№ 469
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20225001000371 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят Н. А. Н., редовно призован, не се явява. За него
адв. Е. А. и адв. М.Т., представят пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
За ответника ЗЕ.Б. ЕАД, редовно призован, се явява юриск. Н. З., с
пълномощно от първата инстанция.
Третото лице помагач Я. Г. З., редовно призован, не се явява. За
него адв. Р. Д., с пълномощно по делото.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Адв. Т. – Да се даде ход на делото.
Юриск. З. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
Образувано по въззивна жалба на Н. А. Н., подадена чрез
1
пълномощника му адв. Е. А., срещу решение № 97/17.03.2022 г., постановено
по т.д. № 310/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, 11 състав, с което е отхвърлен
изцяло предявеният от жалбоподателя срещу ЗЕ.Б. ЕАД за присъждане на
сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия брат А. Н., починал на
03.08.2019 г., вследствие на ПТП, настъпило на 26.05.2019 г., причинено
виновно и противоправно от Я. Г. З. при управление на ЛА Г., с
регистрационен № ***, досежно който е била налице валидна застраховка
Гражданска отговорност, сключена с ответното дружество, ведно със ЗЛ от
датата на уведомяването на застрахователя за настъпилата смърт, т.е.
13.08.2019 г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение е неправилно
и че са необосновани изводите на съда относно основния спорен момент по
делото, а именно дали ищецът е активно материално-правно легитимиран да
получи застрахователно обезщетение, вследствие смъртта на неговия брат А.
Н.. Посочено е, че съдът не е направил пълен, обстоен и задълбочен анализ на
свидетелските показания, като във въззивната си жалба жалбоподателят
прави подробен коментар на разпитаните по делото свидетели и посочва
обстоятелствата, които според него се установяват чрез тези показания, като
намира, че посредством същите показания се оборва направеният от съда
извод за материално-правна легитимация в лицето на ищеца. Изложени са
аргументи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че не се
установя страданията на ищеца да са значително по-големи от тези, които би
изпитал всеки човек от загубата на негов близък родственик. Подробни
доводи в тази насока се съдържат в жалбата.
Въз основа на всички заявени в жалбата аргументи е поискано да
се отмени първоинстанционното решение, като вместо това бъде уважен
предявеният осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 120 000 лв., ведно със ЗЛ от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилата смърт, т.е. 13.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Поискано е да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя разноски както за първоинстанционното, така и за въззивното
производство.
В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
2
въззиваемото дружество от ЗЕ.Б. ЕАД, в който е изразено становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е
правилно и обосновано и като такова, следва да бъде потвърдено. Подробни
доводи за обосноваване на това становище се съдържат в отговора. Поискано
е да се присъдят в полза на застрахователното дружество разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция в размер на 300 лв. Поискано е отговорът да се счита
за списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК.
Не са заявени доказателствени искания от страните.
Адв. Т. – Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата.
Адв. А. – Също.
Юриск. З. – Поддържам представения отговор. Нямам
доказателствени искания.
Адв. Д. – Нямам доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания и считайки делото за
изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Т. – Уважаеми апелативни съдии, считам настоящия казус за
абсолютен пример за изключение от ТР № 1. Това е класически случай,
действително в практиката намерих подобен идентичен, единствен казус,
който е завършил с осъдителна присъда на Окръжен съд Кюстендил,
потвърдено решение от Апелативен съд София и недопуснато до касационен
контрол. Това решение съм го посочил в жалбата. Става въпрос за абсолютно
същите факти по делото.
А фактите по настоящото дело са: Става въпрос за двама братя,
които от деца живеят в бащината им къща. През целия този период
единственият момент, в който те са били разделени, е когато преживелият
брат сключва брак, напуска къщата им и отива да живее на съседната улица.
Т.е. тази връзка между тях продължава и по време на брака, който е имал
преживелият брат. След това безспорно се установи, че последните пет
години съжителстват заедно двамата братя, в едно домакинство, в една стая, в
една къща. А най-важното в случая е, че всички свидетели казват: Те бяха
3
неразделни. Те са били като скачени съдове, тъй като разликата между тях е
била само една година, а починалият брат е нямал собствено семейство и
наследници и т.н. В тази връзка преживелият е работил и се е грижил изцяло
за доходите, осигурявани в къщата, а починалият се е грижил за самата къща
и за домакинството. Т.е. връзката им е била далеч извън обичайната за двама
такива братя.
Преживелият брат понася страданията, защото остава сам в тази
къща. Независимо от това, че има съпруга и наследник, които не живеят с
него, той остава сам, без неговия брат и претърпява значителни по
интензитет, много по-силни от нормалните за една обичайна връзка вреди.
Разпитани са множество свидетели и всички те потвърждават, че
връзката на братята е била много силна и дълбока. За нас тази връзка се
различава от обичайните случаи на близост, защото другите роднини в зряла
възраст обикновено водят съвсем самостоятелен начин на живот. Безспорно е
от всички факти, че двамата са имали много дълбока и освен битова,
житейска, и емоционална такава връзка, именно заради което считам за
несправедливо от житейска гледна точка да се отрече правото на обезщетение
на преживелия брат, който е единствен пряк наследник на починалия.
Досежно размера, ако прецените иска за основателен и че се
намираме действително в това изключение от ТР № 1, моля да определите
обезщетението по справедливост, а не в рамките, посочени от колегите,
ограничени от КЗ. Тази преценка предоставям на съда.
Претендирам адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Юриск. З. – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение. Считам, че по сходни казуси е налице
непротиворечива практика, дори и на ВКС, които сме цитирали в отговора на
въззивната жалба. Моля да вземете предвид относно отношенията между
двамата братя и обстоятелството, че абсолютно всеки един от свидетелите
изрично е посочил, че отношенията между преживелия брат и починалия брат
с нищо, с абсолютно с нищо не се отличават от отношенията, които има всеки
един от свидетелите с техни роднини.
Подробни писмени съображения сме посочили в писмени
бележки, които представям с препис за насрещната страна.
4
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, решението на първата
инстанция е правилно и е съобразено с доказателствата по делото. Най-вече с
гласните доказателствени средства от ангажираните свидетели и малко се
изненадвам от твърдението на колегата Т., че всички те свидетелствали за
изключително близката връзка между двамата братя и факта, че те били като
скачени съдове. Ако прочетете свидетелските показания, ще се убедите, че
такова нещо няма. Доказателство за това е и фактът, че в деня на инцидента и
смъртта на Н., той не е бил с брат си. Как така, ако са били скачени съдове,
брат му не е бил там. Нещо повече, как така, ако са били като скачени съдове,
посещенията в болницата най-често са се осъществявали от Я. З. и от
неговата съпруга, които са платили и дължимите здравни осигуровки на
починалия, за да може да се извършат нужните операциите. Макар че
решението е правилно, в мотивите на стр. 8 съдът приема, че не можело да се
направи извод от факта, че здравните осигуровки са били изплатени от
съпругата на Я. З., не следвал извод, че ищецът е неглижирал състоянието на
брат си. Този извод е неправилен и е красноречиво изплащането на здравни
осигуровки от едно лице за друго, при липса на изплащане на тези осигуровки
от най-близките му лица, означава неглижиране на състоянието на починалия
от неговите най-близки хора.
Все пак, както заявих, правилно е решението, отчетени са
останалите факти и моля да го потвърдите.
Адв. А. /реплика/ – Позицията на колегата, че единствената грижа
в болницата е от страна на неговия доверител, звучи не само цинично и
неморално. Както и съдът установи, тези грижи са полагани с далеч по-
користна цел, а именно, тъй като е образувано наказателно производство,
грижите са полагани само и единствено неговият доверител да получи по-
ниско наказание в наказателното производство, а не толкова воден от
съображения за грижи, за някакво съдействие или съпричастност.
Адв. Д. /дуплика/ – Тогава би следвало да си зададем и да
отговорим на въпроса какво би станало, ако Я. З. и неговата съпруга не бяха
заплатили въпросните осигуровки? Дали операциите щяха да се извършат и
какво би било състоянието на починалия, при липса на т.н. користни
подбуди?
Съдът
5
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6