№ 869
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20241100900345 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ищеца „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ответника ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД.
В исковата молба се твърди, че на 25.06.2022 г., около 17:50 ч., на път
11- 13 (с. Борован - гр. Бяла Слатина), се движил товарен автомобил „МАН“ с
peг. № ****, управляван от М. И. Г.. След него, по същия път и в същата
посока, се движило МПС „Опел Корса” с peг. № ****, управлявано от Б. И. Р.
със скорост около 76 км/ч. В един момент водачът на товарен автомобил
„МАН" с peг. № **** предприел маневра отбиване вдясно с внезапен завой
наляво за навлизане в земен път, при което водачът на МПС „Опел Корса” Б.
И. Р. възприел товарния автомобил като опасност и предприел аварийно
спиране с отклонение вдясно, за да избегне удара. Сочи се, че в процеса на
аварийно спиране МПС „Опел Корса“ напуснал платното за движение вдясно,
преминал през десния банкет и навлязъл в отводнителна канавка, след което се
блъснал с предната си част в бетонна преградна стена на отводнителната
канавка. Твърди, че като причина за настъпването на ПТП в изготвената по
ДП АТЕ е констатирано: 1/ субективните действия на водача на МПС „Опел
Корса” с peг. № **** с органите на управление, което е довело до движение на
автомобила със скорост от около 76 км/ч, която не му позволява да спре при
възникнала опасност и 2/ субективните действия на водача на МПС „МАН“, с
peг. № **** с органите на управление, който е предприел завой наляво за
навлизане в земен път, като не е пропуснал МПС „Опел Корса” да премине
преди това по платното за движение.
1
Ищецът поддържа, че в резултат на описаното ПТП е била пострадала Г.
Г. С., която е била пътник на задна лява седалка в МПС „Опел Корса“.
Пострадалата получила 1/ Счупване на 5-ти шиен прешлен, което увреждане й
е причинило трайно затруднение на движенията на врата с оздравителен
период около 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен
процес. 2. Счупване на 1 -ви поясен прешлен, което увреждане й е причинило
трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период около 5-
6 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. 3.
Разкъсно контузна рана на дясна подбедрица и в областта на дясна глезенна
става с минимален костен откъс от малеола на големия десен пищял, които
увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, не опасно за
живота с оздравителен период около три-четири седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес.
Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД поддържа, че е издал
застрахователна полица № BG/06/121003642487/29.12.2021 г. за МПС „Опел
Корса” с peг. № ****, валидна за периода 31.12.2021 - 16.07.2022 г., а
пострадалата Г. С. регистрирала покана за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, по която била образувана щета № 43072952200141.
Ищецът твърди, че на основание КЗ и Наредба №24 от 08.03.2006г., като отчел
характера и степента на уврежданията, възрастта на увреденото лице,
съдебната практика и обстоятелствата, при които е настъпило процесното
ПТП, застрахователната комисия при Централно управление на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД определила обезщетение за неимуществени вреди на Г. С.
в размер на 56 000,00 лв. Между ищеца и Г. С. било сключено Споразумение
от 07.12.2022 г., съгласно което застрахователя се съгласил в срок до 10 дни от
датата на подписването му, да заплати сумата от 56 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, като тази сума била
изплатена с платежно нареждане от 09.12.2022 г.
Ищецът твърди, че към датата на инцидента товарен автомобил „МАН“
имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЛЕВ
ИНС“ АД. Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение от страна
на ищеца, била изпратена регресна покана към ответника за доброволно
изплащане на сумата от 28 015,00 лв., вкл. 28000,00 лв. стойност на щетата и
15,00 лв. ликвидационни разходи. Претенция към ответника била за
възстановяване на 1/2 от изплатеното обезщетение, съобразно приноса на
водача за настъпването на вредоносния резултат. Горепосочената покана била
получена от ответника, но плащане не било получено.
По изложените съображения ищецът моли съдът да осъди ответното
дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да му заплати сумата от 28 015,00 лв., от която
28 000,00 лв. - стойност на щетата и 15,00 лв. - ликвидационни разходи,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение за неимуществени
вреди по имуществена застраховка за вреди на пострадалата от процесното
ПТП - Г. С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
2
исковата молба до окончателното им заплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Ответникът оспорва релевираните твърдения на ищеца за
наличие на независимо съизвършителство, както и за наличие на
противоправно и виновно поведение на водача на товарен автомобил „МАН“,
модел „19403“, рег. № ****. Оспорва механизма на процесното произшествие
така, както е описан в исковата молба. Оспорва твърденията, че действията на
водача на товарен автомобил „МАН“ са допринесли за настъпването на
произшествието, тъй като същият нито е имал възможност, нито е бил длъжен
да предвиди поведението на другия участник, както и да съобрази собствените
си действия, за да избегне настъпването на произшествието. Поддържа, че
вина за настъпване на транспортния инцидент е имал единствено водачът на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № **** поради нарушение
на правилата за движение по пътищата. Същият управлявал превозното
средство с превишена скорост, несъобразена с пътната обстановка, характера
и интензивността на движението и не е изпълнил задължението си да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в
нарушение на чл. 20 и чл. 21 ЗДвП. Водачът продължил да се движи с
несъобразена скорост и се поставил в невъзможност да предотврати
транспортния инцидент, което поведение било единствена причина за
настъпване на процесното произшествие, с което поведение допуснал
нарушение и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Водачът нарушил и правилата на чл. 23, ал.
1 ЗДвП, които вменявали задължение за водачите за движение на такова
разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат да
избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Водачът на
лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса“, с peг. № **** създал
предпоставките за настъпване на произшествието и станал причина за
осъществяването му и поради несвоевременна реакция на пътната обстановка.
Ответникът твърди също така, че произшествието било предотвратимо за
водача, включително чрез намаляване и спиране преди достигане на мястото
на удара, в случай на управление на превозното средство със съобразена с
пътните условия скорост, респективно неговото поведение е било в причинно-
следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент. Поддържа, че
пътният участък, където е настъпило произшествието се състоял от по една
пътна лента в посока, като в този случай, след като двете превозни средства се
движили в една и съща пътна лента, която същевременно била единствената
лента за движение в тяхната посока, за водача на товарен автомобил марка
„МАН” не съществувало задължение да пропусне движещия се зад него лек
автомобил марка „Опел“ да премине преди него, тъй като последният нямало
как да премине, преди товарен автомобил марка „МАН“ да осъществи
маневрата за завой. При условията на евентуалност ответникът поддържа, че
дори и двамата водачи да са допринесли за настъпване на транспортния
инцидент, действията на водача на лек автомобил марка „Опел” са допринесли
3
в значително по- висока степен за неговото реализиране.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото транспортно произшествие и
уврежданията, получени от Г. С., като оспорва и твърденията за техния
морфологичен характер, за провеждане и естеството на лечението и за
неговата продължителност. В тази връзка ответника оспорва и твърденията за
наличие на причинно- следствена връзка между транспортното произшествие
и настъпили неимуществени вреди, техния интензитет, проявление и период,
за който се претендират. Ответникът оспорва размера на неимуществените
вреди, с аргумента, че същия за изключително завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Ответникът поддържа, че е налице принос на пострадалата Г. С. за получените
травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради извършени като
пътник в лек автомобил марка „Опел”, нарушения на установени от ЗДвП
правила, а именно: липса на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан
по време на превоза /нарушение на чл. 137а ЗДвП/. При условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване относно настъпване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата Г. С. поради липса на
обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, в
която ищецът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД поддържа твърденията,
изложени в исковата молба, че процесното ПТП е причинено при условията на
независимо съизвършителство от водачите на лек автомобил марка „Опел” и
на товарен автомобил „МАН“. Водачът на товарния автомобил е възприел
лекия автомобил преди да предприеме маневрата завой на ляво за навлизане в
черен път, поради което за него е съществувало задължението да предприеме
тази маневра след като се увери, че всички пътни превозни средства и
пешеходци, движещи се по пътя, който той напуска вече са го напуснал. Ето
защо водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 2
ЗДвП, а водачът на лекия автомобил не е спазил необходимата дистанция и не
е реагирал своевременно – нарушение на чл. 20 ЗДвП. За двамата водачи ПТП
е било предотвратимо, в случай че били спазили правилата за движение.
В допълнителния отговор на искова молба ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД поддържа възраженията, релевирани в писмения отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е в настоящото производство наличието на застрахователни
правоотношения по задължителни застраховки „Гражданска отговорност“, по
силата на които ищецът покрива отговорността за вредите, причинени при
управление на МПС „Опел Корса” с peг. № ****, а ответникът покрива
отговорността за вредите, причинени от товарен автомобил „МАН“ с peг. №
4
****, към датата на процесното ПТП.
Установява се по делото, че с окончателно определение от 16.11.2023 г.,
постановено по НОХД №493/2023 г. по описа на Районен съд Бяла Слатина
било одобрено споразумение между прокуратурата и подсъдимия Б. И. Р., с
което последният е бил признат за виновен за това, че 25.06.2022 г. в
землището на с. Борован, обл. Враца на път II-13 км. 41+100, управлявайки
лек автомобил „Опел Корса” с peг. № ВР **** СХ, негова собственост, е
нарушил правилата на двнжение, а именно: чл.5, ал, 1, т.1 от ЗДвП и чл. 3, т. 1,
т.2 и т. 3 от ППЗДвП - с поведението си като участник в движението по
пътищата - водача на МПС, не е спазил правилата за движение и е поставил в
опасност живота и здравето на пътуващия в автомобила пътник; чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и чл.75, ал. 1 от ППЗДвП - не е наблюдавал непрекъснато пътя пред
автомобила си; не е съобразил скоростта на движение на автомобила си, като
не е намалил скоростта или при необходимост не е спрял при възникване на
опасност за движението; с което по непредпазливост е причинил комплексна
средта телесна повреда /2 средни телесни повреди/, на пътника в лекия
автомобил „Опел Корса“ с peг. № ВР **** СХ - Г. Г. С. от с. Борован, обл.
Враца, изразявшци се в счупване на 5-ти шиен прешлен, което увреждане е
причинило трайно затруднение на движенията на врата с оздравителен период
около 2-3 месеца и в счупване на 1-ви поясен прешлен, което увреждане е
причинило трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен
период около 5-6 месеца - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предложение
второ, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Установява се по делото също така, че с окончателно определение от
16.11.2023 г., постановено по НОХД №493/2023 г. по описа на Районен съд
Бяла Слатина било одобрено споразумение между прокуратурата и
подсъдимия М. И. Г., с което последният е бил признат за виновен за това, че
на 25.06.2022 г. в землището на с. Борован, обл. Враца на път II-I3 км. 41+100,
управлявайки товарен автомобил „МАН 19.403“ с peг. № ВР **** СВ,
собственост на „Агротрейд СС“ ООД - Борован е нарушил правилата на
движение, а именно: чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и чл. 3, т.1, т.2 и т.3 от ППЗДвП - с
поведението си като участник в движението по пътищата – водача на МПС, не
е спазил правилата за движение и е поставил в опасност живота и здравето на
пътуващия в лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № **** пътник; чл. 37, ал. 2
от ЗДвП, чл. 77, ал. 1 и чл. 84, ал. 3 от ППЗДвП- при предприемане на маневра
завой наляво за навлизане в крайпътна територия - земен път не е пропуснал
лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № ****, който се е движил след него в
същата посока, с което по непредпазливост е причинил комплексна средна
телесна повреда /2 средни телесни повреди /, на пътника в лекия автомобил
„Опел Корса“ с рег. № **** - Г. Г. С. от с. Борован, обл. Враца, изразяващи се в
счупване на 5-ти шиен прешлен, което увреждане е причинило трайно
затруднение на движенията на врата с оздравителен период около 2-3 месеца и
в счупване на 1-ви поясен прешлен, което увреждане е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата с оздравителен период около 5-6
5
месеца- престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, предложение второ, вр. чл.342,
ал. 1от НК.
Не е спорно по делото, че на 09.12.2022 г. ищецът е изплатил на
пострадалата Г. Г. С. сумата в размер на 56000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилото на
25.06.2022 г. ПТП, въз основа на сключено Споразумение от 07.12.2022 г.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите Г. Г. С., К.Б.С. и М. И. Г..
Свидетелката Г. Г. С., която е пострадала в процесното ПТП като пътник в
лек автомобил „Опел Корса“, заявява, че тръгнали към Бяла Слатина направо
и отсреща завивал камион, без да даде мигач и се забили отстрани в канавката.
От показанията на св. К. С., който бил пътник на предна дясна седалка в
лекия автомобил „Опел Корса“, се установява, че пътували в посока гр. Бяла
Слатина, като пред тях се движел в същата посока товарен автомобил.
Товарния автомобил завил вляво, поради което шофьора на лекия автомобил,
за да избегне удара, завил вдясно. На задните седалки в автомобила се возили
съпругата на свидетеля – Г. С. и внучката им. Св. С. си спомня, че лекия
автомобил се движел с 70-75 км/ч, а товарния автомобил се движел пред тях
бързо, като последният спрял рязко, без да даде мигач. Лекия автомобил се
движел на около 40-50 метра зад товарния автомобил. За да избегне удара
лекия автомобил се хвърлил в канавката и се преобърнал на дясната страна.
Свидетелят С. си спомня, че шофьорът на лекия автомобил Б. направил опит
да спре, натиснал спирачки, но за да не се сблъскат с тира, завил надясно и
влезнал в канавката.
Свидетелят М. И. Г. – участник в процесното ПТП като водач на товарен
автомобил „МАН“ заявява, че през лятото на 2022 г. управлявал камион от 20
тона. Трябвало да завие наляво, и 30-40 метра преди маневрата дал мигач, и
завил наляво, за да влезне в блок на нивата. Св. спрял до минимум, тъй като
камиона бил 20 тонен и трябвало да влезе в блока при 90 градус. Заявява, че
преди да завие наляво към нивата, погледнал в страничното огледало, но не
видял автомобил зад него. Свидетелят Г. си спомня, че е тръгнал от
земеделската база, която се намирала на 200 метра от блока на нивата. След
като излязъл от базата, направил десен завой и когато свидетелят вече се
движил по правия път, видял лекия автомобил зад него. Св. Г. знаел, че зад
него има лек автомобил.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, която е отговорила на задачите при
анализ на всички представените по делото документи, в т. ч. констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 13.07.2022 г., Протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.06.2022 г., Фотоалбум на ПТП от 25.06.2022 г.,
съставени от РУ на МВР, Бяла Слатина, цялата медицинска документация по
делото и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите в
производството, се установява следния механизъм на настъпване на
6
процесното ПТП: На 25.06.2022 год., около 17.50 ч., при ясно дневно време и
суха пътна асфалтова настилка по второкласен републикански път II- 13, с.
Крапчене, обл. Монтана - с. Долни Дъбник, обл. Плевен, в участъка между с.
Борован - гр. Бяла Слатина, в посока гр. Бяла Слатина, в дясната пътна лента
посока гр. Бяла Слатина са се движили попътно два автомобила,
приближавайки района км 41+100 м, - товарен автомобил „МАН 19.4034“ с
рег. № ****, управляван от М. И. Г.; - зад товарния автомобил в същата пътна
лента лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № **** СХ, управляван от Б. И. Р.
със скорост от порядъка на 78 - 79 км/ч; - При приближаване на района на км
41+100 м, водачът на т.а. „МАН“ е предприел маневра завой наляво и
навлязъл в земен път вляво от пътното платно; - Водачът на л.а. „Опел Корса“
е възприел маневрата на товарния автомобил и задействал спирачната уредба
за аварийно спиране и за да се предпази от сблъсък, отклонил автомобила
надясно, отлагайки две успоредни спирачни следи по пътното платно; - Така
приведен в режим на ефективно спиране, л.а. „Опел Корса“, станал
неуправляем, е продължил движението си по права линия към дясната
отводнителна канавка, пресякъл дясната ограничителна линия на пътното
платно, преминал през десния затревен банкет и навлязъл в канавката, като
достигнал до бетонна преградна плоча в канавката и се блъснал челно в нея; -
След удара лекият автомобил се установил косо разположен в канавката с
предна част насочен по посока на първоначалното си движение. При
произшествието, освен материалните щети по автомобила, е пострадала
пътничката на задната седалка в автомобила - Г. С. на 60 години. Вещото лице
по автотехническата част на експертизата дава заключение, че водачът на т.а.
„МАН 19.4034“ преди да предприеме маневрата за завой наляво от дясната
пътна лента е възприел заднодвижещия се л.а. „Опел Корса“, поради което
професионално същият е следвало да изчака преминаването на лекия
автомобил и същият е разполагал с техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП с приближаващия зад него лек автомобил „Опел Корса“,
като изчака преминаването на лекия автомобил и едва след това да възобнови
предприетата маневра. Двете МПС са се движили попътно едно зад друго -
товарния автомобил и след него - лекият автомобил, като преди настъпване на
произшествието скоростта на двете МПС е от порядъка на 78 – 79 км/ч. При
установените метеорологичните условия и часа от денонощието се заключава,
че видимостта на водачите на двете МПС един към друг са били практически
неограничени.
От заключението на КСМАТЕ се установява, че причините за настъпване
на процесното ПТП са от субективен характер и се свеждат до следното: – От
страна на водача на л.а. „Опел Корса“ – Водачът се е движил на надлъжна
динамична дистанция, която не му е предоставяла техническа възможност да
спре аварийно при внезапно възникналата опасност - завиващия наляво т.а.
„МАН 19.4034“. Експертизата е допуснала и вариант, при който водачът да е
отклонил вниманието си от изменението на пътната обстановка и да е
реагирал с аварийно спиране със закъснение. –От страна на водача на т.а.
7
„МАН 19.4034“ –Водачът е предприел маневра за извършване завой наляво,
без да е осигурил /изчакал/ попътно движещия се зад него и приближаващ л.а.
„Опел Корса“ да премине и след това да продължи изпълнението на
предприетата маневра, при което произшествие нямаше да настъпи.
Процесното ПТП е било предотвратимо, ако: - Водачът на л.а. „Опел Корса“,
попътно движещ се зад т.а. „МАН 19.4034“ беше се движил на технически
безопасна надлъжна дистанция, предоставяща му техническа възможност за
безаварийно спиране, или вариантно – своевременно е възприел маневрата на
товарния автомобил и задействал управлявания от него автомобил за
екстремно спиране. - Водачът на т.а. „МАН 19.4034“ беше пропуснал
движещия се и възприет зад него л.а. „Опел Корса“ да премине по пътното
платно преди да извърши маневрата за завой наляво към земния път.
От заключението на КСМАТЕ се установява, че вследствие на процесното
ПТП пострадалата Г. С. е получила съчетана травма на глава и тяло, довела до:
– Мозъчно сътресение; –Фрактура на С5 (пети шиен прешлен), в задната част
на тялото на прешлена, без засягане на медуларния канал; – Фрактура на
Л1(първи лумбален прешлен) с характер на вклинена (вбита) фрактура на
тялото, на фона на кифотична деформация на всички лумбални прешлени; –
Фрактура на 8-мо ребро в дясно, по предно аксиларната линия; –Разкъсно-
контузна рана с дължина около 15 см по вътрешната страна над глезенната
става, с частично прекъсване (повърхностния лист) на широката делтовидна
връзка между вътрешния глезен и тарзалните кости на стъпалото, заедно с
малък костен откъс от самия вътрешен глезен. От медицинска гледна точка се
заключава, че е налице причинна връзка между получените от Г. С.
травматични увреждания и процесното ПТП. Медико-биологичните
характеристики на получените от пострадалата травматични увреждания са
както следва: Мозъчното сътресение без отпадна неврологична симптоматика,
представлява Временно разстройство на здравето, не опасно за живота;
Разкъсно-контузната рана на дясната подбедрица, частичното скъсване на
делтовидната връзка и костния абриз (откършек) представляват Временно
разстройство на здравето, не опасно за живота; Фрактурите на прешлените С5
и Л1 представляват Трайно затруднение в движението на шията и снагата за
срок по-голям от 30 дни, в случая за около 3-4 месеца. До хоспитализирането
на пострадалата С. в МБАЛ – Враца, където е започнало навременното и
адекватно лечение с поставяне на шийна яка и лумбален корсет и зашиването
на делтовидната връзка, както и на самата рана на дясната подберица, болките
са били с висока интензивност, след което са намалявали до умерени с
временни изостряния до края на възстановителния период от около 3-4
месеца, като след този период са затихвали. Установено е, че страданията на
пострадалата се обуславят не само от понасяните болки, но и от затрудненията
в битовия живот, свързани с трудното придвижване за около 3-4 месеца и
необходимост от временна чужда помощ в първия месец при нейното
самообслужване.
Съгласно медицинската част на експертизата наличието на
8
диагностицирано мозъчно сътресение означава удар в главата на пострадалата,
което няма как да се случи при правилно поставен и задействан от
инерционните сили на челния удар колан на автомобила „Опел Корса“ в
бетонната преграда на страничната канавка. Главата има обем на движение
само около 10 см при поставен колан и няма обхвата да се удари в твърди
предмети или повърхности от интериора на купето при челен удар.
Следователно от медицинска гледна точка Г. С. е била без поставен колан към
момента на ПТП. На мястото, на което е седяла пострадалата, а именно на
задната седалка от ляво зад шофьора, коланните ленти минават от лявата
раменна област до дясната хълбочна област за косата лента и по долната част
на коремната област за напречната лента на колана. При хипотеза на поставен
колан, пострадалата нямаше да си удари главата и съответно да получи
мозъчно сътресение, а това в конкретния случай би предпазило и гръбначния
стълб от преминаването на вектора на кинетичната енергия от удара в главата
по надлъжната ос на гръбначния стълб и компресирането на прешлените един
в друг. Вещото заключава, че единствено десния крак би могъл да получи
разкъсно-контузната рана на подбедрицата заедно с частичната лезия на
делтоидната връзка при поставен колан и осъществен челен удар.
В открито съдебно заседание вещите лица поддържат депозираното
заключение по КСМАТЕ и потвърждават същото след изслушване на
свидетелските показания по делото. Вещото лице по АТЕ заключава, че от
техническа гледна точка вината за настъпването на процесното ПТП на водача
на лекия автомобил е по-голяма от тази на водача на товарния автомобил.
Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано, изготвено от
експерти със специални знания в съответната област и кореспондиращо на
останалия доказателствен материал по делото.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД,
с който ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати 50 % от
стойността на платеното от него на пострадалата Г. С. обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди в общ размер на 56 000,00 лв.
Исковата претенция е обоснована с твърдения за възникнала солидарна
отговорност на двамата застрахователи – страни в производството– за
обезщетяване на понесените вреди от пострадалото лице поради независимо
съизвършителство на вредоносния резултат, настъпил при реализираното
ПТП.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен в хипотезата на
вреди, причинени от непозволено увреждане, да претендира заплащане на
9
дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на вредите. При съпричиняване на
вредите от няколко застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки
вместо тях по силата на застрахователния договор, отговарят така, както всеки
от причинителите отговаря пред увреденото лице /чл. 499, ал. 7 КЗ/.
Увреденият може да претендира пряко вредите в пълния им размер от всеки
един от застрахователите, така, както може да ги претендира от всеки от
съпричинителите /чл. 53 ЗЗД/. При предявяване на иск за обезщетение срещу
един солидарен длъжник, той отговаря за целия размер на вредите,
независимо от приноса за причиняването им /чл. 122 ЗЗД/. Поради това
пострадалият не е длъжен да раздели отговорността на съизвършителите и да
претендира обезщетение поотделно срещу всеки един от тях. Но когато
пострадалият събере вземането си от единия от солидарните съдлъжници,
останалите не са освободени от задължение за плащане на обезщетението и по
пътя на регреса платилият обезщетението, може да уреди отношенията си с
другия съизвършител, съгласно чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Размерът на щетата
от действията на всеки съизвършител е от значение единствено в отношенията
между тях, но не и спрямо увреденото лице.
С оглед на гореизложеното, за да бъде уважен предявения в процеса иск
по чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД следва да се докаже, че ищецът и
ответникът са страни по сключени договори за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за конкретни моторни превозни средства /МПС/,
както и че от всяко от лицата, които са управлявали тези МПС-та, е извършено
противоправно деяние, което е в пряка причинна връзка с причинени на едно
трето лице вреди, което съгласно изложените в исковата молба твърдения е
физическото лице Г. С..
По делото обстоятелствата относно съществувалите към момента на
настъпване на произшествието застрахователни правоотношения между
ищцовото дружество и водача на лекия автомобил „Опел Корса” с peг. № ****,
и между ответното дружество и водача на товарен автомобил „МАН“, с рег.
№ **** по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Въз основа на събраните в производството доказателства съдът приема,
че с настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие на
25.06.2022 год., около 17.50 ч., на второкласен републикански път II- 13, в
участъка между с. Борован - гр. Бяла Слатина, в посока гр. Бяла Слатина,
между застрахователите на участващите МПС по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е възникнала солидарна отговорност за заплащане
на застрахователно обезщетение на увреденото лице, на основание чл. 499, ал.
7 КЗ. А със заплащане на обезщетението за неимуществени вреди на
10
пострадалата пътничка в лекия автомобил, за ищеца „ДЗИ- ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД са възникнали регресни права спрямо ответника ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
От споразуменията, одобрени по НОХД №493/2023 г. по описа на
Районен съд Бяла Слатина, които по силата на чл. 383, ал. 1 НПК имат
последиците на влязла в сила присъда, се установява, че водачите на лекия
автомобил Б. Р. и водачът на товарния автомобил М. Г., в условията на
независимо съизвършителство са причинили на пострадалата Г. С. средни
телесни повреди, изразяващи се в счупване на 5-ти шиен прешлен и 1-ви
поясен прешлен, които увреждания са причинили трайно затруднение на
движенията на врата и снагата - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“,
предложение второ, вр. чл.342, ал.1 НК. Следователно, по несъмнен начин е
установено виновното противоправно поведение на делинквентите - двамата
водачи Б. Р. и М. Г., в резултат на което са получени травматичните
увреждания на пострадалата, в полза на която ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и относно
вредите, в случай, че са елемент от състава на престъплението, за което
подсъдимият е бил признат за виновен. При това положение СГС намира, че
следните факти - виновното и противоправно причиняване на процесното
ПТП от страна на двамата водачи, в резултат на което по непредпазливост са
причинени средни телесни повреди на пострадалата– са доказани по делото и
не могат да бъдат пререшавани в рамките на настоящото производство. В този
смисъл неоснователно е поддържаното в отговора на исковата молба
възражение, че по делото не са установени всички елементи от фактическия
състав на деликта, както и авторството на двамата застраховани при страните
водачи, при условия на съпричиняване, както и че неимуществените вреди,
които е претърпяла пострадалата Г. С., не са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с виновното поведение на застрахования при
ответника водач - М. И. Г..
По делото са установени всички елементи от фактическия състав на
деликта, както и авторството при условията на съизвършителство, поради
което делинквентите – водачи на МПС, застраховани при двамата
застрахователи, са съпричинили с поведението си всички вреди, за които е
обезщетено пострадалото лице с плащане на сумата от 56 000,00 лв. За да
формира този извод съдът съобразява събраните гласни доказателстсва и
изводите на вещите лица, изготвили допуснатата и изслушана комплексна
експертиза, която при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирана и уточненията при разпита на автоексперта в съдебно заседание,
проведено на 27.05.2025 г. Изводите за механизма на процесното
11
произшествие са мотивирани от вещото лице подробно, направени са при
спазване на правилата на логическото мислене, основани на специални знания
и са обосновани, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Към
момента на настъпване на процесното произшествие двата автомобила са се
движили попътно – товарен автомобил „МАН“, управляван от М. И. Г. в
посока гр. Бяла Слатина и зад него в същата пътна лента се е движил лек
автомобил „Опел Корса“, управляван от Б. И. Р. със скорост от порядъка на 78-
79 км/ч.; водачът на товарния автомобил е предприел маневра завой наляво и
навлязъл в земен път вляво от пътното платно, водачът на л.а. „Опел Корса“
въприемайки маневрата на товарния автомобил задействал спирачната уредба
за аварийно спиране и за да се предпази от сблъсък, отклонил автомобила
надясно, продължил движението си към дясната отводнителна канавка, и се
блъснал челно в бетонна преградна плоча в нея. Установената причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водачът на лекия автомобил,
който се е движил на надлъжна динамична дистанция, която не му е
предоставила техническа възможност да спре аварийно при внезапно
възникналата опасност – завиващия наляво товарен автомобил, което
поведение безсъмнено сочи нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 75, ал. 1
ППЗДвП. Според заключението на експерта процесното ПТП е било
предотвратимо при управление на л.а. „Опел Корса“ на технически безопасна
надлъжна дистанция, предоставяща му техническа възможност за безаварийно
спиране или вариантно – при своевременно възприемане маневрата на
товарния автомобил и задействане на управлявания автомобил за екстремно
спиране. Установява се обаче да е налице и друга причина от обективна страна
за настъпване на произшествието, а именно предприетата от водача на
преднодвижения се товарен автомобил маневра за извършване на завой
наляво, без водача да е осигурил /изчакал/ попътно движещия се зад него и
приближаващ л.а. „Опел Корса“ да премине и едва след това да продължи
изпълнението на предприетата маневра. Това поведение съставлява
нарушение на правилата на движение по пътищата съгласно чл. 37, ал. 2 ЗДвП,
която норма задължава водачът на пътно превозно средство, завиващо наляво
или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропусне пътните
превозни средства, движещи се по пътя, който той напуска. Съдът кредитира
изводите на вещото лице – автоексперт, който на база установеното от
събраните гласни доказателства обстоятелство за възприемане от страна на
водача на товарния автомобил на движещия се зад него лек автомобил „Опел
Корса“, заключава, че от техническа гледна точка водача на т.а. „МАН“ има
принос за настъпване на процесното ПТП, поради което процесното събитие
се явява закономерна последица от поведението и на двамата деликвенти, за
което са изложени подробни съображения, основани на специалните знания
на вещото лице, които съдът споделя. За да формира този извод съдът
съобразява и обвързващата сила на одобрените в наказателното производство
споразумения, чиито предмет са деяния на водачите, тъждествени на тези,
12
предмет на доказване в настоящия исков процес пред гражданския съд. При
съобразяване на установените по делото правнорелевантните обстоятелства и
изводите на вещото лице – автоексперт по-значимо за настъпване на пътния
инцидент се явява поведението на водача на л. а. „Опел Корса“, който е
допуснал процесното произшествие, като се е движил на надлъжна дистанция,
която не му е предоставила техническа възможност да спре аварийно при
възникналата опасност- завиващия наляво товарен автомобил, или при
вариант водачът да е отклонил вниманието си от изменението на пътната
обстановка и реагирал със закъснение с аварийно спиране. Следователно
неговият принос към настъпване на събитието е по – голям от този на водача
на товарния автомобил, поради което и като отчита поведението на
последния, който е извършил маневра в нарушение на правилата за движение
по пътищата, отговорността за причиняването на вредите от двамата водачи
следва да бъде разпределена в съотношение 70% за водача на л.а. „Опел
Корса“ и 30% за водача на т.а. „МАН“, в което съотношение застраховалият
гражданската отговорност на автомобилистите на този водач следва да
отговаря във вътрешните отношения със застрахователя на л.а. „Опел Корса“.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС №
4/1968 г. „справедливостта“, като критерий за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, допълнителното
влошаване на състоянието на здравето, интензитета и продължителността на
болките и страданията, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания и създаващи социален дискомфорт, физическите и
психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната
съвкупност, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В
този смисъл са и постановените решения на ВКС, имащи характер на
задължителна съдебна практика /Решение № 171 от 18.11.2016 г. по т. д. №
2811/2015 г., II т. о., Решение № 73 от 13.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., II т.
о., Решение №59 от 29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., II т. о.; Решение №33
от 04.04.2012 г. по т. дело № 172/2011 г., ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010 г.
по т. д. № 708/2009 г., II т. о; Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009
г., II т. о./.
В приложение на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението
съдът съобразява следните обстоятелства, относими към обема на
претърпените от пострадалата неимуществени вреди, като отчита значението
им при определяне размера на обезщетението, а именно броя, вида, характера
и тежестта на уврежданията на здравето на пострадалата, както следва –
13
мозъчното сътресение без отпадна неврологична симптоматика,
представляваща временно разстройство на здравето, не опасно за живота;
разкъсно-контузната рана на дясната подбедрица, частичното скъсване на
делтовидната връзка и костния абриз (откършек), представляващи временно
разстройство на здравето, не опасно за живота; фрактура на 8-мо ребро в
дясно и фрактури на прешлените С5 /пети шиен прешлен/ и Л1 /първи
лумбален прешлен/, представляващи трайно затруднение в движението на
шията и снагата за срок по-голям от 30 дни/около 3-4 месеца/. За определяне
размера на справедливо обезщетение съдът взема предвид преживените от
пострадалата болки и страдания, които са били с висока интензивност в
началния период на възстановителния период, след което са намалявали до
умерени с временни изостряния до края на периода, както и обстоятелството,
че страданията на пострадалата са обусловени не само от понасяните болки,
но и от затруднения в битовия живот в резултат на трудно придвижване за
срок от 3- 4 месеца и необходимост от чужда помощ при самообслужване. С
оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия за
справедливост, съобразно обществено-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата
на 2022 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съдебната
практика по отношение на присъжданите от съдилищата обезщетения в
сходни случаи, справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД за заплащане
на обезщетение е в размер на сумата 70 000,00 лв.
Основателно се явява релевираното в отговора на исковата молба
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата. Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана
непротиворечива практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, според която за да
бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това
на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие /в този смисъл решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г.
на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и
14
др./. Същевременно само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е
пътувал в лек автомобил, и че не е ползвал предпазен колан не е достатъчно,
за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи
намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
комплексна СМАТЕ се установява по несъмнен начин, че пострадалата е
пътувала без поставен обезопасителен колан, който би предотвратил
процесните травматични увреждания. Като не е използвала наличния
предпазен колан при настъпване на процесното застрахователно събитие,
пострадалата чрез своето противоправно поведение /нарушение на
диспозицията на правната норма, уредена в чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/ е допринесла
в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на травматични
увреждания в областта на главата и тялото. За да бъде установен
действителният обем, в който всеки един участник е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие, съдът следва да съобрази степента на
приноса за настъпване на вредите, което предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквентите и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат. В случая, доколкото процесното ПТП е настъпило при хипотезата на
двама причинители на застрахователното събитие, на съпоставка подлежи
поведението на пострадалия, както с поведението на водача на застрахованото
при ищеца МПС - л. а. „Опел Корса“ – Б. Р., така и с поведението на водача на
т. а. „МАН“, управляван от М. Г.. Съдът съобразява допуснатите от всеки от
тях нарушения на правилата за движение по пътищата: водачът на л. а. „Опел
Корса“ е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил
задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, а водачът на т. а. „МАН“ е нарушил
правилото – при завиване наляво, за навлизане в крайпътна територия – земен
път, да пропусне движещите се пътни превозни средства. С оглед на тези
обстоятелства, съдът приема, че, съпоставимо с поведението на двамата
виновни водачи на МПС, поведението на пострадалата, представляващо
конкретен принос за настъпване на увреждането – непоставяне на
обезопасителен колан– обосновава съпричиняване в обем от 20%.
Следователно, определеното обезщетение на пострадалата следва да се
намали със сумата от 14000,00 лв. /70 000 лв. х 20%/, поради което същото
възлиза на сумата от 56 000,00 лв. /70000 лв. х 80%/.
При наличие на предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да
намали обезщетението спрямо размера, за който искът би бил основателен, ако
не би се наложило намаляването му поради принос на пострадалия. Размерът
на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при преценката
15
относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване, тъй
като претендираното обезщетение може да не е равно по размер на
определеното от съда по справедливост. В този смисъл са мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г.,
ОСГТК, съгласно което при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не
може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата
молба.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 499,
ал. 7 КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, се явява основателен до размера от 16 815,00
лв. / 30 % от 56 000,00 лв. –16800,00 лв. + ликвидационни разноски, срещу
дължимостта на които няма релевирани възражения/, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.02.2024 г. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, присъждането на които
е поискал. Извършените от ищцовото дружество разноски за настоящото
производство са в общ размер на 5 690,04лв., от които за адвокатско
възнаграждение в размер на 3469,44 лв. с ДДС и 100,00 лв. за възнаграждение
за свидетел. Договарянето и плащането на възнаграждението се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, фактура и
преводно нареждане. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско
възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно. Като
съобразява материалния интерес, вида на производството, вида и броя на
извършените процесуални действия, както и фактическа и правна сложност на
делото, съставът на СГС намира, че уговореното и платено адвокатско
възнаграждение от 3469,44 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 2000,00 лв. с ДДС. Този размер е под
минималния размер, определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, но при приложение
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в
Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждение с оглед
задължителното на основание чл. 633 ГПК решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 г. При съобразяване на размера на уважената част от иска на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 2 533,26 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
извършените по делото разноски в размер на 655,64 лв. за възнаграждения за
вещи лица и свидетел, както и за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А да заплати на
„ДЗИ– Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление –гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 499, ал.7 КЗ,
вр. чл.127, ал.2 ЗЗД сумата 16 815,00 лв. /шестнадесет хиляди осемстотин и
петнадесет лева/, представляваща вземане за плащане на припадащата се част
от платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на
25.06.2022 г., около 17,50 ч. в землището на с. Борован, обл. Враца на
републикански път II-13, района км. 41+100 м., посока гр. Бяла Слатина и
извършени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 499, ал.7 КЗ, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД за горницата над 16 815,00 лв.
до предявения размер от 28 015,00 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ–
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 2 533,26 лв. /две хиляди
петстотин тридесет и три лева и двадесет и шест ст./, представляваща
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ– Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* сума в размер на 655,64 лв. /шестстотин
петдесет и пет лева и шестдесет и четири ст./, представляваща разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17