Присъда по дело №505/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 27
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Светлана Димитрова Митрушева Атанасова
Дело: 20212330200505
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. Ямбол , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева

Атанасова
при участието на секретаря Г.Б.М.
и прокурора П.Ч.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Наказателно дело от общ характер № 20212330200505 по описа за 2021
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Г. В., роден на *** г., в гр. Я., живущ в гр.
Я., ул. С.п. № ***, българин, български гражданин, със средно образование,
***, неженен, неосъждан, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН за това, че на 01.09.2019 г. в гр. Я., около 05:10 часа, на
входа на хотелски комплекс „Б.“, чрез нанасяне на удар с глава в областта на
лицето на Н. Г. Г., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток на меките
тъкани в средата на челната област и лекостепенно сътресение на мозъка без
загуба на съзнанието, което е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди,
поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 и чл.54 от НК, го
ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
На основание чл.58а ал.1 от НК, НАМАЛЯ с една трета така
наложеното наказание от шест месеца „Лишаване от свобода“ на ЧЕТИРИ
1
МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
ПРИЗНАВА подсъдимия В., със установена по делото самоличност, ЗА
ВИНОВЕН И за това, че по същото време и на същото място, чрез нанасяне
на удар с юмрук по тялото в областта на лявата половина на гръдния кош и
чрез яростна физическа съпротива спрямо П.Г. - дърпане, ритане с крака и
борене с ръце, е причинил лека телесна повреда на полицейски орган при
изпълнение на службата му - П. Г. Г. - ***“ към РУ-Ямбол при ОДМВР -
Ямбол, изразяваща се в контузия на гръдния кош, с изразена палпаторна и
функционална болезненост в лявата му половина и контузия в областта на
поясния сегмент на гръбначния стълб /кръста/, с изразена функционална
болезненост в дясната му половина, което е довело до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода“.
На основание чл.58а ал.1 от НК, НАМАЛЯ с една трета така
наложеното наказание от една година „Лишаване от свобода“ на ОСЕМ
МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
На основание чл.23 от НК, ОПРЕДЕЛЯ на подс. Г. Г. В. ОБЩО
НАКАЗАНИЕ в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изтърпяването на така
определеното общо наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подс. Г. Г. В. ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Г. сума в размер на 2000
лв., за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 01.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Искът да разликата над уважения размер 2000 лв. до
предявения размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подс. Г. Г. В. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Г. сума в размер на 2000
лв., за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 01.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Искът да разликата над уважения размер 2000 лв. до
предявения размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
2
ОСЪЖДА подс. Г. Г. В. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Г. направените по
делото разноски в размер на 667 лв.
ОСЪЖДА подс. Г. Г. В. ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Г. направените по
делото разноски в размер на 667 лв.
ОСЪЖДА подс. Г. Г. В. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски
в размер на 713.40 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет по
сметката на ОДМВР-Ямбол, както и държавна такса върху уважения размер
на гражданските искове в размер на 160 лв., вносими в приход на съдебната
власт по сметката на ЯРС.
Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ :
Производството по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор при ЯРП, с
който Г. Г. В. с ЕГН **********, е обвинен в това, че на 01.09.2019г. в гр.Я., около 05:10
часа на входа на хотелски комплекс „Б." чрез нанасяне на удар с глава в областта на лицето
на Н. Г. Г., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с
наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани в средата на челната област и
лекостепенно сътресение на мозъка без загуба на съзнанието, което е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, за което е подведен под наказателна отговорност за престъпление по
чл.131,ал.1,т.12, вр. с чл.130,ал.1 от НК;
Както и затова, че на 01.09.2019г. в гр.Я., около 05:13 часа на входа на хотелски
комплекс „Б." чрез нанасяне на удар с юмрук по тялото в областта на лявата половина на
гръдния кош и чрез яростна физическа съпротива спрямо П.Г. - дърпане, ритане с крака и
борене с ръце е причинил лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на
службата му - П. Г. Г. - *** към РУ-Я. при ОДМВР - Я., изразяваща се в контузия на гръдния
кош с изразена палпаторна и функционална болезненост в лявата му половина и контузия в
областта на поясния сегмент на гръбначния стълб /кръста/, с изразена функционална
болезненост в дясната му половина, което е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, за което е подведен
под наказателна отговорност за престъпление по чл.131,ал.2,т.3,вр.с ал.1,т.12,вр. с
чл.130,ал.1 от НК.
В рамките на разпоредителното заседание по делото, проведено на 28.06.2021 година
в съответствие с правилата на Глава XIX-та от НПК, са приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство и граждански искове, предявени от страна на П. Г. Г. и Н. Г. Г.
срещу подсъдимия Г. Г. В., с размер на исковете - 3000 лева за всеки един от пострадалите,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
престъплението, за което същия е предаден на съд, ведно със законната лихва, считано от
01.09.2019г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Вследствие на
приетите за съвместно разглеждане граждански претенции, както и въз основа на изразеното
за това желание, посочените по-горе свидетели са били конституирани като граждански
ищци и като частни обвинители, съгласно предвиденото в разпоредбите на чл. 76, чл. 84 и
следващите от Глава VIII-ма, Раздел II-ри и IV-ти на НПК
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVII от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В съдебното заседание представителят на Районна прокуратура - Я. поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Аргументира се, че в хода на
процеса безспорно е изяснена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, която подсъдимият изцяло признава. Пледира по обвинението,
повдигнато по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.1 вр с чл.58а НК с пострадал Н. Г. Г.,
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание шест месеца
„Лишаване от свобода“, редуцирано по реда на чл.58а на четири месеца, и което да бъде
отложено за тригодишен изпитателен срок съгласно чл.66, ал.1 НК. Относно второто
обвинение, което поддържа прокуратурата, на осн. чл.131 ал.2 т.З вр. ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 от НК, с пострадал П. Г. Г., счита че наказанието следва да бъде една година „Лишаване
от свобода", което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, на основание чл.66
ал.1 от НК. Съгласно чл.58а ал.1 от НК, счита, че така определеното наказание от една
година „Лишаване от свобода", следва да бъде редуцирано с една трета и следва да бъде
осем месеца „Лишаване от свобода", като бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, на
1
основание чл.66 ал.1 от НК. Прокуратурата предлага на осн. чл.23 ал. 1 от НК, от така
определените наказания по двете престъпления, да се определи общо наказание, в размер на
най-тежкото от тях, а именно: осем месеца „Лишаване от свобода", което на основание чл.66
ал. 1 от НК и да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок. Иска се на основание чл.24
от НК, да бъде завишено така определеното наказание до размер на единадесет месеца
„Лишаване от свобода", което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, на
основание чл.66 ал.1 от НК. Граждански искове се преценят като основателни и се пледира
за уважаването им , ведно с произтичащите от това законни последици.
Частните обвинители, чрез повереника си адв. Х. пледират подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатите обвинения, с оглед факта, че е признал фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт и въз основа на съдебномедицинските
експертизи, като се присъединяват към размера на наказанието, поскан от представителя на
Районна прокуратура – Я.. Молят за уважаване на предявените граждански искове изцяло, с
оглед заключенията на вещите лица, с които безспорно се установяват причинените
увреждания на пострадалите. Последните са изпитвали боли и страдания в резултат на
телесните повреди и не са могли да упражняват спокойно и безпрепятствено служебните си
и семейни задължения.
Подсъдимият участва лично в съдебно заседание и с адв. С.. Признава се за виновен,
признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В последната си
дума моли за налагане на минимално наказание. Защитата не оспорва становището на
прокуратурата, но прави възражение относно размера на претендираните с гражданските
искове суми, както и размера на наказанието, искано от обвинението след извършване на
редукцията. Защитата навежда като положителни характеристики направеното
самопризнание от подсъдимия, чистото съдебно минало и младата възраст – 19 години.
Следва да се отчете, според адв. С., и отношението му на разкаяние и готовността му да се
извини на пострадалия Н.Г.. Иска да се вземе под внимание и негативната последица, която
ще има една евентуална присъда върху живота му.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
На 01.09.2019г. обвиняемият Г. Г. В. от гр.Я. бил на посещение в бар „В.", който се
намирал в хотелски комплекс „Б." – гр. Я.. На същата дата около 05:10 часа автопатрул в
състав - свидетелите П. Г. Г. - *** към РУ-Я. при ОДМВР - Я., и Т.И.Т. - *** към РУ-Я. при
ОДМВР - Я., посетили хотелски комплекс „Б.", намиращ се в парк„Б."с цел осъществяване
на превенция по опазване на обществения ред.При пристигането си в хотелски комплекс
„Б." полицейските служители забелязали, че имало струпване на доста посетители.Поради
тази причина полицейските служители се установили с полицейския автомобил на
паркинга,непосредствено пред входа на хотелски комплекс „Б.".Тъй като свидетелите П.Г. и
Т.Т. в качеството си на полицейски органи изпълнявали служебните си задължения по
опазване на обществения ред, същите били облечени с полицейски униформи, които
показвали на останалите граждани за служебното им положение.
По същото време - около 05:10 часа,на 01.09.2019г. свидетелите Н.П.К. - служител на
охранителна фирма „Тетбрюле -2"ООД - гр.Я., Н. Г. Г. и Г.Ж.Г. - служители на клуб „В."
ЕООД - гр.Я. стояли на входа на хотелския комплекс,за да съблюдават за безпроблемното
напускане на бар „В." от посетителите,тъй като повечето от тях започнали да си
тръгват.След като свидетелите - *** П.Г. и *** Т.Т. слезли от паркирания пред входа на
хотелски комплекс „Б." полицейски автомобил, същите започнали разговор със свидетелите
Н.П.К. — служител на охранителна фирма „Тетбрюле - 2"ООД - гр.Я., Н. Г. Г. и Г.Ж.Г. -
служители на клуб „В." ЕООД - гр.Я..
2
На същата дата, около 05:10 часа от бар„В." излязъл обв.В.,който бил във видимо
нетрезво състояние.Обвиняемият без да се съобразява със присъствието на другите
посетители,които също си тръгвали от хотелски комплекс „Б.",както и с присъстващите на
мястото полицейски служители,започнал безпричинно да псува посетители на
заведението.След това обвиняемия решил да отиде при свидетелите и да се саморазправи със
стоящия с гръб към обвиняемия В. свидетел Н.Г..В изпълнение на така взетото решение
обвиняемия В. се приближил до горепосочените свидетели, след което в присъствието на
полицейските служители започнал да псува свидетеля Н.Г. и да му отправя закани за
физическа саморазправа. Свидетелят Н. Г. Г. не взел отношение към ругатните на
обвиняемия В. и продължавал да стои с гръб към последния. Тогава обв.В. се доближил в
гръб до св.Н.Г. и го хванал за врата със ръката си.Свидетелят Н.Г. се освободил от захвата на
обв.В. и се обърнал към него.В момента, в който св.Н.Г. се обърнал към обв.В., последният
му нанесъл удар с глава в областта на лицето.Пострадалият Н.Г. изпитал силна болка от
удара,завил му се свят, но успял да се задържи на крака и да не падне на земята.Свидетелите
- *** П.Г. и *** Т.Т. веднага се опитали да възпрат обв.В. от по-нататъшни действия спрямо
пострадалия Н.Г.,като разпоредили на обвиняемия да не влиза в пререкания с пострадалия
Н.Г..
Поради нанесения удар на пострадалия Н.Г., свидетелите - полицейски служители в
РУ- Я. П.Г. и Т.Т. поканили обв.В. да ги придружи до патрулния автомобил,за да му бъде
установена самоличността,след което да му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение за нарушаване на Наредба №1 за опазване на обществения ред
и поддържане на приветлив вид на община Я..Обвиняемият В. придружил до полицейския
автомобил свидетелите - полицейски служители в РУ - Я. П.Г. и Т.Т..Около 05:13 часа,до
паркираният на паркинга пред входа на комплекс „Б." полицейски автомобил, полицейските
служители установили самоличността на обв.В. чрез предоставена лична карта от
последния.В момента, в който св.П.Г. съобщил на обв.В.,че ще му бъде съставен АУАН за
нарушаване на обществения ред и последният решил да се покаже необвързан със
социалните норми на поведение, поради което започнал да отправя спрямо П.Г. обиди и
заплахи за физическа саморазправа,като едновременно с това се опитал да му нанесе с
дясната си ръка удар с юмрук в областта на лицето. Свидетелят П.Г. успял навреме да се
отдръпне от замахналия с юмрук обв.В., при което ръката на обвиняемия минала покрай
главата на свидетеля, без да го докосне.След като обв.В. не успял да удари с юмрук в лицето
св.П.Г., обвиняемият се нахвърлил върху свидетеля,опитвайки се да го хване през гръдния
кош и да го събори на земята. Опитът на обвиняемия да хване св.П.Г. през гръдния кош
отново бил неуспешен, след което обв.В. нанесъл на св.П.Г. удар с юмрук в лявата половина
на гръдния кош.Последният изпитал силна болка в областта на лявата половина на гръдния
си кош. Свидетелите - полицейски служители в РУ - Я. П.Г. и Т.Т. пристъпили към
задържане на обв.В..За да постави белезници на обв.В.,св.П.Г. се опитал да позиционира
обвиняемия с лице към патрулния автомобил.Обв.В. оказал яростна физическа
съпротива,като започнал да се дърпа,да рита с крака,борейки се със ръце срещу пострадалия
П.Г., поради което пострадалия П.Г. изпитал силна остра болка в дясната половина на
кръста при поставянето на белезници на обвиняемия.
Поради оказаната от обв.В. яростна физическа съпротива -дърпане,ритане с крака и
борене с ръце спрямо пострадалия П.Г. и последният получил увреждане в дясната половина
на кръста,в поясния сегмент на гръбначния стълб,тъй като за да неутрализира съпротивата
на обвиняемия, П.Г. се наложило да достигне до пренапрежение и да извърши форсирани,
извънмерни движения на своята паравертебрална мускулатура и гръбначен стълб в областта.
Въпреки изпитаната болка, пострадалия П.Г. заедно със св.Т.Т., успял да постави
белезници на обвиняемия В..Обвиняемият бил задържан за срок от 24 часа.
От заключението на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза №55/2020г. се установява,че на пострадалия П. Г. Г. в резултат на нанесеният му
3
на 01.09.2019г.,около 05:13 часа удар и употребената спрямо него физическа съпротива по
време на изпълнение на служебните му задължения на паркинга пред хотелски комплекс
„Б." в гр.Я., били причинени следните телесни увреждания:
- Контузия на гръдния кош с изразена палпаторна / при натиск с ръка/ и
функционална / при движение,дълбоки дихателни движения, кашляне/ болезненост в лявата
му половина. Увреждането в лявата половина на гръдния кош добре отговаря да се дължи на
нанесен със значителна сила удар със свита в юмрук ръка.Увреждането е възможно да се
получи от един единствен удар с твърдия предмет.
- Контузия в областта на поясния сегмент на гръбначния стълб /кръста/ с изразена
функционална болезненост в дясната му половина при движения на снагата в тази област и
ирадиация на болката по задната повърхност на десните седалищна и бедрена области.
От заключението на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза №56/2020г. се установява,че на пострадалия Н. Г. Г. в резултат на нанесеният му
от обв.В. удар с глава в областта на лицето, на 01.09.2019г. в гр.Я.,около 05:10 часа по време
на изпълнение на служебните му задължения, на входа пред хотелски комплекс „Б." ,
пострадалият Н. Г. Г. - технически секретар на клуб „В." ЕООД - гр .Я. е получил контузия в
областта на главата с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани в средата на
челната област и лекостепенно сътресение на мозъка, което е протекло без изпадане в
безсъзнателно състояние, а с леко до умерено изразени общомозъчна и вегетативна
неврологична симптоматика,като замайване,главоболие, световъртеж, гадене.По този начин
това увреждане е причинило на пострадалия Н.Г. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Последиците от такъв тип лекостепенно сътресение на мозъка
отзвучават напълно в рамките на 7-10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси
и представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия Г. Г. В. относно механизма на изпълнение и
авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство
доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 371, т. 2
настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепено от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите – П. Г. Г., Н. Г. Г., Т.И.Т., Н.П.К., Г.Ж.Г., С.П.Ч., както
и от съдебно – медицинските експертизи. Същите са обективни, последователни,
безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Показанията
на свидетелите се потвърждават и от дадените от подсъдимия обяснения на досъдебно
производство, в които подсъдимият признава фактите, въз основа на които му е повдигнато
обвинението. Посочените писмени доказателства и доказателствени средства, в съвкупност
с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен
анализ е и безпредметен.
При приетата по-горе за установена фактическа обстановка и въз основа на данните,
които се съдържат в посочените доказателствени материали, съдът намира следното от
4
правна страна: подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.1 и чл.131, ал.2, т.3, вр. с ал.1, т.12 вр. с
чл.130, ал.1. Теоретично телесната повреда се определя като противоправно и виновно
увреждане здравето на друг човек посредством нарушаване на анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия
организъм.Телесната повреда е предпоставка и за причиняването на болка или страдание.
Тези последици трябва да са налице, за да може да се докаже причинно-следствената връзка
между тяхното настъпване и противоправното деяние.
Въз основа на изложеното и след като съпостави отразеното в заключението на
изготвената съдебно - медицинска експертиза от ДП заедно с данните, които се съдържат в
останалите проверени при съдебното следствие доказателствени материали, съдът прие, че
наказателната отговорност на подсъдимия В. следва да се ангажира по отношение на всички
фактически обстоятелства, включени в предявеното му обвинение, защото между конкретно
извършените от страна на същия действия и обективното настъпване на резултата от тях,
който е изпълнил медико - биологичните характеристики на отделните телесни повреди при
двамата пострадали, описани в това заключение, е налице безспорно установена причинно -
следствена връзка.
От обективна страна безспорно се установи, че Г. Г. В. чрез нанасяне на удар с глава
в областта на лицето на Н. Г. Г., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани в средата на
челната област и лекостепенно сътресение на мозъка без загуба на съзнанието, което е
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди и следва да се носи наказателна отговорност въз основа
на чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.1. Причинените на пострадалия Н.Г. телесни повреди се
определят като леки, тъй като подсъдимият е нанесъл удар с глава в областта на лицето и
произтеклите, посочени в медицинска експертиза №56/2020г., здравословни последици,
изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота съставляват лека
телесна повреда по см. на чл.130, ал.1.
По отношение на П.Г. се установи, че Г. Г. В. чрез нанасяне на удар с юмрук по
тялото в областта на лявата половина на гръдния кош и чрез яростна физическа съпротива
спрямо него - дърпане,ритане с крака и борене с ръце е причинил лека телесна повреда на
полицейски орган при изпълнение на службата му - П. Г. Г. - *** към РУ-Я. при ОДМВР -
Я., изразяваща се в контузия на гръдния кош с изразена палпаторна и функционална
болезненост в лявата му половина и контузия в областта на поясния сегмент на гръбначния
стълб /кръста/, с изразена функционална болезненост в дясната му половина, което е довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди
Причинените на пострадалия П.Г. увреждания и възникналите от тях здравословни
последици, съгласно съдебномедицинска експертиза №55/2020, се определят като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и съгласно юридическата им класификация по
см. на чл.130, ал.1 като лека телесна повреда.
От обективна страна, по отношение на пострадалия П.Г., е налице квалифициращ
признак – причиняване на телесни увреждания на служител от състава на органите на МВР,
при изпълнение на службата му. Качеството „полицейски орган" на пострадалия П. Г. Г. се
установява от удостоверение УРИ 326р - 18630/17.11.2020.от което е видно,че П. Г. Г. е бил
назначен на длъжността „*** /***/"със заповед на директора на ОДМВР - Я. от 01.07.2019г.
и я заемал до 01.11.2019г.Свидетелят П.Г. по време на извършване на деянието е
осъществявал служебните си задължения в качеството си на служител на РУ"Полиция"-Я.,
като е извършил проверка на самоличността на обвиняемия по повод нанесената лека
телесна повреда от обв.В.,спрямо св.Н.Г..След уведомяване на обв.В.,че ще му бъде
5
съставен АУАН за нарушаване на обществения ред, т.е. във връзка с тези действия на св.П.Г.
от кръга на службата му е възникнал и процесния инцидент, при който на *** П.Г. му е
нанесена лека телесна повреда.
Деянията, извършени от подсъдимия, по отношение и на двамата пострадали,
попадат в обхвата и на още едно квалифициращо обстоятелство – извършени са по
хулигански подбуди, съгл. чл.131, ал.1, т.12. За извода си съдът отчете, че хулиганските
подбуди са налице тогава, когато от обективна страна са изразени непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В
процесния случай по делото е безспорно установено, че обвиняемият В. е извършил
деянието на публично място, без личен мотив, като механизмът му изразява явна
демонстрация на незачитане на порядките в обществото и правата на личността и очертава
проявата на изключителна дързост, в допълнение към което е отправял ругатни и по
отношение на случайни посетители на нощното заведение.
С поведението си подсъдимият грубо е нарушил установения в държавата ред и обществено
спокойствие, т.е. установените в държавата обществени отношения, основани на морала и
определящи поведението на хората в обществения живот. Грубото нарушение на
обществения ред отразява демонстрация против установения модел на поведение, която
нарушава важни държавни, обществени или лични интереси и нормите на нравствеността,
създава тревожност и внася смут в обществото. Всички тези обстоятелства са несъмнено
доказани и подкрепени от засвидетелстваното по делото поведение на обвиняемия.
От субективна страна обвиняемият извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл. Същият съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК).
Обвиняемият В. имал представа, че нанася удари в областта на главата на пострадалия Н.Г.
и че деянието му е от естество да увреди здравето му - т.е. интелектуалният елемент на
умисъла е налице. Едновременно с това искал и пряко се стремял към настъпването на
причинените увреждания - т.е. реализиран е и волевият момент на умишлената вина.
Изводът за волевия елемент на вината, съдът извежда от обективираното от обвиняемия
поведение – закана, хващане за врата, т.е нарушаване на личната неприкосновеност и
насочеността на удара в областта на тялото и най-вече в областта на главата, което
неизбежно води до причиняване на реализирания вредоносен резултат, а оттук сочи на
желание у обвиняемия за причиняването му.
Деянието, съставляващо престъпление, насочено към пострадалия П.Г. също е извършено
при форма на вината пряк умисъл. От страна на интелектуалния момент – подсъдимият е
формирал представа за общественоопасния характер на действията си, изразяващо се в
увреждане здравето на пострадалия и си е представял тяхното настъпване и въпреки това е
нанесъл удар в областта на гръдния кош с юмрук, а заедно с това е осъществил и яростна
физическа съпротива при задържане, с което ясно е съзнавал обстановката. Освен това, той е
и целял настъпването на вредоносните последици, като за това сочат нееднократните опити
за увреждане здравето на пострадалия, пропуснатия удар с юмрук, насочен към пострадалия,
а с това е налице и волевият елемент от компонентите на вината.
За да се прецени субективната съставомерност на деянието по смисъла на чл.131,
т.12 НК - т.е. дали телесните повреди са причинени по хулигански подбуди, съдът съобрази
нуждата да извърши преценка не само на обективно причиненото нараняване, а и на всички
обстоятелства, установени във връзка с деянието. Извършвайки тази преценка, съдът
анализира цялостното поведение на обвиняемия по време на деянието, съобрази мястото и
механизма на извършването му - неочаквано и на публично място/пред заведение/, съчетано
с отправянето на ругатни към случайни хора, в присъствието на органи на МВР,
съблюдаващи спокойствието и реда, както и взе предвид обстоятелството, че по делото няма
събрани доказателства за лична вражда между обвиняемия и пострадалите, дори за
6
инцидентно създадена такава, за да е формиран личен мотив в дееца за нанасяне на побоя,
изключващ хулигански подбуди. Съдът съобрази и това, че извършеното от обвиняемия
деяние е било насочено преди всичко пряко срещу телесната неприкосновеност на
пострадалите. В процесния случай хулиганските подбуди са обхванати от умисъла на
подсъдимия, той ги е целял, искал и насочил поведението си към тяхното настъпване което
е достатъчно за покриване на съставомерните признаци по чл.131, т.12. Ето защо съдът
прие, че престъпната деятелност на Н. е извършена по хулигански подбуди - същата
представлява грубо нарушаване на обществения ред и е израз на незачитане правата и
спокойствието не само на гражданите, намиращи се в непосредствена близост до мястото на
деянието, но и към пострадалите Н.Г. и П.Г. /демонстрирал е пренебрежението си към тях,
показвайки им с действията си, че желае да накърни личната и телесната им
неприкосновеност, както и да афишира грубо незачитане на държавността и законовия ред,
вменени в правомощията на органите на МВР, посредством противопоставяне на едно
изцяло легитимно и законосъобразно задържане по смисъла на ЗМВР/.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът
съобрази следното: От една страна взе предвид обстоятелството, че и двете деяния са
извършени в присъствието на множество хора и след употреба на алкохол от страна на
подсъдимия, наличието на два квалифициращи признака по отношение на деянието с
пострадал П.Г.. От друга страна съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
младата му възраст изразеното разкаяние за извършеното, С оглед на всичко това и за двете
престъпления съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към минималния предвиден в текста на закона размер за престъплението по
чл. 131 ал.1 т.12 НК и в минималния размер за престъплението по чл. 131 ал.2 т.3 вр. Ал.1
т.12 НК, а именно шест месеца лишаване от свобода за първото престъпление и една година
лишаване от свобода за второто.
Същевременно съдът прие, че изложените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото,
предвидено в текста на закона наказание от три месеца лишаване от свобода за
престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 НК и в размер на една година лишаване от свобода за
престъплението по чл. 131 ал.2 т.3 вр. Ал.1 т.12 НК не са несъразмерно тежки за
извършеното, поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Тъй като съдебното производство по делото протече по реда на чл. 371 т.2 НПК,
съдът на осн. Чл. 58а от НК намали с една трета размера на наложените на В. наказания, а
именно от шест месеца лишаване от свобода на четири месеца лишаване от свобода и от
една година лишаване от свобода на осем месеца лишаване от свобода.
Тъй като деянията по настоящата присъда са извършени от В. в условията на реална
съвкупност, тоест преди да има постановена и влязла в сила присъда за което и да било от
тях, на осн. Чл. 23 от НК съдът определи общо наказание в размер на осем месеца лишаване
от свобода.
Тъй като определеното общо наказание е под три години лишаване от свобода,
подсъдимият е с чисто съдебно минало и съдът прецени, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание ,
съдът , на осн. Чл. 66 ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отнтошение на предявения граждански иск: След като прецени установените по
делото данни, съдът прие, че същите установяват и доказват наличието на престъпление и
настъпилите в резултат на него вредоносни последици, в извършването на което
подсъдимият Г.В. е признат за виновен. Пострадалите са изпитвали боли и страдания в
резултат на телесните повреди и не са могли да упражняват спокойно и безпрепятствено
7
служебните си и семейни задължения. В рамките на съдебното следствие е констатирана и
изискващата се причинно-следствена връзка, която съществува между извършените от
подсъдимия действия и настъпването на самите вреди. Последните са безспорен факт, а
претенциите по отношение на тях са доказани по основание, като за същите гражданския
ищец не е бил обезщетен и до настоящия момент. В случая, като взе предвид горните
обстоятелства, в т.ч., че се касае за леки телесни повреди, с оглед на интензитета на болките
и продължителността на възстановяване, съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди от нараняванията по отношение и на
двамата пострадали, следва да се определи сумата от 2000 лева. Следователно, исковете са
доказани по основание и до размера на 2000 лева, в какъвто размер следват да бъдат
уважени, а за разликата над този размер, до пълния предявен от 3000 лева, следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Съдът счита, че обезщетение в посочения
размер е справедливо и съобразено със събраните по делото доказателства за интензитета на
претърпените болки и страдания, както и със съдебната практика по сходни случаи. Тъй
като се касае за вземане на деликтно основание, тоест неговата изискуемост, респективно
лихвоносност възниква в момента на увреждащото събитие. Поради горните обстоятелства
върху присъдените суми съдът постанови изплащането на законна лихва от 1.09.19 до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В настоящия случай по делото,
във връзка с обвинението, са сторени разноски в размер на 713.40 лева, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр. Я., както и
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 160 лв.,
вносими в приход на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Съдът осъди подсъдимият В. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители
Н.Г. и П.Г. направените по делото разноски в размер на 667лв.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
8
Съобщи за изтекли лични данни