Решение по дело №26/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.21, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/.

Постъпила е жалба от И.Л.Г. *** с ЕГН ********** против Решение от 09.01.2020г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик, с което на основание чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на жалбоподателката №10009884 от 23.10.2019г..

Посочва се в жалбата, че атакуваното решение е издадено в противоречие на материалноправните разпоредби на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Потвърждава се, че считано от 23.10.2019г. жалбоподателката е регистрирана като безработно лице в Д “БТ“ гр.Белоградчик, като на 04.12.2019г. чрез Д „БТ“ гр.Белоградчик е кандидатствала за работа, за длъжността „Младши юрисконсулт“ в АД „Есен Фикри“ гр.София, предлагана по проект „Нова възможност за младежка заетост“, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост, за която на 30.12.2019г. е била одобрена. Жалбоподателката сочи, че след запознаване на същата дата – 30.12.2019г. с изпратеният й трудов договор и длъжностна характеристика е установила, че освен длъжността за която е кандидатствала, а именно „младши юрисконсулт“, в трудовия договор е било предвидено да изпълнява и трудови функции, свързани с длъжност „адвокатски сътрудник“, без да й е представена длъжностна характеристика за тази длъжност и без да се предвижда допълнително възнаграждение за съвместяването на посочената длъжност, съгласно чл.259, ал.2 от КТ.

Поради непостигане на съгласие с работодателя по съществените условия на предложения трудов договор, с имейл от 06.01.2020г. жалбоподателката заявила на работодателя че няма да сключи трудовия договор.

На 09.01.2020г. по покана на Д “БТ“ гр.Белоградчик жалбоподателката се явила в дирекцията, където и било заявено, че регистрацията й като безработно лице подлежи на прекратяване, тъй като е отказала предложената й „подходяща работа“, за която е кандидатствала и е била одобрена. Още същия ден е било издадено и атакуваното решение.

Поддържа се, че същото е незаконосъобразно, тъй като представената й длъжностна характеристика за длъжността „младши юрисконсулт“ преимуществено съдържа съвкупност от трудови функции и задължения с административно-технически характер, поради което предложената длъжност не би могла да се приеме за „подходяща работа“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗНЗ. Освен това налице било и противоречие на клаузите на трудовия договор, който е следвало да подпише жалбоподателката, с разпоредби на КТ и по конкретно чл.110 във връзка с чл.259 от КТ.

Сочи се също така, че при издаване на атакуваното решение са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по конкретно чл.34, ал.1 и ал.3, чл.35 и чл.36 от АПК, без да й бъде дадена възможност да се запознае с материалите в административната преписка.

Посочва се, че атакуваното решение не съдържа фактически съображения, от които да е видно защо административния орган счита, че предложената позиция представлява „подходяща работа“ по смисъла на §1 от ДР на ЗНЗ, както и че органа не е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното Решение от 09.01.2020г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик, с което на основание чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на жалбоподателката №10009884 от 23.10.2019г..

Ответната страна – Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага съображения за правилност и законосъобразност на атакувания административен акт. Посочва се че в случая административният орган действа в условия на обвързана компетентност, поради което не е задължен да изследва трудовоправното отношение, в каквато насока са твърденията на жалбоподателката. Твърди се, че до момента последната не е представила достатъчно убедителни доказателства за отказ от „подподящата работа“, за да се наложи извода че същата не е подходяща за нея.

Иска се от Съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата като неоснователна, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установява, че на 23.10.2019 г. жалбоподателката Г. е регистрирана в Д „БТ“ гр.Белоградчик като безработно, търсещо работа лице под № 10009884. Същата е регистрирана като лице притежаващо висше образование, образователна квалификационна степен „магистър", специалност „право". Видно от представените документи по делото на жалбоподателката е изготвен План за действие на безработно търсещо работа лице, в което са отразени действията на служителите с последната, както и информирането й за програми и мерки за заетост с цел насочване към свободно работно място.

Установява се, че на 03.12.2019 година И.Г. *** заявление за участие в схема „Младежка заетост" по проект „Нова възможност за младежка заетост", финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост, с което последната е изявила желание да бъде насочена към Адвокатско дружество „Есен Фикри" за длъжността „младши юрисконсулт" - работно място за стажуване, обявено в Д "БТ" Възраждане - гр.София. Заявлението е попълнено и подписано собственоръчно от жалбоподателката, като в него същата е потвърдила, че е уведомена, че при отказ за включване в заетост, регистрацията й като безработно лице в Д „БТ“ ще бъде прекратена, на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.

Видно от заявката на работодателя е че за работното място за стажуване по проект „Нова възможност за младежка заетост,, - „младши юрисконсулт“ се изисква висше юридическо образование, спец „Право“, с основно месечно възнаграждение - 656 лева, като се съдържа и кратно описание на дейностите при изпълнение на длъжността. Установява се, че жалбоподателката е запозната със Заявката на работодателя и посочените в нея условия.

На 04.12.2019 г. Д „БТ" гр.Белоградчик /където е регистрирано лицето/ е издадено насочващото писмо. На 10.12.2019 г. по електронната поща е получено писмо от Д "БТ" Възраждане, с което уведомяват Д „БТ" гр.Белоградчик, че Г. е одобрена от работодателя и изпращат копие на отрязъка от насочващото писмо, оформено от работодателя.

По делото жалбоподателката е представила предложения й трудов договор и длъжностна характеристика за длъжността „младши юрисконсулт“.

С писмо вх. № МЗ-3-01-01-2168#8 от 08.01.2020 година работодателят - адвокат Есен Фикри, уведомява Д "БТ" Възраждане, където е подадена заявката за разкритото работно място, че „...И.Г., одобрена за заемане на длъжността младши юрисконсулт се отказва от сключване на трудов договор по тази позиция...". Приложено е и писмото на жалбоподателката за отказ от започване на работа изпратено до АД „Есен Фикри" по електронна поща от дата 06.01.2020 г. Писмото е препратено по електронната поща в Д "БТ" Белоградчик от Д "БТ"- Възраждане за предприемане на действия съгласно Закона за насърчаване на заетостта.

Не се оспорва, че на 09.01.2020г. е осъществена връзка с Г. *** за потвърждаване на отказа от постъпване на работа, като на същата дата е издадено и атакуваното решение, с което на основание чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията й, считано от 08.01.2020г., връчено лично на жалбоподателката на 09.01.2020г.. Като мотиви в решението са вписани: отказал да приеме предложената му подходяща работа.

Към административната преписка е приложено и становище на началник отдел „Посреднически услуги“ относно прекратяване на регистрацията на жалбоподателката, което не съдържа дата, изх. или вх.№, нито отбелязване за запознаване от страна на директора на Д „БТ“ гр.Белоградчик или жалбоподателката.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена пред надлежен съд, в законоустановения срок по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, Съдът преценява незаконосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Решението е издадено от компетентния за това орган, съгласно чл.21, ал.1 от ЗНЗ - Директора на Д „БТ“ гр.Белоградчик, който е ръководител на съответното поделение на Агенцията по заетостта, където жалбоподателката е регистрирана като безработна, като същото е и в предвидената в закона писмена форма.

Следва да се посочи, че при издаване на решенията по чл. 21, ал. 1 ЗНЗ, ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта статуира в пределите на закона, т. е. действа при обвързана компетентност, а не по целесъобразност, като законът е този, който сочи при какви изчерпателно изброени хипотези регистрацията се прекратява.

Материалноправното основание по чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на безработните лица се прилага в случаите, когато лицата откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

Съдът намира обаче, че при издаване на решението, предмет на настоящия съдебен контрол, са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и по специално на чл.34, ал.1 и ал.3 и чл.35 от АПК.

По делото не се оспорва обстоятелството, че на 09.01.2020г. жалбоподателката е била уведомена за започналото административно производство по чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ. По делото обаче не се събраха доказателства на същата да е дадена възможност да се запознае с документите по преписката, съгласно изискванията на чл.34, ал.1 от АПК, нито да й е осигурена възможност да изрази становище по събраните доказателства, съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от АПК.

Административният акт е издаден и връчен на жалбоподателката на същата дата - 09.01.2020г., без в мотивите на същия да са отразени причините за неприлагането на чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, в изпълнение разпоредбата на чл.34, ал.4 от АПК.

Безспорно с неизпълнението на посочените разпоредби административния орган е ограничил правата на жалбоподателката, в т.ч. да се извърши преценка налице ли е в случая уважителна причина за отказ по смисъла на чл.20, ал.6 от ЗНЗ във връзка с параграф 1, т.26 от ДР на ЗНЗ, както и да се обсъдят твърденията на последната че предложената й работа не е била „подходяща“ такава.

В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл.16, ал.2 от ПП ЗНЗ, съгласно която безработното лице е длъжно своевременно да уведоми органите на Агенцията по заетостта за наличието на уважителни причини за отказ да приеме подходяща за него работа, като е предвиден срок от седем работни дни от отпадането на уважителната причина. Такъв срок е определен и в чл.34, ал.3 от АПК.

Наред с горното Съдът намира решението и за немотивирано. В същото не са изложени фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да издаде решение.

В мотивите не е посочено защо административният орган счита, че е отказана подходяща за оспорващата работа, съобразявайки разпоредбата на параграф 1, т.4 от ЗНЗ, в т.ч. че не е налице уважителна причина за отказ по смисъла на чл.20, ал.6 от ЗНЗ във връзка с параграф 1, т.26 от ДР на ЗНЗ, а формално за мотиви е възпроизведена разпоредбата на чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ.

Изискването за посочване на фактическите основания за издаване на акта е предвидено наред с изискването за посочване на правните основания, като двете изисквания имат самостоятелно значение за преценката относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Правните основания за издаването на акт изискват посочване на съответните материално-правни норми, докато фактическите основания представляват изложение на причините и условията поради които се издава акта, т.е. фактите които се квалифицират като хипотеза на съответната правна норма. Вярно е, че фактическите основания за издаването на акта могат да бъдат изложени отделно или в друг документ, намиращ се в административната преписка, но в настоящото производство Съдът не може да направи категоричен извод че приложеното към преписката становище на началник отдел „Посреднически услуги“ не е съставено с оглед нуждите на настоящото производство.

От една страна атакуваното решение не препраща към посоченото становище, за да се приеме, че отразеното в него: „Предвид констатираните фактически обстоятелства…“ са именно фактическите обстоятелства посочени в становището.

От друга страна, както бе посочено по-горе становището не съдържа дата, изх. или вх.№, нито отбелязване за запознаване от страна на директора на Д „БТ“ гр.Белоградчик или жалбоподателката или други доказателства за своевременното му създаване, от които да се наложи извода, че същото е предхождало издаването на атакуваното решение.

Следва да се посочи, че изискването за мотивировка не е самоцелно. Липсата на мотиви прави невъзможно от една страна Съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на административния акт, а от друга страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са постановени неблагоприятните последици на акта и от тук да осъществят адекватна защита срещу него.

С оглед на изложеното, Съдът счита че оспореното Решение от 09.01.2020г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик, с което на основание чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на жалбоподателката №10009884 от 23.10.2019г. се явява незаконосъобразно, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл.146, т.3 във връзка с чл.168, ал.4 от АПК .

В изпълнение разпоредбата на чл.168, ал.5 от АПК, без да проверява основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, жалбата като основателна, ще следва да бъде уважена, а оспореният отказ, като незаконосъобразен ще следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение от 09.01.2020г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик, с което на основание чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на И.Л.Г. *** от 23.10.2019г..

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138, ал.1 АПК препис от същото да се изпрати на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :