О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 11.06.2019 год. гр.Бургас
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, XX-ти наказателен
състав в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Станимира Иванова
като разгледа докладваното от съдията Иванова НЧД № 2302 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Образувано е по повод
на депозирана жалба от „Ден Бравен България“ ЕООД,
ЕИК: *********, чрез законния му представител управителя А. П, в качеството му на ощетено юридическо лице против
Постановление от 23.05.2019 г на Районна прокуратура-Бургас за
прекратяване на наказателно производство по ДП №251 ЗМ-150/2017 г по описа на ОД
на МВР-Бургас, вх.№3195/2013 г., пор.№1080/2017 г. по описа на Районна
прокуратура-Бургас.
В
жалбата се изразява недоволство от постановлението за прекратяване на
производството. Посочва се, че същото е незаконосъобразно и необосновано и като
такова се моли за неговата отмяна по подробно изложените в него възражения.
Бургаският районен съд, след като се запозна с приложените към
постановлението материали по делото, намира жалбата за допустима, тъй като е
подадена в срок от легитимирано лице – ощетено юридическо лице, упражнило
правата си по чл.75, ал.1 от НПК в досъдебното производство, срещу годен за
обжалване по този ред прокурорски акт, пред надлежния за това съд. Същата се
явява и основателна, а постановлението необосновано и незаконосъобразно, поради
което и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на
Районна прокуратура-Бургас.
Съображенията за това са
следните:
Досъдебното производство е
образувано за това, че в условията на продължавано престъпление, в периода 23.02.2017
г. - 01.03.2017 г. в гр. Бургас, в качеството на длъжностно лице - търговски
представител по трудов договор № 33/31.03.2011 г. към „Ден Бравен
България“ ЕООД присвоил чужди вещи собственост на „Ден Бравен
България“ ЕООД - стока на стойност 8 369,81 лв
поверени му да ги пази и управлява - престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В резултат на действията по разследване към наказателна отговорност не
е привлечено лице, а досъдебното производство е приключило с постановяване на
атакувания понастоящем прокурорски акт, с което е прекратено. В него
представителят на държавното обвинение е изложил приетата от него за установена
фактическа обстановка, без да обсъжда изобщо доказателствата, които я
подкрепят. На база фактическите си изводи е констатирал, че не са били събрани
категорични и безспорни доказателства, от които да е видно, че бил осъществен
престъпния състав на чл.201, ал.1 от НК. Не се установявало, че Михов, в
качеството му на длъжностно лице, се бил разпоредил в свой или в чужд интерес,
а това не можело да се предполага или призумира.
Досъдебното производство е образувано на 12.04.2017 г. с постановление
на прокурор по реда на чл.212, ал.1 от НПК, след като управителят на ощетеното
юридическо лице А. П е депозирала жалба в Районна
прокуратура Бургас на 11.04.2017 г.
След съвкупна преценка на доказателствените
източници се установява, че „Ден Бравен България“ ЕООД
е официален вносител и разпространител на продуктите с марка „Ден Бравен“ за българския пазар от 1999 год. със седалище в гр. Русе и управител св. А. П. Дружеството
имало разкрито дистрибуторско място в гр. Бургас, където на длъжността „търговски
представител“ бил назначен С. Б. М. с трудов
договор № 33 от 31.03.2011 г. Михов отговарял за склада на
дружеството-жалбоподател в гр.Бургас и като такъв бил материално-отговорно
лице. Той имал като задължения да отговаря за дистрибуторската мрежа в
югоизточна България, да сключва договори с клиенти, да издава фактури, да
приема плащания към дружеството, като веднъж седмично в петък се отчитал като
нареждал парите по сметка на дружеството в Уникредит
Булбанк АД. Според точка 12 от длъжностната му характеристика, М. осъществява
сключване на договори с бъдещи съконтрахенти, след
одобрението на управителя на фирмата.
На 01.03.2017 г. А. П. получила на служебния си имейл
адрес писмо от М., към което било приложена молба за освобождаването му от заеманата от него
длъжност считано от 01.04.2017 г. С оглед на това, св.П. направила счетоводна справка и
констатирала, че на 28.02.2017 г. и на 01.03.2017 г. М. в е продал стока на търговското
дружество „Димстар“ ЕООД с уговорка за отложено
плащане. Общата стойност по двете фактури, които последното дружество дължало
на жалбоподателя е 8369,81 лв. Това наложило незабавни действия от страна на
св.П. и на 06.03.2017 г., заедно със свидетелите И.П. и С. М., които също работили в
дружеството-жалбоподател, отишли на проверка на склада на дружеството в
гр.Бургас. Св.М. им предоставил двете фактури – фактура с № **********/28.02.2017 г. и
фактура № **********/01.03.2017 г., в които на мястото на име на получателя
пишело „Димитър Георгиев“. М. не могъл да посочи името на човека от „Димстар“ ООД, с който е уговарял предаването на стоките,
както и негов телефон. Впоследствие М. предал на П. Договор за
доставка, на който било посочено, че е сключен на 26.02.2017 г. между С. М., от една
страна като представител на „Ден Бравен България“
ООД- доставчик и Д. Г. като представител на „Димстар“ ЕООД – получател.
Била извършена и ревизия на склада в гр.Бургас, за
който отговарял М., в резултат на която били констатирани дребни липси. Със заповед
№20/13.03.2017 г. трудовото правоотношение на С. М. било прекратено.
Така изложената фактическа обстановка се установи
въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно показанията
на свидетелите А. П. /л.69 и л.195 от ДП/, С. М. /л.89 и л.192
от ДП/, С. С. /л.95 от ДП/, И. П. /л.102 от ДП/, Д .Г. /л.110 от ДП/, както и от писмения доказателствен
материал – жалба /л.29/, ТД №33/31.03.2011 г. /л.31-32/, длъжностна
характеристика на М. /л.33-34 от ДП/, Договор за доставка от 26.02.2017 г., сключен между „Димстар“ ЕООД и „Ден Бравен
България“ ЕООД /л.37-41 от ДП/, молба от М. за освобождаване от длъжност
/л.41 от ДП/, обяснения от М. от 13.03.2017 г./л.42 от ДП/, фактура с №
**********/28.02.2017 г. и фактура № **********/01.03.2017 г. /л.35-36 от ДП/,
удостоверение от АВ /л.49/, писмо от
Община Бургас /л.53 от ДП/, писмо от Община Благоевград /л.57 от ДП/, заповед
№20/13.03.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на С. М. /л.70 от ДП/,
Заповед №62/10.03.2017 г. /л.71 от ДП/, счетоводна документация на „Ден Бравен България“ ЕООД /л.73-89 от ДП/, както и въз основа
на трите експертизи – съдебно счетоводна експертиза /л.127 – 158 от ДП/ и две
графически експертизи /л.123 и л.208-209 от ДП/.
Въз основа на така събрания доказателствен
материал и фактическите констатации, до които достигна, настоящата съдебна
инстанция намира атакуваният прокурорски акт за неправилен, необоснован и
незаконосъобразен.
Следва да се посочи, че същият следва да бъде
отменен само на основание, че е немотивиран. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.199 от НПК в досъдебното
производство прокурорът се произнася с постановление, което съгласно следващата
алинея на същата разпоредба, трябва да отговаря на определени законови
изисквания, сред които е да съдържа мотиви и диспозитив
на издаващия го орган. В компетенцията на наблюдаващия прокурор е да прецени дали
ще внесе обвинителен акт срещу дадено лице или ще прекрати, или спре
производство. В конкретния случай прокурорът е постановил едно прекратително
постановление, което не отговаря на изискванията на закона за съдържание, тъй
като е немотивирано. Държавното обвинение е изложило единствено своите
фактически констатации, но без да направи какъвто и да е анализ въз основа на
кои доказателства е стигнало до тези заключения. На няколко места се
пресъздават единствено съдържанието на свидетелските показания, но преразказът
на доказателствата не може да замени техния анализ, който липсва. Този анализ
следва да е пространствен и пълен и да се посочат точно кои доказателства са
мотивирали държавното обвинение да достигне до крайния му извод. В същото време
държавното обвинение е изложило надълго какво представлява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на престъплението длъжностно
присвояване, като е копирана и цитирана съдебна практика. Това не може да
замести липсата на доказателствен анализ, като прави впечатление, че изводът на
държавното обвинение е събран в едно изречение относно недоказаността на противоправни разпоредителни действия в свой или чужд
интерес от страна на М. Всичко това води до извод за немотивираност на
постановлението на БРП. Липсата на дължимия анализ и изложение на мотиви за
това от кои доказателства се е ръководил прокурорът, прави постановлението му
необосновано и само на това основание – подлежащо на отмяна по реда на съдебния
контрол. Това се явява нарушение и на един от основните принципи в българското
наказателно право, реализиран в разпоредбата на чл.14 от НПК, а именно
прокурорът следва да взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководи от закона. Едва след като прокурорът изложи достатъчно подробни
съображения относно приетата от него теза, може да се обсъжда правилността на
направените от него изводи.
Липсата на мотиви възпрепятства проверката на правилността на
прокурорското решение. Още повече, че в конкретния случай има противоречиви
свидетелски показания. От една страна са показанията на свидетелите А. П., И.П и С. С., Д. Г., от друга страна са показанията на свидетеля С.М. При наличие на противоречиви показания следва
съдържанието като информация, което се извлича от тях, да се провери чрез
останалата доказателствена съвкупност. Това в конкретния случай липсва.
Прави впечатление, че показанията на св.М. са неподкрепени с други доказателствени източни,
поради което същите остават едни голи твърдения единствено изложени със защитна
цел. Освен това, те се характеризират с една еволюция в насока излагане на
твърдения с цел защита. Същият посочва в своите показания от 13.07.2017 г., че
е искал разрешение за сключване на сделката с „Димстар“ ЕООД от св.П,
което напълно се отрича от самия П. В последващите си
показания, дадени на 11.04.2019 г. същият отказва да отговори на въпрос дали,
кога и при какви условия е поискал разрешение от Проданов за сключване на
сделка с „Димстар“ЕООД. Освен това св.Д. Г., чието име
като законен представител на „Димстар“ ЕООД и като съконтрахент на „Ден Бравен
България“ ЕООД е посочено в Договора от 26.02.2017 г., отрича да е сключвал
такъв договор. Нещо повече, посочва, че по това време вече е бил в Ареста към
Затвора в гр.Бургас. В конкретиката на тези твърдения
и с цел да се провери истинността им, по досъдебното производство не са
изисквани от администрацията на Затвора документи, които да удостоверят или да
отхвърлят този факт.
В своите показания от 13.07.2017 г. св.М заявява,
че е предоставил уговорените по договора от 26.02.2017 г. материали на паркинга
на магазин Метро, гр.Бургас, но не бил изискал никакви документи на лицето, на
което ги доставило. За извършената доставка св.М. е издал две фактури фактура с №
**********/28.02.2017 г. и фактура № **********/01.03.2017 г., които са
предадени от негова страна на П. и са осчетоводени. В тях е посочено името на Д. Г. отново. С
оглед твърденията на М., че е влизал в договорни отношения със законния
представител на „Димстар“ЕООД тези фактури следва да
се изискат и да се направи графична експертиза на положените подписи в тях с
цел да се установи дали са на М. и Г. както е посочено.
Верността на показанията на св.М.се компрометира и от следния факт. Той твърди, че е
установил контакт с Д. Г. на строителната площадка по повод осъществявано
саниране на блок в комплекс Славейков в гр.Бургас, както и че материалите,
които твърди „Димстар“ ЕООД да е купило от него като
търговски представител, били нужни на последното дружество за строителни работи
по саниране на блок в гр.Благоевград. Видно от приложените писма от Община
Бургас и Община Благоевград, „Димстар“ ЕООД не е
участвало в обществени поръчки, свързани с „Изпълнение на инжинеринг
– проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната
програма за енергийна ефективност на многофамилните
жилищни сгради на територията на Община Бургас и Община Благоевград“.
Не е изследвано и имущественото състояние в процесния
период на С. М, за чиято цел е можело да
бъдат приобщени и банкови извлечения от сметката на последния, както и това
какви коли и имоти притежава и дали не е придобил нещо в този период, както
той, така и ако има лице, с което има сключен граждански брак.
По делото несъмнено е установено, че описаните в двете фактури – фактура с №
**********/28.02.2017 г. и фактура № **********/01.03.2017 г. материали липсват
в склада на дружеството-жалбоподател, до който единствено М. е имал достъп. Същите му са поверени в
качеството му на длъжностно лице (безспорно установен факт по делото) да ги
пази и управлява. В същото време той опитва да обясни липсата им със сключен
Договор за доставка от 26.02.2017 г.
Съмненията дали е сключван такъв договор или не могат да се изключат чрез
събиране и проверка на допълнителен доказателствен материал, съобразно
указанията на съда в настоящото определение. Установено е безспорно, че пари по
издадените две фактури не са постъпвали по сметка на дружеството-жалбоподател,
освен двете плащания направени от самия М., следователно е налице щета.
Всичко това води несъмнено до извод за наличие на престъпление, като следва да
се събере допълнително доказателствен материал и да се конкретизира обективните
и субективни признаци на кой точно престъпен състав са осъществени.
С оглед на всичко
изложено, прокурорският акт се явява и необоснован, тъй като следва към доказателствената съвкупност да се приобщи още
доказателствен материал с оглед изясняване на действителната фактическа
обстановка, съобразно указанията в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Мотивиран от
горното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ОТМЕНЯ Постановление
от 23.05.2019 г на Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателно
производство по ДП №251 ЗМ-150/2017 г по описа на ОД на МВР-Бургас,
вх.№3195/2013 г., пор.№1080/2017 г. по описа на Районна прокуратура-Бургас.
ВРЪЩА делото
на прокурора при БРП за изпълнение на указанията, дадени в мотивната
част на определението.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране пред Окръжен съд – гр. Бургас в 7-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: