Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84
05.03.2021г., гр.Х.В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело №
1134 по описа за 2020 година по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на „ЕКО ГРУП“ ООД, ЕИК : 12*******, с.С., обл.Хасково,
представлявано от управителя Т. Д. Т., подадена чрез адв.В.Ч., срещу Ревизионен
акт № Р-16002620002976-091-001/07.10.2020г., потвърден с Решение № 572 от
19.11.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ТД на НАП - гр.Пловдив.
Жалбоподателят
счита ревизионния акт за немотивиран, неправилен и незаконосъобразен,
постановен в нарушение на разпоредбите на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Установените публични задължения били неправилно установени въз основа на
проверените счетоводни документи и неправилно се квалифицирали правно значимите
факти. Без да е установено различие в размера на установения корпоративен данък
с подадената данъчна декларация от 28.03.2015г., се начислявали публични
задължения за плащане, определени като корпоративен данък, ведно с начислената
законова лихва за периода, и то в пълен размер. По предходно административно
производство, прогласено за нищожно с решение на ВАС, било реализирано
принудително изпълнение и сума, аналогична по основание и размер, била
прихваната от дружеството-жалбоподател, тоест задължението за корпоративен
данък за 2014 г. било погасено на нищожно правно основание, но това изключвало
дължимостта на начислената по РА лихва.
С
оглед на така изложеното, се моли да бъде отменен изцяло Ревизионен акт №
Р-16002620002976-091-001/07.10.2020 г., потвърден с Решение № 572 от 19.11.2020
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД
на НАП - гр.Пловдив като незаконосъобразен, немотивиран, недопустим и
неправилен.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя, който излага допълнителни доводи в насока, че извършената
проверка е излязла извън рамките на обхвата на ревизията. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Пловдив, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че, считано от
15.03.2012 г. дружеството – жалбоподател има регистрация като земеделски производител.
Безспорно бе установен и фактът на подадена от дружеството на 30.03.2014 г. под
вх. № 2600К0041148 годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в която в частта „Деклариране на
авансови вноски за 2014 г.“, деклараторът е посочил размер на прогнозната
данъчна печалба за 2014 г. – 40 000.00 лв. и размер на тримесечната авансова
вноска – 1 000.00 лв.
Безспорно
е и обстоятелството, че на 22.12.2014 г. дружеството е подало декларация Обр. 6
№ 260021410742684/22.12.2014г., в която е декларирало пред приходните органи
задължения за ДДФЛ за м.ноември 2014 г. в размер на 445.08 лв. с падеж
29.12.2014г., която не е внесена към 31.12.2014 г. Не се спори и относно факта,
че авансовата вноска за третото тримесечие за 2014 г. за корпоративен данък с
падеж - 15.12.2014г. в размер на 582.74 лв. и начислена лихва в размер на 2.60
лева не е внесена към 31.12.2014 г.
Установен
бе и фактът, че по отношение на „ЕКО ГРУП“ ООД на 14.11.2018 г. е издаден Акт
за установяване на задължения № П-16002618068145-135-001/14.11.2018г., който
АУЗ е обжалван и потвърден изцяло с Решение № 28/21.01.2019г. на Директора на
ТД на НАП - Пловдив.
С
Решение № 4551/16.04.2020 г., постановено по адм. дело № 11804/2019 г. по описа
на Върховния административен съд на Република България, посоченият Акт за
установяване на задължение № П-16002618068145/14.11.2018 г., потвърден с
Решение № 28/21.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, е обявен за
нищожен.
Производството
по издаване на оспорения в настоящото производство ревизионен акт е образувано въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002620002976-020-001/22.05.2020
г. на Г. П. Й. -Началник на сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП -
Пловдив, с която е възложено извършване на ревизия на „ЕКО ГРУП“ ООД, ЕИК по
ЗТР/БУЛСТАТ : 12*******, адрес за кореспонденция: с.С., ул.“А. З.“ № 1, представлявано
от Т. Д. Т., с обхват на ревизията – Корпоративен данък за периода 01.01.2014
г. - 31.12.2014 г. Определен е срок за приключване на ревизионното производство
- три месеца от датата на връчване на заповедта, като посочената заповед е надлежно
връчена по електронен път на ревизираното лице на 27.05.2020г.
След
завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК,
резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад №
Р-16002620002976-092-001/10.09.2020 г., срещу който е подадено Възражение вх. №
18024/23.09.2020 г. от страна на ревизираното лице. След преценка на
извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства,
органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията са постановили процесния
Ревизионен акт № Р-16002620002976-091-001/07.10.2020г. С цитирания акт не е
признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2014 г., в резултат на
което е определена дължима сума за корпоративен данък за 2014 г. в размер на
22 036.66 лева и лихва в размер на 12 351.47 лева.
В
срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с жалба вх. № 20-33-69/28.10.2020г. по описа
на ТД на НАП - Пловдив, ревизираното лице е оспорило констатациите,
обективирани в ревизионния акт, пред Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП – Пловдив. По повод така
подадената жалба, с Решение № 572 от 19.11.2020г., решаващият орган е потвърдил
изцяло ревизионния акт. Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 19.11.2020 г., видно от
приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Последвало е подаване на жалбата до съда чрез Директора на Дирекция „ОДОП“ -
Пловдив, входирана с вх. № 96-00-290/01.12.2020г.
При
така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
жалбата до съда е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това
срок, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, след надлежно
изчерпан административен ред за неговото оспорване, и от лице, имащо правен
интерес. В този смисъл същата е допустима.
Преценявайки
събрания по делото доказателствен материал, както и валидността,
законосъобразността и обосноваността на обжалвания Ревизионен акт, с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът счита
жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Обжалваният
Ревизионен акт № Р-16002620002976-091-001/07.10.2020 г. е издаден от
компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, и
в предвидената за това форма. Същият отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и е издаден при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, очертани в ДОПК за провеждане на ревизионното производство.
Последното
е образувано с издаването на заповед за възлагане на ревизия от Г. П. Й., на
длъжност Началник на сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП -
Пловдив, удостоверена със Заповед за преназначаване № 21-1713/07.07.2017г.,
като по делото не се спори относно надлежното делегиране на същата на
правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК.
Ревизионен
доклад № Р-16002620002976-092-001/10.09.2020 г. е съставен от определените със
Заповедта за възлагане на ревизията ревизиращи орган на 10.09.2020 г., при
спазване на предвидения в чл. 117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения
в Заповед за ЗВР № Р-16002620002976-020-001/22.05.2020г. срок на завършване на
ревизията, като Ревизионният доклад има предписаното в чл. 117, ал. 2 от ДОПК
съдържание. В съответствие с изискването на чл. 117, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК,
Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 10.09.2020 г. и на същото
е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният
Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията, на 07.10.2020 г., тоест в 14-дневен срок от подаване на възражението
с вх. № 18024/23.09.2020 г., съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание.
Данъчният
субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред
Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив към Централно управление на
НАП, който при спазване на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК - 60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от
получаването (на 20.10.2020 г.) на жалба с вх. № 20027/20.10.2020 г., се е
произнесъл с Решение № 572/19.11.2020 г., с което е потвърдил изцяло обжалвания
ревизионен акт.
Разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от ДОПК указва, че органите по приходите и публичните
изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в
производствата по този кодекс. В настоящия случай при извършване на ревизията
органите по приходите са действали в рамките на своите правомощия и при
спазването на правилата за извършване на ревизии. При извършването на
ревизията, изготвянето на ревизионния доклад и ревизионния акт, не са допуснати
нарушения на принципите на служебното начало, на добросъвестност и право на
защита, установени съответно в чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. В хода на ревизията са
събрани всички относими доказателства, които са приобщени по съответния ред от
ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК. Дадена е и възможност на
жалбоподателя да представи доказателства. Видно от материалите по делото е, че
в съответствие с чл. 117, ал. 4 от ДОПК ревизионният доклад е връчен на
жалбоподателя. В случая ревизираното лице е било редовно уведомявано както за
откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия
на органите по приходите. Съдът приема, че надлежно са спазени и сроковете,
визирани в разпоредбите на чл. 114 от ДОПК за извършване на ревизията и чл.
117, ал. 1 от ДОПК за съставяне на ревизионния доклад, като всички процесуални
действия в ревизионното производство са извършени в рамките на така визираните
срокове.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган, при спазване на установената процедура и властническото волеизявление е
обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на
ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби
по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за обявяване нищожността
на същия. В тази връзка и по повод наведеното възражение за нищожност на
ревизионния акт от процесуалния представител на жалбоподателя, мотивирано с
факта, че извършената проверка е излязла извън рамките на обхвата на ревизията,
следва да бъде отбелязано следното: настоящата инстанция не възприема тезата на
жалбоподателя относно обхвата на проверката, която могат да правят органите по
приходите по време на ревизията. Ревизираният период, който е посочен в
заповедта за възлагане на ревизията съгласно чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК,
визира периода, за който следва да бъдат определени данъчните задължения от
съответния вид (в случая корпоративен данък), но не ограничава ревизиращите
органи да правят проверка относно релевантни факти и обстоятелства, които са
възникнали преди началната дата на ревизирания период, както и да правят
проверка на документи, които са съставени преди тази дата. В повечето случаи се
касае за правоотношения, които се развиват през определен период от време
преди, по време на и след ревизирания период, и които имат значение за
данъчното облагане. Ограничението, наложено от ревизирания период по чл. 113,
ал. 1, т. 4 от ДОПК, се отнася за датата на възникване на данъчното събитие,
които е основание за начисляване на данъка. Нищожност на ревизионен акт,
свързана с ревизирания период, би била налице само, когато са определени
данъчни задължения за период извън обхвата на ревизията. В конкретния случая обаче
такъв порок не се констатира, тъй като определените задължения са за периода,
за който е възложена ревизията. В този смисъл Решение № 12732 от 25.11.2008 г.
на ВАС по адм. д. № 7832/2008 г., I о.
Предвид
всичко изложено до тук, съдът намира, че не са налице пороци в процедурата по
издаване на Ревизионен акт № Р-16002620002976-091-001/07.10.2020г. на ТД на НАП
– гр.Пловдив, обуславящи процесуална незаконосъобразност на ревизионния акт в
цялост или в отделни негови части.
Разгледан по същество, съдът намира,
че ревизионният акт е и материално законосъобразен.
Предмет
на обжалване в настоящото производство е непризнато преотстъпване на
корпоративен данък за 2014 г. в размер на 22 036.66 лева по реда на чл.
189б от ЗКПО поради неизпълнение на общите изисквания за преотстъпване или
намаляване на същия, а именно тези по чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото
на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда
на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно
задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон.
Условията
за преотстъпване на корпоративен данък са визирани в Глава двадесет и втора
"Преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък" от
ЗКПО, като в чл. 189б от същия закон е регламентирано данъчно облекчение,
представляващо държавна помощ за земеделски производители. Съгласно приложимата
редакция на нормата на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се
преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като
земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на
непреработена растителна и животинска продукция, а ал. 2 визира специфичните
условия за преотстъпване на данък, които следва да са налице и по отношение на
чието наличие в случая страните не спорят.
Освен
визираните в чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО специфични условия, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО регламентира
общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, като
посочва, че по реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративен
данък, съответно се намалява счетоводния финансов резултат при определяне на
данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната
година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения, 2. задължения по влезли в сила наказателни постановления,
свързани с нарушаване нормативните актове относно публичните задължения, и 3.
лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. Именно
липсата на визираните в т. 1 и т. 3 условия данъчните органи са установили в
хода на ревизията.
Изпълнителните
основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са
посочени в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, а именно: 1. ревизионен акт, независимо дали
е обжалван; 2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. актовете по чл.
106 и 107, независимо дали са обжалвани; 4. решение, издадено от митническите
органи, независимо дали е обжалвано; 5. влязло в сила наказателно
постановление; 6. влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата,
както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда
на Европейските общности и на Европейската централна банка; 7. разпореждане за
събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт,
независимо дали е обжалвано; 8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали
е обжалвано.
По
този повод съдът не споделя доводите на оспорващия, че към 31.12.2014г.
дружеството няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения,
поради което не се потвърждавал извода на органа, че били налице отрицателните
предпоставки по чл. 167 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. Следва
да се посочи, че в своята практиката ВАС възприема становището, че ГДД по чл.
92 от ЗКПО и декларация обр.6 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица,
представляват изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Тоест,
както декларираните от "ЕКО ГРУП" ООД данни за дължим ДДФЛ чрез
декларацията обр.6, така и декларираните чрез ГДД по чл. 92 от ЗКПО авансови
вноски за корпоративен данък на общо основание, представляват годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК и
задължението, произтичащо от дължимия ДДФЛ и от частично платената авансова
вноска за третото тримесечие за 2014 г. е изискуемо и ликвидно към 31.12.2014
г., като неплатено в срока по чл. 90, ал. 2 от ЗКПО, съответно в срок до
29.12.2014 г. за ДДФЛ. В практиката също така се възприема довода, че с
подаването на декларация задълженото лице само изчислява основата и дължимия
данък, в случая размера на авансовата вноска за корпоративния данък за внасяне
през 2014 г. и ДДФЛ за м.11.2014 г. При формирана за предходните години и
декларирана от лицето данъчна печалба на основание чл. 83 и чл. 84 от ЗКПО
дружеството е длъжно да прави месечни или тримесечни авансови вноски за
корпоративен данък, срокът за чието плащане се определя от чл. 90, ал. 2 от ЗКПО, като при неспазването му за невнесените авансови вноски се дължи и лихва.
Тези
факти сочат на приложимост на фактическия състав на нормата на чл. 167, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от ДОПК, тъй като обуславят извод за наличие на отрицателните
материално-правни предпоставки за упражняване на правото на преотстъпване на
корпоративен данък, поради неизпълнение на общите условия на закона.
Не
бяха установени твърденията на жалбоподателя за извършено прихващане на
задълженията за авансова вноска за третото тримесечие на 2014 г. за
корпоративен данък и задължението за ДДФЛ, дължим към 29.12.2014 г., които да
опровергаят извода, че към 31.12.2014 г. „ЕКО ГРУП“ ООД има подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения в посочения размер и основание.
Ето
защо и с оглед на така изложеното съдът намира, че жалбата на „Еко Груп“ ООД
гр.Х.срещу Ревизионен акт № Р-16002620002976-091-001/07.10.2020г., потвърден с
Решение № 572 от 19.11.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП - гр.Пловдив, е изцяло
неоснователна.
При
този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
1 561 лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕКО
ГРУП“ ООД, ЕИК : 12*******, с.С., обл.Хасково, представлявано от управителя Т.
Д. Т., подадена чрез адв.В.Ч., срещу Ревизионен акт №
Р-16002620002976-091-001/07.10.2020г., потвърден с Решение № 572 от
19.11.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
при ТД на НАП - гр.Пловдив като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЕКО ГРУП“
ООД, ЕИК : 12*******, с.С., обл.Хасково, представлявано от управителя Т. Д. Т.,
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив
при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 1 561 лв.(хиляда петстотин шестдесет и един лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: