№ 64
гр. Разград, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20213300100353 по описа за 2021 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и обратен иск с правно основание
чл. 500, ал. от КЗ.
Постъпила е искова молба от Г. Б. Т. от с. Лудогорци, общ. Исперих чрез
пълномощник адв. Д.П. против ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 51 000 лв. , ведно със законната лихва от 29. 07. 2021 г. в
резултат на ПТП на 24. 12. 2016 г. , причинено от Г. Ф. М., водач на лек автомобил „Ауди
А4“ с рег. № РР7672ВА, за който има застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Ищцата твърди, че с деянието, причинено от ответника по обратния иск й е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен
крайник, поради разкъсване на менискуса на дясна колянна става, както и лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради
причинена контузия на дясното коляно - оток, болка, кръвонасядане и ограничен обем на
движението на дясна колянна става с обловати охлузвания под долната дъга на капачката;
контузия на дясна ръка - кръвонасядане, оток и палпаторна болка по предната повърхност
на дясна раменна става и в областта на палеца на дясната ръка. Вината на водача на лекия
автомобил, застрахован при ответника е установена със Споразумение по нохд № 273/ 2017
г. по описа на РС Исперих. На 28. 04. 2021 г. ищцата предявила претенцията си пред
застрахователя, останала неудовлетворена.
В 1-месечния срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска. Ответникът
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно по
размер и не съответства на тежестта на полученото увреждане. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на главницата и лихвата.
На осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач на ответника
ЗД „БУЛ ИНС” АД Г. Ф. М.. На осн.чл. 219, ал.3 ГПК е приет за съвместно разглеждане
предявения обратен иск от ЗД „Бул Инс“ АД против Г. Ф. М. за сумата 30 000 лв. , като
частичен от сумата 51 000 лв. Същият оспорва иска по размер, като счита, че е завишен.
1
Прави възражение, че вземанията са погасени по давност, както и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия без конкретно основание.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното нохд № 273/ 2017 г. на ИРС, със споразумение от 27. 09. 2017
г. Г. Ф. М. е признат за виновен в това, че:
1. На 24.12.2016 година в с.Лудогорци, обл.Разград, на автобусна спирка в центъра
на селото е причинил телесна повреда на повече от едно лице – тежка телесна повреда на
Б.Б.Б., изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота му
поради причинените „хроничен хематом под твърда мозъчна обвивка в ляво голямо мозъчно
полукълбо – челнотеменна област”, „възможен огнищен инфаркт в ляво голямомозъчно
полукълбо”, „съвместими за мозъчно размекване зони в ляво мозъчно полукълбо”,
„инфарктни области в малък мозък”, „киста под мека мозъчна обвивка в лява слепоочна
област” и „киста под мека мозъчна обвивка в лява средна черепна ямка”; средна телесна
повреда на Г. Б. Т., изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен
крайник поради разкъсване на менискуса на дясна колянна става; лека телесна повреда на
Г.Б.Б., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и поради
причинената контузия на дясно коляно – оток, болка, кръвонасядане и ограничен обем на
движението на дясна коленна става с обловати охлузвания под долната дъга на капачката;
контузия на дясна ръка – кръвонасядане, оток и палпаторна болезненост по предната
повърхност на дясна раменна става и в областта на възглавничката на палеца на дясна ръка;
лека телесна повреда на Б.М.Б., изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и поради причинените кръвонасядане, спонтанна, палпаторна и изразена
при дишане болка в областта на гръдния кош – канта на долната част на ребрата от лявата
страна; хематом по вътрешностранична повърхност на ляво бедро и кръвонасядания по
вътрешностраничната му повърхност; лека телесна повреда на Г.Б.Б., изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и поради причинените мораво
кръвонасядане върху зад дясното предно горно хълбочно бодило; спонтанна, палпаторна и
при дишане болка в долната част на ребрата по канта на гръдния кош от дясната страна;
кръвонасядане и охлузвания върху възглавничката на палеца на дясна ръка с оток, силна
болезненост и ограничен обем на движение в дланно пръстовата става на палеца; лека
телесна повреда на А.Ф.Х., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и поради причинените хематоми по дясно бедро и подбедрица и кръвонасядане
върху проекцията на последните три ребра от дясната страна – вътрешностранична към
гръбна повърхност и лека телесна повреда на Д.Б.Б., изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и поради причинените хематом на дясно
бедро, колянната област и под нея, оток и затруднено активно и пасивно движение на
коляното; кръвонасядания на дясна подбедрица и под капачката на левия крак; охлузвания
на дясна подбедрица, като деянието е извършено по начин и средство, опасни за живота на
мнозина – като управлявал лек автомобил „Ауди А4” с рег. № РР 76 72 ВА, умишлено го
2
насочил и неколкократно блъснал тези лица – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.9,
пр.1 и пр.2 във вр. с чл.128, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
2. За това, че на 24.12.2016 година в с.Лудогорци, обл. Разград на автобусна спирка в
центъра на селото извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като управлява лек автомобил „Ауди А4” с
рег. № РР 76 72 ВА, умишлено го насочва и неколкократно блъска група лица, като
вследствие на тези си действия нанася телесни повреди на Б.Б.Б., Г. Б. Т., Г.Б.Б., Г.Б.Б.,
А.Ф.Х., Б.М.Б. и Д.Б.Б., като деянието е извършено при управление на МПС – лек
автомобил „Ауди А 4” с рег. № РР 76 72 ВА и по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост – престъпление по чл. 325, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
3. За това, че на 24.12.2016 година в с.Лудогорци, обл.Разград, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № РР 76 72 ВА, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,3 на хиляда, установено по надлежния ред с
Протокол за химическа експертиза № 302/30.12.2016 година на експерт-химик в НТЛ при
ОДМВР-Разград и последваща съдебномедицинска експертиза от 09.01.2017 година на
МБАЛ гр.Разград – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Деянията са извършени виновно при пряк умисъл.
Страните не спорят, че за управлявания от Г. Ф. М. лек автомобил „Ауди А4“ с рег.
№ РР7672ВА към момента на настъпване на ПТП е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника с полица, валидна от 10. 04. 16 г. до 09. 04. 17 г. №
BG/02/116001095922. При ответника била образувана преписка по претенция № **********/
24. 12. 2016 г., предявена от ищцата на 28. 04. 2021 г. С Писмо изх. № НЩ-3199/ 12. 05. 21
г. ответникът е изискал да бъдат представени авто-техническа експертиза, протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица, констативен протокол за ПТП. На 12. 05.
2021 г. пълномощникът на ищцата уведомил ответника, че са представени всички
необходими документи- споразумение, заключение на СМЕ, но последният не се е
произнесъл.
По настоящото дело е разпитан като свидетел Т.И.Х..
Св. Х. дава показания, че е от с. Лудогорци, съсед е на ищцата. След произшествието
ищцата не можела да стъпва на крака си. Ходила в болницата в Исперих. После заминала за
Турция, където й направили операция, но и след това се оплаквала, че коляното я боли,
особено при студено време. През лятото на 2021 г. свидетелят видял, че коляното на ищцата
е подуто, не може да стъпва както преди и накуцва. Преди произшествието работела –
чистела къщи в Турция, но сега не можела да работи, защото я боляло коляното и не можела
да изкачва стъпала. В момента била при големия си син в Холандия, където ходила на
преглед и й предстояла операция на коляното.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила травма на десния крак – изразен оток,
флуктуция от течна колекция кръв /хемартроза/, силна болка и силно ограничени движения в
3
дясна колянна става – невъзможност за самостоятелна походка; кръвонасядане с линеарно
охлузване на дясно бедро; разкъсването на менискуса на дясна колянна става; контузия в
поясно-хълбочната област от дясната страна – широко кръвонасядане на меки тъкани;
травма на дясна ръка – мънички охлузвания; разкъсно – контузни рани; оток на палеца,
болка и силно ограничено движение на това място. Последиците от травмата са: Обективни
– накуцване, Х-образно изкривяване на подбедрените области; невъзможен монодален /на
един крак/ стоеж за десен долен крайник; невъзможност за клек; оток на колянна и глезенна
става на този крак; изразена обемна асиметрия спрямо левия. Субективни - бърза умора за
десния крак и отоци при натоварване, физическо усилие при ходене; изтръпване по
външната страна на дясна подбедрица; силни болки в дясно коляно при промяна на времето.
Разкъсването на менискуса на дясна колянна става обуславя трайно затруднение в
движението на десния долен крайник с обездвижване за 2-3 седмици и възстановяване на
работоспособността след около 2,5 месеца. Към края на 27.08. 2021 г. лечението все още не е
приключило, поради предстояща операция за дясна колянна става. Лечението не е
приключило, поради настъпило усложнение след проведеното вече лечение. Независимо от
предстоящата коригираща операция, при такова нарушаване в симетрията и структурата на
колянната става и при възникналите усложнения, също и предвид възрастта на пострадалата,
не може да се направи сигурна прогноза за подобряване на състоянието и е сигурно, че не
може да се очаква пълно възстановяване.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата
инстанция писмени и гласни доказателства, че ищцата Г. Б. Т. е пострадала на 24. 12. 2016 г.
от ПТП, причинено от Г. Ф. М., водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № РР7672ВА.
Страните не спорят, че към момента на ПТП - 24. 12. 2016 г., за лекия автомобил
„Ауди А4“ с рег. № РР7672ВА, собственост и управляван от правоспособния водач Г. Ф. М.
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица
BG/02/116001095922, валидна от 10. 04. 16 г. до 09. 04. 17 г.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
4
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
Г. Ф. М..
В случая по нохд № 273/ 2017 г. на ИРС, със споразумение от 27. 09. 2017 г., Г. Ф. М.
е признат за виновен в това, че на 24. 12.2016 година в с.Лудогорци, обл.Разград, на
автобусна спирка в центъра на селото е причинил средна телесна повреда на Г. Б. Т.,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник поради
разкъсване на менискуса на дясна колянна става. Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския
съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Посочените актове на
наказателния съд обвързват гражданския съд, относно вината на дееца, както и относно
противоправността на деянието.
Установява се безспорно виновното и противоправно поведение на виновния водач Г.
Ф. М., застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищцата
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. СМЕ, назначена по делото, е дала заключение,
че в резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила травма на десния крак – изразен
оток, флуктуция от течна колекция кръв /хемартроза/, силна болка и силно ограничени
движения в дясна колянна става – невъзможност за самостоятелна походка; кръвонасядане с
линеарно охлузване на дясно бедро; разкъсването на менискуса на дясна колянна става;
контузия в поясно-хълбочната област от дясната страна – широко кръвонасядане на меки
тъкани; травма на дясна ръка – мънички охлузвания; разкъсно – контузни рани; оток на
палеца, болка и силно ограничено движение на това място.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните
увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените
в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно
възстановяване. Установено е, че ищцата е претърпяла една операция на колянната става и й
предстои още една такава. Видно от приложените епикризи, заключение на СМЕ и гласни
доказателства, възстановителния оздравителен период при ищцата все още не е приключил.
Според показанията на св. Х., след произшествието ищцата не можела да стъпва на крака си,
оплаквала се от силни болки. След извършената операция на коляното в Турция, ищцата не
се е възстановила. И досега коляното й се подувало, изпитвала болки, не можела добре да
5
стъпва на крака си и накуцвала. Преди работела, а сега не можела да работи, поради
невъзстановяване в пълен обем на функцията на колянната става. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, от приложените епикризи, може да се направи извод, че
през изминалия период от време от пет години след ПТП, от което са причинени телесните
увреждания на ищцата, оздравителния период не е приключил. Според заключението на
СМЕ, посттравматичният възстановителен и рехабилитационен период не е приключил, не е
постигнато пълно възстановяване. Независимо от предстоящата коригираща операция, при
такова нарушаване в симетрията и структурата на колянната става и при възникналите
усложнения, не се очаква някога да се постигне пълно възстановяване в обема на движение в
колянната става. Последиците от преживяната травма ще бъдат до края на живота, болките и
страданията няма напълно да отшумят.
При тези факти съдът счита, че в конкретния случай се претендират неимуществени
вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират със сравнително висок
и продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили.
Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата – 60-годишна възраст,
в която получените увреждания ще ускорят проявата на характерната за този период по-
ниска физическа активност и ще дадат отражение на качеството на живот занапред,
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на
проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и психическите
страдания на ищцата, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. До първоначално предявения размер от 51 000 лева,
иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането на ищцата за главница и
лихва е погасено по давност.
Съгл. чл. 378, ал. 2 от КЗ правата и задълженията по преки искове по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка
със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие. Процесното застрахователно събитие е
настъпило на 24. 12. 2016 г., следователно 5-годишната давност за главницата изтича на 24.
12. 2021 г. Исковата молба е подадена на 16. 12. 2021 г. , т. е. преди изтичането на 5-
годишния давностен срок.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя. Съдът
приема, че застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства,
включително препис от споразумение по нохд № 273/ 2017 г. на ИРС, Акт за установяване
на административно нарушение, копие от СМЕ, епикриза и др. медицински документи.
Представянето на авто-техническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие,
6
фотоалбум и скица, констативен протокол за ПТП не е било необходимо, след като
основанието на претенцията на ищцата е било напълно установено с представеното
споразумение по нохд № 273/ 2017 г. на ИРС нохд № 273/ 2017 г. на ИРС и медицинските
документи. В такъв случай съдебната практика приема, че изискването от страна на
застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл.
498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на
застрахователна услуга, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му
задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция в
законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в
недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ предвижда, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3
КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция
от увреденото лице. Процесното ПТП е извършено на 24. 12. 2016 г., а ищцата е заявила
претенцията си пред застрахователя на 28. 04. 2021 г. Ищцата претендира заплащане на
обезщетение за забава от 29. 07. 2021 г. Ответникът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от 29. 07. 2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Предявеният от ответника по главния иск „Бул Инс“ АД и приет за разглеждане
обратен иск в условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК против третото
лице – помагач Г. Ф. М., е основателен и доказан. Налице са предпоставките по чл. 500, ал.
1, т. 1 и т. 4 от КЗ, при които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има
право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното
обезщетение. Със споразумение от 27. 09. 2017 г. по нохд № 273/ 2017 г. на ИРС ответникът
по обратния иск е признат за виновен , че на 24.12.2016 година в с.Лудогорци, обл.Разград,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № РР 76 72 ВА, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,3 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 302/30.12.2016 година на експерт-
химик в НТЛ при ОДМВР-Разград и последваща съдебномедицинска експертиза от
09.01.2017 година на МБАЛ гр.Разград – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Деянията са
извършени виновно при пряк умисъл. Предвид приложението на разпоредбата на чл. 300 от
ГПК, съдът приема за безспорно установено, че ПТП е извършено от ответника по обратния
иск в нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма – 2,3 на хиляда и произшествието е предизвикано умишлено.
Уважаването на главния иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя е предпоставка
за уважаване на евентуалния, като се създава условно изпълнително основание – то
възниква при условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към
пострадалия. Тъй като дължимото от застрахователя обезщетение възлиза на 30 000 лева, то
предявеният обратен иск следва да се уважи в същия размер за сумата от 30 000 лева, така,
както е предявен, както частичен от сумата 51 000 лв. Неоснователно е възражението на
7
ответника по обратния иск за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат. Не
са изложени конкретни доводи, даващи основание на съда да приеме, че е налице установен
принос от пострадалата, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 1 200 лева и сумата 250 лв. деловодни разноски, на
адв. П. сумата 1430 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
НМРАВ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1037, 64 лв. с ДДС, съобразно
с отхвърлената част от иска. Ответникът по обратния иск Г. Ф. М. на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца „ЗД „Бул Инс“ АД разноски за заплатена
държавна такса в размер на 1200 лв., заплатена по обратния иск.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община
Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* на осн. чл. 432 от КЗ
да заплати на Г. Б. Т., ЕГН ********** от с. Лудогорци, общ. Исперих сумата 30 000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 24. 12. 2016 г. , причинено от Г. Ф.
М., водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № РР7672ВА, за който има застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от 29. 07. 2021
г. до окончателно изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ ИСКА от Г. Б. Т. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от
51 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община
Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 1 200 лева и сумата 250 лева
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община
Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 83183048 да заплати на адвокат
Д.Р. П. от АК Разград сумата 1430 лева за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
ОСЪЖДА Г. Ф. М., ЕГН ********** от с. Лудогорци, общ. Исперих, обл. Разград да
заплати на Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община Столична, р-
н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 4 от
КЗ сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 29. 07. 2021 г. ,
8
представляваща изплатено на осн. чл. 432 от КЗ от Застрахователно дружество „Бул инс ”
АД застрахователно обезщетение на Г. Б. Т. за претърпени неимуществени вреди, поради
претърпяно пътно-транспортно произшествие на 24. 12. 2016 г., както и сумата 1200 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Б. Т., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „Бул
инс ” АД гр. София, 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
ЕИК ********* сумата 1037, 64 лв., представляваща разноски по делото.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр.
София, 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК
********* да се издаде след влизане на решението по обратния иск в сила и ПРИ
УСЛОВИЕ, че се представят доказателства, че сумата, за която е уважен обратният иск е
изплатена от Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София на Г. Б. Т..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София - Г. Ф. М..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
9