитието е преживяно като психотравмиращо и се
преодолява с компенсаторните възможности на личността, което според съда
означава, че пострадалият е успял да превъзмогне тревожността и безпокойството
и да се върне към нормалния ритъм на обществения живот. Дори и както съобщават
свидетелите Н. и В. същият да се е преместил вследствие на възникналия срах да
живее в друго населено мястов, той по
никакъв начин не се е изолирал напълно от обществения живот. Не на последно
място съдът взе предвид и имущественото състояние на подсъдимия и
обстоятелството, че издържа семейство. По тези съображения съдът прие, че
предявеният граждански иск в размер от 6 000 лв. е прекалено завишен и го
отхвърли за разликата от уважената част до пълния размер на тази сума като
неоснователен и недоказан.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на Окръжна прокуратура Пловдив направените разноски на
досъдебното производство в размер на 351,90 лв., както и сторените в съдебното
производство разноски в размер на 60 лв., представляващи възнаграждение за
изслушване на вещите лица във връзка с изготвената по досъдебното производство
експертиза, както и сумата от 50 лв. дължима държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, общо сумата в размер на 110 лв. по сметка на РС-Пловдив.
На същото основание съдът възложи в
тежест на подсъдимия и сторените от частния обвинител и граждански ищец разноски
в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия :………………………………
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.