Р
Е Ш Е Н И Е
№
752 / 7.10.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги Видев
2. Красимир
Лесенски
при
секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното
от съдия Видев административно дело № 304, по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Фондация
„Гринберг“, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет. 1, офис
1 против Наредбата за издаване на карти за паркиране на превозни средства,
управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община
Септември, приета с Решение № 679 от 28.03.2017 г. на Общински съвет –
Септември.
Жалбоподателят моли да бъде отменена
оспорената наредба. Излага съображения за приемането ѝ при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа
жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание.
Претендира разноски.
Ответникът – Общински съвет – Септември –
оспорва жалбата, като недопустима и алтернативно като неоснователна чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. На свой ред
претендира присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на насрещната претенция
на жалбоподателя.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата. Също излага доводи за нейната недопустимост и неоснователност.
Жалбата е допустима, съгласно изрично постановеното
в този смисъл Определение № 10996/12.08.2020 г., по адм.д. № 6443/2020 г. по
описа на Върховния административен съд, с което е отменено първоначално
постановеното прекратително определение по настоящото дело. В това задължително
за настоящия съд определение ВАС е приел, че жалбоподателят Фондация „Гринберг“
притежава правен интерес да оспорва обжалваната наредба, поради което са
неоснователни възраженията за липса на такъв интерес.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С определението за насрочване на делото
съдът указа на ответника, че не сочи доказателства дали проектът на наредбата е
съгласуван с Агенцията за хората с увреждания и дали е получено задължителното
ѝ становище по проекта. Независимо от даденото указание ответникът не
представи такива доказателства, а вместо това изложи доводи за липсата на
необходимост от такова съгласуване и становище на агенцията, както и за липсата
на съществено нарушение на административнопроизводствените правила в тази
връзка. Следователно по делото е безспорно установена липсата на посочените
съгласуване и становище. Посочените липси съдът счита, че действително
представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
каквото е становището и на жалбоподателя:
Според чл. 26, ал. 1 от ЗНА,
изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на
принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост,
съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.
Според чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 за
прилагане на Закона за нормативните актове, органът, който отговаря за изготвяне
на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните
министерства, други ведомства или обществени организации, които организират
неговото обсъждане и дават мотивирано становище.
Според чл. 8, т. 4 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от
1.01.2019 г. – действал към момента на приемане на Наредбата), Агенцията за
хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за
интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава задължително становище
при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с
увреждания.
Съобразно чл. 10, ал. 1 от Закона за
хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019
г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на
труда и социалната политика, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
София.
Според чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за
хората с увреждания, Агенцията за хората с увреждания: участва при изготвянето
на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и
дава становища по тях.
В чл. 51, ал. 3 от Конституцията е
установен принцип, според който, старите хора, които нямат близки и не могат да
се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически
увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.
Въз основа на възведеното в Основния
закон правило, както отменения Закона за интеграция на хората с увреждания,
така и действащия понастоящем Закона за хората с увреждания, уреждат като
основна функция на Агенцията за хората с увреждания - изпълнението на
държавната политика за интеграция на хората с увреждания.
В рамките на така установената в закона
компетентност, чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания
(отм.) и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания, установяват
конкретно правомощие (тоест право и задължение) за Агенцията, да участва и да
дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с
увреждания. Несъмнено е, че и двете норми, както на отменения, така и на
действащия закон са императивни, което ще рече, че становището на Агенцията по
конкретния проект за нормативен акт е задължително, независимо от това, че в
действащия понастоящем закон, то не е изрично определено като такова. Това
разбиране се основава и на текста на чл. 26, ал. 1 от ЗАН, в който
„съгласуваността“ е възведена, като принцип в процеса на изработването на
проект на нормативен акт.
В този смисъл, националното
законодателство е съответно на изискванията на чл. 4, §1, б. „а“ от Конвенцията
за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС
на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), според който, държавите -
страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед
гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни
свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак
на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да: приемат
всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането
на правата, признати по настоящата конвенция.
Изпълнението на държавната политика за
интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за
равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с
увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и
техните семейства. В контекста на това разбиране, невземането на становище от
Агенцията за хората с увреждания по проекта на наредбата, следва да бъде
квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, защото всички норми в оспорената наредба имат за адресат хората с
увреждания. Впрочем, в случая не се твърди и не се установява, Община Септември
или Общински съвет – Септември дори да са уведомили Агенцията за хората с увреждания за
намерението си да бъде приета процесната Наредба.
Неоснователни са възраженията на
ответника и на прокурора.
Несъстоятелен е доводът, че агенцията, а
и всички други заинтересовани лица е дадена възможност да представят становища
в съответния срок, доколкото проектът на наредбата е разгласен в интернет, с
което е спазена процедурата по приемането ѝ. В случая, както е посочено
по-горе, съгласно нормативната уредба становището на Агенцията за хората с
увреждания е задължително, а не е само възможност, поради което отсъствието му
представлява съществено нарушение на администратративнопроизводствените
правила, обосноваващо незаконосъобразност на наредбата. Ирелевантно е и възражението,
че наредбата съдържа само благоприятни разпоредби за хората с увреждания,
поради което липсата на съгласуване не се е отразила неблагоприятно на правата
им. Агенцията за хората с увреждания притежава необходимия експертен потенциал,
поради което не би следвало становищата ѝ да бъдат приети за
несъществени, в случаите, като настоящия, при които законодателят е предвидил
задължителното им представяне. В становището си Агенцията би могла да представи
тезата си за съответствието на наредбата с други вътрешни и международни
актове, да извърши преценка за още по-добрата защита на правата на хората с
увреждания по различните разпоредби на проекта, както и да прецени дали е
спазен справедливият баланс между правата на тези хора и на останалите граждани.
Следователно оспорената наредба, като
незаконосъобразна следва да бъде отменена от съда.
Предвид изхода на делото и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция,
ответникът ще следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски
в размер на 630 лева, от които 10 лева – държавна такса, 20 лева за обнародване
в Държавен вестник и 600 лева за адвокатско възнаграждение. Напротив,
независимо от изхода на делото е неоснователна претенцията за присъждане на
разноски в производството пред ВАС. Видно от това дело е, че до края на
производството жалбоподателят (там частен жалбоподател) не е направил искане за
присъждане на разноски. Следователно не следва да се присъждат разноски за това
производство по искане, заявено за първи път едва в настоящата инстанция.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И:
Отменя Наредбата за издаване на карти за
паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни
увреждания на територията на община Септември, приета с Решение № 679 от
28.03.2017 г. на Общински съвет – Септември.
Осъжда Общински съвет –
Септември да заплати на
Фондация
„Гринберг“, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет. 1, офис
1, разноски по делото в размер на 630 /шестстотин и тридесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: /П/
Членове: 1. /П/
2./П/