Решение по дело №599/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260064
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20192100900599
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 Р Е Ш Е Н И E

 

299                                        30.09.2020 година                                  гр.Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                                      граждански състав

на осми септември две хиляди и двадесета година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

                      ЧЛЕНОВЕ:

секретар Станка Чавдарова

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

т.дело номер 599 по описа за 2019 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на В.Х.Ч. *** – синдик на Кооперация „ПК Фар“ – в производство по несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул. „Алеко Константинов“ № 1, против Кооперация „ПК Фар“ и Кооперация „Районен кооперативен съюз Черноморие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 28, представлявана от председателя Васил Димитров Буковски, за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на следното действие, извършено от длъжника Кооперация „ПК Фар“ - плащане на Кооперация „Районен кооперативен съюз Черноморие“ на сумата в размер на 73 752,09 лв., чрез банков превод, извършен съгласно уговореното в точка 1, буква „А“ от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, том IV, рег.№5645, дело №638/2017г. на нотариус Гергана Недина с рег.№607 и район на действие PC Поморие, на основание чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ – като погасяване на неизискуемо парично задължение, а при условията на евентуалност – като погасяване на изискуемо парично задължение, на основание чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ.    

От фактическа и правна страна ищецът твърди, че първият ответник извършил изпълнение на парично задължение към втория ответник в подозрителния период, по отношение на което счита, че са налице предпоставките на чл.646, ал.2, т. 1 от ТЗ, а в условията на евентуалност - по т.3 от същата разпоредба. Процесното изпълнение на парично задължение било извършено след началната дата на неплатежоспособността 25.11.2016 г. и в едногодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ на 14.05.2018 год., а именно в периода между 05.09.2017 г. и 24.10.2017 г., поради което попада в хипотезата на чл.646 ал.2, т.1 от ТЗ.

Ищецът твърди, че съгласно т.1, буква „А“ от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, том IV, рег.№5645, дело №638/2017г. на нотариус Гергана Недина с рег.№607 и район на действие PC - Поморие, било уговорено сумата от 73 752,09 лв. (от цената по договора) да бъде преведена от купувача ЕТ „Жимар - Велико Куцаров“ в десетдневен срок директно по сметка  на РКС „Черноморие“, ЕИК *********, с цел погасяване на задължение на продавача „ПК Фар“ и частично заличаване на залога на търговско предприятие, касаещо имота.

Съгласно чл. 1 от договора за особен залог от 16.09.2013 г. същият се сключва за обезпечаване на вземане на втория ответник по договор за доставка на стоки от 14.02.2012 г., като в последният липсвали падежи за заплащане на паричните задължения. Предвид това, ищецът заключава, че е налице изпълнение на неизискуемо парично задължение по смисъла на чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме паричното задължение за изискуемо, счита, че са налице предпоставките по чл. 646, ал.2, т.3 вр. с ал.3 и ал.4 от същата разпоредба на ТЗ, т.е. плащането е извършено в едногодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. Излага подробни аргументи за това, че кредиторът РКС „Черноморие“ е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост на длъжника кооперация „ПК Фар“.

Посочва, че видно от протокол от 30.03.2017г. от общо събрание на кооперация „ПК Фар“ Васил Буковски (председател на РКС „Черноморие“) е взел участие в деловата работа на събранието, на което по точка втора от дневния ред е бил прочетен отчета за работата на управителния съвет за годишната дейност на кооперацията за 2016г. и насоки за развитие на кооперацията за 2017г. На страница 4 от отчета била посочена главната цел през 2017г. - излизане от кризисното положение, погасяване на задълженията към НАП и доставчици, преодоляване на неплатежоспособността на кооперацията,  постигане на икономическо и финансово стабилизиране. По точка трета от дневния ред бил представен ГФО за 2016 г., от който пък се установявало, че финансовият резултат на кооперацията е загуба в размер на 148 000 лв. Горното сочело, че Васил Буковски като председател на РКС „Черноморие“ е бил запознат неплатежоспособността на „ПК Фар“.

Сочи се още, че РКС „Черноморие“ е районен кооперативен съюз, в района на който осъществява дейността си и „ПК Фар“. В подкрепа на това ищецът сочи и договор от 14.02.2012 г., подписан от всички потребителни кооперации, членуващи в Кооперативен съюз - Бургас, сред които „ПК Фар“ и РКС „Черноморие“, за обединяване на усилията на кооперациите за реализация на „Стратегията за развитие на кооперативните организации от системата на ЦКС за периода 2012-2020г.“, двамата ответници са имали общи дейности, при което са обменяли информация, която е била довеждана до знанието на председателя на РКС „Черноморие“.

В съдебно заседание претенциите се поддържат от упълномощения адвокат Милев.

Ответникът РКС“Черноморие“ е депозирал отговори, с които оспорва исковете.

По отношение на главния иск на първо място заявява, че РКС „Черноморие“ е кредитор с привилегировано вземане - обезпечено с договор за особен залог и като такъв има право да се удовлетвори преди останалите кредитори. Освен това, счита че процесното вземане е изискуемо. Посочва, че към датата на сключване на договора за особен залог – 16.09.2013 г. вземането в размер на 112 436,32 лв. е било изискуемо и ликвидно и е формирано като сбор от неплатени фактури за доставка на стоки от общия договор за доставка на стоки от 14.02.2012 г. В договора бил уговорен срок на доставката, а по силата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В т.5.4 от договора било уговорено отложено плащане от 45 дни, предвид което счита, че падежът на всяка доставка е 45 дни от издаването на съответната фактура. Горното наложило учредяването на особения залог като гаранция за изпълнение на изискуемите задължения.

В случай, че се приеме, че срок не е уговорен, то съгласно разпоредбата на  чл. 303а, ал.3 от ТЗ, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или друга покана за плащане, което отново правело вземането изискуемо и то много преди началната дата на неплатежоспособността.

По отношение на евентуалния иск посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 646, ал. 5 от ТЗ алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато: 1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или 2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.

Твърди се, че в изпълнението на задължението е в кръга на обичайната дейност на длъжника. Посочва, се, че липсва легална дефиниция за понятието обичайна дейност, след отмяната на разпоредбата в Закона за счетоводството. Позовава се на решение по дело № 832/2018 г. по описа на I т. о., ТК на ВКС, в което е прието, че в обхвата на обичайната дейност на търговеца попадат всички онези действия и сделки, които в своята съвкупност уплътняват съдържанието на понятията „търговско занятие” или „предмет на дейност на търговеца”, но без отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемането на менителнични задължения, както и вземането на заем.

Твърди се още, че ПК „Фар“ е извършвало търговия на дребно, а вторият ответник е търговец на едро с такива стоки и доставчик по всяка една от сделките. ПК Фар е извършило плащане, срещу което е получило равностойна стока, предвид което счита, че са налице предпоставките за прилагане на изключението, предвидено в чл. 646, ал. 5 ТЗ и ал. 2, т. 3 на чл. 646 от ТЗ не се прилага.

Счита, че не е налице увреждане на кредиторите, тъй като не се намалява имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечаване на кредиторите, каквото би било налице, ако вземането не беше привилегировано.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, като съобрази представените доказателства и закона, намира за установено следното:

По отношение на първия ответник е постановено решение №402/05.12.2018 год. по т.д.н.№232/18 год. по описа на БОС, с което е обявена неговата неплатежоспособност с начална дата 25.11.2016 год., открито е производство по несъстоятелност, допуснати са обезпечителни мерки,  прекратена е дейността на предприятието на ПК“Фар“, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно. Възобновено е с решение №317/02.08.2019 год. С определение №1260/17.10.2019 год. за постоянен синдик на ПК „Фар“ е назначен В.Ч..

С договор, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, том IV, рег.№5645, дело №638/2017г. на нотариус Гергана Недина с рег.№607 и район на действие PC Поморие, първият ответник ПК“Фар“ е продал на  ЕТ „Жимар - Велико Куцаров“ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.503.531.1.9 и 309 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 57491.503.531, срещу продажната цена от 140 550 лв. Според т.А и т.Б от нотариалния акт, заплащането на цената става по следния начин: сумата от 73 752.09 лв. ще бъде преведена в 10-дневен срок по сметка на РКС „Черноморие“ за погасяване задължението на продавача и частично заличаване на залога на търговско предприятие, касаещо имота, а сумата от 66 797,91 лв. ще бъде платена в срок до 29.11.2017 год. по банкова сметка ***“Фар“, от средства, предоставени на купувача като кредит от „ОББ“, след представяне на доказателства за частично заличаване на залога на търговско предприятие, касаещо имота.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 29.09.2017 год. ЕТ „Жимар - Велико Куцаров“  е наредил два превода, свързани с изпълнение на договорното задължение по описания по-горе нотариален акт. Те са наредени по сметка на РКС“Черноморие“ по задължение на ПК“Фар“ и са на стойност 59 000 лв. и 14 752,09 лв. Вторият ответник е получил по сметка в „Банка ДСК“ на 25.10.2017  год.сумата от 73 752,09 лв., като е регистрирана следната стопанска операция дебит с/ка 503 – разплащателна сметка в лева – 73 752,09 лв., кредит с/ка 411 Клиенти, аналитично ниво ПК“Фар“ 73 752,09 лв. Установява се от заключението, че към датата на превода – 29.09.2017 год. задълженията на ПК“Фар“ към втория ответник са били 72 854,45 лв. и разликата от 897,64 лв. става надвнесена. Тя е възстановена в брой от РКС“Черноморие“ на ПК“Фар“ с ордер от 22.11.2017 год. с основание „върната сума“.

От горното става ясно, че действително на 29.09.2017 год. са погасени чрез плащане задължения на първия ответник към втория, като плащането не е извършено от длъжника, а от трето лице – от купувача по нотариален акт №112/2017 год. С плащането са погасени задължения по доставки, които към датата на сключване на договора за залог на търговското предприятие на първия ответник (16.09.2013 год.) са били в размер на 112 436,32 лв. (отговор на въпрос 3 на втория ответник). За всички, издадени от РКС“Черноморие“ по договор за доставки от 14.02.2012 год. фактури, ПК“Фар“ е упражнила правото си на данъчен кредит, същите са включени текущо в дневниците за продажби и покупки при двете предприятия и участват при резултата за тези данъчни периоди в справките-декларации по ЗДДС.

Според чл.646 ал.2 от ТЗ недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността са действия или сделки, извършени от длъжника, в т.нар.“подозрителен период“, вкл. изпълнението на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнение в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ (т.1) или погасяването на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнение, извършено в 6- месечен срок  преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, и при двете хипотези – след началната дата на неплатежоспособност.    

С решение № 58 от 7.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1388/2014 г., I т. о., ТК, се приема, че разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ изрично визира за атакуемо погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението. В общата си част, приложима във всяка от хипотезите на т. 1, 2 и 3, нормата на чл. 646, ал. 2 ТЗ предвижда действия и сделки, извършени от длъжника.

В настоящия случай атакуваното действие на основание чл.464 ал.2 т.1 от ТЗ, евентуално на основание чл.464 ал.2 т.3 от ТЗ, не е предприето от длъжника, а от трето лице – негов контрагент. Действително чрез плащането със средства на третото лице, които са били осигурени чрез кредит и собствено финансиране, се е стигнало до погасяване на задължения по доставки, получени от ПК“Фар“ и обезпечени с особен залог върху търговското предприятие към  кредитор на длъжника – РКС“Черноморие“, но при положение, че самата сделка, по която е платена цената, не е атакувана по твърдения на втория ответник, няма как да се приеме, че атакуваното действие попада в предметното поле на т.1 или т.3, ако и плащането да е било извършено в подозрителния период. Санкционната норма на чл.646 ал.2 от ТЗ не може да бъде тълкувана разширително и да се приеме, че с нея се засягат и плащанията, извършени със средства на трети лица, особено когато плащанията са извършени на правно основание,  което не е било атакувано от синдика като увреждащо (в случая сделка).

В обобщение съдът намира, че не са налице предпоставките на закона за уважаване на предявената главна и евентуална претенции и те следва да бъдат отхвърлени, като следващата се държавна такса се възложи върху масата на несъстоятелността.  

На втория ответник се следват разноски по представен списък. Синдикът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е основателно. Изчислено върху материалния интерес, минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС възлиза на 2 742,56 лв. Заплатеното възнаграждение от 3000 лв. следва да бъде редуцирано от съда на 2800 лв. на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Така на втория ответник се присъждат разноски в общ размер от 3150 лв. на основание чл.620 ал.7 от ТЗ.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ претенциите на В.Х.Ч. *** – синдик на Кооперация „ПК Фар“ – в производство по несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул. „Алеко Константинов“ № 1, против Кооперация „ПК Фар“ и Кооперация „Районен кооперативен съюз Черноморие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 28, представлявана от председателя Васил Димитров Буковски, за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на следното действие, извършено от длъжника Кооперация „ПК Фар“ - плащане на Кооперация „Районен кооперативен съюз Черноморие“ на сумата в размер на 73 752,09 лв., чрез банков превод, извършен съгласно уговореното в точка 1, буква „А“ от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, том IV, рег.№5645, дело №638/2017г. на нотариус Гергана Недина с рег.№607 и район на действие PC Поморие, на основание чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ – като погасяване на неизискуемо парично задължение, а при условията на евентуалност – като погасяване на изискуемо парично задължение, на основание чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ.    

ОСЪЖДА ПК“Фар“ в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Ал.Константинов“ №1,  да заплати на Кооперация „Районен кооперативен съюз Черноморие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 28, представлявана от председателя Васил Димитров Буковски,  разноски по делото в размер на  3150 (три хиляди сто и петдесет) лева.

ОСЪЖДА ПК“Фар“ в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Ал.Константинов“ №1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 2 950,08 (две хиляди деветстотин и петдесет 0.08) лв. дължима държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: