Решение по дело №71578/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9470
Дата: 24 август 2022 г. (в сила от 24 август 2022 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20211110171578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9470
гр. С., 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110171578 по описа за 2021 година
Производството по делото е по исковата молба на " фирма, ЕИК ****
със седалище гр.С. и адрес на управление адрес чрез авд. Н. спрямо Т.С. Н.,
ЕГН **********, гр.С. чрез адв. П..
Ищецът твърди, че като управител на дружеството от 17.05.2021г.
установил, че в счетоводството на дружеството е налично трудово досие на
ответника, в което се намират вкл. неподписан ТД с № 4/ 05.06.2020г. и ДС
към договора. Излага се, че съгласно този неподписан ТД ответникът е бил
назначен на длъжност "администратор" с работно място в Салон за красота Р.
в гр.С., и с трудово възнаграждение по ДС от 2578 лева.
Излага се, че въпреки липсата на подписи по ТД и ДС на ответника за
заплащани суми за трудови възнаграждения, както и осигуровки за месеците
юни на 2020г. до декември на 2020г. Излага се още, че въз основа на
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, книга за инструктаж по безопасност и
здраве и периодичен такъв, ищецът е установил, че ответникът не е бил
инструктиран и не се е явявало на работното си място в срока по чл.63, ал.3
от КТ и чл.9 от ПВТР.
С тези факти ищецът сезирал НАП за прекратяване на ТД с ответника
поради неявяване в законния срок, но там поучил отказ и препращане към
Инспекция по труда, но въпреки наличните в дружеството документи не било
1
установено и прекратено ТП с ответника по неподписаните ТД и ДС.
При горното се желае решение на съда, с което да се приеме за
установено, че между страните не съществува ТП въз основа на ТД с № 4/
05.06.2020. и ДС към него като се ангажират доказателства и се претендират
разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който се твърди, че
действително между ищеца и ответника е съществувал ТД с № 4/ 05.06.2020г.
и ДС към ТД като се излага, че ответникът разполага с подписани копия от
тях; не се оспорва и че ответникът е заемал длъжността "администратор" но е
упражнявал тази дейност без конкретно място – работил е за
популяризирането на дейността на дружеството чрез ФБ, отделно от това се
излага, че в срока за заемане на длъжността е бил постъпил на работа за
заемането й В подкрепа на горното се ангажират доказателства и се
претендират разноски.
Искът е с правно основание по чл.124 от ГПК, пред. трето във вр с
чл.357 от КТ.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и като
съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните спорят по всички релеватни факти като по делото от страна на
ищеца още с исковата молба в качеството му на работодател са представени
преводни нареждания за заплати за месеците от 06.2020г. до 12.2020г.,
изплатени на ответника Тодор като се твърди, че тези възнаграждения са
изплатени на основание неподписани между страните трудов договор от 4/
05.06.2020г. и допълнително споразумение към него от същата дата
05.06.2020г.
Още с отговора си ответникът не оспорва, че фактически съществуват
тези трудов договор и допълнително споразумение към и ги представя по
делото. Същите не се оспорват от страна на работодателя, а от тях се
установява, че на 05.06.2020г. между Захремар ЕООД и Т.К. е бил сключен
2
ТД с № 004 / 05.06.2020г. , на основание който работодателят Захремар ЕООД
е възложил на служителя Тодор да изпълнява длъжността ‚системен
администратор“ с код по НКПД **** и месторабота в С., при осем часов
работен ден и със срок на изпитване до 6 месеца в полза на работодателя.
Уговорено е и заплащане на трудово възнаграждение за служителя в размер
на 610 лева и с ДВ за придобит трудов стаж, както и правото на отпуск за
служителя и срока за прекратяване на договора между страните с
предизвестие. Според договорките между страните ответникът е следвало да
постъпи на работа на 05.06.2020г. или в седмодневен срок от подписване на
договора.
С допълнителното споразумение към ТД с № 004/ 05.06.2020г. се
установява, че на същата дата – 05.06.2020г. страните са съгласили размерът
на основаното ТВ по договора да на стойност от 2578 лева. И двата договора
носят подписи и за работодател – подписан от представител на фирма, и от
служителя. Тези подписи, както и самото подписване на договорите не се
оспорват от ищеца.
При тези факти и от правна страна съдът намира заявеният иск за
недоказан и неоснователен при следното:
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се
сключва в писмена форма и със задължително съдържание в него за
обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ - мястото на работа; наименованието на
длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на
неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; размера на
основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени
годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при
прекратяване на трудовия договор; основното и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане и продължителността на работния ден или седмица. Изискването
за писмена форма при възникване на договора, както и при неговото
прекратяване, е въведено като условие за валидност на договора, предвид
което съществуването на трудово правоотношение и неговата
продължителност ерго прекратяване, не могат да бъдат установявани със
свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен
начин възникването и съществуването му – арг. от разпоредбата на чл. 164,
3
ал.1, т.1 от ГПК, която предвижда, недопустимост на свидетелските
показания за установяване на правни сделки, за действителността на които
закон изисква писмен акт, но само в хипотезата, в която се твърди, че такива
документи въобще не са били съставяни и подписвани, а не и в хипотезата на
съставени и подписани, но изгубени или унищожени - в този смисъл е
решение № 943/22.02.2010 г. по гр.д. № 4902/2008 г. на ВКС, IV г.о,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
В конкретния случай не е спорно предвид и твърденията на ищеца, че
липсва съставен и подписан между страните писмен договор със
задължителното съдържание в него за обстоятелствата по чл.66, ал.1 от КТ,
поради което само въз основа на представените от ответника и неоспорени от
ищеца трудов договор и допълнително споразумение към него съдът следва
да приеме, че между страните е възникнало валидно трудово
правоотношение.
В пълнота съдът следва само да добави, че по делото не се твърди, а и
не се представят доказателства за прекратяване на това трудово
правоотношение –писмена заповед за прекратяване на ТД, съдържаща
основанието за прекратяване и момента от който следва да се счита договора
за прекратен, в който смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Р № 93/
8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2010 г., III г. о., ГК., поради което и при
липсата на такъв писмен документ съдът приема в мотивите си, че и към
датата на приключване на съдебното дирене това правоотношение между
„Захремар“ ЕООД и Тодор все още съществува - .
Ответникът претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.62, ал.1 от
КТ и чл.357 от КТ искът на „фирма, ЕИК **** със седалище гр.С. и адрес на
управление адрес чрез авд. Н. спрямо Т.С. Н., ЕГН ********** , гр.С. чрез
адв. П.. за установяване, че между страните не съществува трудово
4
правоотношение въз основа на трудов договор с № 4/ 05.06.2020. и
допълнително споразумение към ТД от 05.06.2020г. и
ОСЪЖДА „фирма, ЕИК **** със седалище гр.С. и адрес на
управление адрес чрез авд. Н. на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
Т.С. Н., ЕГН **********, гр.С. чрез адв. П. сумата от 600 лева за платено
възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5