Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.278 от ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.220, изречение второ от ГПК. С Протоколно определение от 24.06.2015 година, постановено в публично съдебно заседание по ГР.Д.№1138 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд, е отхвърлено искането на ответника за привличане по делото на Ирена Николова Христова, като трето лице помагач на ответника. Постъпила е частна жалбапротив определението, подадена от ответника, чрез процесуалния представител по пълномощие. Моли, да бъде отменено определението и уважено направеното искане. Излага доводи и съображения. Постъпил е отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК. Заето е становище, че жалбата е неоснователна и е направено искане да бъде оставена без уважение. Изложени са доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа делото,намира частната жалба за процесуално допустима и неоснователна. По допустимостта на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, във визирания в чл.275, ал.1 от ГПК срок и против подлежащ на обжалване акт – чл.220, изречение второ от ГПК. По основателността на частната жалба. Обжалваното определение е законосъобразно. До този извод съдът стига мотивиран от следното: С препращащата разпоредба на чл.219, ал.1 от ГПК и с разпоредбата на чл.218 от ГПК е регламентирано кога и при наличието на каква предпоставка ответникът може да привлече трето лице-помагач, а именно: с отговора на исковата молба и ако третото лице има интерес решението да бъде постановено в полза на ответника. В настоящия казус искането е както просрочено, така и без наличие на интерес за третото лице, сочено от ответника,решението да бъде постановено в полза на ответника. По отношение допустимостта на искането. За да бъде сезиран надлежно съдъти да е задължен да се произнесе по основателността на искане, направено по реда на чл.219, ал.1 от ГПК, е необходимо искането да е направено в срока, визиран с посочената правна норма - заответника с отговора на исковата молба. Дали с тази законова разпоредба ответникът е „ощетен”, е въпрос, който може да бъде поставен и обсъждан само de lege ferenda – т.е. може да бъде разрешен само със законодателна промяна, но не и въпрос, който да се обсъжда при тълкуване и при прилагане на посочената правна норма. Посочената от процесуалния представител на ответника разпоредба на чл.147 от ГПК е неприложима по отношение спазване срока по чл.219 от ГПК. Тя касае допустимостта да бъдат сочени и събирани доказателства за преодоляване на законовата преклузия. По отношение на пропускането на срока по чл.219 от ГПК е приложима разпоредбата на чл.133 от ГПК, с която е регламентирана възможност за ответника, ако в установения срок не упражни правото си по чл.219 от ГПК, да не изгуби възможност да направи това по-късно, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Обстоятелствата, които се сочат от процесуалния представител на ответника, като причини за неспазване срока по чл.219 от ГПК, настоящият състав счита, че по естеството си не са от категорията обстоятелства, посочени с разпоредбата на чл.133 от ГПК, не са „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на посочената правна норма. Но дари да се приеме, че са откатегорията обстоятелства, посочени с разпоредбата на чл.133 от ГПК, поради факта, че няма легално определение на понятието „особени непредвидени обстоятелства”, исканетое неоснователно защото няма интерес за третото лице, сочено от ответника,решението да бъде постановено в полза на ответника. Съображенията за този извод са следните: Винаги когато е регламентирано с правна норма, че правните последици от уважаване на иска, предявен против ответника, засягат правната сфера на третото лице, чието привличане се иска, е налице визираната с посочените правни норми предпоставка – третото лице има интерес решението да бъде постановено в полза на ответника – т.е. искът да бъде отхвърлен. Ако няма правна норма, която да регламентира, че правните последици от уважаване на иска, предявен против ответника, засягат правната сфера на третото лице, чието привличане се иска, няма интерес за привличане и искането е неоснователно. В настоящия казус няма правна норма, която да регламентира, че правните последици от уважаване на исковите претенции, предявени против ответника, засягат правната сфера на третото лице, чието привличане се иска. Това е така, защото: Като взе предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното в нея искане съдът счита, че предявените искови претенции са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.56 от ЗС. Ответникът твърди, че той и лицето, което иска да бъде привлечено като трето лице помагач, притежават в съсобственост идеални части от недвижимия имот, предмет на исковите претенции с посочените правни основания, и с които се иска да бъде осъден ответникът да предаде на единия ищец правото на собственост, а на двамата ищци да предаде правото на владение и на ползване. Очевидно е, че ако бъдат уважени тези искови претенции –ответникът осъден да предаде на единия ищец правото на собственост, а на двамата ищци да предаде правото на владение и на ползване, този резултат по никакъв начин не може да се отрази в правната сфера на соченото от ответника лице. При уважаване и на двете искови претенции силата на присъдено нещо с оглед субективните й предели по никакъв начин не засяга правната сфера на съсобственик, който не е участвал в никакво качество в процеса. Изложеното е достатъчно за да се направи извод, че не е налице визираната с препращащата разпоредба на чл.219, ал.1 от ГПК и с разпоредбата на чл.218 от ГПК предпоставка, за да бъде уважено направеното от ответника искане за привличане на соченото от него лице, като трето лице помагач на ответника. По изложените съображения обжалваното определение е законосъобразно, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено. На основание чл.274 от ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване - съдът се произнася по законосъобразността на определение, подлежащо на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, и настоящото определение и не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.2 и ал.3 от ГПК. Водим от горното и по реда на чл.278, ал.1, изречение първо от ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.220, изречение второ от ГПК Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от ответника против ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 24.06.2015 година, постановено в публично съдебно заседание по ГР.Д.№1138 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд, с коетое отхвърлено искането на ответника за привличане по делото на Ирена Николова Христова, като трето лице помагач на ответника, като НЕОСНОВАТЕЛНА. ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 24.06.2015 година, постановено в публично съдебно заседание по ГР.Д.№1138 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд, с коетое отхвърлено искането на ответника за привличане по делото на Ирена Николова Христова, като трето лице помагач на ответника. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1.______________ 2.______________ |