Решение по КНАХД №199/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от директора на АДФИ-[област] в качеството на ответник във въззивното производство чрез П. Д.-юриск. в дирекция "Правна" на АДФИ, срещу Решение № 45/09.05.2025г. по АНД № 33/2025г. на Районен съд-[област], с което е отменено НП № 11-01-602 2024 от 07.01.2025г. за наложена на Р. П. Б. "глоба" в размер на 4 596,44 лв.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение.Развиват се доводи, че разбирането на решаващата инстанция, че възлагане на обществена поръчка имаме само тогава, когато е проведена процедура по смисъла на ЗОП било неправилно. Цялостната идея на закона в областта на обществените поръчки според касатора е същите да бъдат възлагани чрез провеждане на конкретна процедура, за която са налице съответните основания, като по този начин се гарантира спазването на основните принципи, посочени в чл. 2, ал.1 ЗОП. С разпоредбата на чл. 17, ал.1 и чл. 20, ал.2,т.2 ЗОП законодателят предвидил, че при точно тези определени условия, всеки един възложител трябва да проведе именно процедурите по чл. 18, ал.1,т.12 и т.13 ЗОП. Това не било изпълнено от директора на проверяваната организация, хно това не означавало, че не е налице възлагане на обществена поръчка. Прави се извод, че именно за тези случаи била въведена санкционната норма на чл. 256, ал.1 ЗОП. В разглеждания случай била налице първата хипотеза- сключен е договор по който са извършени разходи, които по своя размер са надвишили стойностния праг по чл. 20, ал.2,т.2 ЗОП, поради което правилно АНО бил приложил тази правна норма. В този контекст били налице всички дължими елементи на фактическия състав на административното нарушение, които отговарят на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца по чл. 256, ал.1 ЗОП.

По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивния съдебен акт и по същество да потвърди издаденото НП.

Претендира за присъждане на юриск. възнаграждение в максимален размер, предвиден в нормата на чл. 27е НЗПП.

Касационната жалба не съдържа доказателствени искания, срещу нея не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание страните р.пр. не изпращат процесуален представител и не ангажират становище.

Участващият в производството прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, в преклузивния законов срок за надлежно възникване на суспензивен и деволутивен ефект от подаването й, при което е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови въззивното решение, състав на Районен съд-[област] е приел от фактическа страна за безспорно, че на 26.04.2023г. е сключен договор за разпространение между Р. драматичен театър „Н. х.“ [населено място], представляван от Р. п. Б.- възложител и „Ажур Пико“ ЕООД [населено място], представлявано от К. К.-изпълнител. Съгласно чл. 1 от договора, театърът предоставя на разпространителя правото да разпространява постановките от неговия репертоар при условията и в срока на договора, като я рекламира и извършва продажба на билети от негово име и за негова сметка.

Безспорно е прието също, че в изпълнение на този договор, от РДТ „Н. Х.“ са извършени разходи в размер на 229 822,00лв., както и че договорът между страните е сключен при директно възлагавне, без провеждане на процедура по ЗОП.

При тази безспорна фактическа обстановка съставът на Районен съд-[област] е приел, че НП е издадено от компетентен орган, чиято компетентност произтича от нормата на чл. 261, ал.1 ЗОП. Приел е също, че основателни се явяват възраженията на жалбоподателя, че от една страна АНО бил приел наличиено на възложена обществена поръчка за разпространение, реклама и продажба на билети за постановки от репертоара на театъра и е сключил договор за разпространение разходите по който надвишават минималния стойностен праг по чл. 20, ал.2 ЗОП, а от друга- че не е приложена процедура по чл. 18, ал.1, т.12 или т.13 ЗОП, съобразно стойността на поръчката- публично състезание или пряко договаряне. Приел е, че последното е от значение както за формулиране на нарушението, така и за квалифицирането му и за определяне на разпоредбата, въз основа на която се налага административното наказание. Приел е, че това е така, тъй като разпоредбата на чл. 256 ЗОП предвижда различни хипотези по ал.1 и ал.2.

По нататък въззивният състав е приел, че за да се приеме, че квалификацияна на нарушението следва да бъде по ал.1, каквато е дадена от АНО, следва да има проведена процедура по възлагане. В случая не била дадена правилна квалификация на нарушението и това ограничавало правото на защита на наказаното лице, вследствие на което е отменено издаденото НП.

Решението е валидно, допустимо но неправилно.

Нормата на чл. 256, ал.1 ЗОП регламентира, че възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 75 000 лв.

Регламентацията, определяща задължение за провеждане на обществена поръчка се съдържа в нормите на чл. 20 ЗОП. При възникване на правоотношения, изпълнението по които стойностно превишава посочените минимални прагове възложителят е длъжен да проведе обществена поръчка измежду посочените в нормата на чл. 18 ЗОП.

В случая това не е направено от възложителя и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Размерът на санкцията правилно е определен и не се налага съдебна интервенция по отношение на него. При издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на обжалваният санкционен акт.

При тези мотиви следва да се приеме, че издаденото НП е законосъобразно. Въззивното съдебно решение следва да бъде отменено и по същество да се постанови решение, с което да бъде потвърдено НП № 11-01-602 2024 от 07.01.2025г. за наложена на Р. П. Б. "глоба" в размер на 4 596,44 лв.

По разноските: На касатора следва да се присъдят деловодни разноски- юриск. възнаграждение за две съдебни инстанции. То се претендира в максималния размер по чл. 27е НЗПП. Т. следва да се присъди в размер на 100 лв. за всяка съдебна инстанция. За разликата над този размер искането е неоснователно- то не съответства нито на фактическата, нито на правната сложност на делото, нито на вложената процесуална активност на страната.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 45/09.05.2025г. по АНД № 33/2025г. на Районен съд-[област], с което е отменено НП № 11-01-602 2024 от 07.01.2025г. за наложена на Р. П. Б. "глоба" в размер на 4 596,44 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 11-01-602 2024 от 07.01.2025г. С КОЕТО на Р. П. Б. "глоба" в размер на 4 596,44 лв. на основание чл. 256, ал.1 вр. чл. 257 ЗОП.

ОСЪЖДА Р. П. Б. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на финансите деловодни разноски за юриск. възнаграждение в размер на 200 лв. за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.