№ 19041
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110142293 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 19.09.2023 г.,
подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу Б. Г. Г. и Я. Г. Г., с която при условията на пасивно
субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно
наличието на облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на
сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в
изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
е доставил топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: адрес, собственост на
ответниците, придобит по силата на наследствено правоприемство от баща им Г. Б. Г..
Доставената топлинна енергия в процесния период възлизала на обща стойност от
2083,08 лева, като същата не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно
общите условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за
доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се
отнасят. В тази връзка, сочи че за дружеството са налице основания за претендиране
на мораторно обезщетение в размер на 281,92 лева, начислено за периода 15.09.2021 г.
– 13.07.2023 г. Излага доводи, че в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот било извършвано разпределение на топлинната енергия по система
за дялово разпределение, осъществявано от „Д.“ ЕООД, поради което ответниците му
дължали и цената на услугата за дялово разпределение, на стойност 51,94 лева, за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и лихва за забава върху посоченото
главно вземане, в размер на 11,23 лева, начислена за периода 15.08.2020 г. – 12.07.2023
г. Поддържа, че ответниците не са погасили задълженията си във връзка с доставената
и потребена топлинна енергия в процесния имот. Ето защо моли съда да осъди
1
ответниците, при условията на разделната им отговорност за погасяване на дълга, в
размер на ½ част за всеки от тях, да заплатят в полза на „Т. С.“ ЕАД сумите, както
следва: 2083,08 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 281,92
лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 13.07.2023 г.; 51,94 лв. - главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение, дължима за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и 11,23 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.
Вземат становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Оспорват правилното отчитане на топлинната енергия от страна на дружеството.
Считат, че процесните вземания са завишени по размер. Оспорват наличието на
облигационно отношение с топлофикационното дружество, както и твърдението, че са
собственици на процесния имот. Оспорват доставката на топлинна енергия до имота.
Оспорват изискуемостта на процесните вземания поради липсата на покана за
плащането им. Оспорват извършването на услугата за дялово разпределение от страна
на „Д.“ ЕООД. Оспорват акцесорните претенции за лихви. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
С Определение № 41457 от 20.11.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът
е конституирал като трето лице – помагач на ищеца дружеството, за което се твърди,
че извършва услугата за дялово разпределение – „Д.“ ЕООД, което не е взело
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на пасивно субективно съединяване
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения, следва че в
доказателствената тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието
на валидно облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на сключен
договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който е доставил топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот в твърдените количества, вследствие на което
за ответниците е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и изправност на средствата за техническо измерване.
По отношение на претенциите на ищеца за цената на услугата за дялово
разпределение, в негова тежест е да докаже, че собствениците на самостоятелни
обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира и процесният
топлоснабден имот, са възложили извършаването на услугата за дялово разпределение
на топлинна енергия на „Д.“ ЕООД /ФДР/, като въз основа на договорно
правоотношение между ФДР и ищеца, ответниците следва да заплащат цената на
посочената услуга в полза на „Т. С.“ ЕАД.
По исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главни изискуеми вземания, съответно изпадането на купувачите
2
в забава, както и стойността на претендираните мораторни обезщетения.
По релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, които имат за последица спиране
или прекъсване на давността.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили процесните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно
от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Според
т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК –Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката.
За установяване на потребителското качество на ответниците по делото е
представен като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториалното и селищно устройство от 21.03.1988 г., по силата на който Г. Б. Г. е
признат за собственик на недвижим имот – апартамент № 33, находящ се в адрес. Като
писмено доказателство по делото е прието Удостоверение за наследници с изх. №
РПД23-ТД26-923/11.09.2023 г., издадено от Столична община, район „Подуяне“,
съгласно което след смъртта си Г. Б. Г. е оставил като законни наследници Б. Г. Г. – син
и Я. Г. Г. – дъщеря. От посочените писмени доказателства се установява, че
ответниците са придобили в съсобственост, при равни квоти от по ½ идеална част,
процесния недвижим имот, по силата на настъпило наследствено правоприемство от
баща им Г. Б. Г.. В настоящия случай, приложение намира презумпцията по чл. 30, ал.,
2 ЗС, съгласно която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното. В този смисъл, следва че ответниците са клиенти на топлофикационното
дружеството, доколкото имат качеството потребител на топлинна енергия съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ, тъй като са титуляри на право на собственост на процесния недвижим
имот. С оглед изложеното, съдът приема за установено, че между страните е налице
валидно облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна енергия с
ответниците попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице, за които следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от сключения между
страните договор за продажба на топлинна енергия, приложение намират
разпоредбите, предвидени в Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде видно че ответниците са
упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което Общите условия на
3
дружеството – ищец намират приложение в отношенията между страните.
По делото се установи наличието на валидно облигационно правоотношения
между страните, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна
енергия, поради което следва, че спорът се концентрира върху обстоятелството дали е
доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.
В тази връзка, по делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът счита за обективно и компетентно изготвено. От данните в
експертизата се установява, че по данни на ФДР в процесното жилище е имало четири
монтирани отоплителни тела, съответно четири топлоразпределители, както и щранг
лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия,
отдадена от щранга, съгласно Наредба за топлоснабдяването. Експертът е посочил, че
за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., съгласно издадените
изравнителни сметки от „Д.“ ЕООД, общата стойност на доставената в имота топлинна
енергия възлиза на 2083,08 лв., формирана както следва: 599,97 лв. – сума за топлинна
енергия за сградна инсталация, както и 1483,11 лв. за отопление на имота. Посочено е,
че през процесния период отчитането на топлинна енергия и разпределението й в
сградата в режим на Етажна собственост, в която се намира процесното жилище, е
извършвана съгласно действащото законодателство. Изложени са данни относно
наличието на документи при топлофикационното дружество, удостоверяващи
периодични проверки на топломера с електронен блок в абонатната станция, съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
протоколи за тяхната смЯ., извършвани на всеки две години.
По делото е приета като неоспорена от страните и съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че общото задължение на абоната за потребление
на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 2083,08 лв.,
представляваща разлика мужду прогнозната цена по издаваните от ищеца фактури в
размер на 2143.04лв. и сумите за връщане по изравнителните сметки в размер на
59.96лв.
Вещото лице е посочило, че не са налице данни за извършени от абоната плащания на
доставената в рамките на процесния период топлинна енергия. Съдът дава вяра на
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
доколкото същото е мотивирано, обективно и компетентно изготвено.
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че процесният
имот – собственост на ответниците е топлоснабден, като в периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. топлофикационното дружество е доставило топлинна енергия на
стойност от 2083,08 лв., която не е заплатена от купувачите.
Основателността на предявените искове за цената на доставената в процесния
имот топлинна енергия обуславя разглеждането на направеното от ответниците
възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка, следва да бъде
съобразено, че вземанията на „Т. С.“ ЕАД са периодични по своя характер и се
погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от
4
чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. "в" ЗЗД.
Ищецът претендира заплащането на доставената в процесния имот топлинна
енергия в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността
се прекъсва с предявяване на иск или възражение, като в настоящия случай кредиторът
на процесните вземания е прекъснал давността с подаването на исковата молба на
28.07.2023 г., въз основа на която е образувано настоящото производство. Съгласно чл.
33, ал. 1 от общите условия на дружеството, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят. Следва да бъде съобразено, че съгласно данните в
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, дружеството е начислявало за
процесния имот суми по прогнозни данни единствено за периода, в който е имало
топлоподаване на отопление, т.е. от месец октомври 2020 г. до месец април 2021 г.,
както и от месец октомври 2021 г. Посоченото се потвърждава и от данните, изложени
в табличен вид в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в периода от месец май 2020 г. до месец септември 2020 г. дружеството
не е доставяло топлинна енергия в имота. От изложеното, следва че първото
изискуемо вземане на дружеството относно цената за доставената в имота топлинна
енергия е дължимо за месец октомври 2020 г. В тази връзка, доколкото давността е
прекъсната с подаването на исковата молба на 28.07.2023 г., следва че релевираното от
ответниците възражение за погасителна давност е неоснователно.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че ответниците следва
да заплатят в полза на „Т. С.“ ЕАД, при условията на разделната им отговорност, в
размер на ½ част от дълга за всеки от тях, сумата от 2083,08 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., доставена в процесния топлоснабден имот с адрес: адрес, притежаван
в съсобственост от ответниците.
Във връзка с предявените искови претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за доставената
топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е налице неизпълнение на изискуемо
задължения от страна на ответниците, съответно момента, считано от който същите са
изпаднали в забава. В настоящия случай, доколкото ответниците са обвързани от
нормите, установени в Общите условия на ищеца от 2016 г., следва че по отношение
на дължимата лихва за забава приложение намира чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от раздел IX от
Общите условия. Видно от съдържанието на посочената разпоредба е, че „Т. С.“ ЕАД
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва в случаите на
неизпълнение на дължимата престация след изтичане на 45-дневен срок, считано от
датата на издаване на общата фактура. С оглед приложената от ищеца обща фактура №
********** от 31.07.2021 г., с отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., следва че
падежът относно изискуемите вземания, начислени за посочения период настъпва на
15.09.2021 г. По отношение на вземанията, начислени за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., предмет на издадената обща фактура № ********** от 31.07.2022 г.,
падежът е настъпил на 15.09.2022 г. В тази връзка, може да се обоснове изводът, че
ответниците са изпаднали в забава за плащане на дължимата топлинна енергия,
начислена за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., считано от 15.09.2021 г., а по
отношение на вземането по фактурата за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.,
са в забава за плащане, считано от 15.09.2022 г. От данните в съдебно-счетоводната
5
експертиза по делото се установява, че дължимото мораторно обезщетение, начислено
върху стойността на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
13.07.2023 г. възлиза на 276,81 лв.
С оглед изложеното, съдът счита, че искането на ищеца за заплащане на
мораторно обезщетение, начислено върху главницата за топлинна енергия е
основателно за сумата от 276,81 лв., като за горницата над уважения размер до пълно
предявения на стойност от 281,92 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана д.орите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение,
начислена за процесния период възлиза на сумата от 47.67 лв../таблица № 3, ст. 5 от
експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от
констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV, т.
4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа, коригирана
съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
По отношение на разноските:
Съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част от исковете. Във връзка с претендираното
юрисконсултско възнаграждение, съдът определя същото в размер на 100 лв., съгласно
правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. При съобразяване на представените по делото писмени доказателства за
извършени от ищеца разноски в производството, следва че с оглед уважената част от
исковете, ответниците му дължат разноски в общ размер на 931,69 лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на същите, съобразно отговорността им за погасяване на
6
дълга.
По аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В тази връзка, ответниците са представили по
делото списък по чл. 80 ГПК, съгласно който са направили разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 520 лв. Видно от представения като писмено
доказателство договор за правна помощ, сключен между ответниците и процесуалния
им представител, същите са заплатили уговорения адвокатски хонорар. В тази връзка,
в тяхна полза следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3,50 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ, да заплати в полза на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 1041,54 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в
имот с адрес: адрес, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Я. Г. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ, да заплати в полза на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 1041,54 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в
имот с адрес: адрес, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати в
полза на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 138,41 лв. – мораторно обезщетение,
начислено за периода от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., върху стойността на дължимата
сума за потребената топлинна енергия в процесния имот, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност от 140,96 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Я. Г. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати
в полза на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 138,41 лв. – мораторно обезщетение,
начислено за периода от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., върху стойността на дължимата
сума за потребената топлинна енергия в процесния имот, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност от 140,96 лв., като
неоснователен.
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *****, срещу Б. Г. Г., ЕГН
**********, иск по чл. 79 и 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25.97 лв. – такса за
дялово разпределение за периода м.06.2020 г.-м.04.2022г., сумата от 5,61 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за извършената услуга за дялово разпределение,
начислена за периода от 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *****, срещу Я. Г. Г., с ЕГН
**********, иск по чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 25.97 лв. – такса за
дялово разпределение за периода м.06.2020 г.-м.04.2022г., както и на сумата от 5,61 лв.
– законна лихва за забава върху главницата за извършената услуга за дялово
разпределение, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
в полза на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 465,85 лв., представляваща сторените от
ищеца разноски в производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Я. Г. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати в полза на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 465,85 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски в производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
в полза на Б. Г. Г., ЕГН **********, и Я. Г. Г., с ЕГН **********, сумата от 3,50 лв.,
представляваща сторените от ответниците разноски в производство, съразмерно с
отхвърлената от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“ ЕООД
на страната на ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8