Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА МЛАДЕНОВА
при секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело №3190 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20229794 от 20.10.2020 г. на Софийски районен съд, 165-ти състав,
постановено по гр.д.№57500/2019г. са отхвърлени предявените от В.В.П., ЕГН:**********,
срещу ЧСИ С.А., peг.№919 в КЧСИ, район на действие СГС и срещу З. „Л.и.“ АД,
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:*** осъдителни искове за заплащане на сумата от
436,04лв., представляваща неправилно удържана от частния съдебен изпълнител
сума по изп. д. №20199190400011, както и за заплащане на сумата от 5 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от извършена неправомерна
удръжка по изп. д. №20199190400011, като неоснователни.. Осъден е В.В.П. на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.А.М.Д.-адвокатско възнаграждение,
както и да заплати на З. „Л.и.“ АД сумата от 100лв.-разноски по делото.
С решение от 01.02.2020год. е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по отношение на името на
първия ответник кието да се чете ЧСИ С.А..
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от ищеца В.В.П., подадена чрез пълномощника му адв. Г., в която
се съдържат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради
необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че
първоинстанционният съд не е обърнал внимание на това, че поканата за
доброволно изпълнение по изп.дело №20199190400021 е получена на 14.02.2019год.
и това, че вече е бил наложен запор върху пенсията на ищеца, както и е ударжана
сума. Сочи, че издадения изп.лист от 08.01.2019год. от СРС, 56-ти състав по
гр.дело №13083/2017год. е незаконосъобразно издаден и по което дело страна е З.Г.К.,
а не ищеца. Смята, че е налице процесуално нарушение като е започнало ограбване
на ищеца без съобщаване и връчване на поканата за доброволно изпълнение по
изп.дело. Изтъква, че първоинстанционният съд относно неимуществените вреди не
е обсъдил свидетелските показания, както и представените медицински документи
по делото. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което се
уважат исковете за сумите така както са посочени в исковата молба. В съдебно
заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа въззивната жалба и излага, че
ЧСИ е наложил запор без да го информира, удържана е сума от пенсията му без да знае и което смята за
ограбване, както и е показано нечовешко отношение от страна на ЧСИ, която се е
нахвърлила върху него.
Ответницата по въззивната жалба ЧСИ С.А., чрез своя
пълномощник по делото адв. Душева я оспорва. Излага подробни съображения в
подкрепа на обжалваното решение, като намира изводите на първоинстанционния съд за отсъствието на допуснати от нейна страна
противоправни действия или бездействия за правилни и съответстващи на
доказателствата по делото. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски по чл.38ЗА и представя списък.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил и от ответника З. „Л.И.“АД в
който са изложени съображения за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите
и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от процесуално легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което същата е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, което обуславя
възможността за въззивната инстанция да се произнесе по същество на спора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема следното:
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 441 ГПК за
присъждане на обезщетение в размер на
сумата от 436,04лв., имуществени вреди, представляващи неправилно удържана от
частния съдебен изпълнител сума по изп. д. №20199190400011, както и за
обезщетение за сумата от 5000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат от противоправно поведение
на ответницата в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител по образувано срещу ищеца изпълнително дело и във връзка с неправилно удържаните суми.
Съгласно чл. 441, ал. 1, изр. първо ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Аналогична
норма се съдържа в разпоредбата на чл. 74 ЗЧСИ, където е предвидено, че
съдебният изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност. Касае се за отговорност за непозволено увреждане,
за чието ангажиране по делото следва да бъде установено конкретно действие или бездействие
на съдебния изпълнител, предприето при, по повод или във връзка с упражняване
на правомощията му в изпълнителното производство, което действие или
бездействие е противоправно – осъществено е в нарушение на нормите, уреждащи
правомощията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното
изпълнение. На следващо място по делото следва да бъде установено наличието на
вреди, причинени в резултат на противоправното поведение на съдебния
изпълнител, чиято вина се предполага до оборване на презумпцията по чл. 45, ал.
2 ЗЗД.
По делото е представен изпълнителен лист от 08.01.2019г.,
издаден въз основа на определение №3702/12.03.2018год. и определение №361 от
08.10.2018год. по гр.дело №15849/2017год. по описа на ІVА състав, определение
№570/07.12.2018год. по гр.дело №3939/2018год. по описа на ВКС, ІV ГО, с което е
осъден В.В.П. да заплати на “Б.К.“ ЕООД сума от 315лв.-разноски пред СГС и сума
от 200лв.-разноски пред ВКС. Няма спор, че въз основа на посочения изпълнителен
лист от 08.01.2019г. с молба на взискателя “Б.К.“ ЕООД е
образувано изпълнително дело
№20199190400021 по описа на ЧСИ С.А. срещу длъжника В.В.П. и е разпоредено изпращане на покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получена на 14.02.2019год., като изрично в поканата е посочено, че е
наложен запор на получаваната пенсия на длъжника, както и , че общо
задължението по изп.дело е от 876,30лв..
Не е спорно по делото също така, че срещу длъжника В.В.П.
е образувано и изп.дело №20199190400011 по описа на ЧСИ С.А. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 27.12.2018год. от СГС, по ч.гр.дело
№12828/2018год. на СГС, VІ ТО, с което е
осъден длъжникът да заплати на “Б.К.“ ЕООД сумата от 133,33лв.-присъдени разноски. На 11.02.2019 г. е разпоредено от
ЧСИ да се изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение. Приложена е
разписка за връчване на пощенската пратка до длъжника от 16.01.2019год., в която е отбелязано, че не е потърсена.
Върху поканата за доброволно изпълнение до длъжника по изп.дело №20199190400011 по описа на ЧСИ С.А. е удостоверено,
че е връчена на 14.02.2019год. В поканата за доброволно изпълнение е посочено,
че длъжника следва да заплати въз основа на издадения изпълнителен лист от
27.12.2018год. сумата от 133,33лв., както и 5лв.-държавна такса по издаване на
изп.лист, сумата от 200лв.-разноски по изп. дело, представляващи адвокатско
възнаграждение, 104,50лв.-такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, както и е
посочено изрично, че е наложен запор върху получаваната пенсия от длъжника.
На 14.02.2019год. е
удостоверено с положен подпис на длъжника, че е връчено уведомление от
ЧСИ С.А., чрез което е уведомен за
образуваното изп. дело изп.дело №20199190400011
по което е постъпило и уведомление за наличие на публични задължения и
държавата е присъединена като взискател по изп.дело за сума от 2,23лв. и общо
дължимите суми по изп.дело са от 457,06лв.
Представени са запорно съобщение изх. № 248/11.01.2019год.
до НОИ и съответно отговор от НОИ от
16.01.2019год., че е получено запорното съобщение по изп.дело №20199190400011 и се налага удръжка от пенсията на В.П. в
размер на 153,87лв. месечно, считано от 01.02.2019год. при спазване на чл.446
от ГПК.
Приложен е
протокол за извършено разпределение от 28.03.2019год. по изп.дело изп.дело №20199190400011 в което е
посочено, че на 08.02.2019год. са платени от НОИ 153,87лв., на 11.03.2019год.
са платени 153,87лв. и които суми са разпределени съответно за погасяване на
разноски по изп.дело, сумата по изп.лист и присъединения взискател държавата,
такса по т.26.
Приложено е съобщение за вдигане на запора от
25.04.2019год., издадено от ЧСИ по изп.дело №20199190400011, изпратено до НОИ за вдигане на запора върху пенсията на
длъжника, както и е приложено съобщение
до длъжника за приключване на същото изп.дело поради пълното погасяване на
всички дължими суми и върху което на 09.12.2019год. длъжника е направил
отбелязване, че е получил същото с отбелязване, че няма яснота за сумите, които
са удържани от пенсията му.
Представено е уведомление от ЧСИ А., в което е
посочено, че по изп.дело №20199190400021 са постъпили парични суми в общ размер
на 850,73лв. чрез преводи от НОИ от 09.05.2019год. до 12.09.2019год. За същите суми пред въззивния съд са приети и не са оспорени протоколи за извършено
разпределение по изп.дело дело №20199190400021 от 22.05.2019год. от
19.06.2019год. от 08.08.2019 от 22.08.2019год., от 17.09.2019год. и от
22.10.2019год. за разпределение на получените суми.
Към исковата молба ищецът е приложил справка от НОИ,
в която е посочено, че по изп.дело №20199190400011 на ЧСИ С.А. е
удържана сума от 01.02.2019год. до 31.05.2019год. по 153,87лв. месечно и
общо от 615,48лв., а по изп.дело №№20199190400021 е удържана сума от
01.06.2019год. до 31.07.2019год. по 153,87лв., а от 01.08.2019год. до
30.09.2019год. по 194,56лв. и общо за 696,68лв.
Сведетелят Николов, разпитан в първоинстанционното
производство е посочил, че познава ищеца като жизнерадостен човек с чувство за
хумор, но преди година и половина вече го е виждал в съвсем друго състояние.
Бил диабетик, виждал го е да се хвъща за
сърцето и да иска да почине, като е
споделял, че ЧСИ, но не може да каже името му има крайно просташко отношение
към него. Оплакал се е, че се опитал да го обижда и да му събере незаконно
някаква сума, но не знае колко изпълнителни дела има срещу ищеца.
Приложени са медицински документи за проведен преглед
на 24.09.2020год. на ищеца от кардиолог с посочени
заболявания-неинсулинозависим захарен диабет с неврологично усложнение и
установен систолен шум и аортна стеноза и е назначена медикаментозна терапия
Настоящият съдебен състав намира, че производството
по изп.д. №20199190400011 по описа на ЧСИ С.А., с район на действие
Софийски градски съд и по което в исковата молба има изложени доводи от ищеца
като длъжник по същото изп.дело, че има надвзети суми от ЧСИ, е протекло
законосъобразно и с оглед на събраните по делото доказателства не се установяват допуснати от органа по
принудителното изпълнение нарушения.
Неоснователни са възраженията на ищеца за извършени от съдебния изпълнител
удръжки от пенсията му и които да водят до надвзети суми по изпълнителното
дело, като не се и твърди и нарушаване на правилата за несеквестируемия доход
съгласно чл. 446 и сл. ГПК.
Неоснователни
са оплакванията, че съдебният изпълнител не е уведомил длъжника за предприетото
принудително изпълнение за събиране на посочената в изпълнителен лист от
27.12.2018год. сума от 133,33лв. След
образуване на изпълнителното .дело на 10.01.2019год. по молба на взискателя „Б.К.“ЕООД
е разпоредено от ЧСИ на 11.01.2019год.
да се връчи покана за доброволно изпълнение до длъжника и в поканата са
посочени сумите които са дължими и общо
от 442,83лв., като първоначалната покана до длъжника е върната като в
пощенската пратка е отбелязано, че не е потърсена и поради което е разпоредено
изпращането на нова покана за доброволно изпълнение до длъжника и върху която на 14.02.2019год. е
удостоверено, че е получена.
Неоснователни са доводите на въззивника ищец,
че е наложен запор върху пенсията му и е пристъпено към удържането на суми от
нея без да е уведомен и да е получил ПДИ и за което разбрал по образувано срещу
него друго изп.дело№20199190400021 и след като видно от приложения екземпляр от
покана за доброволно изпълнение по изп. дело дело
№20199190400011 на 14.02.2019год. поканата е връчена лично и в която са посочени
дължимите суми, включително и за разноски и такси по изп.дело, както и за
наложен запор върху пенсията на длъжника.
С оглед на разпоредбата на чл.507, ал.1 ГПК запорното съобщение на
третото задължено лице/ в случая това е НОИ/ се изпраща едновременно с
изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Покана за
доброволно изпълнение длъжникът е получил на 14.02.2019год. и по второто
изп.дело № №20199190400021 с посочване на дължимата сума от общо 876,30лв. и което изп.дело е образувано по друг
изпълнителен лист от 08.01.2019год., приложен по делото. Също така и срещу
който изпълнителен лист ищецът има
възражения, че не касае негово задължение, а на друго лице и което не
съответства на приложеното от самия ищец заверено от него копие на изпълнителния
лист, още повече, че не може в производството по изп.дело, както и в настоящото
да се позозовава на неправилно издаден изпълнителен лист и за което е предвиден
друг ред на защита, а именно с оглед на чл.407, ал.1 ГПК за обжалване на
разпореждането за издаване на изпълнителния лист в двуседмичен срок, който тече
от връчване на поканата за доброволно изпълнение и данни за каквото обжалване
по делото няма. Също така независимо от
това, че в приложеното удостоверение от НОИ има посочените суми удържани от
пенсията по изп.дело № дело №20199190400011 и посочени като сума от 615,48лв.
до 31,05.2019год.,/ при задължение по това дело за общо 457,06лв./, но след
като се съпоставят получените суми по
същото дело и изготвеното разпределение за тях, както и това, че по
другото изп.дело№ №20199190400021 в
удостоверението на НОИ е посочено, че са удържани 696,86лв. до 30.09.2019год./
но при общо задължение по това дело от 876,30лв./, както и изготвеното
разпределение, съобразно приложените протоколи за разпределение не се
установява надвзета сума, като при наложения запор на пенсията в НОИ сума по
първото изп.дело и за м.05.2019год. удържана от пенсията е отнесена изцяло по второто изп.дело и разпределена по
него за погасяване на задължението.
Също така освен, че не се установява надвзета сума в
претендирания размер не само по първото изп.дело, което е посочено в исковата
молба изп.д.№20199190400011, но не се установяват и надвзета сума и по второто
изп.дело№20199190400021, като независимо, че е наложен запор върху пенсията на
ищеца в НОИ и то при съобразяване на
чл.446 ГПК/ за което няма и оплакване от ищеца/, като въпреки дадената
възможност и по двете изп.дела да се заплатят задълженията, но които включват и
такси и разноски по изп.дело, включително и адвокатско възнаграждение не е
извършено доброволно плащане, няма и твърдения за такова в срока за доброволно
изпълнение, който тече от 14.02.2019год., когато е получена поканата за
доброволно изпълнение, а разпределение на сумата от пенсията на длъжника е извършено
едва на 28.03.2019год. по изп.дело изп.д.№20199190400011 и на 22.05.2019год. по второто изп.дело. Не се установява и
твърдяното от ищеца поведение на ЧСИ, за надвзети суми, каквото е оплакването в
исковата молба, но и такова поведение което да води и до ангажиране на
отговорност за неимуществени вреди и обезщетяването им, включително и за
ангажиране отговорност по евентуалните искове срещу втория ответник.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед своевременно
направено искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на адвокат Душева, осъществила по чл.38, ал.1,
т.3 ЗА безплатна правна помощ на въззиваемата страна следва да се определи с
оглед на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ възнаграждение от 300лв.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20229794 от 20.10.2020г., поправено с
решение от 01.02.2021год. на Софийския районен съд, I ГО, 165-ти състав, постановени
по гр.д.№57500/2019г.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на адвокат А. Д. от САК, на основание чл. 38,
ал.2 ГПК сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.