Решение по дело №10925/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3908
Дата: 9 ноември 2017 г. (в сила от 22 март 2018 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20175330110925
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3908                                 09.11.2017 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА                                                 

 

при участието на секретаря Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10925 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на П.Н.П.,  срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД.

            Ищецът твърди, че на 17.03.2016 г. получил регресна покана от ответника, че в качеството му на водач на МПС „В.“ с ДК № ***, собственост на „Нитекс – 87“ ООД е причинил ПТП, вследствие на което са нанесени щети на МПС „А.“ с ДК № *****, собственост на П.И.П., като било посочено, че събитието е констатирано от органите на ПП – КАТ при ОДП – Пловдив, както и, че за нанесените щети на пострадалия автомобил, въз основа на щета № ****** г. ответникът е заплатил обезщетение в размер на 665.73 лева. Твърди също, че след като получил поканата от ответното дружество, сключил на 24.03.2016 г. с ответника Споразумение, по силата на което се е задължил да заплати сумата в размер на 665.73 лева на 6 месечни вноски – първата в размер на 100 лева на 24.03.2016 г., втора, трета, четвърта и пета вноски в размер на по 100 лева и шеста последна – 165.73 лева, до 10 – то число на всеки пореден месец, считано от деня, в който е платена първата вноска. Твърди, че изцяло е заплатил посочената сума в общ размер на 665.73 лева на ответника, съобразно подписаното Споразумение, на посочените в него дати и размери на вноски, в брой, в офис на ответника, за което са издавани ПКО. Твърди, че не участвал в процесното ПТП, но под страх от иницииране на исково производство срещу него, е сключил посоченото споразумение и е заплатил посочената в него сума.

             Сочи също, че въз основа на констатираното събитие му било съставено Наказателно постановление № **** г. на Н. – група към ОДМВР – Пловдив, с което на основание ЗДвП му били наложени санкции, както следва: за нарушение по чл. 25, ал. 1 на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 – глоба в размер на 100 лева и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

            Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 79/30.11.2016 г., постановено по АНД № 115/2016 г. по описа на РС – П., атакуваното Наказателно постановление е отменено, като решаващият съд е приел, че не може да се направи извод, че управлявания от ищеца влекач и полуремарке е застъргал ищеца отдясно лекия автомобил „А.“, поради което и нарушенията по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не могат да му се вменят в отговорност.

           Ищецът твърди, че не отрича обстоятелството, че на 25.01.2015 г. е управлявал товарния си автомобил с прицеп по ул. „П. Б.“, от която е взел ляв завой на ул. „К.Б.“ и е спрял на бензиностанция „Л.“, но отрича да е извършил процесното ПТП въз основа, на което да са настъпили имуществени вреди по „А.“, с рег. ***, изразяващи се в задиране на нивото на страничното огледало. Поради тази причина счита и, че не е дължал посочената сума на ответника, поради което и е оспорил вмененото му нарушение, за което му е издадено Наказателно постановление.

            Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца– сумата от 665.73 лева, представляваща недължимо платена на ответника, поради недължимост на вземането, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2017 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер.

Възразява, че наведените в исковата молба твърдения от ищеца са ирелевантни за предмета на делото, тъй като ищецът е признал вземането на застрахователя и го е изплатил.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - фактът на съществуване на сключено между страните Споразумение, въз основа на което е престирал и което оправдава предприетото от него разместване на имуществени блага; че е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума, както и, че заплащането на сумата е извършено на отпаднало основание.

В тежест на ответника е да докаже положителните факти, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, вкл. наличието на валидно сключено Споразумение между страните, т.е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото.

Страните не спорят, а и от приетото като писмено доказателство по делото Споразумение /л.9-10/,  се установява, че между „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, от една страна, като застраховател и П.Н.П., от друга страна, като делинквент, е сключено Споразумение на 24.03.2016 г., във връзка с настъпило на 25.01.2016 г. ПТП и въз основа на образувана при ответника щета № *** г., по която застрахователят е заплатил на собственика на „А.“ с ДК № *** – трето за спора лице П.И.П., обезщетение за нанесените щети в размер на 665.73 лева, по силата на което споразумение ищецът е заплатил на ответника сумата в общ  размер на 665.73 лева на 6 месечни вноски.

От събраните по делото доказателства се установява също, че с Решение № **** г. /л.5-6/, постановено по АНД № 115/2016 г. на РС – П., е отменено Наказателно постановление № *** г. на Н. – група към ОД на МВР – Пловдив, РУ – П., с което на П.Н.П. за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба от 100 лева и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, са наложени глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Решението е влязло в сила на 30.12.2016 г.

Страните по делото не спорят и, че с отмененото Наказателно постановление, ищецът е бил санкциониран във връзка с ПТП от 25.01.2016 г. в гр. П., в резултат на което са причинени и вредите на л.а. „А.“ с ДК № ***, собственост на трето за спора лице - П.И.П., обезщетението на които са предмет на регресното правоотношение между страните.

Това са и обстоятелствата, на които и ищецът основава претенцията си за връщане на заплатената сума на застрахователя по регресното правоотношение.

Отмяната на Наказателното постановление, обаче, е ирелевантно за спорното правоотношение. Този акт на административно – наказващия орган е единствено основание за ангажиране на административно – наказателната отговорност на ищеца, а не на деликтната, респ. на регресната отговорност към суброгиралия се в правата на увреденото лице, застраховател. В конкретния случай, действително заплащането на сумата от 665.73 лева от страна на ищеца в полза на застрахователя е в резултат от реализирането на регресната отговорност на делинквента. Основание за това плащане, обаче е сключеното между тях Споразумение от 24.03.2016 г., въз основа на което ищецът е признал задължението си да възмезди щетите, причинени на третото за спора лице (собственика на л.а. „А.“) от настъпилото на 25.01.2016 г. в гр. П., ПТП, в резултат на виновното му поведение.

Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и същите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. За да настъпи ефектът на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е необходимо на първо място да има размяна на определени имуществени блага, т.е. предаване, съответно получаване на нещо, при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага; с оглед на очаквано в бъдеще, но неосъществено основание или когато основанието е съществувало при получаване на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. В случая, единствено безспорно установено е, че е налице размяна на блага между страните, чрез изплащане от страна на ищеца на сумата 665.73 лева, която преди това е била заплатена от застрахователя на третото увредено от ищеца лице по силата на валидно застрахователно правоотношение. Както бе посочено, по – горе, изцяло в тежест на ищеца е, да установи пълно и главно, с оглед заявеното основание, обстоятелствата, на които основава твърдението си за отпадане на основанието занапред или с обратна сила, обуславящи извършеното плащане, т.е. за отпадане действието на сключеното със застрахователя, споразумение. Това би могло да стане при установяване на недействителността (абсолютна или относителна) на Споразумението, неговото разваляне или отмяна, въз основа на постигнато между страните съгласие или по силата на закона. От страна на ищеца, обаче не са ангажирани доказателства, сочещи на предпоставки за отпадане действието на сключеното Споразумение. Действително, в уточняващата искова молба се съдържа твърдение, че след като бил поканен от застрахователя да заплати сумата по обезщетението, ищецът е сключил процесното Споразумение под страх от иницииране на исково производство срещу него. Дори, хипотетично да се приеме, доколкото липсват повече твърдения в тази насока, че това споразумение е сключено при порок във волята у ищеца, обуславящ унищожаемостта му, то липсват твърдения или доказателства този порок да е бил заявен по исков ред и Споразумението да е било унищожено. Този порок би бил релевантен за спорното правоотношение, ако преди този иск, по надлежен ред процесното Споразумение е било унищожено. Както бе посочено, по – горе, отмяната на Наказателното постановление не води до отпадане на задълженията, поети от страните по сключеното Споразумение, доколкото няма каузална връзка с него.

Изводът е, че плащането на процесната сума от 665.73 лева е извършено въз основа на валидно облигационно правоотношение, което не е унищожено, не е отменено и не е развалено по надлежния ред, поради което и не е налице неоснователно разместване на блага.

Следователно предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли. 

            Относно разноските:     

            С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответното дружество има право на разноски.

            Съдът намира, че ответното дружество неоснователно претендира за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 предвижда възнаграждение за исковото производство от – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес, за вземание, произтичащо от неоснователно обогатяване. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в подаване на отговор на искова молба, без явяване в съдебно заседание. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ответното дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева.

           

            Мотивиран от горното, съдът

                                              

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.П., ЕГН **********,***, против „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христофор Колумб“ № 43, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 665.73 лева /шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ - главница, като платена без основание, поради недължимост на вземането, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2017 г.

ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски за настоящото производство по гр.д. № 10925/2017 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с..

 

            Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова

 

          Вярно с оригинала.

          РЦ