Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 24.11.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  тринадесети октомври  две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав В.

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Виолета Цветкова………………………………………......................

и в присъствието на  прокурора………………………………………………………………

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  958/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от  Б.М.М. против наказателно постановление № 19-1085-004140/10.02.2020г. на Началника сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе с което са му наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец за нарушение по чл.175 ал.1 т.3 и наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.183 ал.2 т.1 и от ЗДвП. Същият моли съда  да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

        Жалбоподателят, редовно призован  се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

        Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории “В”, „С“, „ТКТ“, „DE“,  „CE“ и ”АМ”. На 01.09.2019 год., около 22,30 ч.  паркирал управлявания от него т.а. „ДАФ ФТ“ с ДК№ А 12 38 МТ в зоната на действие на пътен знак В 27  в района на Дунав мост. В този район били служители на ОО“Автомобилна администрация“, които искали да му извършат проверка по Закона за автомобилните превози. Тъй като жалбоподателят отказал да съдейства за извършване на проверка, а също и да премести камиона, тъй като бил спрял на забранено място, служителите на ОО“Автомобилна администрация“ се обърнали за съдействие към органите полицията и в тази връзка на място бил изпратен св.З.В.. Св.В. разпоредил на водача да си предаде документите за проверка, а впоследствие да премести и камиона, тъй като е спрял на забранено място. Жалбоподателят отказал да изпълни всички тези разпореждания и дори се заключил в кабината на камиона. Св. В. по указание на дежурния при ОД на МВР си заминал, като съставил докладна записка. Няколко дни по-късно  жалбоподателя св.М.Д. съставил АУАН в който, като свидетел бил привлечен св.В., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което за двете извършени нарушения му наложил горепосочените наказания.

       

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства .

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това, но разгледана по същество е неоснователна.

От показанията на св.В., очевидец на нарушението се установява, че той в качеството си на полицейски служител е поискал да провери документите на жалбоподателя – за самоличност и СУМПС -   въз основа на правомощието си по чл.165 ал.2 т.1 от ЗДвП, което последният категорично е отказал да стори, вкл. демонстративно заключвайки се в кабината на камиона. Това не се оспорва от защитата и единственото основание въз основа на  което се иска отмяната на наказателното постановление е приложението на чл.25 от ЗАНН. Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение :

В хипотезата на чл.25 от ЗАНН следва да се посочи, че върху дееца тежат две правни задължения – да изпълнява служебна заповед и да съобразява своето поведение с разпоредбите на административнонаказателното право.

В рамките на правомощията, които св.В. притежава по силата на чл.165 ал.2 т.1 от ЗДвП отношенията между него и жалбоподателят са такива на субординация, т.е. за последния е налице нормативно задължение да  се подчини на разпореждането да представи посочените документи за проверка, още повече, че същото се издава от униформен полицай. Задължението за жалбоподателя да представи документите си за проверка, а също и да премести управлявания от него камион е произтичало и по силата на чл.6 т.2 от ЗДвП, още повече че самото разпореждане е произтекло от неправомерно поведение – престой в зоната на забранителен знак и неизпълнение на разпореждания на служители на ОО“Автомобилна администрация“ – чл.166 ал.2 т.1 от ЗДвП. Обобщено казано издадената заповед/разпореждане от св.В. е израз на правно регламентирана дейност, като същата е правомерна, издадена е по установения ред и форма  и за жалбоподателя е възникнало нормативното задължение да я изпълни, като представи документите си за проверка. Същата не само ,че не е налагала извършване на очевидно за него административно нарушение, а в една своя част е била насочена и към преустановяване на вече извършено такова.

На следващо място отказът от изпълнение на тази правомерна заповед по никакъв начин не може да бъде мотивиран с предполагаемо нарушение на режима на почивка на жалбоподателя с оглед задълженията му по Регламент № 561 на ЕО, т.е. същото по никакъв начин не налага от него подобно поведение. Това е така, защото той е наказан за непредставяне на документите си, което не изисква от него да извършва движение на превозното средство, т.е. административно нарушение по чл. 93б от Закона за автомобилните превози. Още по-малко аргумент за неизпълнение на заповедта на св.В. в частта да се премести камиона пак с мотив от неизвършване на нарушение по чл.93б от ЗАПр  може да служи предходно извършено административно нарушение от жалбоподателя – престой и паркиране в разрез с пътен знак В 27. В този смисъл уважаване на възражението за приложение на чл.25 от ЗАНН би довело до резултат жалбоподателят да черпи права от собствено неправомерно поведение.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил и административно нарушение по чл. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, като нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. От показанията на св.В. се установява, че жалбоподателят е бил спрял в граничната зона където и престоят и паркирането са забранени предвид наличния пътен знак В 27.

 

При това положение съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

       

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-004140/10.02.2020г., издадено от Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе с което на Б.М.М. с ЕГН **********  са му наложени административни наказания ЛПУМПС за срок от 1 месец и „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП  и „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

       

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Адмнистративен  съд.

 

 

                                                                Районен съдия :