№ 2228
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505398 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ПСТ Г.“ ЕАД,
ответник пред СРС, срещу решение № 20004365 от 17.01.2022 г. по гр.д.№
21709 по описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 46-ти състав, с което е признато
за установено по иска по чл.422, ал.1 ГПК, че ответника /въззивник/ дължи на
„Т.К.“ ЕООД, сумата в размер на 7344 лв., представляваща неизплатени
задължения по фактура с № ********** от 23.11.2014 г. за извършени услуги
с багер jsb, услуги с автокран и услуги със самосвал КАМАЗ, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.11.2019 г. до изплащането на вземането, за която
сума по ч.гр.д.№ 67355 по описа за 2019 г. на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В тежест на ответника, в
полза на ищеца са възложени разноските по делото.
От страна на въззивника се излагат доводи за неправилност на така
постановеното от СРС, решение. Според въззивника се касаело до
1
периодични вземания поради което същите били погасени по давност по арг.
от чл.111, б.“в“ ЗЗД. Решението било постановено в разрез с приетото в ТР
№3/2011 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че процесната
фактура била издадена въз основа на договор за наем на механизация,
сключен на 12.08.2014 г., както и въз основа на допълнително съглашение за
ползване на още два броя машини. Последните твърдения не били оспорени
от ищеца и СРС ги обявил за безспорни. По начина по който било уговорено
плащането се касаело до множество задължения за периодични плащания,
чийто падеж настъпвал ежеседмично. Процесната фактура отразявала
задължения за плащане на услуги, извършени за четвъртата седмица на
м.11.2014 г. Падежът на задълженията настъпвал през предварително
определен интервал от време, а размерите на плащанията били изначално
определяеми съгласно договорения алгоритъм. С оглед приетото в
горецитираното ТР, не било необходимо плащанията да са еднакви. След като
процесната фактура била издадена на 23.11.2014 г. и падежирана на
26.11.2014 г., 3-годишната погасителна давност била изтекла на 27.11.2017 г.
СРС погрешно приемал, че отчетните документи пораждат дълга, докато те
всъщност конкретизирали неговия размер за конкретния период. Неправилно
било прието, че отчетните документи са нови пораждащи юридически факти.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като
погасена по давност. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС-„Т.К.“
ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на така постановеното от СРС, решение. Сочи, че услугите за
които била съставена процесната фактура били извършени в гр. Банско.
Налице била разлика между договора за наем и процесния договор, сключен
на 12.08.2014 г. доколкото техниката, която била предоставена с този договор
се обслужвала от персонал на изпълнителя „наемодател“, с негови средства за
поддръжка и гориво. Сочи, че с въззивната жалба се изоставя тезата,
поддържана от ответника в производството пред СРС за наличие на наемен
договор и се поддържало единствено виждането, че с процесния договор от
12.08.2014 г. се урежда друго периодично плащане. Между страните били
налице множество търговски взаимоотношения, които бели различни и с
отделни пораждащи факти за предоставяните отделни услуги. Това
2
изключвало наличието на „периодични плащания“ по смисъла на ТР №
3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 3/2011 г. Действителните
отношения между страните се характеризирали с отделни възлагания на
различни услуги, които макар и отчитани и фактурирани на определен период
от време изключвали понятието периодични плащания именно поради
тяхната разнородност. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За първоинстанционното въззивникът е уведомен на 28.01.2022 година.
Въззивната жалба е подадена на 11.02.2022 година, следователно
възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е ответник в производството пред СРС и
предявеният срещу него иск по чл.422 ГПК е уважен, то е налице правен
интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба се явява допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:
За издадената на 25.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 67355 по описа за 2019 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е
бил уведомен на 03.06. 2020 г.
На 10.06.2020 г. е било подадено възражение по чл.414 ГПК.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 12. 03.2021 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 12. 04.2021 г./по пощата/ , т.е. в
срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че спорно
по делото между страните е дали се касае до договор за наем или до договор
за изработка, както и дали дължимите плащания са периодични или не, от
3
където ответника извеждал твърдението за настъпила в негова полза
погасителна давност. Съобразно уговорките в договора от 12.08.2014 г. за
сключването на който страните не спорели, СРС е достигнал до извода, че се
касае до договор за изработка. Това било така, защото било уговорено, че
наемодателя е длъжен да поеме разходите, свързани с текущата поддръжка и
профилактика на отдадената под наем механизация, както и тези за гориво на
машините, по арг. от чл.4, ал.1 и ал.2 от договора. При анализ на разпоредбата
на чл.3, ал.2 от договора от 12.08.2014 г. съдът е достигнал до извода, че
договора не е достатъчно основание за извършване на плащане, а било
необходимо осъществяване на допълнителни условия /факти/, които се
явявали правопораждащи за възникването на конкретното задължение за
плащане. С оглед липсата на единен правопораждащ факт за всички вземания
за предоставени услуги със строителна механизация не можело да се приеме,
че плащания, насочени към погасяването им, имат периодичен характер по
смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че процесните вземания се
погасяват с 5-годишна, а не кратката 3-годишна давност, която съобразно
чл.3, ал.2, изр. последно от договора, сочещ изискуемостта на всяко вземане,
изтичала на 26.11.2019 г. Заявлението било подадено на 22.11.2019 г. поради
което искът бил изцяло основателен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема
следното:
В чл. 111 ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност за три
Г.и вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за
тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания,
които са предварително известни на страните по правоотношението.
Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на
изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се
напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и
евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е
предвиден по-кратък давностен срок.
В конкретния случай предмет на установяване по иска по чл.422, ал.1
ГПК са вземания по фактура № …3055 от 23.11.2014 г. В същата като
4
основание за извършване на счетоводната операция са посочени три услуги,
съответно с багер, автокран и самосвал, на обща стойност от 7 344 лв./с ДДС/,
виж л.8 от заповедното производство. Фактурата е придружена с
товарителници, съответно от 17.11.2014 г./2 бр./, 18.11.2014 г./2 бр./,
19.11.2014 г., 20.11.2014 г. /2 бр./,21.11.2014 г./2 бр./, 22.11.2014 г./2 бр./,
23.11.2014 г., видно от които са визирани и „транспорти услуги“. Като място
на натоварване е посочено: гр.“Банско“.
Действително, в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 18.05.2012 Г. ПО ТЪЛК.
Д. № 3/2011 Г., ОСГТК НА ВКС, се разяснява, че понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Действително, на 12.08.2014 г. страните са сключили договор, който са
озаглавили „договор за наем на механизация“, виж л.13 от исковото
производство. В чл.1, ал.4 страните са уговорили, че предоставената
механизация ще бъде използвана за изграждане на канализационната мрежа в
с.Мурсалево-основна част община Кочеринова. Механизацията се предоставя
ведно с обслужващия я персонал, който е задължен да извършва поддържката
и експлоатацията й. В чл.2, ал.2 от договора е посочено, че срещу
предоставеното ползване наемателят се задължава да заплаща наемна цена в
размера посочен в чл.3, ал.1. Съгласно ал.2 от чл.3 на същия договор,
наемната цена се заплаща на седмична база на основание отчет за броя
отработени машиносмени, който съдържа подробно описание на вида
машина, видовете извършени работи, участъците в които са отработени
машиносмените. За целите на договора една машиносмяна се състои от 8
часа. Всеки петък се предоставя фактура за плащане на основание заверения
отчет и отчетни документи. В ден сряда на следващата седмица се
осъществява плащането на фактурата. Наемната цена се изплаща по банков
път при условие, че механизацията действително е отработила отчетените
машиносмени и е била натоварена ефективно всеки момент. Наемодателят
заплаща за своя сметка всички разходи свързани с ремонтите, текущата
поддържка и профилактиката на отдадената под наем механизация- чл.4, ал.1
5
от договора. Горивото за наетата механизация съгласно ал.2 от същия член, е
за сметка на наемодателя, като неговата стойност е включена цената на
машиносмените съгласно чл.3 от договора. В случай, че машините на
наемодателя са заредени от наемателя, страните се договарят, че дължимите
за зареденото гориво суми, автоматично се прихващат от дължимата наемна
цена, като на наемодателя се заплаща единствено разликата, ако такава е
дължима.
При така обсъдените клаузи на договора от 12.08.2014 г. настоящата
инстанция с оглед уговорените задължения на наемодателя, намира, че в
случая не се касае до договор за наем като какъвто процесния е бил озаглавен,
а до договор за изработка.
В хипотезата на договор за изработка не можем да приемем, че се касае
до „периодични плащания“ в който смисъл е тезата на въззивника. Фактът, че
страните се намират в трайни търговски отношения, не ги прави „периодични
плащания“. По арг. от чл.3, ал.2 на договора цената на „изработеното“ е в
съответствие с броя на отработените смени, а задължението за плащане
възниква при условие, че механизацията действително е отработила
отчетените машиносмени и е била натоварена ефективно във всеки момент. С
оглед така уговореното, правилен е извода на СРС, че за възникването на
всяко едно от задълженията е необходимо осъществяването на допълнителни
условия /факти/, а не само изтичането на предварително определен период от
време. Вземането не може да стане изискуемо при положение, че не са
установени фактите на неговото възникване и неговия размер. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 266, ал.1 ЗЗД, съгласно която поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е
уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането
на работата.
Следователно правилен е извода на СРС за липсата на единен
правопораждащ факт за всички вземания за предоставени услуги със
строителна механизация и от тук, че предявените за установяване от страна
на ищеца, вземания, не попадат под понятието за периодичен характер по
смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Ще наблегнем и на факта, че ищеца претендира вземанията като цена на
услуга, а не като наем на транспортна механизация и в заявлението по чл.410
6
ГПК не е посочил, че претендира издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК въз основа на договор за наем на механизация. Последното е въведено от
страна на ответника с отговора по исковата молба и затова е обсъдено от СРС,
а във връзка с доводите във въззивната жалба- и от настоящата инстанция.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
На въззиваемата страна се следват разноски в размер на 840 лв. –
адв.възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20004365 от 17.01.2022 г. по гр.д.№
21709 по описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 46-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА „ПСТ Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“****, да заплати на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“****, съдебен адрес:
гр.София, бул.“****- адв.С., сумата в размер на 840 лв. – разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8