Решение по дело №1939/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 67

гр. Пловдив 06.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

с участието на съдебен секретар Красимира Кутрянска и прокурор Албена Георгиева, след като разгледа докладваното от съдия Даниела Събчева ВНОХД № 1939/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура гр.А. и жалба на защитника на подсъдимата С.- адв.К., депозирани срещу присъда №23 от 05.07.2019г, постановена от Районен съд - А. по НОХД № 497 от 2018г по описа на същия съд.

С присъдата подс.В.А.С. е била призната за виновна в извършване престъпления, както следва:

1. чл.142а, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК за това, че през периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 08:00 часа на 20.07.2011 год. в град А., обл. П., при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Е.Г.В., като извършител за периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и като подбудител в съучастие с А.Д.К., като извършител за периода от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 08:00 часа на 20.07.2011 год., в качеството си на длъжностно лице - директор на Дом за деца лишени от родителска грижа „Т.В." гр. А., в нарушение на службата си, противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно четири денонощия, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК за това престъпление подс.С. е осъдена на три месеца лишаване от свобода;

2. чл.142а, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК за това, че през периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 22:00 часа на 20.07.2011 год. в град А., обл. П., при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Е.Г.В. - като извършител, за времето от 17:00 часа на 02.06.2011 г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и като подбудител в съучастие с А.Д.К., като извършител за времето от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 22:00 часа на 20.07.2011 год., в качеството си на длъжностно лице - директор на Дом за деца лишени от родителска грижа „Т.В." гр. А., в нарушение на службата си, противозаконно е лишила от свобода малолетната К. О. А. с ЕГН **********, като деянието е осъществено по отношение на малолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно четири денонощия и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК за това престъпление подс.С. е осъдена на три месеца лишаване от свобода;

Със същата присъда подсъдимата С. е била призната за невинна по отношение на отделно обстоятелство и по двете обвинения, посочени в т.1 и т.2, а именно за това противозаконното лишаване от свобода да е продължило повече от четири денонощия, поради което и е оправдана в тази част.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.С. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода. Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По третото обвинение по чл.142а, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 от НК, а именно за това, че през времето от 02:00 часа на 03.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. в град А., обл. П., като подбудител в съучастие с Х.И.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - *** на Дом за деца лишени от родителска грижа „Т.В." гр. А., в нарушение на службата си противозаконно е лишила от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия подсъдимата С. е призната за невинна и на основание чл.304 от НПК е била оправдана.

С присъдата подс. Х.И.К. е признат за невиновен в това да е извършил престъпление по чл.142а, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК в съучастие с подсъдимата С., а именно през времето от 02.00 часа на 03.06.2011г. до 08.00 часа на 06.06.2011г. в град А., обл. П., като извършител в съучастие с В.А.С. - като подбудител, противозаконно да е лишил от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия, поради което подс.К. на основание чл.304 от НПК е оправдан.

Със същия съдебен акт на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски да бъдат заплатени от подсъдимата С..

В протеста се отправя искане присъдата да бъде изменена в частта, в която подс.В.С. е призната за виновна относно размера на наложените й наказания, като се иска същите да бъдат увеличени в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, за всяко едно от тях. Иска се присъдата по отношение на подс.С. да бъде отменена и в нейната оправдателна част по отношение на престъплението по чл. 142а, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 от НК, като подсъдимата бъде призната за виновна и за това престъпление й бъде наложено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода. Иска се на основание чл.23, ал.1 от НК да бъде определено едно общо най-тежко наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На следващо място в протеста, по отношение на подс.Х.К. се иска присъдата, с която той е бил признат за невинен, да бъде отменена и същият да бъде осъден за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като му да бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години.

В допълнението към протеста се сочи, че присъдата е неправилна незаконосъобразна и немотивирана. Твърди се, че фактическата обстановка в мотивите на първостепенния съд е правилно установена, съответна на обвинителния акт, но не са били обсъдени всички доказателства в техния обем, което е довело до оправдателната част на присъдата спрямо двамата подсъдими. Сочат се останали неизяснени по фактите въпроси. Излагат се съображения в подкрепа на искането за увеличаване на наложените наказания, като се изтъква, че така определените наказания са силно занижени. Твърди се че не е отчетен броя на извършените от подс.С. престъпления, доказателствата, за предупреждения към нея при предходна подобна проява спрямо друго дете, фактът, че е основен двигател за извършване на престъпленията и вида на самата институция, която е управлявала, призвана да замести липсващата родителска грижа.

Във въззивната жалба от защитника на подс.В.С. се твърди, че в осъдителната й част присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена в разрез със събраните доказателства по делото. Не се сочат конкретни обстоятелства в подкрепа на направеното твърдение. Иска се същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подс.В.С. да бъде оправдана.

До даване ход на делото пред въззивната инстанция са постъпили допълнителна молба от защитника на подсъдимата С. с приложени документи за характеристични данни на подсъдимата, за които се иска да бъдат приети като писмени доказателства по делото. От страна на защитника на подсъдимия К. е постъпил писмен отговор срещу протеста на Районна прокуратура А..

В съдебно заседание жалбоподателите и защитниците им поддържат исканията си.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа протеста по отношение на искането присъдата да бъде отменена в частта, в която подс.С. и подс.К. за били признати за невинни. Не се поддържа от страна на прокурора депозирания протест на Районна прокуратура гр.А. относно размера на наказанието, което се иска да бъде наложено спрямо подсъдимата С. за всяко от престъпленията, в размер на три гоини и шест месеца, което след приложението на чл.23, ал.1 от НК да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Прави се искане наказанието на подс.С. да бъде увеличено в размер на две години лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията, като се приложи чл.23, ал.1 от НК и изтърпяването му да бъде отложено с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК. Спрямо подс. К. представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста, с искане подсъдимият да бъде признат за виновен и за извършеното престъпление да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

В последната си дума жалбоподателят С. твърди, че не е виновна и моли да бъде оправдана, а подсъдимия К. заявява, че желае оправдателната присъда по отношение на него да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК

, намира за установено следното:

Протестът на Районна прокуратура гр.А. и жалбата на адвокат К., защитник на подс.С. са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законоустановения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, а протестът е частично ОСНОВАТЕЛЕН по отношение на подс.С. и НЕОСНОВАТЕЛЕН по отношение на подс.К..

Фактическа обстановка по делото е била правилно установена от първостепенния съд.

Подсъдимата В.С. започнала работа в Дом за деца лишени от родителски грижи „Т.В.” /ДДЛРГ/ в гр.А. на 12.10.2004 год. като възпитател. С трудов договор № **/29.05.2009 год., влязъл в сила на 01.06.2009 год подсъдимата била назначена от кмета на Община А. на длъжност „***” на Дома до провеждане на конкурс. С допълнително споразумение № */31.03.2011 год. към същия договор, бил продължен срока на назначението й за неопределено време.

Съгласно длъжностната си характеристика, подс.С. била пряко подчинена на кмета на общината и взимала решенията в работата си еднолично и самостоятелно. Също така тя била дължна да спазва всички нормативни документи, свързани с дейността на дружеството, както и нормативните документи, свързани с работата във връзка с настанените в Дома деца.

Подс. Х.И.К. започнал работа в ДДЛРГ „Т.В.” през м.февруари 1992 год. на длъжност „***”.

През учебната 2010/2011г. в дома работили още *** свид.Е. В. и свид. В.П. и *** А. К., М. К., Т. К., Д. А., М. С., И. С. , Е. Б., Д.Д., Г. К. През този период като ***там работила свид. З.К., а *** била свид. Е. Н.. Свид. Х. П. работил като ***, а свид. И. В. била ***. Всички тези лица работещи в дома били пряко подчинени в работата си на *** на ДДЛРГ подс.С..

През същия период, всеки от възпитателите работил с група от 5-6 от настанените деца, като отделно давали дежурства на три смени - от 08.00 часа до 14.00 часа, от 14.00 часа до 20.00 часа и нощна смяна от 20.00 часа до 08.00 часа При първите две по вид смени възпитателите били по двама на смяна, а при третата смяна дежурство давал един възпитател, предимно мъж. Дежурните възпитатели ползвали служебен телефон № ***. Съгласно правилата установени в специализираната институция, произтичащи от норативната уредба в Дома ежедневно се водила “рапортна книга”, която се попълвала от възпитателите и съдържала данни за броя на децата, тяхното движение, както и завръщането им.

През същата учебна година в Дома били последователно настанени пострадалите М. Т., Н. М. и К.А.. И трите деца били настанени в една група, чийто отговорник като *** била свид. Й. З. Пострадалите нарушавали вътрешният ред на дома и неколкократно напускали Дома без разрешение. Свид. З. многократно провеждала разговори с момичетата, във връзка с поведението им, от които не настъпвал възпитателен ефект. И на трите им било налагано и физическо ограничаване на движението - да не напускат територията на Дома без придружител, корекционна работа с психолог, а също така били предприемани и други мерки от разработените такива, съгласно Стандарт 15 т.4 от Наредбата.

През м.юли 2010 год. в Дома била извършена проверка от Държавна агенция „Закрила на детето”, която констатирала нарушения. Според проверката на 07.06.2010 год. дете от Дома, на име Ж. било напуснало Дома без разрешение и след завръщането му в дома, по нареждане на подс. С., то било заключено в стая-занималня. Пред проверяващите подс. С. потвърдила, че еднолично е наредила това ограничение с цел да предпази детето от неприятности. Проверяващи изрично посочили на подс.С., че такова заключване е недопустимо. Относно констатираните пропуски при проверката били дадени препоръки. На 22.12.2010 год. бил изготвен нов доклад относно извършена повторна проверка в Дома. В този доклад комисията констатирала, че от страна на директора на Дома не се упражнява системен контрол относно изълнението на предписанията, дадени при първата проверка. На директора на Дома било издадено ново предписание, според което подс.С. трябвало да запознае с констатациите на комисията всички работещи в ДДЛРГ „Т.В.“, като се обсъдят и набележат конкретни мерки за недопускане на последващи пропуски в работата. Това било сторено от подсъдимата и всички работещи в дома били известени, че е недопустимо дете да бъде заключвано в каквито и да е помещения в Дома. Подс.К. също бил запознат с тези препоръки, като присъствал на обсъждането им.

През м. февруари 2011 год. в Дома била обособена стая – медицински изолатор, намираща се на втория етаж в близост до медицинския кабинет. Стаята била обзаведена с три легла, шкаф и маса, без санитарен възел. От външната страна на прозорците били поставени метални решетки. Вратата била масивна и се заключвала със секретна брава. Ключа от тази врата, както и всички останали ключове се съхранявали в стаята на дежурния възпитател.

През периода от 01.06.2011 год. до 07.06.2011 год. включително подсъдимата С. ползвала 5 дни платен годишен отпуск. По изготвена от нея Заповед № 158/31.05.2011 год. подсъдимата С. възложила да бъде замествана от свид. Е. В.

На 01.06.2011 год. пострадалите Н. М.и К. А. около 21.00 часа напуснали Дома и не се прибрали. При приключване на дежурството си в 08.00 часа на 02.06.2011 год. дежурен възпитател Д. Д. уведомил за отсъстващите деца, както свид. Е.В., така и дежурния при РУП гр. А.. Свид. В., като заместник на подс.С., подала писмена молба до РУП А. за издирването им. Около 15.00 часа свид. В. получила съобщение от ОДЧ при РУП А., че двете момичета са намерени и се намират в полицията. Свид. В. отишла в сградата на РУП А., където дошли и свид. П. и свид. И.С.. Тримата тръгнали заедно с пострадалите М. и А. към ДДЛРГ „Т.В.“. По пътя свид. П. се отклонил към дома си. Докато се предвижвали свид. В. се обадила на служебния телефон № *** на подс.С. и я запознала с инцидента, като я попитала какви мерки да се предприемат спрямо двете момичета. Подсъдимата В. С. решила пострадалите Н. М. и К. А. да бъдат заключени в стаята медицински изолатор и да стоят там до второ нареждане. Тя била наясно, че не разполага с правомощията да нарежда изпълнение на подобна мярка спрямо децата, като съзнавала, че заключването на деца, в което и да е помещение е в нарушение на нормативната база и на правото им на свободно предвижване, водещо до лишаването му от свобода. Въпреки това подсъдимата решила децата да бъдат наказани именно по този начин, като разпоредила на свид. В. да извърши фактическото им заключване. Подс. С. била наясно, че свид. В. ще изпълни нейните нареждания осъзнавайки зависимостта й като пряко подчинен на нея работник. Свид. В. мотивирана от дадените й нареждания от подсъдимата и осъзнавайки зависимостта си от нея поради служебна подчиненост, след като получила разпореждането, решила да го изпълни, поради което същият ден в 17.00 часа заключила пострадалите А. и М. в стаята-медицински изолатор. След това свид. В. предала на дежурния *** – свид. И.С., че двете деца са заключени по разпореждане на подс. С. и трябва да останат в стаята-медицински изолатор до “второ нареждане” на ***. Пострадалите А. и М. заявили, че не желаят да бъдат заключвани, но свид. В. им обяснила, че това става по нареждане на ***. След като свид. С. приключила работа в 20.00 часа от своя страна предала на следващия дежурен ***– подсъдимия Х.К., нареденото от подс.С..

Междувременно на 02.06.2011г. след обяд свидетелката М. Т.също напуснала институцията и не се прибрала до установения вечерен час. Излизането й било отразено в рапортната книга от дежурния *** и възприето от нощния *** – К.. Тъй като св.М. Т. не се прибрала, малко преди 23.00 часа подс. К. провел разговор по телефона с подс. В.С. и я уведомил за ситуацията. След това подс. К. ***. През нощта около 01.30 часа на 03.06.2011г. свид.Т. се прибрала с още едно дете от ДДЛРГ на име М., като и двамата били в нетрезво състояние. Подс. К. снел обяснения от двете деца, в съответствие с установената за това процедура, и отразил завръщането им в рапортната книга.

На 03.06.2011г. сутринта на работа първа смяна като *** била свидетелката Г. К., както и двамата *** – свидетелите Е.В. и В.П.. На сутринта свид. М. Т. била заключена в изолатора при К.А. и Н. М. от неустановено лице. В 14.00 часа започнала смяната на дежурните *** свидетелите К., З. и А.. На същите било предадено от техните колеги, че в изолатора са заключени трите пострадали, по нареждане на подсъдимата, както и че следва да им се носи храна и да се водят до тоалетна, но да не бъдат пускани извън изолатора, а да останат заключени, докато подсъдимата не нареди да ги отключат. В 20.00 часа на смяна застъпил свид. Д. Д., на когото от свид.З. също били предадени условията, при които трите момичета следва да стоят в изолатора. Междувременно около обед на посочената дата подс. С. посетила ДДЛРГ, въпреки че била в отпуска. Извикала св.В. П. и му казала да доведе в кабинета й трите пострадали. Св.П. установил, че в момента те са изведени от стаята-изолатор в столовата на ДДЛРГ, за да обядват, изчакал ги да се нахранят, след което ги завел в кабинета на подсъдимата. След разговора, свидетелят П. завел отново трите пострадали в стаята-изолатор.

На 04.06.2011г. застъпили на работа ***М. С. и И.С.. По време на смяната им свид.Б. К. В.влязъл при пострадалите А., Т. и М. през прозорецът на изолотора и им занесъл цигари. Действията по преминаването му през решетките на прозорците на втория етаж били забелязани от свид. Х. П. – *** в ДДЛРГ и той незабавно уведомил за това дежурните *** – свидетелките И.С. и М. С.. Свид.В.бил изведен от изолатора, но А., Т. и М. отново останали заключени там.

На 05.06.2011г. свидетелките М. С. и И.С. отново били на работа първа смяна и отново приели от нощния възпитател трите момичета заключени в изолатора. В 14.00 часа на работа дошли св.З. и св.Б.. Тъй като св.З. била отговорник на възрастовата група, в която били свидетелките А., Т. и М., почти през цялото време на дежурствата си основно тя контактувала с тях. След обед на посочената дата подс. С. се обадила на св.З., за да я пита какво е състоянието и поведението на трите момичета и й казала да прецени дали да ги пусне да излязат за известно време на двора, но постоянно да й бъдат „пред очите“, след което отново да бъдат заведени в изолатора. След този разговор свид. З. извела трите пострадали за известно време на двора, след което вечеряли и отново били заведени в стаята – изолатор, за да спят там. Нощната смяна на 05.06.2011г. била поета от подс. К..

На 06.06.2011г. (понеделник) подсъдимата С., посетила ДДЛРГ, където извикала в кабинета си свид.Е.В. и й наредила да доведе трите момичета в кабинета й. Подсъдимата С. провела разговор с трите пострадали и в 08.00 часа подс. С. разпоредила на трите пострадали да напуснат стаята медицински изолатор и да се включат в ежедневния график, което те сторили. По този начин подсъдимата С. прекратила противозаконното им лишаване от свобода.

В периода от 11.07.2011г. до 05.08.2011г. подс. С. ползвала платен годишен отпуск. Със Заповеди № № 205 и 206/04.07.2011г. тя наредила в периода на отсътвието си да бъде замествана за времето от 11.07. до 19.07.2011г. от свид. В. и за времето от 20.07. до 05.08.2011г от свид. В. П..

На 19.07.2011 год. сутринта свид. К. А. напуснала Дома без разрешение. След обяд Дома напуснала и свид. Н. М.. Това било отразено от дежурните ***първа смяна – свидетелките Б. и К. Същият ден втора смяна застъпили свид. К. и И.С.. Свид. Е.В., заместваща подс. С., била на работа целия ден. След 14.00 часа подс. С. и свид. В. провели разговор по телефона, в който С. попитала, защо пострадалите М. и А. са извън Дома, тъй като лично ги е видяла. В разговора подсъдимата разпоредила на свид.В., М. и А. да бъдат издирени и ако бъдат намерени отново да бъдат заключени в стаята-медицински изолатор. От своя страна свид. В. предала телефона на свид. К. и тя също разговаряла с подсъдимата. Подс. В. С. поискала и от нея обяснение защо двете деца са навън, като й разпоредила да изпрати по-големи деца, които да ги търсят и като ги намерят да ги пребират в Дома, а свид. К. да ги заключи в стаята-медицински изолатор. Подс. С. решила двете пострадали Н. М. и К. А. да бъдат заключени в стаята медицински изолатор и да стоят там до второ нареждане, като била наясно, че подчинените й ще изпълнят това нейно нареждане. Тя била наясно, че заключването на деца, в което и да е помещение, е в нарушение на нормативната база, която не допуска такъв вид наказание и е в нарушение на правото на свободно предвижване на което и да е дете, водещо до лишаването му от свобода и е в нарушение на цитираните по-горе разпоредби в качеството й на директор на Дома. Подсъдимата решила заключването да бъде извършено от свид. К., като я мотивира, разпореждайки й устно по телефона да заключи децата, осъзнавайки зависимостта й на подчинена.

Около 17.30 часа свидетелките В. и К. в изпълнение на даденото разпореждане от подсъдимата С. изпратили три по-големи момчета – свидетелите Б. М., Е. Х. и Д. Е. да търсят двете момичета. Около 18.30 часа тримата свидетели довели в Дома пострадалите А. и М.. Съгласно Стандарт 15, критерий І били съставени съответните протоколи и свид. А. писала обяснения, които били отразени в рапортната книга. След това свид. К. разговаряла по телефона със свид. В., която си била тръгнала и я уведомила, че двете момичета са доведени в Дома. Свид. В. напомнила за разпореждането на подс. С., двете момичета да бъдат заключени в стаята-медицински изолатор до второ нареждане и свид. К. в 19.00 часа завела двете момичета в стаята - медицински изолатор и ги заключила, в изпълнение именно на даденото от подсъдимата С. разпореждане.

В 20.00 часа свид. К. приключила смяната, като преди това на няколко пъти посетила заключените деца за да ги извежда до тоалетна. След нея от 20.00 часа като дежурен възпитател застъпил подс. Х.К.. Двете свидетелки К. и С. го уведомили, че пострадалите Н. М. и К. А. са в стаята-медицински изолатор по нареждане на подс. С. и трябва да останат там до второ нареждане.

На 20.07.2011 год. на работа първа смяна били свид.Е. Б. и свид.М.С., а свид. В.П. бил на работа през деня, като замествал ***, съгласно нейна заповед. Като пристигнал преди 08.00 часа на работа свид. П. разбрал, че двете пострадали М. и А. са заключени в стаята-медицински изолатор по нареждане на подс. С. и както и че трябва да заведе свид. М. на разпит в РУП А.. В 08.00 часа в изпълнение на това нареждане свид. П. отключил вратата на медицинския изолатор и извел свид. М. за разпит, с което прекратил противозаконното й лишаване от свобода. В медицинския изолатор останала свид. К. А..

В 14.00 часа втора смяна на работа били свидетелките К. и К.. По време на работа те установили, че в медицинския изолатор все още се намира свид. А.. Нощна смяна от 20.00 часа застъпил свид. Д., на когото било предадено от свидетелките К. и К., че в медицинския изолатор по нареждане на С. се намира свид. А. и той може по негова преценка да отключи вратата на медицинския изолатор, когато той прецени, тъй като на следващия ден – 21.07.2011 год. свид. А. трябвало да отиде на летен лагер в село Р.. В 22.00 часа на 20.07.2011 год. след като всички деца заспали, свид. Д. отишъл и отключил вратата на стаята-медицински изолатор, с което прекратил противозаконното лишаване от свобода на свид. А..

На 01.08.2011 год. пострадалите М. и А. напуснали Дома без разрешение и не се прибрали вечерта. Поради тази причина дежурния *** в Дома се обадил в РУП гр. А. да се предприемат действия по издирването им. А. и М. се прибрали в 03.30 часа на 02.08.2011 год. и сутринта били отведени в РУП А. за снемане на обяснения във връзка с издирването им. Свид. Д. Б. – *** ДПС разговаряла с двете момичета във връзка с честите им бягства от Дома. При разговора тя научила от М. и А., че не желаят да останат в Дома, тъй като ги държат заключени в стаята- медицински изолатор. След това двете подробно описали случаите на заключване, като посочили, че с тях била заключвана и свид. Т.. След снемане на обяснения при извършване на проверката материалите били докладвани в Районна прокуратура гр. А. и с постановление на наблюдаващия прокурор било образувано досъдебно производство.

Настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция е трето по ред. Настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първата инстанция.

Изложената фактическа обстановка е била установена при правилна оценка и анализ на доказателствата по делото от първостепенния съд.

Първоинстанционното наказателно производство е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, като показанията навсички свидетели, освен на пострадалите Н. М. и М. Т. били приобщени чрез прочитането им по чл.283 НПК, при спазване на процесуалните правила във вр. с чл.371, т.1 от НПК. Редовно приобщените по този начин писмени доказателствени срества от досъдебното производство, каквито са протоколите за разпит на свидетели и изготвените по делото експертизи, представляват законосъобразен източник на годни доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка, установена от доказателствата по делото сочи важните за съставомерността на деянията факти, а именно били ли са пострадалите Н. М., К. А. и М. Т. противозаконно лишени от свобода, кога, къде, за какъв период и в резултат на чии действия се е случило това.

По въпроса дали пострадалите са прекарали против волята им известен период от време в стаята, определена за медицински изолатор, доказателствата по делото са непротиворечиви и кореспондиращи помежду им. От показанията на пострадалите М., А. и Т. се установява, че и трите момичета са били заключвани за определен период от време в стаята, предназначена за медицински изолатор, намираща се в дома за деца лишени от родителски грижи, в който те са били настанени. Показанията на пострадалите се подтвърждават от тези на други деца, пребиваващи в дома -свидетелите Б.В., Д.Е.., Е.Х., Я. И., М.Л., Б.М.. Показанията на тази група свидетели сочат, че деца и по-конкретно пострадалите по делото, са били заключвани в медицинския изолатор за наказание по повод честите им бягства и неспазване на правилата на дома. Преки възприятия имат свидетелите Е.Х., който се случвало да носи храна на пострадалите докато са в изолатора. Свид.Д.Е.. също споделя, че знае за пострадалите Н. и К., които били заключени в изолатора заради бягства от дома. За този факт разказват и свид.Я. И., който споделя тези обстоятелства по отношение и на трите пострадали- К., Н. и М.. В тази насока са и показаният на свид.Б.В., който посетил трите момичета докато са в изолатора, без знанието на възпитателите на дома, като влязъл там през прозореца и впоследствие бил изведен от стаята от свид.Х. П. и свид.И.С.. За пребиваването на трите момичета в изолатора разказва и свид.М.Л. – друго настанено дете в дома. Пребиваването на пострадалите в изолаторното помещение е било известно и на свидетелите, работещи в социалното заведение - Е.В., А. К., Т.К., Й. З., М.К., И.С., З.К., Е.Б., Х. П., В. П..

Съществуването на стая в ДДЛРГ „Т. В.„ гр.А., обзаведена и предназначена да бъде медицински изолатор, е факт известен на всички свидетели по делото и за същият не се спори. Установява се, че предназначението й е било да се изолират от останалите заразно болните деца, какъвто случай на заразени деца с шарка е имало в дома. В тази насока разказва свид.Б.В.. Освен от показанията на пострадалите и посочените по-горе свидетели, за същесдтвуването на стаята предназначена за медицински изолатор разказват още ** Е.Н., ** ЗАТС С. Г., *** И. В., ***- Н.К., С.И. и Х.С.. и свид.А.Й., работещ в дома като ***. Така посочените свидетели с показанията си разясняват известният им в дома вътрешния ред и сочат наличието на стаята, предназначена за медицински изолатор. От показанията на ** Е.Н. се установява, че същата не знае за настаняването на пострадалите в стаята изолатор и ако това е било сторено, то не е било поради медицински причини, тъй като от неяна страна такава необходимост не е била констатирана.

Съществен е въпросът дали извършителите на двете престъпления – свид.Е.В. и свид.А. К., срещу пострадалите М. и А. са действали в резултат на подбуждане от подс.С.. Важно значение за установяване на обективната истина и за двата инкриминирани периода на престъпленията, по отношение обвинението спрямо подс.С. за престъпления против личността на М. и А., имат показанията на Е.В. и А. К.. Същите към момента на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд имат качеството на свидетели по реда на чл.118, ал.1, т.1 от НПК тъй като наказателното производство спрямо тях е приключило с одобрено от съда споразумение.

От показанията на свид.Е.В. /от 30.04.2018г./ се установява, че действията по заключване на пострадалите Н. М. и К. А. в медицинският изолатор са били извършени лично от нея на 02.06.2011г около 17ч, в изпълнение на указания, дадени й по служебния телефон от подс.С., която в този момент била в платен годишен отпуск.

От показанията на свид.А. К. /от 30.04.2018г/ се установява, че действията по заключване в изолаторната стая на избягалите на 19.07.2011г. момичета от дома са извършени лично от нея, по нареждане, получено от подс.С. по служелният телефон. Свид.К. не си спомня кои точно деца са били заключени, но казва, че децата, които са били пратени от дома да ги търсят са довели две момичета и именно те са били заключени от нея. Показанията на свид.К. се допълват от тези на свид.Е.В. /от 25.08.2011г/, която съобщава, че избягалите момичета са били пострадалите Н. М. и К. А.. Именно тези момичета съобщава и свид.К. при разпита си пред съдия от на досъдебното производство от 04.08.2011г, което е видно, че се е случило във време много по близко до момента на събитията, за които се отнасят показанията й.

При преценка достоверността на показанията на свидетелите В. и К. за получените от тях нареждания от подс.С., предвид възраженията на защитата в тази насока, следва да се посочи, че тези показания не са изолирани от останалите доказателства по делото. Тези свидетелки не могат да се счетат за заинтересовани от изхода на делото, тъй като спрямо същите наказателното производство е приключило по ред имащ последиците на влязла в сила присъда.

С оглед спецификата на конкретния случай и средата, при която са реализирани престъпленията съвсем не е без значение какви са били вътрешните порядки в конкретната институция, въведени от работещите там лица. Факт е, че подсъдимата е осъществявала ръководството на социалното заведение, съгласно възложените й функции по съответният нормативен ред, но също така се установява, че независимо факта на заеманата от нея длъжност, подсъдимата е била взискателна в работата си, самостоятелно е вземала решения по осигуряване на вътрешния ред и е изисквала от работещите да бъде уведомявана по всички въпроси включително по време на своя платен годишен отпуск. Именно тези обстоятелства подкрепят извода за достоверност на твърденията на свид.Е.В. и свид.А. К. относно получените от тях от страна на подсъдимата разпореждания да бъдат заключени пострадалите като наказание за бягствата им от дома.

Освен свидетелските показания в тази насока, ангажираността на подсъдимата към работата на социалното заведение по време на платеният й годишен отпуск се установява и от писмените доказателствени средства - справки от мобилните оператори. Тези справки сочат интензивна телефонна комуникация между ползваните от подс.С. и от дежурният *** служебни телефони, по време на инкриминираните периоди, през които подсъдимата е била в платен годишен отпуск и не е пребививала лично в дома, с изключение на някои от посещенията, които направила. Тази комуникация не се отрича и от подсъдимата, но се оспрва естеството й. Предвид изложеното по-горе съдът счита, че именно реализираните в обективната действителност действия на свид.Е.В. и свид.А. К. сочат какви са били разпорежданията, дадени по телефона от подсъдимата, което оборва твърденията й.

Съдът намира за безспорно и още едно обстоятелство- и при двата инкриминирани периода фактът на заключването на пострадалите момичета в изолатора е бил известен на подсъдимата. Доказателствата в тази насока са показанията на свид.В., който споделя, че след влизането през прозореца на изолатора при заключените там момичета, той е бил извикан от *** на която обещал да не прави повече така. В тази насока са и показанията на свид. В. П. за това, че по време на неговото дежурство на 03.06.2011г, по обяд подс.С. е поискала момичетата да бъдат заведени за разговор при нея, след което да бъдат върнати обратно в изолатора. За знанието у подсъдимата свидетелства свид.З., която разказва за обяждане до нея от подсъдимата в което поискала да се осведоми за състоянието им, след което разпоредила да бъдат изведени на двора и върнати по-късно обратно в изолатора. Знанието на подс.С. се потвърждава и от показанията на свид. Е.В., която казва, че на 06.06.2011г сутринта подс.С. поискала да й бъдат доведени трите момичета и след проведен разговор с тях, по повод именно бягството, станало причина за задържане на децата в изолатора, след което те по решение на подсъдимата се включили в ежедневните си дейности в дома и не били върнати обратно в медицинския изолатор. От своя страна подсъдимата в обясненията си казва, че е била запозната със случаите на бягства на децата от дома по времето когато е била в отпуск, но никога не е разпореждала да бъдат заключени. Това твърдение на подсъдимата не се кредитира от съда, тъй като то веднъж противоречи на преките доказателства по делото и втори път противоречи на констатираното от съда знание у подсъдимата за наложеното и изпълнявано спрямо пострадалите наказание, изразяващо се в заключването им. Ако казаното от подсъдимата бе истина, то при установяване от нейна страна на обстоятелствата по заключване на децата в изолатора, тя би прекратила това противоправно състояние съобразно твърденията си, че е разпоредила друго. Това обаче от неяна страна е било сторено едва след като е преценила, че наложеното наказание е достатъчно. Тези обстоятелства сами по себе си сочещи, че подс.С. е знаела за заключването на момичетата в изолатора косвено потвърждават твърденията на свид.В. и К., по въпроса, чие е било решението да се наложи подобно наказание на М. и А.. Предвид изложените доказателства съдът не кредитира обясненията на подс.С. за това, че не й е било докладвано от възпитателите в дома какво се е случило и какви действия са предприели те по време на двата периода, през които подсъдимата е била в отпуск.

Показанията на свид. Е.В. се подкрепят от тези на пострадалата М.. Последните макар и хаотични, могат да бъдат ползвани като годен източник на доказателства за тези обстоятелства, които се потвърждават и подкрепят от други събрани по делото доказателства. Пострадалата сочи два случая, в които е била заключвана принудително, първият път когато е била заедно с М. и К. и вторият път когато е била само с К.. От показанията й става ясно още как са преминали дните, през които са били лишени от свобода и по чие нареждане се е случило това. Пострадалата твърди, че именно по искане на подсъдимата С. се е случило това да бъдат заключени. По тези обстоятелства показанията на пострадалата М. кореспондират с тези на другите две пострадали момичета и с показанията на свид.В..

Чрез прочитане са били приобщени показанията на пострадалата М. от НОХД 11/2012г и тези от досъдебното производство, дадени пред съдия от 03.08.2011г. При последните пострадалата заявява, че фактическото заключване е било извършено от свид.В., което кореспондира с показанията на самата В., поради което именно тези твърдения на пострадалата съдът кредитира. Прочетените показания на тази пострадала от НОХД 11/2012г по въпроса, кой е заключил пострадалите не следва да се кредитират, тъй като същите остават напълно изолирани, неподкрепени от други доказателства.

Показанията на пострадалата К. А. са били приобщени чрез прочитане на онование чл.281, ал.1, т.4 от НПК. Прочетените показания на тази пострадала от досъденото производство, депозирани пред съдия на 04.08.2011г/ДП 693/201г том 1, стр.31-32/ потвърждават показанията на свид.К. и свид.В. относно случая на 19-20 юли 2011г., според които заключването на децата в този случай е било по решение на подс.С.. Прочетените показания на тази пострадала от НОХД№11/2012г потвърждават твърденията на пострадалата М. и казаното от свид.Е.В. по въпросите, кой фактически е заключил пострадалите М. и А. и при двете престъпления и по чие решение е станало това. Съдът не кредитира показанията на пострадалата А. от НОХД №534/2015г, тъй като е видно, че поради отдалечеността им от момента на събитията пострадалата не може да си спомни заявени по -рано от нея факти пред съдия на досъдебното производство в разпит от 04.08.2011г., като същевременно по делото е установено по несъмнен начин, че се касае за осъществени две деяния спрямо пострадалата А., осъществени през различен период от време.

При оценката на показанията на пострадалите следва да се имат предвид заключенията на изготвените съдебно-психиатрични експертиза за всяка една от тях. Изготвените на досъдебното производство съдебно-психиатрични експертизи, които няма пречка да бъдат ценени от съда сочат, че М. е с лека умствена изостаналост-лека дебилност, лесна внушаемост нманипулативност и безотговорност, тревожно-мнителна, с изразена емоционална лабилност, пострадалата Т. с ниски интелектуални възможности, ниска психична зрелост податлива на влияние и манипулативни нагласи и пострадалата А. с интелектуални възможности в ниски граници. Съдът счита, че множеството противоречия в показанията на тези свидетели се дължат на психологическите и интелектуалните техни особености, описани в експертизите, както и на изминалото време при по-късните им разпити, а не на недобросъвестност или тенденциозност от тяхна страна. При внимателно съпоставяне на обстоятелствата, споделени от тези пострадали свидетелки, в разпитите им и казаното от другите свидетели могат да се разграничат отделните случаи, за които те разказват и лицата от институцията, които са били съпричасни с действията си към същите, по начина описан в установената фактическа обстановка.

По тези съображения съдът намира, че се доказва участието и вината на подс.С. по отношение на двете престъпленията извършени спрямо М. и А..

Показанията на свид.В. са източник на преки доказателства и по въпроса дали пострадалата М. Т. е пребивавала в изолаторното помещение заедно с другите две момичета, заключени от нея по-рано там. В тази насока са и показанията на свид.Й. З., която на 03.06.2011г лично посетила постралите непълнолетни момичета в изолатора. За заключване на трите пострадали през месец юни в изолатора разказва и свид.М.К., като тя споделя, че ги е заварила така и ги извеждала за храна и тоалетна. В тази насока са и показанията на свидетелите И.С., З.К., Х. П., В. П. и др. Фактът, че пострадалата Т. е била противозаконно лишена от свобода през инкриминираният период се установява по безспорен начин. Не може да се установи обаче в резултат на чии действия е било сторено това. В тази насока от така събраните доказателства могат да се направят само предположения, което би било в разрез с радзпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК.., поради което възраженията изложени в протеста на Районна прокуратура гр.А. съдът намира за неоснователни.

Свид.В., научила от пострадалата М. Т., че е била заключена в изолатора от „господина“. Тъй като свид.В. застъпила смяната си сутринта на 03.06.2011г след подс.Х. К., който бил дежурен преди това, тя твърди в показанията си, че именно той трябва да е заключил пострадалата Т. през нощта по време на дежурството си. Докато показанията на свид.В. относно заключените от нея момичета се допълват и надграждат с тези на други свидетели, твърдението й по отношение на подс.К., имащи косвена и производна доказателствена стойност, остава изолирано. Същото не се подкрепя от показанията на самата пострадала Т., която пред първостепеният съд твърди, че е била заключена на сутринта, когато от другите доказателства става ясно, че смяната е поета от свид.В., а не от подс.К.. В тези показания пострадалата твърди още, че е била заключена в стаята лично от подс.С. и впоследствие отключена именно от нея. Това обстоятелство не потвърждава твърдението на свид.В. от които се прави извода, че ограничаването на правото на предвижване на пострадалата Т. е осъществено от мъж.

Не следва да се кредитират показанията на пострадалата Т. в насоката, че вратата на изолатора лично им е била отключена от подс.С.. Самата свидетелка в показанията си не е убедителна, като веднъж заявява по този въпрос липса на спомен, а втори път твърди, че това е била именно подс.С.. Факт е обаче, че решението пострадалите да бъдат освободени е било взето именно от подсъдимата и макар тя да не е отключила стаята именно тя е разпоредила това да бъде сторено, като прекратила по този начин създаденото престъпно състояние. Самата свид.В. сочи, че тя е отключила помещението по искане на подсъдимата, която след като провела разговор с трите момиче в кабинета си ги освободила за да се включат в графика на дейностите в дома. Това се установява и от показанията на свид.М., която твърди, че стаята е била отключена от свид.Е.В..

Свидетелските показания, от които се установяват съставомерните факти по делото, се подкрепят и от писмените доказателствени средства: длъжностни характеристики, трудови договори, допълнителни споразумения, рапортна книга, графици, протоколи от заседанията на съответните комисии в ДДЛРГ, докладни записки, заявления, справки от РУП А., заповеди, справки от ДСП- ОДЗ А., правилник за вътрешния трудов ред, възпитателни дела, социални доклади, протоколи и писмени обяснения, изготвмяни от децата по повод отклонения от вътрешния ред. От тези документи се установява длъжностното качество на подсъдимата, времето през което е заемала тази длъжност, времето през което е била в отпуск, датите и смените, на които отделните свидетели, работещи в дома, са били на работа, случаите, за които е било докладвано, от тяхна страна, мерките, които са били предприемани по повод различните случаи на нарушение на дисциплината от страна на настанените в дома деца и др.

Въз основа на посочените доказателства, отчетени и от първостепенният съд, същият е направил правилни правни изводи относно участието на подсъдимата С. в качеството й на подбудител при извършване на престъпленията спрямо пострадалите М. и А.. Първостепенният съд е отчел, обективните признаци на престъпленията, наличието на продължавано престъпление спрямо всяка от пострадалите М. и А.. Отчетено е, че подсъдимата не е осъществила пряко изпълнителното деяние на посочените две престъпления, а е действала като подбудител чрез въздействието, което е оказала върху извършителите, спомогнало за формиране на решението у тях да извършат противоправните деяния. Подбудителството е довършено, тъй като извършителите Е.В. и А. К., върху които подсъдимата С. въздействала, извършили деянията спрямо конкретните пострадали лица.

Следва да се отбележи още, че директора на дома и работещите там възпитатели не разполагат с правомощия да налагат било като мярка за закрила, било като наказание ограничаване на предвижването на деца от дома чрез заключването им в помещение. Според Закона за закрила на детето, един от принципите, на които се основава закрилата е осигуряване най-добрия интерес на детето. Последното е уточнено като понятие в допълнителните разпоредби на закона -параграф 1, т.5 като е описано, че при съблюдаване на най-добрият интерес на детето се прави преценка на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена и други. Съгласно Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, уреждаща критериите и стандартите за социални услуги за деца и контролът по тяхното спазване, същите имат за цел осигуряване на безопасна и сигурна среда за отглеждане и възпитание на децата и защита на техните права и интереси, както и повишаване на общото им благосъстояние, както и по-добро качество и достъпност на социалните услуги за деца. В Стандарт 15 към наредбата се сочи, че при отсъствие на дете без разрешение доставчикът на услугата, в случая ДДЛРГ „Т.В.“, следва специални процедури, които включват разработване на мерки. Мерките, като част от плана за грижи, могат да включват постоянно наблюдение, прилагане на възпитателни и терапевтични мерки, както и физическо ограничаване. Тук е важно да се отбележи, че предвидената мярка физическо ограничение не представлява ограничаване на правото на придвижване на дете, чрез заключването му в отделно помещение, изолирано от останалите. Подобно ограничение, представляващо лишаване от свобода, може да се прилага само в конкретни предвидени от закона случаи, от правоимащ орган, само когато това правомощие е изрично предвидено в закон. Противозаконното лишаване от свобода на двете пострадали, чрез заключването им в отделно помещение в дома, не представлява физическо ограничение по смисъла на стандарт 15 и съществено се отличава от така предвидената мярка, тъй като по този начин се увреждат основни конституционно гарантирани права на гражданите, без това да е било определено от закон. Няма как да се приеме, че по този начин е осигуряван най-добрият интерес на детето, тъй като спрямо подрастващите е прилагана една неправомерна и незаконна мярка.

Настоящият съдебен състав намира искането на защитата за приложение на чл.9, ал.2 НК спрямо извършеното от подс.С. за неоснователно. На тези възражения първостепенният съд е отговорил в мотивите си изчерпателно и становището на съда се споделя от настоящата съдебна инстанция. В допълнение следва да се посочи, че изискванията към представителите в държавната институция, заместваща родителската грижа са дори по- високи от обичайните и няма как да се приеме малозначителност на извършеното спрямо пострадалите, които от своя страна са се нуждаели от грижа и закрила в по-висока степен, предвид социалното им положение.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първостепенният съд, с които той е обосновал преценката си за размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата С.. Съдът счита, че като смекчаващи следва да се отчетат добрите характеристични данни за личността на подсъдимата, които освен обичайните такива, посочени от първостепенния съд са надградени с представените доказателства пред въззивния съд. Видно от референция издадена от кмета на община А., подсъдимата понастоящем работи като директор на основно училище в гр.А. и при работата й не са установени пропуски и неточности. Сочи се в референцията високата й работоспособност, комуникативност и доброжелателност. Положителната трудова характеристика на подсъдимата се подкрепя и от информацията, представена от страна на *** „Х. д.“ при Община А., както и от служебната характеристика издадена на подсъдимата от ***на Регионално управление на образованието –Пловдив. От тези документи е видно, че след инкриминираните деяния подсъдимата се справя успешно в работата си и се ползва с доверие.

Обстоятелствата посочени от първостепенният съд за средата, в която е било реализирано престъплението и извеждането на децата за храна и физиологични нужди или разходка на двора не могат да бъдат отчетени като смекчаващи вината на подсъдимата. Това, че средата е била близка за пострадалите по никакъв начин не сочи по-ниска степен на обществена опасност на извършеното. Напротив – следва да се подчертае, че в случая се касае за деца, лишени от родителски грижи, настанени в държавна институция, при което същите се нуждаят от много по специални и усилени грижи и закрила, които да компенсират неблагоприятното им социално положение. Тази отговорност е била възложена на държавна институция, чиито основен приоритет е бил да охранява правата на пострадалите в благоприятна за развитието им среда. Фактът, че тези пострадали деца са били противозаконно лишени от свобода, като наказание за тяхното поведение от ръководството на призваната да ги пази и закриля институция, категорично не би могло да се счете за смекчаващо вината на съучастника обстоятелство. По същия начин не би могло да се отчете като такова обстоятелство временните извеждания от изолаторното помещение, още по -малко когато тези извеждания са свързани с осъществяване на основни човешки нужди. Не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство и липсата на настъпили съществени вредни последици за личността на пострадалите от деянието. Действително съдебно медицинските и психологически експертизи не са установили да са настъпили съществени вредни последици за личността на пострадалите, но това е един отрицателен факт, който не прави деянието по-малко обществено опасно.

Неправилен е изводът на първостепенния съд за липса на отегчаващи вината обстоятелства. В тази насока следва да се отчете, че подсъдимата е съучастник в извършване на две престъпления, съставени от две противоправни деяния, което сочи по - висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за продължавано престъпление срещу личността на всяка от двете пострадали. Следва да се отчете и обстоятелството, че двете престъпления осъществяват по три по-тежко квалифициращи признака от престъпния състав за всяко от тях. Броят на квалифициращите признаци сочи по-високата обществена опасност на деянията. Също така от значение е и обстоятелството, че подс.С. е заемала най-високо място в йерархията на ръководената от нея институция и извършеното от нея от тази заемана позиция на ръководно ниво има много по сериозен негатинен ефект върху защитаваните обществени отношения. Като отегчаващо отговорноста обстоятелство следва да се отчете и това, че проверка на Държавна агенция „Закрила на детето” преди инкриминираните деяния е констатирала нарушения извършени от подсъдимата в качеството й на директор на дома, като същата е била предупреждавана за предходен случай на налагане на подобно наказание спрямо друго дете на дома. Въпреки изричните предупреждения в тази насока, подсъдимата не корегирала действията си и впоследствие подбудила работещи в дома лица да извършат инкриминираните деяния.

При съпоставка на описаните отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че наказание определено по реда на чл.54 от НК дори в размер на минимума на наказателно правната санкция не би се явило законосъобразно, тъй като такъв размер на наказание не би способствало за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция по чл.36 от НК.

Същевременно е безспорно, че наказателното производство не е проведено в разумен срок, като това не се дължи на недобросъвестно поведение на подсъдимата. Подсъдимата С. е била привлечена като обвиняем за първи път на 11.08.2011г по ДП 693/2011г. Крайният момент на разумният срок е когато се слага край на несигурността в правното положение на лицето. Обвинението спрямо подсъдимата е активно до окончателното произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт. Дългият срок на провеждане на наказателното производство следва да се отчете като изключително смекчаващо вината обстоятелство, съобразно което и най –лекото предвидено в закона наказание би се явявало несъразмерно тежко. В тази насока е изобилна съдебната практика, според която, подсъдимият следва да бъде компенсиран за изтеклия неразумен срок на наказателното производство чрез определяне на наказание по реда на чл.55 от НК. По тези съображения наказанието на подсъдимата действително би следвало да се определи по реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, но не и в този размер посочен от първоинстанциноният съд. Наказание от три месеца лишаване от свобода не е съобразено с посочените до тук смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.С.. Това наказание също така не е съобразено и с генералната превенция по чл.36 от НК. Същото е прекалено ниско за да подейства възпиращо спрямо неустойчивите членове на обществото, поради което наказанието следва да бъде завишено.

Ето защо настоящият съд счита, че наказанията, наложени на подсъдимата В.С., следва да бъдат увеличени, както следва:

- за престъплението по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал.1 вр. чл. 20, ал.3, вр. чл.2, ал.1 от НК, осъществено спрямо пострадалата К. А. следва да се наложи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

- за престъплението по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал.1 вр. чл. 20, ал.3, вр. чл.2, ал.1 от НК, осъществено спрямо Н. М., следва да се наложи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

На основание чл.23 ал.1 от НК, следва да се наложи на подсъдимата В.С. едно общо, най-тежко за горните две престъпления в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Тъй като искане за приложение на чл.24 от НК от страна на прокуратурата не е отправено съдът не може да приложи тази разпоредба, поради което не следва да се обсъжда наличие или не на основания за това.

Съдът счита, че за постигане на целите на наказанието и за поправяне на подсъдимата не е наложително същата да изтърпи ефективно наказанието и то след изминалия период от близо девет години от извършване на деянията, като до ден днешен подсъдимата е с добри характеристични данни и без други противообществени прояви. В този смисъл протестът на Районна прокуратура гр.А. с искане за ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимата, макар и неподдържан от представителя на ОП-Пловдив е неоснователен. Налице са предпоставките по чл. 66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимата С. не е осъждана друг път на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. По тези съображения изпълнението на наложеното общо най-тежко наказание следва да се отложи с изпитателен срок от три години.

С оглед изложеното съдът счита, че присъдата на първостепенният съд следва да бъде потвърдена в частта, в която подс.С. и подс.К. са били признати за невинни в това да са извършили престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК спрямо пострадалата М. Т.. Това обвинение не се доказва по несъмнен начин, съобразно изискването на закона, поради което присъдата в тази част следва да бъде потвърдена. Протестът на Районна прокуратура гр.А. е частично основателен по отношение на отправеното искане за увеличаване на наказанието спрямо подс.С. за престъпленията, за които е била призната за виновна от първостепенния съд. В тази част протестът следва да бъде уважен. Депозираната жалба от защитника на подсъдимата е неоснователна, по изложените по-горе съображения, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

По тези съображения Пловдивски окръжен съд на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.2, т.1 от НПК и чл.334, т.6 вр.чл. 338 от НПК

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда №23 от 05.07.2019г, постановена по НОХД № 497/2018г от Районен съд – А., като:

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимата В.А.С., както следва:

-За престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 вр. чл.2, ал.1 от НК срещу Н. М. М. на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода;

-За престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 вр. чл.2, ал.1 от НК срещу К. О. А. на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА ЧЛЕН -СЪДИЯ ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА:

Споделям изцяло становището на мнозинството по всички въпроси, с изключение на изводите за размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.С..

Не са без значение мотивите на подсъдимата С. за извършеното от нея и тези мотиви следва също да бъдат отчетени като смекчаващо вината й обстоятелство. Съобразно наказателноправната теория субективните елементи, определящи насочеността на деянието влияят върху степента на неговата обществена опасност и когато те не са субективни признаци на състава имат важно значение за фиксиране съдържанието на наказателната отговорност на дееца /Ненов, Иван, Наказателно право на РБ, обща част, книга втора, нова редакция А. Стойнов, София, 1992 г., стр.128-130/.

Категорично не може да се приеме, че противозаконното лишаване от свобода на пострадалите представлява действие в техен интерес. Подобни действия са напълно недопустими. Същевременно са налице доказателства, че възпитателните мерки прилагани спрямо пострадалите не са давали резултат, като междувременно пострадалата М. станала и жертва на тежко престъпление против личността. От доказателствата по делото, които са еднопосочни по този въпрос, се установява, че действията на подсъдимата са били породени от желанието й да осигури спазването на вътрешният ред в ръководената от нея институция, по който начин да обезпечи и закрила на деца в риск, спрямо които всички приложени многобройни възпитателни мерки не са давали резултат. Това означава, че действията на подсъдимата в крайна сметка са били насочени към постигане на една правомерна и законовоустановена цел, възложена й и като задължение, поради заеманата от нея дължност, за постигането на която обаче подсъдимата използвала напълно неправомерни средства. Целенасочеността на нейната деятелност все пак трябва да бъде отчетена при индивидуализация на наказанието. Мотивите за действията й разкриват ниската обществена опасност на личността на подсъдимата и това следва да се отчете като смекчаващо вината й обстоятелство, наред с останалите посочени в решението.

Именно наказание в размер една година и шест месеца лишаване от свобода за всяко от престъпленията би било справедливо и достатъчно, съобразно всички посочени смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, в случай обаче, че същото бе наложено на подсъдимата при разглеждане на делото в разумен срок. Предвид изминалия дълъг период от време на провеждане на наказателното производство считам, че е налице едно изключително смекчаващо вината на подсъдимата обстоятелство, което налага определяне на по –ниско по размер наказание. Основно изискване към наказанието в насока постигане целите на чл.36 от НК е неговата своевременност. В конкретния случай това изискване е нарушено, по причини извън поведението на подсъдимата. Превишаването на разумния срок за разглеждането на делото, протекло близо девет години е намалило ефективността на преследваните с конкретния наказателния процес цели - за превенция и наказване на виновното лице и генерално - срещу престъпността и за укрепване на законността. По тези причини наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода е напълно достатъчно да постигне целите на чл.36 от НК, особено с оглед личността на подсъдимата и добрите й характеристични данни, както и предвид мотивите на действията й.

Номер на акта:	67
Дата:	6 март 2020 г.
Съдия:	Даниела Димитрова Събчева

Дело:	20195300601939
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 октомври 2019 г.

Решение по дело №1939/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта