№ 2018
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110130144 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 170387/27.05.2024г. на СРС,
подадена от В. С. С. срещу „************“ ООД.
Ищецът В. С. С. чрез адв. К. Г. – АК-София, е предявил срещу ответното
„************“ ООД иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 4457,00 лева, представляваща неустойка по т. 4.5 /2/ от
сключения между страните Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на
недвижим имот – апартамент в град София със застроена площ от 66,45 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи,
построена в УПИ I – 42,48,49, кв. 124Б по плана на град София, м. „Зона Б-18“,
идентификатор на поземления имот *************, ведно с припадащите се общи части и
права върху земята, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
/27.05.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че сключил с ответника описания по-горе предварителен договор.
Освен да прехвърли правото на собственост върху построената сграда, ответникът следвало
да снабди същата с разрешение за ползване в срок до 34 месеца, считано от 04.02.2020г.,
който изтичал на 04.12.2022г. При забава повече от три месеца се дължала неустойка в
размер на 0,01% от продажната цена на ден. На 10.05.2022г. дружеството сключило с ищеца
окончателния договор за продажба на имота. Едва на 21.03.2024г. обаче сградата била
въведена в експлоатация. Така за периода 04.03.2023г.-20.03.2024г. то дължало неустойка за
381 дни забава или 4457,00 лева. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът не се явява, като се представлява от адв. Г., който поддържа предявения иск,
включително в хода на устните състезания. В предоставения от съда срок писмени бележки
не е докладвано да са постъпили.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „************“ ООД не се е възползвал от
правото си да подаде отговор на исковата молба. В насрочените по делото публични
заседания ответникът се представлява от адв. Д. А. – АК-София, която оспорва предявения
1
иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в
Писмени бележки, вх. № 35090/03.02.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало съответното
облигационно отношение, в което е предвидена клауза за неустойка, както и настъпването
на предпоставките за възникване на задължение за плащането ú. В тежест на ответника и
при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение,
съответно обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, между страните е сключен
Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от
09.02.2021г., по силата на който „************“ ООД, наречен продавач, и В. С. С., наречен
купувач, са се договорили продавачът да продаде на купувача следния свой недвижим имот
в жилищна сградата с магазини и подземни гаражи, която ще бъде построена в УПИ I-
42,48,49, кв. 124Б по плана на град София, м. „Зона Б-18“, идентификатор *************, а
именно – апартамент № 34 на шести /пети надпартерен/ етаж – кота+15,10м. с площ от
66,45кв.м. при описано разпределение и съседи, ведно с припадащите се общи части от
сградата и правото на строеж върху земята. Продажната цена е 117001,66 лева с ДДС, като е
платима съобразно етапите на строителство по план, посочен в т. 3.2 от Договора. Съгласно
т. 4.5/1/ от Договора продавачът се задължава да завърши сградата, в която се намира
апартаментът, като я снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация / Разрешение за
ползване в срок до 34 месеца, считано от 04.02.2020г. Според т.4.5/2/ от Договора, ако този
срок не бъде спазен с повече от три месеца, продавачът дължи на купувача неустойка в
размер от 0,01% от продажната цена дневно, но не повече от 5% от продажната цена. Съдът
намира, че клаузата за неустойка е валидна, не е уговорена в прекомерен размер, в
противоречие на добрите нрави и извън присъщите на неустойката обезпечителни и
гаранционни функции, поради което и няма основание да се приеме за нищожна.
Видно от представеното заверено копие, с Нотариален акт № 24/10.05.2022г., т. 4, рег.
№ ****, дело № 468/2022г. на Нотариус № 384 – И.И., „************“ ООД е продало на В.
С. С. недвижимия имот – апартамент в жилищната сграда с идентификатор
*************.4., построена на етап „груб строеж“, представляващ апартамент № 34 с площ
от 66,45 кв.м. при описано разпределение и съседи, ведно с припадащите се общи части от
сградата и идеални части от правото на строеж върху земята, който апартамент е с
идентификатор *************.4.34 и адрес: град София, ул. „**********“ № 6, ап. 34.
Продажната цена е 117001,66 лева с ДДС. Посочено е, че владението върху имота ще се
предаде на купувача в едноседмичен срок от снабдяването на сградата с разрешение за
ползване / удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Видно от представеното по делото заверено копие, Дирекцията за национален
строителен контрол е издала Разрешение за ползване № СТ-05-139/21.03.2024г. за „Жилищна
сграда с магазини и подземни гаражи“, находяща се в поземлен имот с идентификатор
2
38134.303.324., УПИ I – 42,48,49, кв. 124Б по плана на град София, м. „Градската част – Зона
Б-18“.
С оглед изложеното ответното дружество не е изпълнило задължението си да снабди
сградата с разрешение за ползване в срок от 34 месеца: броен от 04.02.2020г. този срок
изтича на 04.12.2022г., който е неработен /неделя/, т.е. на 05.12.2022г. /чл. 72, ал. 2 ЗЗД/.
Разрешението за ползване е издадено на 21.03.2024г. Следователно неустойка се дължи от
06.03.2023г. до 20.03.2024г., или за 380 дни. Дължимата за неустойка сума е: (0,01% х 380
дни) х 117001,66 лева = 3,8% х 117001,66 лева = 4446,06 лева. За тази сума предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над нея до пълния му предявен
размер подлежи на отхвърляне.
Представените от ответника писмени доказателства, както и доводите, изложени в
писмените бележки, съдът не следва да взема предвид поради причината, че ответникът не е
подал отговор на исковата молба и възможността му да инвокира в процеса възражения по
основателността на иска е преклудирана. Въведеното в ГПК от 2008г. концентрационно
начало в гражданския процес обуславя и действието на нормата на чл. 133 ГПК, като с
изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно
възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това означава, че в
срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи и всички свои
възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които
претендираните права произтичат и съответните въведени от страните възражения.
Ответникът, под страх от преклузия, следва да изчерпи всичките си възражения с отговора
на исковата молба по чл.131 ГПК – както главните, така и евентуалните. С изтичане на срока
по цитираната норма, той губи възможност да релевира възраженията, които е могъл и е
трябвало да направи. Чл. 133 ГПК изрично регламентира предметния обхват на преклузиите,
които настъпват с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради това, извън така
очертаните с чл. 133 ГПК срокове, ответникът може да въвежда само доводи за
недопустимост на иска, да оспорва основателността му поради нарушение на императивна
правна норма, изведено от това, че за тези обстоятелства съдът следи служебно.
Недопустимо е ответникът да прави възражения по основателността на иска и да сочи
доказателства след срока за отговор. И първоинстанционният, и въззивният съд са
ограничени да разгледат единствено доводи и възражения, направени с отговора по чл. 131
ГПК Така: ТР 1/2013-2013-ОСГТК, т. 4, р.281/24.01.2019г.-т.д.675/2018г.-2т.о.
р.98/29.06.2016г.-т.д.1499/2015г.-1т.о., р.153/12.07.2013г.-гр.д.1317/2013г.-2т.о.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съгласно ТР 6/2012-2013-ОСГТК, т. 5, съдът следва да се
произнесе и по разноските в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 26518/2024г. на
СРС.
Ищецът е доказал разноски в първоинстанционното исково производство в размер на
928,28 лева, от които, съобразно изхода от делото, в негова полза следва да се присъдят
926,52 лева. От доказаните в производството по ч.гр.д. № 26518/2024г. на СРС разноски в
общ размер от 640,00 лева в полза на ищеца и съобразно изхода от спора следва да се
присъдят 638,43 лева. Съдът, като взе предвид естеството на ч.гр.д. 56518/2024г. на СРС от
фактическа, правна и процесуална гледна точка, като и защитавания по него материален
интерес и необходимия и реализиран интензитет на професионалната активност, намира, че
заплатеният от ищеца адвокатски хонорар за обезпечителното производство не може да бъде
преценен като прекомерен.
В полза на ответното дружество и съобразно изхода от спора от доказаните разноски
за платено адвокатско възнаграждение /750,00 лева/ следва да се присъдят 1,84 лева.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на В. С. С., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 4446,06 лева, представляваща неустойка по т. 4.5 /2/ от сключения между страните
Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот –
апартамент в град София със застроена площ от 66,45 кв.м., представляващ самостоятелен
обект /апартамент № 34/ в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, построена в УПИ
I – 42,48,49, кв. 124Б по плана на град София, м. „Зона Б-18“, идентификатор на поземления
имот *************, ведно с припадащите се общи части и права върху земята, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /27.05.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 4446,06 лева до
пълния му предявен размер от 4457,00 лева.
ОСЪЖДА „************“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на В. С. С., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 926,52 лева за разноски в първоинстанционното производство (гр.д. 30144/2024г. на
СРС), както и сумата от 638,43 лева за разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.
№ 26518/2024г. на СРС.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, от град София да заплати на „************“
ООД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1,84 лева за разноски в първоинстанционното производство (гр.д. 30144/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4