№ 142
гр. Пазарджик, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Н. СТ. К. от гр.Септември, обл. Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 21-0340-001066 от 12.07.2021 година на началника
на РУМВР-Септември, с което на основание чл.638 ал.3 от КЗ и за нарушение
на чл.483 ал.2 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
Претендира се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.
Иска и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на АНО по
съществото на спора, с което се иска НП да се потвърди. Прави се възражение
за прекомерност на разноските на противната страна и се претендира
присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
1
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП затова, че на 08.07.2021
г., в 11:02 часа, в с. Варвара, общ. Септември, на ул. „28-ма“, управлявал
собствения си лек автомобил „БМВ“ с peг. № ***, издаден от Кралство
Великобритания. Бил спрян за извършване на проверка от служители на
РУМВР-Септември, в хода на която се установило, че водачът управлявал
гореописаното МПС, във връзка с чието притежание и ползване не
представил сключен и действащ договор за задължителна застраховка на
МПС от Кралство Великобритания. Не представил и сертификат „Зелена
карта“. Същият нямал сключен и действащ договор за гранична застраховка
„ГО“ на автомобилистите при влизане на територията на Р България и до
нейното напускане. Поради това било прието, че неговото поведение запълва
състава на административното нарушение по чл.483 ал.2 от КЗ, т.к. като лице
по чл.483, ал. 1, т.2 от КЗ, сключило гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на ГКПП, от който влиза на територията на
Р България, нямал валидна гранична застраховка „ГО“ до напускането на
територията на Р България.
По повод на това против К. бил съставен АУАН бл. № 448764 от 08.07.2021
год. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено
лично на жалбоподателя на 12.07.2021 год., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 19.07.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в
редакцията до 23.12.2021г./, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
актосъставителя – св. Д.С..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е основателна, поради следното:
След внимателен анализ на събраните писмени и гласни доказателства по
делото съдът установи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
2
водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, които са
достатъчно основание за отмяна на НП.
Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, след като се състави АУАН, той
следва да се предяви поне на един от свидетелите, които са вписани в него
също за подписване, след което актът следва да се предяви на нарушителя, за
да се запознае със съдържанието му и да го подпише. От представения в
оригинал АУАН се установява, че липсва подпис на вписания в нег окато
свидетел – Е. А. П.. Настоящият съдебен състав намира за нужно да
отбележи, че развитието на всяко АНП е динамичен фактически състав, при
който процесуални права и задължения се пораждат от предходно
процесуално действие и са насочени към предприемане на последващо
процесуално действие. Съдът намира, че изискването на закона е гаранция за
достоверността на констатациите на актосъставителя, а всяко нарушение в
тази връзка води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв
акт НП.
Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН е императивна и изисква АУАН да бъде
предявен на нарушителя, след като бъде подписан от актосъставителя и поне
един от свидетелите посочени в него. По този начин се гарантира, че
посочените в акта свидетели действително са присъствали при съставянето му,
а нарушаването на тази императивна разпоредба създава съмнение за
достоверността на посочените в него констатации. Ето защо при наличието на
такова нарушение на административнопроизводствените правила не може да
намери приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, т.к. очевидно не е
налице установено по безспорен начин извършено нарушение.
Неспазването на формалните и императивни изискванията за започване и
развитие на АНП всякога води до незаконосъобразност на НП и е абсолютна
предпоставка за отмяна на НП, защото опорочава изцяло производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В този смисъл е както правната теория - „Процесът по ЗАНН“, изд. „Сиела“,
2009 г., стр. 52 и стр. 74, с автори Л. П. и Р. И., така и съдебната практика -
Решение № 879 от 15.2.2017 г. по адм. д. № 11094/2016 г. на Административен
3
съд – София, Решение № 162 от 25.01.2018 г. по к. а. н. д. № 3531/2017 г. на
Административен съд-Пловдив, Решение № 2200/23.11.2018 г. по к. а. н. д. №
2295/18 г. на Административен съд-Бургас, Решение от 13.03.2013 г. по н. д. №
119/2013 г. на Административен съд – Монтана и др.
Извън казаното до тук следва да се посочи, че в АУАН и НП липсва
ясно и точно описание на вмененото административно нарушение. Видно от
началото на описателната част на акта и НП е, че на жалбоподателя се
вменява нарушение, че управлява МПС като „не представя“ сключен и
действащ договор за задължителна застраховка на МПС Кралство
Великобритания. Веднага след това е казано, че не бил представил и
сертификат „Зелена карта“. От така записаното може да се извлече, че на
жалбоподателят е вменено нарушение свързан ос управление на процесното
МПС без наличие на сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите., който
да е бил сключен във Великобритания и да е придружен със сертификат
„Зелена карта“, което пък го прави валиден за България. Така описаното
съответства на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ. В следващата описателна
част на акта и НП обаче е посочено, че жалбоподателят нямал сключен и
действащ договор за гранична застраховка „ГО“ на автомобилистите при
влизане на територията на Р България и до нейното напускане. Изрично е
подчертано, че той, като лице по чл.483, ал. 1, т.2 от КЗ, сключило гранична
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ГКПП, от
който влиза на територията на Р България, нямал валидна гранична
застраховка „ГО“ до напускането на територията на Р България, което пък
съответства на административното нарушение по чл.483 ал.2 вр. с ал.1, т.2 от
КЗ.
Казано с други думи не става ясно какво точно нарушение е вменено на
жалбоподателя, т.к. са описани две различни хипотези на две отделни
нарушения, които са взаимно изключващи се. При това положение
санкционираното лице е поставено в положение да не може да разбере какво
точно нарушение му се вменява, а от там и правилно да организира защитата
си.
На следващо място порокът в НП се задълбочава с това, че при това
словесно описание на нарушението, жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 483, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, които норми задължават
4
лицата, управляващи МПС от трета държава, при влизане на територията на Р
България да сключат гранична застраховка „ГО“. Тази застраховка се
сключва на ГКПП, от който влиза на територията на Р България въпросното
МПС, като застраховката трябва да е валидна до напускането на територията
на страната. Ето защо, щом АНО е приел, че е налице извършено нарушение
по чл.483 ал.2 от КЗ, изразяващо се в това, че жалбоподателят бил лице по
чл.483, ал. 1, т.2 от КЗ, сключило гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на ГКПП, от който влиза на територията на
Р България, но нямал валидна гранична застраховка „ГО“ до напускането на
територията на Р България, то е бил длъжен да посочи кога жалбоподателят е
влязъл в страната и е сключил граничната застраховка, респ. до кога тя е била
валидна и защо се приема, че към инкриминираната дата не е такава. Такива
факти и обстоятелства обаче не са описани, което още повече накърнява
правото н защита.
Накрая, но не по значение, съдът констатира, че е допуснато и друго
процесуално нарушение, както и нарушение на материалния закон. Това е
така, защото с НП е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ. Тази норма обаче дава
възможност да се санкционира с глоба лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„ГО“ на автомобилистите. В същото време обаче, в обстоятелствената част на
АУАН и НП е казано, че на инкриминираната дата жалбоподателят
управлявал собственият си лек автомобил. Това за пореден път го лишава от
възможност да научи защо като е казано, че е собственик, той е наказан не на
основание чл.638 ал.1, т.1 от КЗ, а на ал.3 от същата норма, друг е въпросът,
че с основанието, на което е наказан жалбоподателят, е нарушен
материалният закон.
Всичко казано до тук налага отмяна на НП.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то
направеното искане, с писменото становище на упълномощения юрисконсулт,
за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то е направено своевременно – с подадената въззивна
5
жалба и в последното по делото с.з., като горният има право на такива
предвид изхода на делото – отмяна на НП и с оглед разпоредбата на чл.63д от
ЗАНН, препращаща към АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на АНО с писменото становище по делото следва да се каже,
че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата. В тази норма е посочено,
че при интерес до 1000 лв., както е в настоящия казус – наложени са две
глоби от по 200 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
300 лв. По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., т.е. минималния,
което в никакъв случай не е прекомерно. С оглед на казаното в полза на
жалбоподателя следва са се присъдят разноски в размер на платеното
адвокатското възнаграждение, които ОДМВР-Пазарджик следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си. Именно дирекцията следва да бъде
осъдена за разноските, т.к. тя има статут на юридическо лице, а не
принадлежащия към нейната структура АНО.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0340-001066 от 12.07.2021 година на началника
на РУМВР-Септември, с което на Н. СТ. К. от гр.Септември, обл.
Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.638 ал.3 от КЗ и за нарушение
на чл.483 ал.2 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин
6
лева/.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на Н. СТ. К. от гр.Септември, обл. Пазарджик, ЕГН **********,
разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7