Решение по дело №1506/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В. К. Г. с [ЕГН] и П. Л. Д. с [ЕГН] и двете с адрес [населено място], общ.Несебър, [улица], чрез адвокат Ц. В. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], партер-адвокатска кантора против заповед № 73/19.01.2024 г. на директора на дирекция „УТИККС“ при Община Несебър. Считат, заповедта за нищожна, незаконосъобразна, неправилна и несъответна на целта на закона и прави искане да се отмени изцяло, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху строителството“ при Община Несебър, редовно призован, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - П. Г. М. от [населено място], общ.Несебър, [улица], редовно призован, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С вх.№ Н2-КС-731/06.02.2023 г. в О. Н. е постъпила жалба от П. К. (л.74 от делото) с приложения към нея (л.68 и сл.от делото), съдържаща твърдения за извършен незаконен строеж в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]. Посочено е, че собствениците на имота са изградили гараж, лятна кухня с барбекю, тоалетна и масивна ограда без одобрени строителни книжа, без издадено разрешение за строеж от О. Н. и в противоречие с разпоредбите на ЗУТ.

На 10.03.2023 г. от работна група при отдел „Контрол върху строителството“ при О. Н. е съставен констативен протокол (л.66 от делото) за извършена проверка в УПИ-XXI и УПИ-XX, кв.8 по плана на [населено място] (ПИ-11538.501.203 и 11538.501.204). При проверката е установено: 1. Изграден гараж в североизточната част на УПИ-XXI, кв. 8 по плана на [населено място].Влас, на границата с УПИ-XX, с приблизителни размери 6.50/3.40м. и височина 2.40 м.; 2.По част от кадастралната граница между ПИ с [идентификатор], УПИ-XXI и УПИ-ХХ, кв.8 плана на [населено място].Влас изградена плътна ограда от тухлена зидария с дължина около 15.00м., ширина 0.25м. и височина в най-високата си част около 1.80 м. от нивото на прилежащия терен изцяло попадаща в УПИ-ХХ; 3. В югоизточната част на УПИ-XXI, на границата с УПИ-ХХ, УПИ-VIII и УПИ-VII, изградена постройка на допълващо застрояване - лятна кухня, изпълнена от дървена конструкция с приблизителни размери 11.00/4.00м. и височина 2.40м., с дървен покрив покрит с воалит, както в източната си част постройката навлиза в УПИ- XX с около 1,5м,. непосредствено до изградената по кадастралната граница между двата имота плътна ограда, описана в т.2, като отнема от УПИ-ХХ площ от около 6 кв.м. По време на проверката не са представени строителни книжа удостоверяващи законосъобразното изграждане на описаните постройки, а при извършената служебна проверка в архива на общинска администрация, не се е установило наличието на такива.

Констативен акт № 7/07.06.2023 г. (л.51-52 от делото), е съставен за извършена проверка, след оглед на място и справка в документацията, съхранявана в общинска администрация. При проверката е установена постройка на допълващо застрояване „Лятна кухня”, разположен в югоизточната част на УПИ-XXI, кв.8 плана на [населено място].Влас /ПИ-11538.501.203/ на границата с УПИ-ХХ, УПИ-VIII и УПИ-VII. Посочено е, че УПИ-XXI е собственост на П. Д., В. Г. и П. М., като те са посочени и като собственици и извършители на строежа. Строежът е определен като VІ-та категория. Описан е като – лятна кухня, изпълнена от дървена конструкция с приблизителни размери 11.00/4.00м. и височина 2.40м., с дървен покрив покрит с воалит, както в източната си част постройката навлиза в УПИ-XX с около 1,5м., непосредствено до изградената по кадастралната граница между двата имота плътна ограда, като отнема от УПИ-ХХ площ от около 6 [жк], че за същия няма одобрени проекти, съгласувани и одобрени части на проектите, разрешение за строеж, протокол за определяне на строителни линия и ниво и протокол за откриване на строителна площадка. Посочено е още, че така изпълнен строежът е в противоречие с чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт е изпратен до П. Д., В. Г. и П. М. с писмо изх.№ Н2-КС-3682/09.06.2023г. и е получен на 12.06.2024 г., видно от приложените известия за доставяне (л.48-50 от делото).

На 15.06.2023 г. срещу констативния акт е постъпило възражение с вх.№ Н2-КС-3823 от П. Д. (л.35 от делото).

На 16.10.2023 г. е съставен акт за обявяване на резултатите от констативния акт, съгласно който в законоустановения срок е постъпило едно възражение (л.34 от делото).

С изх.№ Н2-КС-6980/16.11.2023 г. преписката е изпратена на Отдел „Контрол върху строителството“ за издаване на заповед относно строеж „Лятна кухня“, находящ се в УПИ ХХI, кв.8, ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ.Несебър.

На 12.01.2024 г. от работна група в отдел „КС“ при О. Н. е изготвен констативен протокол (л.32 от делото) за извършена допълнителна проверка по документи, по повод постъпилото от П. Д. възражение.

Със заповед № 73/19.01.2024 г. на директора на дирекция „УТИККС“ при Община Несебър (л.29 от делото), е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж изграден в югоизточната част на УПИ-ХХІ, кв.8 по плана на [населено място] (поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]), на границата с УПИ-ХХ, УПИ-VІІІ и УПИ-VІІ, представляващ постройка на допълващо застрояване (лятна кухня) от дървена конструкция, с приблизителни размери 11,00/4,00м. и височина 2,40м., с дървен покрив, покрит с воалит, като в източната си част постройката навлиза в УПИ-ХХ с около 1,5 м., непосредствено до изградената по кадастралната граница между двата имота. В мотивите на заповедта е описан процесния строеж, като е посочено, че е изграден без разрешение и в несъответствие с нормативно-устройствения ред, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е, че с оглед начина му на изпълнение и неговото предназначение обектът не би могъл да бъде определен като лека постройка за отоплителни материали и инвентар по смисъла на чл. 151, ал.1, т.3 от ЗУТ, за изграждането на която не се изисква издаване на разрешение за строеж. Посочено е, че покрива характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и с оглед параметрите му представлява такъв от шеста категория по чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Посочено е още, че за обекта не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но след като той не попада сред изчерпателно изброени в чл.151 от ЗУТ за него следва да се издаде надлежно разрешение за строеж, а при справка в архива на община Несебър не са открити документи удостоверяващи неговото издаване. Предвид посочения във възражението период на изграждане 2006-2007 г., е прието, че не са налице предпоставки за изследване на търпимост на строежа.

Заповедта е изпратена до П. Д., В. Г. и П. М. с писмо изх.№ Н2-КС-475/23.01.2024г. (л.23 от делото). Връчена е редовно на П. М., видно от приложеното известие за доставяне (л.24 от делото). По отношение на П. Д. и В. Г., писмата са върнати с отбелязване „непотърсено“ (л.25-28 от делото), след което заповедта е връчена по реда на §4, ал.2, изр.второ от ДР на ЗУТ, за което е съставен протокол на 21.08.2024 г. (л.22 от делото).

Със жалба вх.№ 8981/02.09.2024 г. (л.2 от делото), заповедта е обжалвана по съдебен ред, като жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след като е извършило оглед на място е установило, че процесната постройка според вида и състоянието не отговаря на описанието в обжалваната заповед за премахване. Вещото лице сочи, че обектът се състои от три части: 1.югозападна част, изпълнена като лятна кухня, с площ приблизително 21,30 кв.м., в която площ е включена и дебелината на оградните зидове по имотните граници на ПИ с [идентификатор], в която лятна кухня има изпълнена камина с комин, излизащ над покрива, с прозорец на север и плъзгаща витрина-врата с алуминиеви профили остъклени от изток, с два цели зида (с дебелина 25 см.), измазани, а отвън и с облицовка (в оранжев цвят на Приложения 4 и 4-А), с подход от дървения навес от изток; 2.югоизточната част е тоалетна, с два масивни зида вътре, с дебелина 25 см., с външни оградни зидове от юг и изток, с малък надзид, които са паянтови, с дебелина 12 см., съответно с мазилката - около 15 см., измазани, с подход от дървения навес от запад, а вътре с облицовка от фаянс по стените, оборудвана със санитария - гърне, казанче, мивка със смесител, душ-батерия и арматури, с врата с PVC профили и пълнеж, с площ 3,59 кв.м.; 3. навес с три оградни тухлени стени, на площ приблизително 22,91 кв.м., отворен от север, оборудван за зимния сезон с куки и окачени найлони, с една носеща, облицована с дъски дървена колона (поставена върху пода), подпираща носещата дървена греда, опряна в североизточния ъгъл на лятната кухня от запад и на надстройката с тухли на оградния зид от изток. Относно завършеността на трите части на постройката вещото лице сочи, че стените от запад, юг и изток са тухлени, измазани (откъм процесната постройка) зидове с дебелина 12см. - т.н.паянтови, външен за лятната кухня от север и вътрешни (в обема на общата процесна постройка) зидове (на лятната кухня и тоалетната) - тухлени, измазани, с дебелина 25 см. Подови настилки - от керамика (като пода вътре е малко по-висок с 5 см. от прилежащия терен от север отвън). Покривът е едноскатен за цялата обща постройка със стреха на север, издадена навън от дървената колона с 32 см., съставен е от носещи дървени греди, с обшивка отгоре и покритие с „воалит“. Общата дебелина на покрива е около 16 см., облицовка отдолу на тавана - плоскости от гипскартон, като между гредите и гипскартона има вградено ел.осветление. Покривът е с отводняване, по стрехата от север има монтиран улук за обхващане и отвеждане на дъждовните води към монтирана водосточна тръба; стени са измазани, а в тоалетната са облицовани с фаянс, като на лятната кухня има и облицовка отвън на стената и с каменни плочи. Вещото лице сочи, че част от постройката, около 47,93% от нея е лека постройка за отоплителни материали и инвентар. Уточнява, че това е в частта извън лятната кухня и тоалетната, които определя като полумасивни, с носещи зидове с дебелина от 25 см. и два паянтови с дебелина на 12 см., като към момента на огледа са установени складирани битови вещи, чували с гориво, цветя в саксии и малки кашпи, летни дворни аксесоари, т.е ползва се за съхранение на инвентар и отоплителни материали. Определил е вида на постройката, с оглед цялостното й изпълнение от рода на допълващо застрояване, едноетажна, според описаното изпълнение в три части, като се ползва за склад. Установил, е че в О. Н. липсва информация за наличие на одобрен План за застрояване, вкл. за допълващо застрояване, както и одобрена квартално-застроителна разработка за второстепенни стопански постройки по ЗТСУ. Постройката не е нанесена в действащите - застроителен, регулационен план, не е отразена и в комбинираната извадка от цифров модел на регулационния план, съчетан с данните за номерата на сградите от кадастралната карта изготвен малко след влизане в сила на кадастралната карта - около 2006 г., както и липсва в съдържанието на действащата кадастрална карта на [населено място].

Вещото лице, разпитано в проведеното на 04.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото, сочи че определената част от 47,93 % от цялата площ на процесната постройка се [жк], като тя не е самостоятелна, а е част от общата постройка, като това е навесът. Всичко е с един общ покрив, като на пода има настилка от керамика, която е еднаква навсякъде. Стените са тухлени огради, които в обсега на процесната постройка фактически леко са надзидани, като от южна страна има най-много надзидане, където височината е 2,39 м. Оградата е 2,20 м., а до 2,40 м. е надзидано. Не може да кажа по-вида на материала кога е извършено строителството. В кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2005 г. не е заснета и попълнена постройката. В копие на цифров модел, правен малко след картата също не е нанесена. По данни на община Несебър, този цифров модел е създаден на база кадастралната карта комбинирана с регулационния план на [населено място], което значи най-вероятно, че след 2005 г. е построена. Ако се премахне частта на лятната кухня, останалите части - тоалетна и навеса няма да се запазят, защото покривът е един. Частта от строежа е [жк], като лека постройка, защото има само един дървен покрив и дървена колона, която подпира в средата една дървена столица към лицето и отпред е открито, като се закачат отпред найлони. Постройката е една, защото покривът е общ. Подът може да се раздели, защото има преграждане от вътрешната стена. Може да остане пода, а отвън да се разруши и обратно. В тоалетната като се влиза има праг, който разделя настилката от навеса от настилката вътре в тоалетната, и пак може в тоалетната да се разруши, а другото не.

В проведеното на 18.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото е разпитана като свидетел Н. Л. Д.. От нея се сочи, че познава жалбоподателката П. Д. от около 35 години и е посещавала имота в който тя живее с майка си в [населено място]. Навесът с лятната кухня се намира зад къщата, от към южната страна, между двата имота. От както тя помни там е имало външна, стара тоалетна, а от западната страна – кокошарник, свинарник. Тоалетната е била със стени и попивна яма. Кокошарника е имал някакъв покрив. Имало е някакъв навес, където са слагали натурии. Тоалетната е на същото място, както преди, но малко подобрена. Кокошарника е бил до зид, дувар, като дуварът сега е същият, но малко по-замазан. Постройката която е сега на място, като големина е същата, но подобрена. П. е решила да прави подобрения, когато е дошла от София, което е било през 1999 г. – 2000 г., но не помни точно годината. Всичко се е разрушавало и тя е направила нов навес. Съборила е кокошарника, махнала е прогнилите дъски. Тоалетната също е съборила и е направила отгоре дървен навес. Покривът е отгоре на кокошарника, празното пространство и тоалетната, като мисли че е легнал отзад на дувара. Било е отворено, като с течение на годините, след 2-4 години е направена дървена дограма, сложени са найлоните, като постепенно след 5-6 години е направено всичко друго, като подови настилки и дограма. Първоначално е направен навеса, а подобренията след това. Имало е някакъв навес преди на кокошарника и тоалетната, който ги е свързвал двете. Кокошарника е бил от някакви дървени плоскости, а сега стените са сменени, но не може да каже точно дали са от итонг.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № 73/19.01.2024 г. на директора на Дирекция „УТИККС“ при О. Н. е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ. В случая заповедта е издадена от директор на Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху строителството“ при Община Несебър, който е надлежно оправомощен със заповед № 2876/16.11.2023 г. на кмета на общината (л.18 от делото).

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на издадената заповед.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административното производство е следвало да бъде прекратено, тъй като е образувано по жалба на лице без правен интерес.

Общинските органи действат служебно, като при констатиране на незаконно строителство на строежи от четвърта, пета и шеста категория, те се самосезират, като кмета на Общината или упълномощено от него длъжностно лице издава актове за спиране, забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Те действат и по сигнали подадени от граждани, юридически лица и организации, но при такова сезиране имат задължение по закон да проверят и изяснят относимите факти и обстоятелства и да преценят дали са налице основанията за издаване на заповед с която да разпоредят спиране на строителството, премахването му или забрана ползването. При осъществяване на своите функции, като органи контролиращи незаконното строителство, кмета на Общината, респективно общинските служители, действат в условията на оперативна самостоятелност и тяхна е преценката да се издаде или не съответната заповед, тъй като в закона липсва вменено задължение за издаване на индивидуален административен акт от посочените в чл.214, т.3 от ЗУТ, при подаден сигнал. Ето защо, след като до административният орган е била подадена жалба за извършено незаконно строителство, която по своята същност представлява сигнал, то той е имал задължението да извърши проверка по изложените факти и обстоятелства и ако прецени, че е налице незаконно строителство да издаде заповед за неговото премахване, както в случая е сторено.

Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и e съставен констативен акт № 7/07.06.2023 г. за проверката, който е надлежно връчен на жалбоподателите. Изрично в констативния акт е посочено, че той е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване и правото на защита на лицата не е нарушено. Срещу констативния са постъпили писмени възражения от П. Д., които са разгледани и обсъдени в издадената заповед.

Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

За да издаде заповедта административният орган е приел, че описаният строеж е изпълнен без разрешение за строеж, тоест че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.

Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

За преценка валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е правната [жк], като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същия е строеж от четвърта до шеста категория, изграждането на който е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж.

Процесната лятна кухня, така както е описана в обжалваната заповед, представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Правилно е прието в обжалваната заповед, че строежът е шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста категория са строежите по чл.54 ал.1 и 4 и чл.147, а съгласно чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл.151, ал.1. Процесният строеж представлява постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.41, ал.1, във връзка с чл.46, ал.1 от ЗУТ, тъй като представлява лятна кухня с тоалетна към нея, която служи за задоволяване на личните нужди на жалбоподателите.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че процесният строеж представлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар, за които закона не изисква издаване на разрешение за строеж, съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ.

Съгласно посочената норма на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за оранжерии с площ до 200 кв. м, леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни.

В случая лятната кухня, тоалетна и пространството между тях представляват един строеж, тъй като са с общ покрив и отделните части не могат да се премахнат самостоятелно, както се сочи и от вещото лице. Също така, съобразно материалите които са използвани и начина по които е извършено строителството, включително и наличните масивни, тухлени зидове не биха могли да определят процесния строеж, като лека постройка. Същевременно, наличието на чували с гориво (палети), битови вещи, летни дворни аксесоари, в част от постройката не би могло да обоснове извода, че е налице посочената хипотеза на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, за което е необходимо цялата постройка да се ползва за отоплителни материали и инвентар, а не отделни нейни части.

Действително, в случая е налице минимално разминаване в площта на сградата установена от вещото лице и тази описана в заповедта, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото в заповедта изрично е посочено, че размерите са приблизителни и строежът, чието премахване е разпоредено, е надлежно индивидуализиран, включително и чрез начина му на изпълнение, разположение и ползване. Ето защо, не е налице съмнение относно строежът който е разпоредено да бъде премахнат, още повече, че не се твърди и не се установява в имота да има друг незаконен строеж, с подобни характеристики, поради което да е налице неясното, кой точно строеж следва да бъде премахнат. Също така, посредством съставената схема към констативния акт процесния строеж може безспорно да бъде индивидуализиран.

Така изложеното се отнася и до възраженията за незаконосъобразност на заповедта, тъй като неправилно в нея е било посочено, че строежът навлиза в чужд имот. При липса на издадено разрешение за строеж, строежът е незаконен, като е без значение дали навлиза в чужд, съседен имот или не.

С оглед на изложеното, след като в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, то правилно е прието от административния орган, че за него се изисква разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ. В случая, не се твърди и не се установява да е издавано разрешение за строеж, поради което правилно е прието в обжалваната заповед, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

На следващо място, от ангажираните по делото доказателства не се установява, че процесният строеж макар и незаконен е търпим по смисъла на §16, ал.1-3 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

По делото са ангажирани свидетелските показания на свидетеля Д., но от тях не може да се установи момента на извършване на строежа. От свидетеля се сочи, че на място е имало тоалетна и кокошарник, които обаче са различни от процесния строеж, тъй като според свидетеля кокошарника е бил с лека конструкция. Също така свидетеля сочи, че П. Д. е съборило кокошарника и тоалетната, като после ги е направила отново. Строителството е започнало е през 1999-2000 г, като свидетеля не помни точно кога, като с течение на годините са слагани дървените дограми и подовите настилки.

В случая, от така ангажираните свидетелски показания не се установява момента на извършване на процесното строителство, като в хода на административното производство от жалбоподателката П. Д. е подадено писмено възражение (л.35-37 от делото), съгласно което процесната постройка е изградена през 2006-2007 г. Ето защо, следва да се приеме, че строежът е извършен в периода деклариран от жалбоподателя. В този смисъл е и изводът на вещото лице, че строежът най-вероятно е извършен след 2005 г., тъй като не фигурира в кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2005 г., както и в съществуващото копие на цифров модел, създаден на база кадастралната карта комбинирана с регулационния план на [населено място].

След като строежът е извършен през периода 2006-2007 г., той не е търпим по смисъла на чл.16, ал.1-3 от ДР на ЗУТ, тъй като тези норми касаят строежи извършени до 7 април 1987г., през периода 08.04.1987 г.- 30.06.1998 г., съответно да е започнат след 30.06.1998 г., но неузаконен до обнародване на ЗУТ – 02.01.2001 г. Съответно, не е търпим и по смисъла на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012 г.), доколкото по делото не се установява, той да е извършен в периода от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г.

С оглед на изложеното, след като по делото не се установява за процесния строеж да е издадено разрешение за строеж, както и същият да е търпим по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, то правилно административният орган е приел, че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване със заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

С оглед на изложеното, жалбата против заповед № 73/19.01.2024 г. на директора на дирекция „УТИККС“ при О. Н. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, десети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. Г. с [ЕГН] и П. Л. Д. с [ЕГН] и двете с адрес [населено място], общ.Несебър, [улица]против заповед № 73/19.01.2024 г. на директора на дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху строителството“ при Община Несебър.

ОСЪЖДА В. К. Г. с [ЕГН] и П. Л. Д. с [ЕГН] и двете с адрес [населено място], общ.Несебър, [улица]да заплатят в полза на О. Н. разноски по делото в размер на 100,00 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.