№ 21271
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110130166 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от П. Д. Г. искова
молба против „М.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 92 974,69 лв., представляваща неплатени трудови възнаграждения
за периода от м.06.2020 г. до 06.01.2025 г.;
иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 40 дни (от които 20 дни за 2023 г. и 20 дни за 2024 г.);
иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие;
иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 3 266,67 лв., представляваща дължимо обезщетение за м.01.2025 г.
и сумата от 536,37 лв., представляваща дължимо обезщетение за м.02.2025 г.;
иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 21 000 лв., представляваща шесткратния размер на брутното
трудово възнаграждение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение по
инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение.
С протоколно определение от 14.11.2025г., производството по делото е
прекратено, на основание чл. 233 ГПК, в частта, с която е заявена искова
претенция с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 266,67 лв., представляваща дължимо обезщетение
за м.01.2025 г. и сумата от 536,37 лв., представляваща дължимо обезщетение за
м.02.2025 г.;
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен трудов
договор № 47/25.06.2020 г. Сочи, че основното му трудово възнаграждение е било в
1
размер на 970 лв., с предвидени допълнителни възнаграждения за трудов стаж и
професионален опит – 1 %. Твърди, че на 06.01.2025 г. е издадена заповед №
00000069/06.01.2025 г., с която работодателят прекратил едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 331, ал. 1 КТ – по инициатива на работодателя
срещу уговорено обезщетение. Излага, че в посочената заповед, както и в последваща
№ 1/06.01.2025 г. били посочени дължимите обезщетения, а освен това дължимите
суми били отразени и в издадено от ответника удостоверение за начислени и
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Твърди, че дължимите суми е
следвало да бъдат изплатени до 06.02.2025 г., но плащане не постъпило. Прави искане
за допускане на предварително изпълнение на решението. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 331, ал. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение, че работодателят
е отправил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение срещу
обезщетение, което служителят е приел, размера на уговореното обезщетение – в
случая шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение.
При установяване на горните факти и обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 331 КТ, фактическият състав на основанието за
уволнение включва два елемента - работодателят да предложи на работника да се
прекрати трудовото правоотношение като заплати обезщетение в определен размер, а
работникът изрично да приеме отправеното му предложение, изразявайки писмено
съгласието си в седемдневен срок от получаване на предложението. Ако работодателят
не изпълни своето задължение за заплащане на обезщетение, съгласно чл. 331, ал. 3
КТ, основанието за прекратяването се смята за отпаднало, т. е. не е съществувало
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Основанието е
съществувало, доколкото е постигнато съгласие между страните за прекратяването при
условията на чл. 331, ал. 1 и ал. 2 КТ, но фактическия състав на прекратяването е
налице само ако е осъществен и третия съставен елемент на основанието за
прекратяване - заплащането на обезщетението. Неплащането на обезщетението води
до отпадане на основанието, т. е. трудовото правоотношение се възстановява, като
изпълнението на правата и задълженията по него продължават така, както са били
преди предприетото прекратяване по чл. 331, ал. 1 и ал. 2 КТ. Всичко това води до
извод, че заплащането на обезщетението по чл. 331 КТ е поставено изцяло на волята
на работодателя, като негова е преценката дали да заплати обезщетението или да
предпочете да запази трудовото правоотношение, без да се възползва от договореното
прекратяване. След като неплащането на обезщетението води до възстановяване на
трудовото правоотношение, работникът не разполага с материалноправна легитимация
да претендира заплащането на това обезщетение, дори и в едномесечния срок,
предвиден за неговото заплащане, тъй като заплащането е елемент от фактическия
състав на самото прекратяване на трудовото правоотношение и зависи от волята на
една от страните по правоотношението – работодателят / Решение № 338 от
19.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3084/2024 г. /
В случай че работодателят не заплати в едномесечния срок дължимото
обезщетение, по силата на изричната законова разпоредба на чл. 331, ал. 3 КТ,
2
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се смята за отпаднало - т.е.
заличава се с обратна сила, като правоотношението между страните се възстановява,
такова, каквото е съществувало преди постигането на съгласието за прекратяване.
/Определение № 659 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 242/2011 г., III г. о., ГК/ .
Нормата има защитна функция за самия работник и брани правото му на труд -
доколкото не допуска хипотеза, в която правоотношение между страните да се
прекрати, а обезщетението да не е заплатено.
С отпадане на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл. 331, ал.1 КТ и възстановяването на правата и задълженията на страните по
трудовоправната връзка, отпада и правото на обезщетение на работника. /Решение №
729 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 320/2010 г., IV г. о., ГК/.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 13 копие на Договор №
47/25.06.2020г., се установява, че между страните са налично трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е престирал труд в полза на ответника на
длъжност „ръководител група“
Не е спорно, а и от приложеното на л. 26 по делото копие на Заповед №
69/06.01.2025г., се установява, че работодателят е прекратил трудовото
правоотношение, на основание чл. 331, ал. 1 КТ, като доколкото заповедта е подписана
от работника, налице е приемане на предложението за прекратяване от работника по
смисъла на чл. 331, ал. 2 КТ.
Видно от заповедта е определено обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ в размер на 6
брутни месечни заплати.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което
съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния
опит и професионална квалификация, дължимото се обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ
не е изплатено от работодателя на ищеца. Както се посочи по-горе в изложението,
неплащането на обезщетението води до отпадане на основанието, т. е. трудовото
правоотношение се възстановява, като изпълнението на правата и задълженията по
него продължават така, както са били преди предприетото прекратяване по чл. 331, ал.
1 и ал. 2 КТ.
С отпадане на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл. 331, ал.1 КТ и възстановяването на правата и задълженията на страните по
трудовоправната връзка, отпада и правото на обезщетение на работника. /Решение №
729 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 320/2010 г., IV г. о., ГК/.
По изложената аргументация следва извода, че работникът не разполага с
притезание спрямо неизплатилия обезщетение работодател /а се полза от законовата
защита за възстановява на трудовото правоотношение/, респективно предявеният иск с
правно основание чл.331, ал. 2 КТ се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото, че през процесния период между страните е било налично валидно
трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното
дружество. На следващо място ищецът следва да установи по делото и размера на
дължимото му се трудово възнаграждение за периода от м.06.2020 г. до 06.01.2025 г.
При установяване на елементите от фактическия състав на заявената искова
претенция, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните от ищеца
трудови възнаграждения.
Както се посочи по-горе в изложението, не е спорно по делото, а и от
приложеното на л. 13 копие на Договор № 47/25.06.2020г., се установява, че между
страните са налично трудово правоотношение, по силата на които ищецът е престирал
3
труд в полза на ответника на длъжност „ръководител група“
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, се
установява, че нетният размер на дължимото се от ответника на ищеца трудово
възнаграждение за исковия период м.06.2020 г. до 06.01.2025 г. е 97 129.59лв., като
същото не е изплатено.
Съдът като съобрази принципа на диспозитивното начало, както и
обстоятелството, че искът е предявен за размер, по-малък от посочения от вещото
лице, а именно за сумата от 92 974.69лв., намира, че претенцията се явява изцяло
основателна.
По исковете с правно основание чл. 224 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ
По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника, прекратяване на същото, размера
на последното получено брутно трудово възнаграждение, размера на полагащия се
платен годишен отпуск и размера на обезщетението за неползван такъв.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ В тежест на ищеца е да докаже, че
трудовият договор е прекратен на основание, изискващо отправяне на предизвестие от
работодателя, както и размера на дължимото се обезщетение за неспазено
предизвестие.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже плащане
на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие в пълен размер.
Доколкото за основателност на всяка една от претенциите с правно основание
чл. 224 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, един от елементите от фактическия състав е
прекратяване на трудовото правоотношение, а в случая както се посочи по-горе в
изложението, трудовоправната връзка между страните е възстановена, като с
възстановяването и е отпаднало и правото на ищеца на обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск и за обезщетение за неспазено предизвествие.
По изложената аргументация исковите претенции с правно основание чл. 224 КТ
и чл.220, ал. 1 КТ се явяват неоснователни.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 128 277.73лв., уважената част е
размер на 92 974.69лв., отхвърлени са искови претенции в размер на 31 500.00лв., като
производството е прекратено по отношение на искова претенция в общ размер на
3803.04лв, при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по
делото.
Въпреки формулираното искане от страна на ищеца с исковата молба за
присъждане на разноски, по делото не се доказа извършването на такива, респективно
разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, разноски за вещо лица съгласно уважената част на исковите претенции в размер
на 253.68лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК **********, да заплати на П. Д. Г. , ЕГН **********,
на основание чл.128, ал. 2 КТ, сумата от 92 974,69 лв., представляваща неплатени
трудови възнаграждения за периода от м.06.2020 г. до 06.01.2025 г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Г., ЕГН ********** срещу „М.“ АД, ЕИК
**********, иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 7 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 40 дни (от които 20 дни за 2023 г. и 20
дни за 2024 г.), като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Г., ЕГН ********** срещу „М.“ АД, ЕИК
**********, иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 500.00 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Г., ЕГН********** срещу „М.“ АД, ЕИК
**********, иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 21 000.00 лв., представляваща шесткратния размер на
брутното трудово възнаграждение, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати на по сметката на Софийски районен съд сумата от 253.68лв. – депозит
вещо лице.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.128, ал. 2 КТ.
Решението, в частта, с която е допуснато предварително изпълнение, има
характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5