РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Силистра, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20233420200411 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „ГОРИЛА 2009“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр.С, представляван от управителя С. М. Д. обжалва Наказателно
постановление № 38-0004873/ 09.05.2023г., издадено от В. Ш. на длъжност Директор на РД
”АА”-гр.Русе, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на
3000 / три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАвП. Изтъква
доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – В. С. Ш.- Директор на РД ”АА”- гр.Русе,
надлежно уведомен, не се явява, не изпраща проц.представител, депозира писмено
становище по делото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
Жалбоподателят „Горила 2009“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител,
не изпраща проц.представител. Депозирана е молба от адв.Д. С., в качеството му на
пълномощник на жалбоподателя в която заявява, че не възразява съда да даде ход на делото
в негово отсъствие и моли да се приемат по делото писмените му бележки. Заявява, че не е
налице нарушение по визираният по-горе текст, излага доводи в тази насока. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно и да му бъдат присъдени
разноските по делото.
1
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата М. С. М.-
актосъставител и В. С. Д.- свидетел по акта, които се явиха и дадоха своите показания
добросъвестно, като съда ги прие и приобщи към доказателствата по делото.
С оглед надлежното уведомяване на жалбоподателя и въпреки неявяването на негов
проц.представител, но с оглед депозираната молба от негов пълномощник- адв.Д. С., съда
счете, че се налице проц. Предпоставки за даване ход на делото, съобразно нормата на чл.61,
ал.4 от ЗАНН и разгледа делото по същество на спора.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 09.02.2023. при извършена комплексна проверка на фирмата на жалбоподателя
„Горила 2009“ ЕООД било установено, че жалбоподателя притежавал Лиценз на товарни
превози в Общността № 2271, валиден до 23.04.2027г. По време на проверката била
извършена справка в информационната система на ИА „АА“ за актуалното състояние на
всички трудови договори, като се установило следното:
Лицензираният превозвач „Горила 2009“ ЕООД е назначил на работа на 19.01.2023г.
на длъжност „шофьор тежко товарен автомобил 12 и повече тона“, с НКПД 83322005 лицето
И. К. Й., ЕГН **********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност
по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006г., издадена от МТ и чл.152, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗДвП, с водач, който извършва обществен превоз на товари и няма валидно
удостоверение за психологическа годност към датата на назначение 19.01.2023г.
Валидността е била изтекла на 04.04.2014г., видно от справка в ИА „АА“, където номера на
удостоверението бил 23013.
С оглед установеното на жалбоподателя „Горила 2009“ ЕООД бил съставен АУАН №
331522/ 09.02.2023г. в присъствието на представител на нарушителя- управителя С. Д.
Препис от АУАН-ът бил връчен по надлежния ред на представителя на нарушителя.
Видно от датата и подписа на представения по делото екземпляр от акта, е била
изпълнена процедурата по неговото предявяване и връчване. Издаденото впоследствие
наказателно постановление се базира изцяло на съставения АУАН относно констатираните
по случая факти и подвеждането на същите под визираната в акта правна квалификация на
деянието. Административното наказание е наложено на основание чл.96г, ал.1, предл.1 от
ЗАвП, действаща към момента на извършване на описаното нарушение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по
същество- основателна, макар и не по изложените в нея съображения, а по следните такива:
Съдът намира, че при издаване на процесните АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от компетентни длъжностни лица,
в кръга на техните правомощия, при спазване сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН, като
съдържат изискуемите по закон реквизити.
От правна страна, според чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАвП, който назначи на работа водач,
2
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.
Съгласно чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, водачът на превозно
средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2
от ЗДвП, а според чл.57, ал.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС лицата по чл.2, ал.1 от тази наредба/
каквото лице е и жалбоподателят/, допуска до управление на превозни средства за
международни превози само водачи, които за психологически годни.
Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП е издадената Наредба № 36/ 15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Съгласно чл.8, ал.2 от тази Наредба, Удостоверението за психологическа годност е
безсрочно, съобразно изменението, публикувано в ДВ, бр. 84 от 2022г., влязло в сила от
21.10.2022г. Това означава, че след тези изменения, при първоначалното удостоверяване на
психологическата годност и назначаване на работа на такъв водач, не е необходимо да се
подновява изследването и процедурата по издаване на такова Удостоверение, освен в
случаите, изчерпателно изброени в чл.8, ал.7 от същата наредба - лице, за което е
възникнало основание по чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 или 7, които подлежат на съответното
психологическо изследване, а притежаваното удостоверение за психологическа годност се
обезсилва чрез отбелязването на това обстоятелство в специализирания програмен продукт.
За водачът И. Й. на товарния автомобил към 19.01.2023г. няма данни да са налице
тези обстоятелства на чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 или 7, т. е. да придобива правоспособност за
управление на МВП от категории В, В1, М и А, след като е загубил правоспособност по
реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради отнемане на контролните точки; на него временно да му е
отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1, б. "а" от ЗДвП; да е лишен от право да управляват МПС на
осн. чл.174, ал.2 от ЗДвП или да е лишен от право да управляват МПС на осн. чл.343г от НК. Не са
и изложени такива обстоятелства от наказващия орган.
Поради това е основателен доводът на жалбоподателя, изложен в писмените му
бележки, в смисъл на регламентирана безсрочна психологическа годност, след изменението
чл.8, ал.2 от Наредба № 36/ 15.05.2006г.
Наказващият орган от правна страна не е съобразил, че е налице и основанието на
чл.3, ал.2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящата разпоредба на
чл.8, ал.2 от Наредба № 36/ 15.05.2006г. се явава по-благоприятна за нарушителя, поради
което наказващият орган не е следвало да налага наказание на дружеството "Горила 2009"
ЕООД, а да прекрати административнонаказателното производство, тъй като извършеното
деяние, не съставлява административно нарушение към датата на издаване на процесното
3
НП - 09.05.2023г.
Във връзка с горните съображения и за пълнота на изложението, следва да се
акцентира на установената съдебна практика относно приложението на ДИРЕКТИВА
2006/126/ЕО, какъвто довод е изложен както в жалбата, така и в писмените бележки.
Съдебната практика е в следния смисъл:
Съгласно т.8 от Преамбюла на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на моторни превозни средства "На основание на пътната безопасност следва да
се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни
превозни средства. Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и
лицензирането да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията,
уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът
по управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се
предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
такива превозни средства".
Като т.9 предвижда, че "доказателство за изпълнение на съответствието с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или
товари, следва да предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това.
Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните
стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне изкривяването на
конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на
такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински
прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на други превозни средства. Поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за
управление на превозно средство и поради това следва да се определят от срока на
валидност на свидетелството ".
Съгласно чл.7, т.1, б."А" от ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО, свидетелства за управление на
моторно превозно средство се издават само на кандидатите: а) които са взели изпит по
умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в
съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Приложение ІІІ - Минимални
изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство важи при
първоначалното придобиване на свидетелство за управление и при неговото подновяване.
На държавите-членки се дава възможност да въведат в националните си законодателства и
периодични медицински прегледи за физическа и психическа годност.
Разпоредбата на чл.151, ал.4 от ЗДвП предвижда, че кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D и
Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни, като според чл.152, ал.1, т.2,
4
б."б" от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
От посочените законови текстове става ясно, че националният законодател е
регламентирал при първоначалното придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство, всеки кандидат да отговаря на изискванията за физическа и
психологическа годност, като издаването на свидетелство за управление на моторно
превозно средство удостоверява наличието на правоспособност за управление и
психологическа годност. Така например, с Решение № 2080, постановено по к. н. а. х. д. №
431/2021г., съставът на Адм.съд- Благоевград е имал възможност да посочи, че
"Периодичното психологическо изследване на водачите по реда на Наредба № 36/15.05.2006
г. (чл.8), в допълнение към проверката за психологическа годност на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, не съвпада със срока на валидност
на свидетелството за управление от съответната категория (чл.51, ал.3-5 от ЗБЛД). Всъщност
правилата за проверка на психологическата годност в националния закон се различават
съществено с тези в Директива 2006/126 относно "умствената годност", така че прилагането на
психологическото изследване по чл.5 за срока по чл.8, ал.2 от Наредба № 36/15.05.2006г.
дублира това при издаване на свидетелството за управление. Това допълнително изискване,
като наложен по-строг стандарт за психологическа годност на професионалните водачи, при
положение, че е установена при издаване на свидетелството за управление, не улеснява
свободното движение, като цел на хармонизацията по Директива 2006/126 (съображение 2), а е
непропорционално на преследваната цел затруднение, което възпрепятства лицата при
свободното упражняване на правата, гарантирани от ДФЕС, в контекста на свободното
движение на лица – свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги (вж. по
аналогия решение от 28 ноември 1978 г., Choquet, Case 16/78, ECLI: EU: C: 1978: 210, т.8).
Изискването за допълнително удостоверяване на психологическата годност, при издадено и
валидно свидетелство за управление на водача поставя в по-неблагоприятно положение
българските професионални водачи, респ. наеманите на работа водачи от превозвачи със
седалище в страната, и е несъвместимо с общия принцип на недопускане на дискриминация
по член 18 ДФЕС при упражняване на основни права и свободи, гарантирани в членове 21 ДФЕС,
45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС (вж. официално уведомително писмо на Европейската комисия до
България от 15.07.2021 г. за неправилно транспониране на Директива 2006/126 (https: //ec.
europa. eu/commission/presscorner/detail/bg/INF_21_3440).
В контекста на изложеното, в светлината на хармонизация и на целите на Директива
2006/126 (съображение 2), разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. следва да се тълкува
по начин, че удостоверяването на психологическата годност на водач при международен
автомобилен превоз на товари не може да се изисква на основания, различни от тези по
Директива 2006/126 – при издаване и при подновяване на свидетелство за управление от
съответната категория. Прилагането на това изискване (чл.57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г.)
5
при обстоятелствата по делото би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат,
поради което, за да гарантира пълната ефективност на правото на ЕС (вж. в този смисъл
решение от 15 май 2003, Mau, C-160/01, ECLI: EU: C: 2003: 280, т. 34), разпоредбата следва да бъде
оставена без приложение (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2007 г., Frigerio Luigi & C., C-
357/06, EU: C: 2007: 818, т. 28). "
Същевременно, считано от 21.10.2022г. е налице изменение в разпоредбата на чл.8,
ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания. Според новата редакция на тази разпоредба
удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Ето защо в случая е налице основанието за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото
към датата на издаване на НП вече е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за
безсрочност на удостоверението за психологическа годност, тъй като старата редакция е
ограничавала срока на валидност в рамките на три години с изключение на случаите, при
които валидността е за срок от една година. Смисълът на изменението е за безсрочност в
рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на МПС.
И по настоящето дело, тъй като НП не съдържа данни за изтичане на срока на
валидност на СУМПС към датата на деянието – в случая на 19.01.2023г., то приложението
на по-благоприятния закон обуславя извод за несъставомерност на описаното в НП
административно нарушение, санкционирано на основание чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАвПр. /В този
смисъл Решение № 401 от 29.11.2022г. на АдмС Добрич по к. а. н. д. № 455/2022г. и Решение № 1418
от 4.11.2022г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 2281/2022г. /.
На следващо място НП се явява незаконосъобразно и на самостоятелно материално
основание. Това е така предвид трайно установената съдебна практика, че доколкото самия
факт на изтичане срока за валидност на удостоверението за психологическа годност не
означава, че водачът на МПС е престанал да притежава такава по смисъла на чл.2-4 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006г. Този извод следва от систематичното тълкуване на алинеите на чл.36 и 37 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г., от които е видно, че удостоверението представлява свидетелстващ
документ, който удостоверява констатираната в рамките на нарочно производство
психологическа годност. Издаването на удостоверението е дейност, последваща
изследването на психологическата годност и констатацията от компетентните лица за
нейното наличие. От гореизложеното следва, че удостоверението представлява документ с
доказателствено значение, но не е условие за придобиване на психологическа годност. В
този изричен смисъл Решение № 619 от 11.03.2020г. по к. адм. н. д. № 199 / 2020г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай доказателство, че в нито един момент водачът не е губил
психологическата си годност, разбирана като съвкупност от качества по смисъла на чл.2-4 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г. са и данните черпени от приложените по делото справки.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
6
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По исканията за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Нормата на чл.143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл.144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт. Разноски за това производство не са и били
поискани от него.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя има право на
разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена, като видно от представеното адвокатско пълномощно са заплатени
по сметка 680 лв. за възнаграждение. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на подаване на
процесната жалба „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“.
Съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, в чиято хипотеза попада и настоящия
казус „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните:…2. при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв.“. Т.е. в това производство минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на 400 лв + 10% от 2000 лв, или общо 600 лв. От друга страна и във връзка с
направеното възражение от страна на АНО в съпроводителното писмо, с оглед фактическата
и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и
съдействие, съдът намира, че претендираният адвокатски хонорар следва да бъде редуциран
до размера от 600 лева, тъй като делото протече само в едно съдебно заседание, проведено
без участието на проц.представител на жалбоподателя.
С оглед изложеното по-горе, съдът счете, че на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на посоченото по-горе- 600
лева, а не както е поискано според договора за правна защита, което е в рамките на
минималното определено, съобразно Наредбата. Посочената по-горе сума следва да бъде
заплатена на въззивника от Директора на РД „АА“- Русе като административно-наказващ
орган.
7
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.2 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 38-0004873/ 09.05.2023г., издадено
от В. С. Ш. на длъжност Директор на РД ”АА”-гр.Русе, въз основа на АУАН № 331522/
09.02.2023г., с което на основание чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАвП на „ГОРИЛА 2009“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.С., представляван от управителя С.
М. Д. е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 3 000
/ три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. С. Ш. на длъжност Директор на РД ”АА”-гр.Русе да заплати на
„ГОРИЛА 2009“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.С.,
представляван от управителя С. М. Д. сумата в размер на 600 / шестстотин / лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8