РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Севлиево, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20234230101179 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „УниКредит
Булбанк” АД, с ЕИК *********, искова молба срещу А. В. М., с ЕГН
**********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции, с правно основание чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. с
чл. 79, ал.1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата от 1000 лева – главница; сумата
от 54,13 лева - неразрешен овърдрафт по договор за кредит за периода от
22.02.2022 г. до 22.04.2022 г.; сумата 66,04 лева – лихва за просрочена
главница по договор за кредит за периода от 30.05.2022 г. – 30.11.2022 г.;
сумата от 51,11 лева – неустойка за просрочена главница по договор за кредит
за периода от 30.05.2022 г. – 30.11.2022 г., ведно законната лихва върху
главницата, считано от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
№ 709/01.12.2022 г. по ч. гр.д. № 1290/2022 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
1
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2021 г. между „УниКредит
Булбанк” АД (кредитор), от една страна и от друга, А. В. М.
(кредитополучател) бил подписан Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
671/6632/R3288097. Страните постигнали споразумение ищцовото дружество
да предостави потребителски кредит (усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка) в размер на 1000 лева. Кредитополучателят се
задължил да погасява (възстановява) отпуснатата и използвана от него сума,
ведно с дължимите лихви по посочената в чл. 7 от договора банкова сметка.
При този вид кредити, усвояването, т.е. ползването на суми по кредита, било
свободно, погасяването - също. Задължение на кредитополучателя било да
погасява кредита, в случай че ползва средства от същия. Ето защо, при
кредити, усвоявани чрез овърдрафт, не се изготвял, респ. нямало погасителен
план, нито били индивидуализирани размери на погасителни вноски.
Страните по договора уговорили вида, размера и начина на изчисляване на
лихвите и таксите, които се дължали върху предоставената сума (чл. 4 и чл. 5,
във връзка с чл. 11 от договора). Определен бил и крайният срок за погасяване
на кредита в чл. 7 от договора - 22.04.2022 г. В тази връзка и с оглед вида на
кредитния продукт - овърдрафт, в чл. 12.1. бил предвидена възможност за
удължаване на този срок многократно с период от още една година, в случай
че кредитополучателят спазвал условията по договора и не бил в просрочие на
задълженията си.
Твърди се от ищеца, че видно от гореизложеното, договорът за банков
кредит съдържал всички задължителни реквизити за действителност,
установени в действащото законодателство. Следователно, съглашението било
породило валидно правоотношение, обвързващо страните с произтичащите от
него облигационни последици.
В изпълнение на основното си задължение по договора, ищцовото
дружество било предоставило за ползване на кредитополучателя паричната
сума по банковата сметка, посочена в чл. 6.1. от договора. Видно от
приложените към справка „Информация за сметка за периода 22.4.2021 -
25.10.2023 г.” индикираща входящи и изходящи трансфери,
кредитополучателят изцяло бил усвоил отпуснатия кредит. Въпреки
правените плащания от страна на длъжника, към момента на изтичане на
срока на действие и погасяване на договора - 22.04.2022 г. определен на
основание чл. 7 от договора, същите били недостатъчни да погасят пълния
размер на предоставения и изразходван кредитен лимит. Кредитополучателят
бил изпаднал в забава при плащането на вноските по кредита, поради което
част от начислената договорна лихва била останала неизплатена и отнесена
като неразрешен овърдрафт съгласно правилата на чл. 11 от договора. С оглед
неизпълнението и поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита,
определен в чл. 7 от договора (краен срок на издължаване) - 22.04.2022 г., за
ищцовото дружество бил налице правен интерес да пристъпи към незабавно
събиране на изискуемите суми - главница и лихви и разноски.
2
С оглед на горното обстоятелство, било подадено заявление до
Районен съд - Севлиево и съответно били издадени заповед по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист.
В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.
Претендират се и разноски както за заповедното, така и за настоящото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва
сключеният договор между страните за недействителен, като се иска от съда
да отхвърли така предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
Приет е като писмено доказателство по делото Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 671/6632/R3288097 от 22.04.2021 г., по силата на
който „УниКредит Булбанк” АД предоставя на А. В. М. потребителски кредит,
усвояван чрез овърдрафт, по разплащателна сметка
№BG51UNCR70001524046468, в размер на сумата от 1000 лева, за текущи
разходи, с установен начален срок за усвояване – 22.04.2021 г. и срок за
погасяване – до 22.04.2022 г. (т. 7 от договора). В договора е посочен годишен
лихвен процент от 12,95 %.
В разпоредбата на т. 12.1. е установено, че крайният срок за
погасяване на кредита е определен съгласно т. 7, като последният се
продължава с период от още една година, при условие, че кредитополучателят
спазва условията на договора, не е в просрочие на нито едно от своите
задължения към кредитора по т. 7 и кредитополучателят не е подал искане за
отказ от удължаване на срока на овърдрафта.
По отношение на сключения договор следва да намерят приложение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Заемното правоотношение
представлява такова по смисъла на чл. 9 от ЗПК, а съгласно нормата на чл. 3,
ал. 2 от ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договори за кредит под
формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по-
дълъг от три месеца, какъвто е настоящия случай, доколкото е предвиден
едногодишен срок за погасяване на предоставения кредитен лимит.
3
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка и
в него следва да бъде посочен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 от ЗПК, включващ
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Следователно годишният процент на разходите
изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на
отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 от
ЗПК.
От изслушаното, прието и неоспорено от страните заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че кредитодателят е изпълнил основното си
задължение по договора, като е предоставил заемната сума на ответника в
пълния размер от 1000 лева и по този начин кредитът е усвоен.
Вещото лице е посочило, че общият размер на задължението по
процесния договор е: главница – отпуснат овърдрафт - 1000 лв., неразрешен
овърдрафт – 54,13лв., лихва за просрочена главница за периода от 30.05.2022 г.
до 30.11.2022 г. – 66,04 лв., неустойка за просрочена главница за периода от
30.05.2022 г. до 30.11.2022 г. – 51,11 лв. Съгласно заключението на вещото
лице ГПР е правилно изчислен и включва всички компоненти, заплащани като
разходи от кредитополучателя.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и
4
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
По отношение дължимостта на главницата: съобразно нормата на чл.
430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Както бе посочено и по- горе, не съществува
съмнение, че договореният, по силата на договора от 22.04.2021 г., паричен
ресурс е усвоен от ответника. Предвид това, то е възникнало корелативното
задължение, предоставената сума да бъде върната съобразно уговореното.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, посочени в чл. 10 и чл. 11
от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК сочи, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършена
служебна проверка относно действителността на процесния договор съдът
намира, че при сключването му е спазена изискуемата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК
писмена форма на хартиен носител и е използван подходящ и четим шрифт,
като последното е видно с просто око и не са необходими специални знания за
установяването му. Договорът съдържа необходимите реквизити: дата, място
на сключване, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения
кредит, общ размер и начин на усвояването му, информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, размер
на ГЛП и начин, на формирането му, който е ясно формулиран, както и е
посочен размер на ГПР, който е правилно изчислен.
По отношение на акцесорните претенции: съобразно нормата на чл.
430, ал. 2 от ТЗ, заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. В
случая, видно от съдържанието на чл. 4 от договора, кредитът се олихвява с
лихвен процент.
При липса на индивидуално договаряне на клаузата, ако се установи,
че банката едностранно определя лихвения процент и не може потребителят-
кредитополучател да влияе индивидуално върху съдържанието на договора, в
случая - конкретно върху размера на възнаградителната лихва, при сключване
на договора, то се извършва преценка дали клаузата е неравноправна.
Преценката в този случай се прави с оглед критериите, посочени в чл. 3, пар. 1
5
и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата), с оглед
конкретните обстоятелства по делото като се прецени дали конкретната клауза
отговаря на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и
прозрачност, установени в Директивата. Но с чл. 4 от Директивата е създадено
едно изключение от преценката за неравноправния характер на договора, а
именно - когато клаузата е свързана с основния предмет на договора и
съответствието на цената и възнаграждението от една страна, и доставените
услуги от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем
език. Не е неравноправна клаузата, ако се установи, че макар и едностранно от
банката да е определен лихвеният процент, то това е станало ясно и на
разбираем език, както граматически, така и смислово, и с точно значение на
икономическите резултати за потребителя. Определянето на лихвения процент
от банката и приемането му от потребителя е необходимо да бъде при
прозрачно определяне и достатъчна информация за конкретния процент към
момента на сключване на договора. Съгласно задължителната практика на
Съда на Европейския съюз (СЕС) клаузата следва да е ясна и разбираема,
както от гледна точка на използвания език и граматика, така и от гледна точка
на икономическо и финансово значение. Освен това с оглед задължителните
решения на СЕС (решение С-143/13, С-26/13, съединени С96/16 и C-94/17) по
приложението на чл. 4, пар. 2 от посочената Директива, когато клаузите в
договора са написани на ясен и разбираем език и ясно са посочени всички
разходи и разноски в тежест на потребителя и плащания, които следва да
извърши като кредитополучател, е налице изключение на приложението на
системата на защита на потребителите (според използваната терминология в
решенията). Това означава, че към момента на сключване на договора между
банката и потребителя, когато е ясна клаузата относно размера на редовната
лихва върху главницата, която представлява възнаградителна лихва, както и
на всички други разходи по кредита, преценката е дали тази клауза е ясна за
обикновения потребител, написана е на достъпен и ясен език и ясно разписва
задълженията на потребителя. Установи ли това, съдът не прави преценка за
неравноправния й характер. С оглед на така посоченото задължително
тълкуване от СЕС е и константна практиката на Върховния касационен съд,
изразена в решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. 535/2016 г. на ВКС, I ТО, с
което е прието, че индивидуално уговорена клауза в потребителски договор,
6
която не е била изготвена предварително, или дори и да е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, потребителят е могъл да изрази
становище доколкото при достатъчно информиран избор я е приел. Клаузите,
които не са индивидуално уговорени подлежат на преценка от гледна точка на
неравноправен характер само, ако не са изразени ясно и разбираемо, както от
граматическа гледна точка, така и от пораждане на права и задължения, така
че потребителят да може да установи възникващите за него задължения. В
настоящия случай липсва отклонение от това правило в сключения договор.
Клаузата на чл. 4 от договора е ясна, като е разписана методиката на
определяне на лихвения процент. В случая са изпълнени очертаните по-горе
критерии за неприложимост на правилата за неравноправност на клаузите при
липса на индивидуално договаряне.
В чл. 5.4. от процесния договор страните са постигнали съгласие при
неплащане от страна на кредитополучателя на главница или лихви
ежемесечно, за срока на забавата просрочената вноска да се олихвява с
обезщетителна лихва/неустойка/, която е равна на законната лихва 10 %. Така
уговорените, изначално определени и известни на страните параметри при
определяне на последиците от неизпълнението съдът намира, че отговарят на
законовите изисквания и не противоречат на забраната за неоснователно
обогатяване, не нарушават добрите нрави и не накърняват принципа на
справедливостта.
Съгласно неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ, относно дължимите лихви и неустойки не е установено плащане.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства за
погасяване на вземането, предявените искове за главница и за акцесорните
вземания се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.
гр. д. № 1290/2022 г., по описа на Районен съд – Севлиево – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
7
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 157 лева.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна
такса в размер на 25 лева, на депозит за особен представител от 300 лева и
депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 400 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 374,39 лева. Общият размер на сторените от
ищеца разноски в исковото производство е 1099,39 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че А. В.
М., с ЕГН **********, с адрес: **********, дължи на „УниКредит
Булбанк” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Света неделя” № 7, следните суми: сумата от 1000 лева –
главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 671/6632/R3288097 от
22.04.2021 г.; сумата от 54,13 лева - неразрешен овърдрафт по договор за
кредит за периода от 22.02.2022 г. до 22.04.2022 г.; сумата 66,04 лева – лихва
за просрочена главница по договор за кредит за периода от 30.05.2022 г. –
30.11.2022 г.; сумата от 51,11 лева – неустойка за просрочена главница по
договор за кредит за периода от 30.05.2022 г. – 30.11.2022 г., ведно законната
лихва върху главницата, считано от 30.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК № 709/01.12.2022 г. по ч. гр.д. № 1290/2022 г. по описа на
Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА А. В. М., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на „УниКредит Булбанк” АД, с ЕИК *********, сумата от
общо 1256,39 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които:
сумата от 1099,39 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред
първата инстанция и сумата от 157 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 1290/2022 г. по описа на
Районен съд - Севлиево.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8