Определение по дело №1477/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2019 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100501477
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

    І-1874         07.10.2019 г.       град Бургас

                                               

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен  граждански състав, на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Таня Русева-Маркова

                                          2. мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 1477 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 4555/19.08.2019г. по описа на РС Айтос от адв. Кирилов като процесуален представител на Г.А.О., А.А.А. и Е.К.И., допълнена с вх. № 4819/03.09.2019г., подадена от Г.А. Х., А.А.А. и Е. К.И. чрез адв. Захари Кирилов от БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 92 против Решение № 166/05.08.2019г. по гр.д. № 617/2019г. на РС Айтос, с което съдът е наложил мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие по молба на съпрузите С.К.А.с ЕГН ********** и Ф.А.А.с ЕГН ********** срещу осъществено домашно насилие от страна на ответниците Г.А.О.с ЕГН **********, Е.К.И.с ЕГН ********** и А.А.А.с ЕГН **********, и трите с адрес ***, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА ответниците Г.А.О.с ЕГН **********, Е.К.И.с ЕГН ********** и А.А.А.с ЕГН **********, и трите с адрес ***, да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите - съпрузите С.К.А.с ЕГН ********** и Ф.А.А.с ЕГН ********** и техните деца С.С.К.с ЕГН ********** и К.С.К.с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на ответниците Г.А.О.с ЕГН **********, Е.К.И.с ЕГН ********** и А.А.А.с ЕГН **********, и трите с адрес ***, да се приближават на разстояние по-малко от два метра от жилището на молителите - съпрузите С.К.А.с ЕГН ********** и Ф.А.А.с ЕГН ********** и техните деца С.С.К.с ЕГН ********** и К.С.К.с ЕГН **********, както и от тях самите  (съпрузите и техните деца) в рамките на дворното място, което обитават заедно, а извън дворното място да спазват разстояние най-малко от 10 метра от тях, детското заведение на децата, ако посещават такова и местата им за социални контакти и отдих, ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.

НАЛАГА на Г.А.О., с ЕГН **********, глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

НАЛАГА на Е.К.И., с ЕГН **********, глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

НАЛАГА на А.А.А., с ЕГН **********, глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

Препис от първоинстанционното решение е връчен на ответниците на 09.08.2019г. като въззивната жалба е подадена по поща с п.к. 15.08.2019г., поради което същата е в срок.

С въззивната жалба решението се намира за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че доказателствата по делото противоречат на изложеното в молбите за незабавна защита и декларации. Твърденията на ищците били изолирани и неподкрепени с писмени и гласни доказателства. Сигнал за случилото се на 21.06.2019г. бил подаден единствено и само от една от ответниците, но не и от ищците, което било аргумент, че не ищците, а ответниците се почувствали застрашени. Показанията на свидетеля З. М. опровергавали ищцовите твърдения. Поддържа, че акт на насилие не бил доказан по безспорен начин, събрани били доказателства, които опровергавали изложеното в декларациите, а доказателствата не установявали акт на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Сочи на физически характеристики на ответниците, които разколебавали актовете на насилие, както и се позовава на родствени връзки, които счита, че изключват осъществено насилие. Моли да се отмени обжалваното решение. Не се правят искания по доказателствата.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от С.К.А. чрез адв. Анна Димитрова (пълнм. л. 17), с който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Айтос за законосъобразно и обосновано. Поддържа, че в делото са налице доказателства, от които се установява осъществено домашно насилие, както и че е осъществено в присъствие на децата. Не се правят искания по доказателствата.

Моли да се ревизира определеното възнаграждение за адвокат, тъй като било под установения в чл. 22 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Претендира възнаграждение за въззивна инстанция при условията на чл. 38 ЗА като представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Съдът намира, че подадената въззивна жалба е преждевременно администрирана и изпратена на ОС Бургас.

На първо място съдът констатира, че въззивна жалба вх. № 4819 е подадена от Г.А. Х., А.А.А. и Е. К.И. като първата жалбоподателката в диспозитива на решението на РС Айтос с посочена като Г.А.О.. Молбата за защита от домашно насилие е подадена срещу Г.А. Х., декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН посочва за осъществило домашно насилие лицето Г.А. Х., писмения отговор е подаден от същото лице (л.39) като в удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. № 145/10.07.2019г., издадено от Община Руен  лицето също е посочено Г.А. Х., така и в пълномощно л. 61 от първа инстанция, поради което съдът намира, че е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на името на лицето в диспозитива на съдебното решение.  Поправката на посочената грешка е от компетентността на съда, постановил съдебния акт – РС Айтос и преди произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК от първоинстанционния съд, въззивната инстанция не може да постанови решение по съществото на спора.

На следващо място в отговора на въззивна жалба се съдържа искане на процесуалния представител на С.А. за промяна на определеното от РС Айтос възнаграждение на процесуалния представител на ответника като счита, че същото е под установения в чл. 22 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Искането за изменение на решението на РС в частта му за разноските следва да се приеме като искане по чл. 248, ал.1 ГПК. Същото подлежи на разглеждане от съда, който е постановил решението - в случая Районен съд Айтос, а едва след неговото произнасяне, определението му би подлежало на обжалване пред въззивната инстанция. В този смисъл е и трайната съдебна практика определение №179 от 25.03.2014г. по т.д.№3143/13г., ІІ т.о. на ВКС; определение №190 от 19.05.2012г. по гр.д.№324/12г. на ВКС IV г.о.; Определение № 796 от 5.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3438/2013 г., IV г. о., ГК, определение № 191 от 24.04.2018г. по ч.гр.д.№4053/2017г. по описа на ВКС, IV г.о.; определение №586 от 17.12.2018г. по гр.д.№4441/18г. на ВКС IV г.о. Затова делото следва да се изпрати на РС за произнасяне по това искане.

Освен изложеното ОС констатира, че подадената въззивна жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 2 и т. 4 ГПК - към въззивната жалба липсва пълномощно за адв. Захари Кирилов с право да подаде въззивна жалба и да представлява въззивниците пред въззивна инстанция като такива са налични само за първа инстанция л. 59-61 от първоинстанционното производство. На следващо място не е представено доказателство за заплатена държавна такса за въззивно обжалване съгласно т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Предвид посоченото на основание чл. 16 вр. чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК жалбоподателите следва да внесат държавна такса по сметка на БОС и да представят по делото доказателства за внасянето в размер на по 12,50 лева за всеки от въззивниците или сума общо в размер на 37,50 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 262 ГПК проверката жалбата по чл. 260, т. 1,2,4 и 7 и чл. 261 се извършва от първоинстанционния съд.

По изложените съображения производството по настоящото дело следва да се прекрати като жалбата се намира за преждевременно администрирана, делото да се върне на РС Айтос за процедура по чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК и за администриране на въззивната жалба, след което да се изпрати по компетентност на БОС за произнасяне.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в. гр.д. № 1477/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд Айтос за провеждане на производство реда на чл. 247 от ГПК и чл. 248 ГПК, както и за администриране на въззивната жалба съгласно изложеното в настоящото определение, СЛЕД КОЕТО делото ДА СЕ ВЪРНЕ на ОС Бургас за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.мл.с.