РЕШЕНИЕ
№ 58/30.03.2018
година, Варна
В името на народа
Варненският апелативен
съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Росица Лолова
Членове: Ангелина
Лазарова
Росица Тончева
при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Милена Гамозова, разгледа наказателно дело № 51 по описа за 2018
година, докладвано от съдия Р.Тончева, като намери следното:
Въззивното производство
е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д.Д.
против присъда №79/27.10.2017 по наказателно дело № 1170/2017 на Варненски
окръжен съд. В жалбата се навеждат доводи за несправедливост на наказанието
поради неправилния отказ за приложение на условното осъждане.
Въззивната жалба и
писменото допълнение към нея се поддържат пред въззивния съд. С аргументи,
черпени от младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало,
изпитваното разкаяние, трудовата ангажираност и добрата му характеристика,
защитниците претендират изменение на атакуваната първоинстанционна
присъда чрез освобождаване на подсъдимия Д. от изтърпяване на наказанието по
реда на чл.66 ал.1 от НК.
Според въззивния прокурор
жалбата е основателна.
В последната си дума
подсъдимият заявява, че осъзнава грешката си, взел си е поука, моли да не влиза
в затвора.
Варненският апелативен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваната присъда
състав на Варненския окръжен съд е признал подсъдимия Д.Д.
за виновен в това, че на 25.12.2015 година в гр.Варна, при управление на МПС -
лек автомобил "Рено 19" с ДК№ С 0346 ХМ, нарушил правилата за
движение, по чл.6 т.1, чл.21 ал.1 и чл.47 от ЗДП, като причинил по
непредпазливост смъртта на В.П.С. и на основание чл.343 ал.1 б.в вр. чл.54 вр. чл.58а ал.1 от НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, при общ режим на изтърпяване по чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.343г от НК лишил подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от три години.
Съдът се е произнесъл и
относно разноските по делото.
Първоинстанционното
съдебно производство е протекло в предпочетения от подсъдимия алтернативен
процесуален ред на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК.
В пределите на въззивния контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР
1-2009-ОСНК се констатира изпълнение на фактическия състав на диференцираната
процедура с оглед наличието на цялостно признание на фактите, съгласие във
връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация на
първоинстанционния съд за обоснованост на самопризнанието. За настоящия
въззивен съд съществува задължение да реши делото въз основа на фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която по
реда на чл.373 ал.3 от НПК е отразена в мотивите към присъдата по следния
начин:
Подсъдимият Д. получил
свидетелството си за управление на МПС на 21.09.2016 година.
На 25.12.2016
година той помолил св.Н. да му предостави за временно управление л.а.”Рено 19”
с ДК№ С 0346 ХМ. С нейно съгласие подсъдимият взел автомобила и поканил своя
приятел св.Н. да се повозят заедно. По предложение на последния към компанията
се присъединили братята св.К. С. и В.С.. Автомобилът се шофирал от подсъдимия,
св.Н. пътувал на предна дясна седалка, св.К. С. – отзад вдясно, а пострадалият В.С.
вляво на задната седалка.
Тръгнали по
бул.”Христо Смирненски” в гр.Варна, като маршрутът им обхващал различни части
от населеното място. През цялото време на пътниците правило впечатление бързото
шофиране, неправилното изпреварване и като цяло незачитане на правилата за
движение от страна на подс.Д..
На едно от кръстовищата на бул.”Вл.Варненчик”, св.Кр.С. усетил опасност
да се ударят в спрелия пред тях автомобил. На въпроса му защо се получава това,
подсъдимият отговорил, че педалът на спирачките потъвал и в тях нямало
налягане.
Около 21.30
часа подсъдимият управлявал колата по бул.”Вл.Варненчик” в посока центъра на гр.Варна. Движението не било
натоварено. Скоростта на автомобила останала висока, като пътуващите
предупредили водача да не прави глупости. Поискали да слязат след първото
кръстовище. Подс.Д. не им обърнал внимание. Продължил да кара с превишена
скорост, въпреки че приближавал кръстовището между бул.”Вл.Варненчик” и ул.”Д-р Пискюлиев”.
То (кръстовището) било регулирано със светофарна уредба, пътното платно на
булеварда било три лентово, с по една лента за всяка посока.
Подсъдимият видял на
разстояние от 118.55м преди кръстовището, че светофарната уредба свети зелено.
Ускорил движението си с намерение да премине. Секунда по-късно светлината на
уредбата се сменила с жълта, а после и с червена. Въпреки това подсъдимият не
намалил скоростта. Първоначално се движил в средната лента, но когато бил непосредствено
преди самото кръстовище се престроил вляво, защото в неговата лента имало спрял
автомобил, който изчаквал отминаването на забранителния сигнал. Водачът Д. навлязъл
на червен сигнал в кръстовището, със скорост около 85.35км/ч.
В същото време св.А.
управлявал л.а.”Пежо 206” с ДК№В 7552 ВА. От стоп-линията на ул.”Д-р Пискюлиев”, на зелен сигнал, свидетелят тръгнал към
кръстовището с бул.”Вл.Варненчик”
със скорост около 20 км/ч. Там последвал удар между предните части на л.а.”Рено
19” и л.а.”Пежо 206”. В следствие на високата скорост, л.а.“Рено 19“ с цялата
си дясна част се охлузил в предната част на л.а.“Пежо 206“, като едновременно с
движението си напред го избутал наляво. В края на удара л.а.“Рено 19“ се
завъртял наляво със задната си част и продължил движението си напред и наляво.
Вторият автомобил се завъртял с предната си част и спрял на около 14 метра от
стоп-линията на ул.“д-р Пискюлиев“.
След удара л.а. „Рено
19“ продължил напред и наляво с насочени леви врати напред и на около 13 метра
от първия сблъсък с л.а.“Пежо 206“ се ударил в метален стълб на светофарната
уредба. От удара по колата се реализирали деформации вляво и вдясно.
Автомобилът останал в покой на 23.8м след металната основа на светофарната
уредба.
В резултат на последния
удар (в металната основа на уредбата) В.С. получил множество травми, бил в безсъзнание. Тялото
му било извадено от св.св.Н. и К. С.. Въпреки
незабавното транспортиране на пострадалия, в Спешния център на МБАЛ“св.Анна“ се
констатирала смъртта му. Леталният изход според СМЕ е резултат от несъвместима
с живота ЧМТ – открито счупване на черепните кости, размачкване и разкъсване на
мозъка. По мнение на съдебния лекар, след травмата на главата смъртта е била
неизбежна и е настъпила много бързо.
Заключението на АТЕ от
д.пр. установява скоростта на движение на подсъдимия - 85.35км/, както и зоната
му на пряка видимост към кръстовището и светофарната уредба – 118.55м. Според
вещото лице, подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то
чрез спиране, включително и при движение с реалната си скорост, т.к. зоната му
на пряко възприятие е била по-голяма от опасната зона за спиране. Основната
причина за произшествието е отдадена на предприетото от подсъдимия навлизане в
кръстовището на забранителен червен сигнал.
Изложената
фактическа обстановка е възприета обосновано от първоинстанционния съд
въз основа на кореспондиращите: самопризнание на подсъдимия Д. при условията на
чл.371 т.2 от НПК; доказателствата, въведени посредством показанията на
свидетелите А., Р., Н., С., К., Д., Н., Н., С., К., Г.
и Б.; чрез протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум; скица; протоколи за оглед на ВД; фотоалбум; справка за нарушения на водач; справка-съдимост; справка РЦ 112; схема
на кръстовището; циклограма на светофарната уредба
със скица на работните три фази; заключението на СМЕ; заключението на АТЕ.
В пределите на установените
фактически положения окръжният съд е приложил правилно материалния закон, като
е приел, че деянието на подсъдимия Д. е съставомерно по чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като по непредпазливост е
причинил смъртта на едно лице в резултат на нарушение на правилата за движение
при управление на МПС.
Въззивният състав обърна специално
внимание на правилата за движение, за нарушаването на които е бил обвинен
подсъдимият Д. и за които го е осъдил окръжният съд. Инкриминирани са три
нарушения - по чл.6 т.1, чл.21 ал.1 и чл.47 от ЗДП, като относно причинната релевантност
с настъпилия съставомерен резултат въззивният състав счита следното:
Причината за процесното ПТП е установена посредством намиращите се в
пълен синхрон самопризнание на подсъдимия, писмени и гласни доказателства от
досъдебното производство и заключението
на АТЕ от същата процесуална фаза. На тяхната база е охарактеризирано мястото
на ПТП – регулирано кръстовище със светофарна уредба съобразно предписанието на
чл.30 ал.2 т.1 от ППЗДПП. Поведението на подсъдимия за конкретния пътен участък
се е определяло от специалната норма на
чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДП, въвеждаща забрана
за навлизане в кръстовище на червен сигнал от водачите на МПС. Доказателствените източници (показания на св.Н. л.55, на
св.С. л.56) и заключението на АТЕ (л.93) категорично установяват видимостта на
подс.Д. към сигнализацията на светофара и кръстовището от 118,55м. Въпреки
забраната и в нарушение на чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДП водачът е навлязъл в зоната на
кръстовището на червен сигнал. Въззивният състав
счита, че именно неспазването на забраната по чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДП е
необходимото условие за последвалото ПТП, завършило със смъртта на пострадалия С..
Инкриминираното нарушение по чл.47 от ЗДП е неотносимо към фактическата установеност
на деянието.
Собствено значение в
развилия се причинен процес има и нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДП. Превишената
скорост на движение според заключението на АТЕ (разяснения в АТЕ л.94, първи
абзац. и признатите от него факти и обстоятелства (обвинителен акт стр.3 първи
абзац), се е отразила върху интензитета
на удара между двете МПС-та, чиято последица е изменение в траекторията на
движение на л.а.“Рено 19“ и ударът в металния стълб на светофарната уредба, причинил
травмите на пострадалия.
Според настоящия състав
с проверяваната присъда подсъдимият неправилно е осъден за нарушение по чл.6
т.1 от ЗДП. Нормата е обща, не предпоставя
задължително поведение, чието нарушаване да е във връзка със смъртния резултат
от деянието (Р 169-2013-І н.о., Р 331-2013-І н.о. и други).
Предвид заетата позиция,
въззивният състав внимателно обсъди възможността с
решението си да приложи закон за същото наказуемо престъпление. Подобна форма
на изменение на обвинението според задължителните указания в т.7 от ТР
2-2016-ОСНК, би била допустима при наличие на релевантни обстоятелства по
обвинението, които да са предявени на подсъдимия и съответно признати от него в
диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК. Прочитът на обвинителния акт не
оставя съмнение за процесуалните възможности на въззивната инстанция в
обсъжданата хипотеза (стр.2, абз.4 от обвинителния
акт).
По изложените
съображения, които са резултат от служебната проверка на присъдата по чл.314 от НПК, подсъдимият Д.Л.Д. следва да бъде оправдан за това, че е извършил
инкриминираното деяние в резултат на допуснати нарушения по чл.6 т.1 и чл. 47 от ЗДП. Бланкетната диспозиция на чл.343 ал.1 б.в от НК следва да
се прецизира с нарушенията на чл.21 ал.1 от ЗДП и чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДП,
които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с вредоносния
резултат.
Въззивната
инстанция се разграничава от изводите на окръжния съд относно формата на вина
на подс.Д.. ВОС необосновано е приел, че се касае до хипотеза на несъзнавана
непредпазливост, формулирайки съображения в сериозно противоречие с
установените в съкратеното съдебно следствие фактически положения. Подсъдимият
е извършил деянието си при съзнавана непредпазливост. Предприетите от него промяна
на ползваната пътна лента, навлизане в кръстовище на червен сигнал и с много
висока скорост, категорично сочат на формата на вина по чл.11 ал.3 предл.второ от НК. Подсъдимият Д. е съзнавал, че при тази
пътна обстановка могат да настъпят общественоопасните
последици, но е мислил да ги предотврати, разчитайки на величината на скоростта
за избягване на стълкновение с други участници в движението. Приетата от
настоящия състав по-тежката форма на непредпазливата вина не накърнява правото
на защита на подсъдимия. Същият се е защитавал срещу обосноваващите
субективната съставомерност факти, като междувпрочем самата
прокуратура е инкриминирала самонадеяността като форма на вина за конкретното
му деяние. (стр.4 от обвинителния акт). Ето защо въззивният
състав прие за обезпечена информацията на страната по фактите и по правото,
което напълно гарантира и правото на защита.
Жалбата на защитниците
на подсъдимия за нарушение по чл.348 ал.5 т.2 пр.2 от НПК е неоснователна.
За да определи при
условията на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три години, окръжният
съд е приел следното:
Смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства са чистото му съдебно минало, липсата на други
нарушения по ЗДП, добрите характеристични данни (свързани и с
упражнявания труд), проявената критичност. Отегчаващи вината обстоятелства
според ВОС, са високата степен на обществена опасност на деянието, довела до причиняване
смъртта на млад човек, грубото нарушение на правилата за движение, малкият стаж
на подсъдимия като водач на МПС.
Въззивната инстанция не
приема за изчерпателна сторената преценка по реда на чл.54 от НК. Известно е от
утвърдената съдебна практика, че съществени за индивидуализиране отговорността
на извършителя на транспортно престъпление са обстоятелствата за миналото му
като водач на МПС, тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение
по пътищата в причинна връзка със съставомерния резултат и формата на
непредпазлива вина. В този аспект доказателствата по делото сочат, че подс. Д.
е допуснал много груби нарушения на правилата за движение, навлизайки без право
(на забранителен червен сигнал) в кръстовище и със скорост много над разрешената за населено място, в
резултат на което е настъпила смъртта на В.С., несъставомерни
повреди по два автомобила (единият напълно унищожен) и несъставомерни
телесни повреди на две от пътничките в л.а. „Пежо 206“ (л.59 – л.60 от д.пр.). Наличният
комплекс от нарушения на правилата за
движение са сериозни, като очертават завишена степен на обществена опасност на
подсъдимия като водач. Качествената характеристика се утвърждава от факта, че Д. е придобил
правоспособност три месеца преди
деянието - на 21.09.2016 година (справка л.51 от д.пр.), като при липса на
утвърдени ответни реакции и умения, на инкриминираната дата е шофирал крайно
агресивно. Категорично установено, а и признато от Д. е, че преди ПТП-то той
самонадеяно е управлявал л.а.“Рено 19“ без да спазва правилата за изпреварване
и скорост. Подсъдимият отлично е знаел за техническите недостатъци на
управляваното от него МПС много преди да се отправи към кръстовището на
произшествието. Това го е задължавало да бъде крайно внимателен, да преустанови
по възможност управлението на л.а. или в краен случай да шофира с ниска
скорост, която му позволява да спре при всяка опасност или законова обязаност. Пренебрегвайки всички конкретни характеристики
на пътната обстановка и собствени задължения като водач на МПС, подсъдимият е
проявил самонадеяност, която би следвало да обоснове налагане на по-строго наказание.
Смекчаващи вината на
подс.Д. обстоятелства са оказаното съдействие при разследването (показания на
св.св.Колев и С. на л.63-64 от д.пр.) и проявеното
отношение към пострадалия до идването на екип на спешна помощ (придържане на
главата на В.С.). Въззивният състав не счете, че
поведението след деянието може да се отнесе към привилегията на чл.343а ал.1
б.б от НК. Чрез заключението на СМЕ е установена изключителната тежест на
травмите по пострадалия, предизвикали много бърз летален изход. Ето защо
конкретната реакция на подс.Д. е неотносима към задължителните указания на ППлВС 1-1983.
Към благоприятстващите
личната характеристика на подсъдимия данни се числят обсъдените от окръжния съд
чисто съдебно минало и проява на разкаяние.
При всички положения, отражение
върху индивидуализацията на наказанието има оправдаването по чл.6 т.1 и чл.47 от
ЗДП, както и характеристиката за
изградените трудови умения у подсъдимия (л.25 от НОХД).
В обобщение, настоящият
въззивен състав счита, че при изведените релевантни положения, размерът на
наказанието лишаване от свобода би следвало да се определи при баланс на смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства към средния размер на санкцията, но поради
липсата на съответен протест изменение на присъдата в хипотезата на чл.337 ал.2
т.1 от НПК е недопустимо.
Първоинстанционният съд правилно е провел
редукцията по чл.58а ал.1 от НК, като е наложил наказание на подсъдимия от две
години лишаване от свобода.
Изложените по-горе
съображения относно обществената опасност на деянието и на дееца, както и
по-тежката форма на непредпазливата вина имат отношение към начина на изтърпяване
на наложеното наказание. Нееднократно касационната инстанция е имала основание
да напомни, че агресивното шофиране винаги носи завишена степен на опасност от
непосредствено произшествие (например в Р 50-2012-3 н.о., Р 331-2013-1 н.о.). На инкриминираната дата (Коледа) подсъдимият е управлявал л.а. в чертите на
населено място по един крайно неправомерен начин. Показал е склонност за
едновременно нарушаване на групи основни правила за безопасност на движението.
Доказателствата за опасното шофиране непосредствено преди същинското деяние
сочат, че проявата не е резултат на изолирана липса на самоконтрол, а на
принципно самонадеяно поведение от страна на водача и безразличие към опазване
живота и здравето на другите участници в движението. Ето защо прилагането на чл.66 ал.1 от НК в
случая би било необосновано (в тази насока ТР 83-1983-ОСНКС).
Необходимостта
от по-трайно и интензивно въздействие върху дееца почива и на необходимостта да
се удовлетвори генералната превенция. В тази връзка въззивният
състав припомня тежкия резултат в пряка причинно-следствена връзка с
допуснатите от подсъдимия нарушения.
Направеното позоваване
от страна на защитата на младата възраст на дееца, необремененото му съдебно
минало, изпитваното разкаяние и добра характеристика, по принцип е относимо към инидвидуализацията на наказанието, поради което и обсъждането им бе сторено в
анализа по чл.54 от НК. Собствено, смекчаващите вината на Д. обстоятелства
нямат висока относителна тежест за оценъчния критерий по чл.66 ал.1 от НК.
Възможността за извънпенитенциарно поправяне на дееца
е зависима от конкретната лична обществена опасност и обществената опасност на
деянието. Настоящият състав приведе съображения за високата им степен, с оглед
на което е изведена и необходимостта от по интензивно третиране.
Първоинстанционният съд е приложил правилно
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, определяйки първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.
Кумулативното наказание
по чл.343 ал.1 б.в от НК е попълнено с лишаването на подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от три години. Въззивният
състав счита размерът за правилно индивидуализиран с оглед обсъдените по-горе
данни за поведението на Д. като водач на МПС. В тази част (по отношение на
наказанието по чл.343г от НК), както и относно произнасянето по разноските, присъдата
следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на
основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №79/27.10.2017
по наказателно дело №1170/2017 на Варненски окръжен съд, както следва:
1.Признава
подсъдимия Д.Л.Д. за виновен, в това че на 25.12.2016 година при управление на
л.а. „Рено 19“ с ДК№С 0346ХМ нарушил освен чл.21 ал.1 от ЗДП и чл.31 ал.7 т.1
от ППЗДП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В.П.С. ;
2.Оправдава подсъдимия Д.Л.Д.
по обвинението относно нарушението на чл.6 т.1 и чл.47 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването
му на страните.
Председател:
Членове: