№.............../..............2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 465 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Хайк и Рузи“ ДЗЗД с представляващ Г.С. срещу заповед № 49-ФК/11.02.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо дружеството
е приложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 20 дни на
стопанисвания от него търговски обект: магазин „Хайк и Рузи“, находящ се в гр.
Варна, бул. „Княз Борис“ № 49 и е забранен за същия срок достъпът до него, на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС. По съображения за материална незаконосъобразност
на заповедта поради отсъствието на данни за нарушаването на чл. 25 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118 ал. 1 ЗДДС, тъй като за
описаната в заповедта покупка своевременно бил издаден касов бон, но тъй като органът
по приходите напуснал търговския обект веднага след закупуване на стоката,
касовият бон не му бил предаден, както и с оплакване за необосновано висока продължителност
на срока, за който е наложена ПАМ, се иска обжалваната заповед да бъде отменена
от съда.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа изцяло.
Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на
основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, я оспорва чрез пълномощника си
юрисконсулт Г, която се позовава на безсъмнената доказаност на обстоятелството,
че за извършената в 11:50 часа контролна покупка касовият бон е издаден едва в 12:35
часа след поискването му от органите по приходите като относно високата
продължителност на срока, за който е наложена мярката, се позовава на факта, че
фискалното устройство в обекта изобщо не е било включено при извършване на покупката
и при последвалата я проверка на органите по приходите, както и че задълженото
лице е отказвало да сторнира продажбата, да върне цената и да изведе междинен
отчет и КЛЕН от фискалното устройство. Моли съда да отхвърли жалбата и да осъди
жалбоподателя да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по неговата основателност. При преценката на срока по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според
приложената на л. 5 от адм. преписка разписка обжалваната заповед е връчена на представляващия
„Хайк и Рузи“ ДЗЗД на датата 14.02.2019 г., а жалбата срещу нея според
поставения печат на Адм. съд – Варна е предявена на 18.02.2019 г.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
49-ФК/11.02.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при позоваването на протокол от извършена
проверка № 0281395/10.02.2019 г. е наложил на жалбоподателя „Хайк и Рузи“ ДЗЗД принудителна
административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване за срок от 20 дни на
стопанисвания от него търговски обект: магазин „Хайк и Рузи“ в гр. В. е
забранил за същия срок достъпа до него, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.
В мотивите на заповедта
административният орган е обосновал прилагането на принудителната
административна мярка с наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ ЗДДС, свързана с установеното от контролните органи при извършената на
10.02.2019 г. проверка в търговския обект неиздаване на фискален касов бон от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за направената от тях
преди легитимация контролна покупка в 11: 50 часа на стока – 1 бр. кожено мъжко
портмоне на стойност 45 лв., заплатено в брой от инспектора по приходите П.Д.-Б.
с банкнота от 50 лв., за което продавачът в обекта Г.С. е върнал ресто от 5 лв.
без да издаде фискален касов бон нито касова бележка от кочан. Посочено е, че в
момента на проверката фискалното устройство не е включено като служителят е отказал
да изведе междинен „Х“ отчет. Извършената в 11: 50 часа продажба е маркирана
едва след включване на фискалното устройство като в 12: 35 часа е изведен
фискален касов бон за нея, а в 12:43 часа е изведен и междинен отчет. Посочено
е също, че не е направен опис на парите, тъй като според изявленията на
продавача към момента на проверката няма каса и няма осъществени продажби.
Неиздаването на фискален касов
бон веднага след извършената продажба е квалифицирано като нарушение на чл. 25
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 и ал. 4 т. 1 ЗДДС. Изложени са мотиви във връзка с определянето на продължителността на
срока, за който се прилага ПАМ.
Резултатите от проверката са
обективирани от контролните органи в съставения и подписан от тях и от
присъствалото при проверката от името на „Хайк и Рузи“ ДЗЗД лице Г.С. протокол №
0281395/10.02.2019 г., в който нарушението е индивидуализирано по абсолютно идентичен
начин на този в заповедта /л. 7 и 8 от преписката/. В протокола са вписани
възраженията на представляващия „Хайк и Рузи“ ДЗЗД Г.С., според които мъж и жена са влезли в магазина и
са купили портмоне, след което са излезли бързо и малко след това са се върнали
отново и са поискали касов бон като С. им е дал касовия бон, който бил до
апарата.
По преписката са приложени още
съставеният за нарушението АУАН № F472211/14.02.2019 г. /л. 6/ и заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният директор на НАП е определил
директорите на Дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагането на принудителни административни
мерки по чл. 186 ЗДДС /л. 10/.
Описаната в протокола от
проверката и възпроизведена впоследствие в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС
фактическа обстановка се потвърждава и от разпитаната като свидетел по делото в
с. з. на 29.05.2019 г. Павлина Демирова – Бозголи, участвала лично като орган
по приходите в проверката в магазин „Хай и Рузи“ на 10.02.2019 г. и извършила в
11: 50 часа контролната покупка на 1 бр. мъжко портмоне на стойност 45 лв. Свидетелката
сочи, че като заплатила покупката с банкнота от 50 лв., за което й били върнати
5 лв. ресто, продавачът не издал касов бон като в това време, освен него и
двамата проверяващи, в магазина не е имало други лица. Сочи още, че като се
върнали с колегата й в магазина десетина минути по-късно, т. е. към 12, 00
часа, се легитимирали пред продавача и му казали, че портмонето е купено преди
малко от него, но той първоначално отрекъл. Свидетелката обяснява, че касовият
апарат, който се намирал до прозореца в магазина, първоначално изобщо не бил
включен като дори продавачът сам им казал, че апаратът още не е пуснат.
Фактът, че касовият бон за
покупката на стойност 45 лв. е издаден в 12:35 часа на датата 10.02.2019 г. се
потвърждава от съдържанието на самия касов бон под № 1571, който е представен с
жалбата и е приложен като доказателство на л. 14 от делото.
Недоказано остава твърдението на
жалбоподателя, че разликата между времето на покупката /11: 50 часа/ и посоченото
върху касовия бон време на издаването му /12: 35 часа/ се дължи на разминаване
между астрономическия час и часът, който отбелязва касовият апарат.
Недостатъчно за установяването на това твърдение е представеното с жалбата
доказателство – фактура № **********/15.02.2019 г. за доставка на услуга „сверяване
на дата и час“, тъй като освен че е издадена пет дни след проверката, поради
което сама по себе си без наличието на други доказателства не може да установи
факта, че такъв проблем е съществувал и към 10.02.2019 г., но което е по-важно
съдържанието й по никакъв начин не може да бъде свързано конкретно с въведения
в експлоатация в процесния търговски обект фискален апарат.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която е
наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, е акт на компетентен административен орган,
предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният
директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП съгласно
установената правна възможност по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е делегирал на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП правомощията за налагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, аналогично на това по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК,
административният орган е изложил в заповедта мотиви, обусловили прилагането на
ПАМ, включително и относно срока на действието й, тъй като в чл. 186 ал. 1 ЗДДС
той е определен в максимални параметри /до 30 дни/, което обуславя необходимост
във всеки отделен случай да се обоснове конкретно избраната му продължителност.
В случая избраната продължителност е 20 дни, за което в заповедта са изложени
достатъчно подробни мотиви, които според съда обуславят подобен срок на
действие на мярката като се има предвид, че освен че за покупката не е бил
издаден своевременно изискуемият касов бон, но и че касовият апарат в обекта в 11:50
часа, както и към 12:00 часа изобщо не е бил включен при положение, че според
протокола от проверката работното време на магазина е още от 10: 00 часа без
почивни дни – факт, който не е оспорен от представляващия „Хайк и рузи“ ДЗЗД
при съставянето на протокола. Това само по себе си създава предпоставки и за
други подобни нарушения, особено като се има предвид, че магазинът се намира на
централна улица в града, където клиентопотокът поначало е голям.
Принудителната административна
мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол чрез проверка в
процесния търговски обект от компетентните органи на НАП, за която съгласно чл.
110 ал. 4 ДОПК не е необходимо изрично писмено възлагане. За резултатите от нея
на основание чл. 110 ал. 4 изр. последно ДОПК е съставен протокол № 0281395/10.02.2019
г., обективиращ установените факти и обстоятелства от значение за определяне на
задълженията за данъци на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 50 ал. 3 ДОПК
протоколът е подписан от съставилите го длъжностни лица от НАП и от
присъствалото по време на проверката лице. Съответно на изискването на чл. 50
ал. 2 т. 9 ДОПК събраните при проверката доказателства са описани в протокола и
са приложени по административната преписка. Преценени в съвкупност, всички тези
обстоятелства обуславят извод, че в процеса на установяване на
административното нарушение, довело до прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното: Съгласно чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС
предвидената в нормата принудителна административна мярка „запечатване на обект
за срок до 30 дни“ се прилага за нарушение, обективирано в неспазването на реда
и начина за издаването на съответен документ за продажба. С чл. 118 ал. 1 ЗДДС
е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно чл. 118 ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския
обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Пар. 1
т. 40 ДР ЗДДС легално дефинира понятието „фискално устройство“. Задължението по
чл. 118 ал. 1 ЗДДС е намерило отражение и в издадената от министъра на
финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
в чл. 25 ал. 1 т. 1 на която изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3
ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават
за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално
устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата
случаи. След като в случая е безсъмнено, че процесният обект – магазин „Хайк и
Рузи“, отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по пар. 1 т. 41 ДР
ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки в него за търговеца на общо
основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25
ал. 1 т. 1 от наредбата. Нарушаването на това задължение, на каквото се е
позовал административният орган, за да приложи процесната по делото ПАМ, е
установено в случая със съставения от контролните органи протокол №
0281395/10.02.2019 г., който като изготвен по установените форма и ред от
органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия представлява на
основание чл. 50 ал. 1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при
проверката факти и обстоятелства. Те се потвърждават и от събраните по делото
доказателства: свидетелските показания на св. П.Д.-Б. и приложеният на л. 14 от
делото касов бон № 1571. Нито в хода на административното производство, нито
пред съда жалбоподателят е оспорил посоченият в протокола от проверката и в
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС час на извършване на продажбата в магазина /11:50
ч./ като същевременно не е събрал никакви доказателства, посредством които да
разколебае достоверността на изложения в протокола факт, че веднага след
извършване на продажбата не е издал фискален касов бон за нея от фискалното
устройство в обекта.
Прилагането на ПАМ е съобразено
изцяло и с целта на закона като се има предвид, че съгласно чл. 22 ЗАНН чрез
ПАМ се цели именно предотвратяването или преустановяването на административните
нарушения, както и предотвратяването и отстраняването на вредните последици от
тях. Съобразявайки така прокламираните в закона цели, законодателят изрично е
предвидил в чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, че при неспазването на реда или
начина за издаването на съответния документ за продажба /фискален касов бон/ спрямо
нарушителите се прилага ПАМ запечатване за определен срок на търговския обект,
в който е извършено нарушението.
Съвкупно, изложените фактически
констатации и правни доводи обуславят краен извод за неоснователност на
жалбата, поради което тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му
по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Предвид изрично направеното
искане от пълномощника на ответника за разпределянето на отговорността за
разноски, на основание чл. 143 ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определени в минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл.
78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хайк и Рузи“
ДЗЗД срещу заповед № 49-ФК/11.02.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо дружеството е приложена принудителна
административна мярка запечатване за срок от 20 дни на стопанисвания от него
търговски обект: магазин „Хайк и Рузи“, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз
Борис“ № 49 и е забранен за същия срок достъпът до него, на основание чл. 187
ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Хайк и Рузи“ ДЗЗД, ЕИК *********,
да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: