Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . . .
08.04.2015
година,гр.Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на петнадесети
март през две хиляди и петнадесета
година, в публично заседание в следния с ъ с т а в :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
СЕКРЕТАР:М.Д.
като разгледа
докладваното от районния съдия ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ гр.дело № 625 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с иск за изпълнение на договорно задължение по договор за кредит и чл.86
от Закона за задълженията и договорите.
С
исковата си молба ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, жк. Младост 4, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от М.Ж.М.Ф., чрез
юрисконсулт Д.И.В. против Е.Г.П., с
ЕГН ********** *** , твърди че с Договор за
потребителски заем с номер CASH-10022843 от 03 август
Към
настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:
(а)главница
- 1 192.33 лв.
(б)надбавка
по Чл.4 - 1 164.67 лв.
(в)законна
лихва за забава - 173.81 лв.
Или общо : 2 530.81 лв.
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд -гр. ВЕЛИНГРАД. По ч.гражданско
дело № 453/2014 г., е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило
възражение от Е.Г.П. срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД предявява иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок и на основа на чл. 238 от ГПК, моли за разглеждане на делото и
постановяване на решение в тяхно отсъствие.
ИСКАНЕТО Е : Да се постанови решение , с което да се признае за установено, че е налице вземане от
страна на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД от Е.Г.П. в размер на: 1 192.33 /хиляда и
сто деветдесет и два и 33/ лв., представляваща главница по кредита; 1 164.67
/хиляда и сто шестдесет и четири и 67/, представляваща надбавка по чл.4 от
договора; 173.81 /сто седемдесет и три и 81/ лева, представляваща обезщетение
за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода
от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 15
ноември
От 23 май
Направени
са доказателствени искания : Да бъде изискано и
приложено по настоящото дело ч.гр. д. № 453/2014 г, 4 с-в, по описа на PC- гр. ВЕЛИНГРАД.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който твърди , че оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер иска на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД,
предявен във връзка с приложения към исковата молба "Договор за
потребителски заем CASH-10022843"
.
1. Искът е недопустим, тъй като, съгласно описаното в исковата
молба, приложеният договор представлява договор за банков кредит по смисъла на
Закона за кредитните институции. В тази връзка приложеният договор не трябва да
противоречи на законоустановените императивни норми.
Цитираният договор е сключен в нарушение на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във връзка с
изискванията на Закона за кредитните институции (ЗКИ), тъй като ищецът
предоставя кредити и финансиране за своя сметка и на собствен риск без да
притежава съответния лиценз, нито пък има данни да е вписан в съответния
регистър. Освен това, за да извършва дейност по занятие като отпускане на заеми
е необходимо в предмета на дейност на дружеството да няма други дейности, като
например „всички други дейности, които не са забранени от закона". От
друга страна не е ясно дали едноличния собственик на капитала на
дружеството-ищец „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А" - чуждестранно юридическо лице с
идентификация *********, държава Франция, да притежава лиценз за банкова
дейност. Следователно, ищцовото дружество и неговия
едноличен собственик извършват банкова дейност, без надлежен лиценз за Република
България. Самият «договор за потребителски заем», който е назован над всяка
страница като «Договор за потребителски паричен кредит» противоречи на
императивните норми на закона и ищецът не може да ползва права от него.
Наименованието му показва, че договорът е привиден при абсолютна симулация, тъй
като привидната сделка е предназначена да прикрие едновременно договор за
потребителски кредит и договор за банков кредит, които прикрити сделки на свой
ред са нищожни.
2. Искът е неоснователен,
тъй като приложеният "Договор за потребителски заем (кредит)" е
недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 10
- 12, т. 20 на Закона за потребителския кредит (ЗПК). За да е действителен
договор за потребителски заем е необходимо вида на предоставения кредит да е
ясно посочен, без да се смесват понятията „заем" и „кредит", да е
посочен общ размер на кредита, което да е ясно означено в договора, годишният
процент на разходите да съответства на Приложение № 1 към ЗПК, в погасителния
план да се съдържа не само размера и датите на плащания на съответните вноски,
но и последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата и разходи, всички други условия и информация при отказ
от договора да се погаси главницата. Наличието на тези съществени предпоставки
води до недействителност на представения "договор".
3. Договорът е сключен при неравноправни клаузи, което противоречи
на Закона за потребителския кредит, тъй като уговорките са във вреда на
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност, което от своя
страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и
потребителя, като в чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) са
посочени съответните хипотези. Като кредитополучателка
недобросъвестността, респективно значителното неравновесие между правата и
задълженията, се изразява в прекомерна високата стойност на лихвен процент -
216,99 %, което противоречи на добрите нрави и представлява неправомерно
облагодетелстване на дружеството. В тази връзка е необходимо да се изиска
информация за действащите лихвени проценти по кредити на търговските банки за
периода на кредита. Освен това в условията за предоставяне на кредита, който се
изплаща на погасителни вноски не е включено задължение за изплащане на лихва.
Съгласно чл. 3 от договора тези вноски „съставляват изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Заемодателя по подготовка
и обслужване на заема и определя добавка, съставляваща печалбата на Заемодателя."
На практика в този случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя поради
значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В този смисъл с договора се налага на потребител приемането на
клаузи, с които не съм имала възможност да се запозная преди сключването на
договора; освен това тези клаузи представляват и други подобни условия на изброените
в т. 1-17 на чл. 143 от ЗЗП.
4. По
смисъла на § 1, т. 2 ЗПК "общата сума, дължима от потребителя", е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно т. 2 от договора, размерът на заема „е равен на сумата, посочена в
поле „ Общ размер на кредита" На стр. 1 от договора в това поле е
посочена сумата 1300 лв. В
договора никъде не са посочени
разходи по кредита. Общите
разходи по кредита за потребителя са определени от закона като всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит. Определянето на печалба за дружеството не
представлява разход, което следва да се начислява към сумите, дължими от
потребител.
5. Претендираното вземане не съществува, тъй като едва в
исковата молба е определен размер на надбавка по чл. 4 от договора, която не е
определена в самия договора като размер, нито е посочена. Освен това не са
представени доказателства за това, че тя обуславя разноските на заемодателя по
предоставяне и обслужване на заема. Плащанията по банков път, както и чрез
куриер, са за моя сметка и заемодателят няма разноски по това. По отношение на
сумата, която представлява главница по кредита, ищецът е предоставил документ,
наречен „Погасителен план, CASH-10022843", в който е посочена в колона платени
суми в размер на 667 (шестстотин шестдесет и седем) лв., следователно тази сума
би следвало да се приспадне от твърдяното задължение в размер на 1192,33 лв.,
представляваща главница по кредита, съответно от обезщетението за забава, както
и от съдебните разходи и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно.
6.
С оглед на изложеното сумата от 667 лв. е получена
от ищеца при първоначална липса на основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД, поради което той се е обогатил
неоснователно с нея и е длъжен да я възстанови, в която връзка иска да се
извърши прихващане на тази сума от претендираната
сума за главница.
7. по
доказателствата оспорва относимостта на представения
в исковата молба „Погасителен план (падежни дати на погасителните вноски)"
на стр. 1 от договора, тъй като този погасителен план не отговаря на
изискванията на закона, в него не е включен размер на надбавката за разноски,
нито на добавката за печалба по чл. 4 от договора, както и че посочените суми в
колона „Оставаща главница" не съответстват на размер на платимата част от
главницата във вноската.
По делото
е назначена икономическа експертиза със задача „ .. да изчисли мораторната лихва и определи каква част от главницата,
респ.от надбавката е изплатила отвеницата, как са формирани претендираната
със заявлението, респ. исковата молба надбавка, а също и годишния процент на
разходите в размер на 658.54 % и годишния лихвен процент в размер на 216, 99 %
в процесния договор за кредит”.
Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, прие
за установено следното:
Видно от писмените доказателства,
приложени с ч.гр.дело 453/2014г. по описа на Велинградския районен съд, ищецът
е подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника Е.Г.П., като е поискал издаването на заповед
за изпълнение за вземането от 1192.33 лева, съставляваща дължима главница,
1164.67 лева, съставляваща неплатена възнаградителна
лихва за периода от 25.10.2012г. до 11.07.2013г., 173.81 лева, съставляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2012г. до 25.04.2014г.,
законна лихва върху главницата за периода от 14.05.2014г. до изплащане на
вземането, сумата от 50.62 лева за държавна такса 2% и сумата от 300 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е уважил заявлението и е
издал заповед №261 от 16.05.2014г., като със същата е разпоредено
ответникът да заплати посочените суми. Заповедта е връчена на ответника Е.П. на 21.05.2014г.
лично, видно от съобщение, приложено по ч.гр.дело № 453/2014г. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК – на 03.06.2014г. длъжникът Е.П. е подала възражение
против вземането изцяло, с оглед на
което с разпореждане от 05.06.2014г. на заявителя е указана възможността
да предяви искане относно вземането си в
едномесечен срок, връчено му на 16.06.2014г. В указания едномесечен срок – на
07.07.2014г. е бил предявен иск пред съда, по повод на който е образувано
настоящето производство.
Вземането на ищеца произтича
от сключен между него и ответника Е.П.
на 03 август 2012г. Договор за потребителски заем с номер CASH- 10022843, по силата на който заемодателят „ БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Мишел Фуйе
е отпуснал на заемателя Е.Г.П. ***, ЕГН **********, паричен кредит в размер на 1 300.00
лева, сума, предоставена лично на клиента, съгласно чл.1 от договора. По силата
на договора заемателят се е задължил да погаси заема
на 48 / четиридесет и осем/ седмични вноски, всяка от които по
63.00 / шестдесет и три /лева, които вноски съставляват плащане на
главницата по заема и добавка, представляваща печалба на дружеството
заемодател. В договора, в раздел „параметри и условия” е посочен размерът на
кредита за потребителски цели – 1 300.00 лева, размера на сключена
застраховка”защита на плащанията”, приложена към договора, броя на
погасителните вноски – 48, размера на погасителната вноска- 63 лева, общата
стойност на плащанията- 3024 лева, годишния процент на разходите- 658.54 % и
годишния лихвен процент – 216.99 %.
Приложени като доказателства към исковата молба са погасителен план, CASH- 10022843, формуляр за потребителски заем, договор за
потребителски заем с номер CASH- 10022843, застраховка.
Съобразно договора т.3 изр.4 „
седмичните погасителни вноски , които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя
съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на
Заемодателя и имаща характер на възнаградителна
лихва.
Съобразно приложения погасителен план е видно, че заемодателят по
договора – Е.П., е направила 10
седмични вноски по 63 лева, считано от
16.08.2012г. първата, и единадесета,
частична, в размер на 37 лева- на
11.07.2013г./ общо вноски в размер на
667 лева/, с които е погасила пълния
размер на 10 дължими вноски към дата 18.10.2012г. от погасителния план.
В т.4 от договора е уредена предсрочна
изискуемост на вземането при неплащане на четири седмични вноски на падежа, съобразно погасителния план, а
именно -„ при просрочване на четири или
повече седмични вноски и считано от падежната дата на четвъртата непогасена
вноски, вземането на Заемодателя става
предсрочно изискуемо в целия му размер
…” Съобразно т.4, изр.2 вземането е предсрочно изискуемо в пълен размер, считано
от 15 ноември 2012г. – датата на
падежа на четвъртата просрочена седмична вноска. Съобразно т.4, изр.1 при
забава на една или повече седмични вноски, заемодателя дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска.
Във
връзка с направените други доказателствени искания от
ответната страна, а именно да се изискат
справка от Търговския регистър за дейността на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
- София ЕИК *********, да се изиска от
Българска народна банка справка за лихвите по предоставяните кредити за
потребление от кредитните институции (среден размер или диапазон) към датата на
договора - 3.8.2012 г., ищецът е
предоставил доказателство, че е с лиценз на финансова институция според ЗКИ,
приложено е удостоверение от БНБ
с № BGR00105 и заповед на подуправителя на БНП, ръководещ
управление „Банков надзор” № РД 22-2353/25.11.2009г. с която „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД е вписано в регистъра на финансовите
институции по ЗКИ.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира искът с правното основание чл.422 от ГПК
процесуално допустим, същият е предявен при спазване на особените процесуални
изисквания на чл.415 вр. с чл.414 от ГПК. Правният
интерес на ищцовата страна се установява от
обстоятелството, че в срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 - № 261 от 16.05.2014 г. на РС Велинград е
депозирал възражние,
с което е оспорил претендираното в заповедта
вземане на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.
Същият е и частично основателен, поради следните съображения.
Съществуването
на вземането на ищцовата страна, произтича от Договор за потребителски заем, сключен между страните на
03.08.2012г. с № CASH – 10022843, с който БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е отпуснало паричен кредит в размер на
1 300 лева. В договора, въз основа на чл.3, изр.2 на същия, за ответника е
възникнало задължение да погаси заема на 48 седмични вноски, всяка по 63.00
лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка,
представляваща печалба на дружеството ищец.
От
страните не се оспорва съществуването на такъв договор. Видно и от
представените писмени доказателства такъв договор е сключен между страните и в резултат на него
ищецът е предоставил лично на ответника сумата от 1 300.00 лева, който от своя
страна се е задължил по договора за заем погаси същия на 48 седмични вноски,
всяка по 63.00 лева, които се формират от главница по заема и добавка,
представляваща печалба на БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Не се спори и относно платената сума от
страна на ответника, на ищеца, в размер на 667 лева, която сума, видно от приложения към доказателствата
погасителен план се формира от сумата на десет погасителни вноски и частично
единадесета в размер на 37 лева.
Оспорва
се валидността на договора от страна на ответника, като се навеждат доводи за
нищожност на същия- чл.26, ал.1 от ЗЗД, че е сключен при липса на лиценз за банкова дейност на ищцовото дружество,
за привидност на договора и в този смисъл нищожност на осн.
чл.26, ал.2 от ЗЗД, недействителност на
договора поради неспазване изискванията на Закона за потребителския кредит,
неравноправност на клаузите в договора.
Съдът
намира възражението на ответника за недействителност на договора за неоснователно.
Видно от представените доказателства ищцовото
дружество притежава лиценз на финансова
институция според ЗКИ и може да сключва потребителски кредити. Неоснователни са
и твърденията за привидност на договора, и то при абсолютна симулация, тъй като с него се цели да се прикрие
едновременно договор за потребителски кредит и договор за банков кредит, като
основните съображения се извличат от наименованието потребителски заем,
фигуриращо в договора. Принципно при привидните сделки страните по тях нямат
намерение да се обвържат от явната сделка, /абсолютна симулация/, а целят създаването на привидната сделка, най
– вече и с оглед претенции на трети страни.
Такава сделка се обуславя от интереса на някоя от страните по привидната
сделка да прикрие действителните й
отношения с другата страна. В
настоящия случай няма никакви индикации, че страните по договора за
потребителски заем целят да прикрият с
неговото сключване някакви други свои отношения, още повече, че ответникът,
като страна по такъв абсолютно симулативен договор,
за наличието на какъвто сочи доводи, при интерес, може да предяви иск за
разкриване на симулацията. Видно е, че в синхрон със сключения договор ищецът
съвсем реално е предприел действия по погасяване на заема.
В
чл.9 от Закон за предоставянето на кредити е регламентирано, че Договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съдът намира така приложения договор CASH
10022842 за издаден съобразно изискванията на закона, регламентирани в чл. 11,
ал.1, т.2, 7, 10 и т.20 от ЗПК, с оглед на което е действителен и е породил
произтичащите от неговото сключване правни последици, обвързващи страните.
Съгласно чл. 1 от договора за
потребителски заем, той се подписва и влиза в сила при подписване от заемателя и на представител на заемодателя при получаване
на сумата в брой от заемателя. С подписа си заемателят е удостоверил, че е информиран за предоставената от заемателя
информация при кандидатстването и устояването на заема, предмет на договора.
Видно от представения договор и приложените към него погасителен план,
застраховка, всяка страница от тези
документи са подписани от заемателя. Договорът
не е оспорен като неистински/ в частта относно подписа на ответника/, поради
което макар и частен документ, има материална доказателствена
сила спрямо ответника, че отразените в него, неизгодни за страната, факти са
верни. С оглед на таза изложеното безспорно се установя наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение
между страните, както и неговото съдържание. Видно от договора – чл.4, изр. 2
от него, при просрочие на четири или повече седмични
вноски, вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предсрочно изискуемо в пълен размер.
Твърденията
на ищеца, че размерът на надбавката не е
определен в договора и че не са представени доказателства, че тя обуславя
разноските на заемодателя по предоставяне и обслужване на кредита, съдът намира за неоснователни. В т.3 от договора е
посочено, че вноските, които Заемателят се задължава
да изплаща на Заемодотеля съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на Заемодателя. В този смисъл надбавката се формира като
разлика между подлежащата за възстановяване сума 3024 лева и отпуснатата в заем сума-1300
лева.
С оглед
отрицателния характер на твърденията на ищеца за неплащане на падежа на четири
седмични вноски, довели до приложение на
чл.4 от договора, тоест до предсрочната изискуемост на цялото
задължение, в тежест на ответника е доказването
на изправността си/ своевременното плащане на вноските/, в резултат на което да
се направи извод, че не е настъпила
предсрочната изискуемост. Ответникът не ангажира доказателства в този смисъл,
поради което съдът намира, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането
по процесния договор.
С
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, ответникът дължи плащане не
само на вноските с настъпил падеж,
а на целия кредит, в това число на
уговорения годишен процент на разходите/ в този смисъл решение № 99 от
01.02.2013г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, по т.д. № 610 от 2011г.
ВКС, с което е даден отговор на въпроса
при уговорена в договора за заем
предсрочна изискуемост, дали настъпва и изискуемост и на непадежиралите към този момент вноски, в това число и възнаградителни лихви и такси.
Съгласно
т.4 от договора, при забава на една или повече от месечните погасителни вноски заемателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Ето защо и предвид акцесорния му характер спрямо главен иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава се явява основателен и следва да бъде
уважен, а именно да се уважи лихва забава, считано от датата,
на която кредитът е станал предсрочно
изискуем- 15.11.2012г. до 25.04.2014г., в размер на 173.81 лева.
Относно
размера на надбавката, имаща характер на
възнаградителна лихва, в размер на 1 164.67 лева
съдът намира за основателни възраженията на ответната страна до толкова до колкото същите съдържат в себе
си твърдение за тяхната прекомерност.
Съобразно разпоредбите на Закона за потребителския кредит определянето на
такава лихва е допустимо и волята на
страните в този смисъл е определяща до толкова, с оглед задължителния характер
на постигнатата между тях договореност с подписването на договора, до
колкото определената лихва, не надвишава
най- високия размер, допустим в закона и визиран в разпоредбата на чл. 10, ал.2
от ЗЗД. Действително липсва регламентация
за най- висок размер на тази възнаградителна лихва, в
случая надбавка, имаща характера на тази лихва и затова като критерий за нейната прекомерност служи законната лихва, като няма изискване да
е приравнена на нея. Тази преценка се
прави с оглед изискването в закона да не се накърняват добрите нрави при сключването на договорите. В този смисъл
съдът извършва проверка до колко така претендираната
в договора възнаградителна лихва/надбавка/ съответства на допустимия праг
на търсенето на такава. В константната практика се приема, че прагът,
максималният праг, до който договорената възнаградителна
лихва е действителна, е този до който тя
не надвишава три пъти законната лихва. С
Постановление № 100 на МС от 29.05.2012г.,
в сила от 01.07.2012г. и отменен от 23.12.2014г., имащ отношение към
датата на сключване на процесния договор, е определен
годишния размер на законната лихва, съответно дневния размер на
законната лихва за просрочени задължения. В случая договорената между страните
лихва се формира като разлика от общата стойност, посочена в договора за
заплащане от потребителя на заем П. в
размер на 3024 лева- 52 лева- застраховка и 1300 лева – главница, тоест 1672 лева, договорена възнаградителна
лихва/надбавка/ в договора, дължима
считано от 03.08.2012г. до 27.06.2013г., тоест за десет месеца. Съобразно
размера на законната лихва за този период, същата възлиза на 94.49 лева, която
сума по три дава сумата от 283.47 лева- пределът, до който може да се претендира възнаградителна лихва за посочения период. В случая договорената между страните лихва е в
размер на 1672 лева за периода от десет месеца
- от 15.11.2012г. до
25.04.2014г. и видно от трикратния размер на законната лихва
за този период- 283.47 лева, сумата е в пъти над, което е в нарушение на добрите
нрави, поради което и уговорката да се заплати сума над 283.49 лева за процесния период се приема за съда за недействителна.
Следва да се отбележи, че заплатените вноски до този момент от ответницата,
съставляващи сбор от главница и надбавка, видно от погасителния план за
посочения период от 16.08.2012г. – 25.10.2012г., и конкретно в частта за
начислената и заплатена надбавка/ възнаградителна
лихва/, тази сума от 283.49 лева е вече
изплатена и то почти двойно. Тези си изводи съдът прави, позовавайки се на
заключението на вещото лице, в констативно съобразителната част, на която /
стр.63/ е посочено, че погасената лихва по договора, до момента на спирането на
погасяването на вноските по заема от ответницата П., възлиза на 559.33 лева,
тоест ответницата е заплатила сумата от 275.81 лева повече от дължимата,
съобразно закона, възнаградителна лихва. В този
смисъл ищцовата претенция за възнаградителна
лихва се явява неоснователна и същата следва да се отхвърли, като искът се
уважи в останалата част.
Съгласно указанията, посочени
в т.12 от ТР № 4/2013г. в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски, които съразмерно уважената част от иска
възлизат на 189.27 лева.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищеца,
ответницата следва да заплати и сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част
от иска в полза на ищеца следва да се присъдят общо в размер на 243.25 лева.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски с отхвърлената част от иска и тъй
като в случая страната е реализирала разноски за процесуално
представителство по повод предявения
срещу нея иск в размер на 410 лева и разноски 39.98 лева за транспорт, общо
449.98 лева. Съразмерно отхвърлената
част от иска по чл.422 от ГПК в полза на ответницата П. следва да се присъди
сума в размер на 207.07 лева.
Ответникът
следва да заплати и законна лихва за забава, считано от 14.05.2014г.- датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което
да бъде прието за установено ,че е налице
вземане от страна на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД от Е.Г.П. в размер на: 1 192.33
/ хиляда сто деветдесет и два лева и 33 ст./ лв., представляваща главница по
кредита; 173.81 /сто седемдесет и три
лева и 81 ст./ лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33
от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната
изискуемост на посочения кредит, а именно 15 ноември
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноските по делото, съобразно уважената част в размер на – 243.25 лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и разноски за вещо лице.
На
основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати
на ответницата разноските по делото, съобразно отхвърлената част в
размер на – 207.07 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че е налице вземане от страна на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД,с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София ,ж.к.Младост 4, Бизнес
парк София, сгр.14, представлявано от М.Ж.М.Ф., чрез
юрисконсулта Д.И.В., от Е.Г.П., с ЕГН **********
*** в размер на: 1 192.33 /хиляда
сто деветдесет и два лева и 33 ст./ лв., представляваща главница по кредита;
173.81 /сто седемдесет и три лева и 81 ст./ лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от
настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 15
ноември
О с ъ ж д а Е.Г.П., с ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14,представлявано от М.Ж.М.Ф., чрез юрисконсулта Д.И.В.,
-
разноски по заповедно
производство в размер на 189.27 лева- за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
- разноски по делото в размер на
243.25 лева- за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение вещо лице.
О с ъ ж д а „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14,представлявано
от М.Ж.М.Ф. да заплати на Е.Г.П., с
ЕГН ********** ***, разноски
по делото в размер на
207.07 лева за адвокатско възнаграждение.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: