РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1746
гр. Пловдив, 14 октомври 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1305 по
описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от С.М.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат И., против Решение № 1040-02-52/27.04.2022
г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
О-02-000-00-01535821/09.03.2022 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 40, ал.
3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) на жалбоподателя е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради карантина по болничен лист №
Е20202052267.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се
присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Бургас, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище
(л. 91). Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Производството е започнало по повод
подадено за С.М.В. в ТП на НОИ – гр. Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД Удостоверение
Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение
за временна неработоспособност със справка вх. №
Р14-02-000-00-**********/16.07.2020 г. към болничен лист № Е 20202052267,
издаден за периода 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. включително.
6.
В тази връзка е издадено Разпореждане № О-02-000-00-01459369/06.04.2021 г. от
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47,
ал.
1 от НПОПДОО е отказано отпускане
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина, по
болничен лист № Е 20202052267, издаден на С.М.В. за периода 12.10.2020 г. до
25.10.2020 г. вкл. Посоченото разпореждане е обжалвано, съответно потвърдено с Решение
№ 1040-02-85/17.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас. Последното е
обжалвано от своя страна пред Административен съд Пловдив, който с Решение № 337/24.02.2022
г. постановено по адм. дело № 1451/2021 г., е отменил Решение №
1040-02-85/17.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с
него Разпореждане № О-02-000-00-01459369/06.04.2021 г. и е изпратил преписката
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас за ново произнасяне в съответствие с
указанията, дадени в мотивите на решението.
7.
В тази връзка, Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – гр. Бургас е постановил процесното Разпореждане №
О-02-000-00-01535821/09.03.2022 г., с което на С.М.В. отново е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № 20202052267, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и
чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО.
Мотивите
за постановяване на този резултат се свеждат до следното:
След
извършена проверка по разходите на ДОО, на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД с ЕИК ********* от контролен орган на ТП на НОИ -
Пловдив, приключила с Констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020 г. е
установено, че
дружеството не е извършвало стопанска дейност, поради което е прието, че наетите
по трудови правоотношения лица не са полагали труд, не са извършвали реално
трудова дейност и за тях не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал.
1 от КСО. Мотивирано е, че наличието на трудов договор е предпоставка за
възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното
правоотношение, са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в
тяхното кумулативно проявление. С оглед констатираните обстоятелства, е прието,
че липсват доказателства лицето да е полагало труд и да е извършвало реална
трудова дейност при този осигурител, поради което за него не е възникнало
осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО при този осигурител и няма право на
парично обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен
лист за периода от 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. включително.
По
отношение на представеното от лицето Решение № 207/21.01.2022 г. постановено по
гр. д. № 20215330114786 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, е прието,
че същото няма сила на пресъдено нещо спрямо ТП на НОИ - Бургас. Все в тази
насока е прието, че представените разпореждане № 329/23.04.2021 г. на Районен
съд - гр. Несебър по ч. гр. д. № 20212150100564, заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и писмо по ч. гр. д. № 20212150100564, не доказват полагането на
труд от лицето в осигурителя за процесния период от време. Направен е извод, че
тези нови доказателства са съставени впоследствие, след приключване на
проверката, с цел доказване на извършвана от жалбоподателя дейност и получаване
на парично обезщетение.
8. Този резултат е обжалван от В. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 1040-02-52/27.04.2022
г. е оставил в сила Разпореждане № О-02-000-00-01535821/09.03.2022 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр.
Бургас.
9. За да постанови посоченият резултат,
Директорът на ТП на НОИ – гр. Бургас, е приел следеното от фактическа и правна
страна:
9.1.
В ТП на НОИ – гр. Бургас
е представено Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО по Болничен лист № Е20202052267,
издаден за периода 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. включително, издаден на С.В.
за изплащане на парично обезщетение.
Във
връзка с анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично подават
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с високи осигурителни доходи на лица с
регистрирани трудови договори, но в последствие данните се използват за
определяне и отпускане на осигурителни плащания, е издадена Заповед №
ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
на ТП на НОИ - Бургас за извършване на проверка в осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с ЕИК *********.
Съгласно
Докладна записка изх. № 1042-02-30#1/10.03.2020 г. на контролния орган, на
който е възложено извършването на проверката (л.41-42), при изясняване на факти и обстоятелства, свързани с
дейността, осъществявана от осигурителя, е установено, че дружеството е с
единствен управител Я.Л. - Украйна, а собственик е „НИМИЦ 3“ ЕООД с ЕИК
********* гр. Ловеч. На посочения за седалище адрес в с. Свети Влас управителят
и дружеството не са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО е установено, че всички са с постоянни адреси на територията на
Област Пловдив. Също така адрес, известен от електронния подпис, чрез който се
подават данни, е констатиран в гр. ***.
По
ЕИК на дружеството е констатирано, че има данни за наети лица по трудови
правоотношения през периода 2015 г. - 2020 г. (подадени са уведомления за 29 договора
с 24 лица). Последно по
време е подадено уведомление за сключен трудов договор на 26.02.2020 г. Към
момента на съставяне на докладната записка е установено, че непрекратени са
договорите на общо 9 лица. Месечните осигурителни доходи на работещите в
дружеството през периода 2018 г. - 2019 г. са в диапазон 1500 лв. - 3000 лв. За
разглеждания период няма данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО.
В
опит за контакт със законен представител на дружеството, контролният орган се е
свързал с лицето П.Г.Б.от гр. Пловдив - работил в дружеството. Б.обяснил, че
няма пълномощно от управителя на дружеството, но е посочил друго упълномощено лице
- адв. Г.Г.. В разговора контролният орган е
установил, че той е запознат с новоназначените работници в „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, като е обяснил, че поради отсъствието на Л.от България
повече от година, за подписване на трудовите договори, същите се изпращали до
гр. Киев.
Изпратено
е писмо с изх. № 1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ – гр. Пловдив за
извършване на проверка на дружеството за установяване на действителното
полагане на труд от наетия персонал, уточняване на реда за възникване на
трудовите правоотношения и лицето, подписвало документите в дружеството.
Освен
това, в отговор на сигнал от ТП на НОИ – гр. Бургас до ТД на НАП - гр. Бургас
за невнесени осигурителни вноски от дружеството „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, е
получено Писмо с вх. № 9101-02-297/24.02.2020 г., в което се посочва, че срещу
дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2018 по описа на ТД на
НАП – гр. Бургас на 23.02.2018 г.
С
Постановление № С170002-023-0000828/07.03.2017 г. е наложен запор на банкови
сметки във всички банки на територията на страната. Към датата на налагане на
запора, задълженото лице има сметка в „ЦКБ“ АД, съгласно отговор от банката -
без авоар. На 11.10.2018 г. е изпратено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като съгласно постъпил отговор от
банката - сметката е без авоар.
Документите
не са връчени на представител на дружеството - върнати са в ТД на НАП – гр. Бургас
с печат „непотърсен“. Същите са изпратени за връчване и чрез информационна
система „Връчвания“ в приложение БИДИС. Към момента на съставяне на писмото
няма потвърждение за връчването им.
Изготвено
е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице,
което заедно със съобщението за доброволно изпълнение и постановленията за
налагане на обезпечителни мерки, са изпратени за връчване чрез полиция на
адреса на управителя на дружеството (съгласно справка в Търговския регистър,
считано от 23.05.2018 г. управител е Я.И.Л.- гражданин на Република Украйна) в гр. ***. На 29.10.2018 г. е
получена докладна записка от началника на 03 - РУ Пловдив - посетен е адресът
на управителя и е проведен разговор с домоуправителя на жилищната кооперация.
Установено е, че лицето Я.И.Л.никога не е живяло на адреса.
Във
връзка с изпратено искане до Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП е извършена
проверка на паричните потоци и начините на разплащане от страна на задълженото
лице, при която е установено, че по данни на управителя - дружеството
осъществява дейност в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93 и ул. „Васил Левски“ № 3,
няма декларирани приходи от продажба за 2018 г. и декларира, че не извършва
плащания през чужда банкова сметка ***.
На
22.03.2019 г. до ТД на НАП – гр. Пловдив е изпратено искане за извършване на
действия по делегация - връчване на документите по изпълнителното дело на
декларираните от управителя адреси. Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. „Марица“
№ 93 и ул. „Васил Левски“ № 8, но на нито един от двата адреса не е открит офис
или база на задълженото лице.
На
01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети Влас - ул. „Сирена“
№ 1, ет. 1, ап. 2 (деклариран
като адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК). На посочения адрес е констатирано, че
се намира хотел - неработещ, заключен и не е открит офис или представителство
на дружеството. Извършено е и второ посещение и отново е установено, че няма
такова дружество на този адрес.
На
19.06.2019 г. на електронния адрес на управителя е изпратено искане за
предоставяне на документи, относно притежаваните от дружеството активи и покана
за среща в ТД на НАП – гр. Бургас, като отново не е получено потвърждаване за
получаването на документа, нито отговор.
Извършено
е пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, изпратени са
запитвания до ОД „Земеделие“, Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър,
сектор „ПП“ към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите.
Извършвани са справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД „Гражданска въздухоплавателна
администрация“, Морска администрация, ИКАР, регистър „Заеми“, като е
установено, че задълженото лице не притежава активи, които да послужат за
удовлетворяване на публичното вземане.
Изпратено
е Писмо с изх. № 1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ – гр. Пловдив за извършване
на проверка на дружеството за установяване на действителното полагане на труд от
наетия персонал, уточняване на реда за възникване на трудовите правоотношения и
лицето, подписвало документите в дружеството.
В
резултат на извършената проверка е съставен Констативен протокол №
КВ-5-15-00805586/01.09.2020 г., съгласно който при проверката е установено, че
осигурителят „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас, ЕИК ********* е
еднолично дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на
управление: с. Свети Влас, ЕИК *********. Управител на дружеството е Я.И.Л..
Едноличен собственик на капитала е „НИМИЦ 3“, ЕИК ********* с управител Я.И.Л..
На
основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт, е издадена Заповед № ЗР-5-15-00744507 от
10.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив за извършване на проверка
на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас, ЕИК *********.
Изпратено
е Писмо с изх. № 1030-15-224#3 от 11.02.2020 г. до Началника на Сектор „Миграция“
за предоставяне на писмена информация за управителя Я.И.Л.относно обстоятелствата
дали лицето е извън пределите на Република България.
В
ТП на НОИ – гр. Пловдив е получено писмо от Министерството на вътрешните
работи, Сектор „Миграция“, в което е посочено, че лицето Я.И.Л.е напуснал на
17.06.2018 г. Република България.
Във
връзка с представени телефонни номера по преписка № 4022-15-38 от 13.03.2020 г.,
а именно ***и GSM
– ***, е осъществена
връзка с П.Б., който е обяснил, че ще потърси пълномощно, както и че всички
счетоводни документи на дружеството са при него.
На
22.04.2020 г. е посетен офисът в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 8Б и му е
връчено Писмо с изх. № 4022-15-38 от 13.04.2020 г. за предоставяне на
документи, а именно трудови договори, ведомости за заплати и присъствени форми
за периода от месец януари 2016 г. до месец март 2020 г. Писмото е подписано от
Б.на 22.04.2020 г. Отново е изискано представянето на пълномощно, но същият е
обяснил, че на по-късен момент ще потърси такова.
Издадената
Заповед № ЗР-5-15-00744507 от 10.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив
не е връчена на Б., тъй като същият не е предоставил пълномощно. Обяснил е, че
е преупълномощен от Г.Р.С..
На
24.04.2020 г. в ТП на НОИ – гр. Пловдив са заведени документи в деловодството с
Молба с вх. № 1130-15-265#3
от Г.С., а именно ведомости за заплати и присъствени форми за периода от месец
януари 2016 г. до месец юли 2017 г. и за периода от месец май 2018 г. до месец
декември 2019 г., за периода от месец януари 2020 г. до месец март 2020 г., ГДД
по чл. 92 от ЗКПО и пълномощно на Г.Р.С.. От представеното пълномощно е
установено, че Я.И.Л.е упълномощил З.Д.Х., а същата е преупълномощила
Г.Р.С. да представлява „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД.
До
Г.Р.С. е изпратено Писмо с изх. № 4022-15-38#13 от 12.06.2020 г. за явяване в
ТП на НОИ – гр. Пловдив във връзка с извършване на проверката. Получена е
обратна разписка, от която е установено, че същата е подписана от М.С.на
19.06.2020 г., но Г.С. не се е явил в ТП на НОИ – гр. Пловдив.
На
31.08.2020 г. е извършено посещение на постоянния и настоящ адрес на Г.Р.С..
Проведен е разговор с К.Д.Б.- домоуправител, който е обяснил, че от два месеца С.не
живее на посочения адрес, поради което лицето не е открито. На същата дата е
изпратено писмо за съдействие до Пето РПУ - Пловдив за установяване на контакт
с лицето Г.Р.С..
На
15.07.2020 г. от ТП на НОИ – гр. Бургас в ТП на НОИ - гр. Пловдив е заведена Преписка
с вх. № 4022-15-38#36 от А.П.Х., като са представени ведомости за заплати и
присъствени форми за месец април и май 2020 г. на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас.
Проверката
е извършена въз основа на информационната система на НОИ и представените в
деловодството на ТП на НОИ – гр. Пловдив документи, представляващи ведомости за
заплати и присъствени форми за периода от месец януари 2016 г. до месец юли
2017 г., за периода от месец май 2018 г. до месец декември 2019 г. и за периода
от месец януари 2020 г. до месец май 2020 г.
Представени
са трудови договори на лица, работещи по трудови правоотношения, в това число
на лицата А.П.Х., сключен с представляващ Я.И.Л.и за лицето Н.М.А., сключени с
представляващ Я.И.Л.. Представени са също и трудови досиета на П.Г.Б., сключен
с представляващ К.Г. Б., на А.Д.С., сключен с представляващ Я.И.Л., на П.И.Д.,
сключен с представляващ Я.И.Л., на Е.М.М., сключен с
представляващ Я.И.Л., на С. М.В., сключен с представляващ Я.И.Л., на К.Л.В.и Л.К.В.,
сключени с представляващ Я.И.Л.. Установено е, че не всички трудови досиета са
предоставени за проверката.
До
лицето А.П.Х. са изпратени 2 броя писма с изх. № 4022-15-38#4 от 12.06.2020 г.
и изх. № 4022-15-38#38 от 28.07.2020 г., за да се яви в ТП на НОИ – гр. Пловдив
и представи информация относно упражняваната от нея трудова дейност в осигурителя
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. Писмата са върнати в ТП на НОИ – гр. Пловдив с
гриф „непотърсено“, а лицето не се е явило в ТП на НОИ – гр. Пловдив.
До
Я.Г.Б.е изпратено Писмо с изх. № 4022-15-38#21 от 12.06.2020 г. да се яви в ТП
на НОИ – гр. Пловдив и представи информация относно упражняваната от него трудова
дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. Писмото е получено от Н.Д. Б.а
(съпруга), но на определената дата, същият не се е явил.
Представени
са ОПР и счетоводни баланси за отчетните от 2016 г. до 2019 г. В отчетите за
приходите и разходите е констатирано, че са начислени суми, представляващи
разходи за възнаграждения в размер на 10 хиляди лева за 2016 г., 982 хиляди
лева - 2017 г., 1 097 хиляди лева - 2018 г. и 2 118 хиляди лева 2019 г.
Счетоводните баланси и отчетите за приходи и разходи са представени в ТП на НОИ
– гр. Пловдив с вх. № 4022-15-38#34 от 16.06.2020 г. от ТП на НОИ – гр. Бургас,
въз основа на подадени молби от лицата А.П.Х. и Н.М.А..
Въз
основа на представените ведомости за заплати за периода от месец януари 2016 г.
до месец юли 2017 г., за периода от месец май 2018 г. до месец декември 2019 г.
и за периода от месец януари 2020 г. до месец май 2020 г., е установено, че същите
са изготвени, като са начислени трудови възнаграждения с високи осигурителни
доходи на лицата, работещи по трудови правоотношения, като липсват положени
подписи. Установен е следният общ размер на осигурителен доход по
разчетно-платежните ведомости: за 2016 г. - 10 207,00 лв.; за 2017 г. -
397 354,00 лв.; за 2018 г. - 1 097 274,00 лв.; за 2019 г. - 2 118 060,00
лв.
До
горецитираните лица са изпратени писма, с които са призовани да се явят в ТП на
НОИ – гр. Пловдив за предоставяне на писмени обяснения относно упражняваната от
тях трудова дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас.
В
ТП на НОИ – гр. Пловдив са се явили само лицата К.П.П.и
С.М.В., които са декларирали, че с преките задължения са запознати от П.Б.и не
всички заплати са им изплатени. По телефона е взета информация от лицето Л.К.В.,
който е обяснил, че е в недобро здравословно състояние и не може да дойде в ТП
на НОИ – гр. Пловдив, като е потвърдил, че пряк ръководител е П.Б.и от 2018 г.
не са му изплатени трудовите възнаграждения.
При
извършената последваща проверка е установено, че в осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД са назначени доста лица с роднинска връзка на П.Г.Б., а
именно: А.П.Х. - дъщеря, Е. А.Б.а - съпруга, Г.П.Б.- син, Я.Г.Б.- брат на П.Г.Б.,
Н.Д. Б.а - съпруга на Я.Г.Б..
В
тази връзка са възникнали съмнения относно представените по пощата документи от
осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас и заведени в
деловодството на ТП на НОИ – гр. Пловдив, без да се е явил пълномощникът на
дружеството - Г.С. пред контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив. По
представените трудови досиета е вписано името на управителя Я.И.Л.и от него има
положени подписи, а е констатирано, че същият е напуснал на 17.06.2018 г.
Република България.
С
оглед изложеното и във връзка с всички събрани документи по преписката,
контролните органи са изразили съмнение за упражняване на дейност от страна на „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, в това число и действителното полагане на труда от наетия
персонал.
Отчетено
е и обстоятелството, че с Молба вх. № Ц1023-02-156/13.11.2020 г. С.В. (за когото липсват
данни да е пълномощник на управителя на „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД Я.Л.) е представил в ТП на НОИ – гр. Бургас
заверено копие от Заповед № 1/16.03.2020 г. от управителя Я.Л., за когото има
данни, че е напуснал Република България през 2018 г. и не се е завръщал
оттогава.
Изпратено
е писмо с изх. № 9101-02-264/01.03.2022 г. до Министерство на вътрешните
работи, Областна дирекция на МВР - Пловдив, сектор „Миграция". Според
получения в тази връзка отговора (вх. № 9101-02-264#1/21.03.2022 г.) липсват
данни лицето Л.Я.И.да е влизало или излизало от Република България през периода
от 18.06.2018 г. до 11.03.2022 г.
9.2. Относно представените нови
доказателства по адм. д. № 1451/2021 г. по описа на Административен съд –
Пловдив (приложено по настоящото дело), е прието следното:
Същите
са в противоречие с останалите събрани по административната преписка
доказателства - липсват доказателства за изпълнение на конкретни трудови
функции от С.В., както и за конкретните му задължения.
От
всички представени пред административния орган и пред съда доказателства не
може да бъде установено по безспорен начин къде точно е мястото на работа на В.,
тъй като в сключения трудов договор като място на работа е посочен град
Пловдив, а същевременно в хода на извършената проверка В. е дал противоречиви
обяснения. Като място, на което се намира осигурителят „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД е посочил гр. Свети Влас, ул. „Сирена" № 1, общ.
Несебър.
Констатирано
е също, че за процесните периоди от време дружеството е декларирало разходи,
като по същество липсват данни за осъществявана търговска дейност.
При
това положение е прието, че дружеството „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД не е
осъществявало дейност за процесния период от време, поради което представеният
касов ордер за изплатено възнаграждение е в противоречие с всички останали
събрани по административната преписка доказателства.
Посочено
е, че следва да се има предвид, че е представено доказателство за изплатено
възнаграждение само за месеца, в който се поражда правото на лицето на парично
обезщетение за временна неработоспособност.
За
ирелевантно е прието обстоятелството дали са внасяни осигурителни вноски от
осигурителя, тъй като в случая, основание за постановения отказ е
обстоятелството, че лицето не е полагало трудова дейност при осигурителя. След
като не се упражнява трудова дейност от работника, то за него не възниква
осигурително правоотношение и работникът не притежава качеството „осигурено
лице", съответно за него не възниква право на парично обезщетение за
временна неработоспособност.
Относно
представеното пред съда Решение № 207/21.01.2022 г. на Районен съд - Пловдив по
гр. д. № 20215330114786/2021 г., е констатирано, че същото не е влязло в сила
към приключване на устните състезания по адм. д. № 1451/2021 г. на
Административен съд – Пловдив, но дори и влязло в сила, това решение няма сила
на пресъдено нещо спрямо ТП на НОИ - Бургас. Същото не доказва полагането на
труд от С.В. при осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД за процесния
период от време. Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство,
което следва да бъде доказано от жалбоподателя, но представените до тук
доказателства не доказват това.
Посочено
е също, че най-вероятно процесът воден пред Районен съд - Пловдив по
горепосоченото гражданско дело е симулативен, тъй като решението е постановено
при признаване на иска.
9.3. Относно представените пред съда
разпореждане № 329/23.04.2021 г. на Районен съд - гр. Несебър по ч. гр. д. №
20212150100564, заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и писмо по ч. гр. д. №
20212150100564, е прието следното:
Според
Върховния касационен съд (Определение № 214/15.05.2018
г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК), осъществяването или
неосъществяването на факт може да бъде установено със сила на пресъдено нещо
само със съдебно решение по установителен иск за този факт. Обективните предели
на силата на пресъдено нещо на решенията по искове за съществуване или
несъществуване на правоотношения обхваща само съществуването на
правоотношението, предмет на делото, но не и фактите, които го пораждат,
променят или прекратяват.
В
този смисъл, представената заповед за изпълнение не доказва полагането на труд
от С.В. осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД за процесния период от
време.
9.4. Изводът който е направен е, че тези
нови доказателства са съставени впоследствие, след приключване на проверката, с
цел доказване на извършвана от жалбоподателя дейност и получаване на парично
обезщетение за временна неработоспособност.
Така
установеното е наложило извода, че „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД не е извършвало
търговска дейност, жалбоподателят не е полагал труд в този осигурител, за който
да подлежи на осигуряване и съответно не е осигурено лице съгласно чл. 10 от КСО.
Цитирана
е нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно която осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С
оглед хипотезата на цитираната правна норма е прието, че при този осигурителен
риск, правото на обезщетение е свързано с изискването лицето да е осигурено.
Посочено
е, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице“ е дадена в нормата на §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването, съгласно чл. 10 от КСО, възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
От
съдържанието на цитираното определение за осигурено лице е прието, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 от КСО. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово
правоотношение е счетено, че не е достатъчно, за да възникне осигурителното
правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува
според административния орган идентичност на трудовото и осигурителното
правоотношение, доколкото наличието на трудово правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Посочено
е, че изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е.
не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на
това правоотношение, в каквато връзка е цитирана и актуалната съдебна практика.
При
тези данни, крайният извод на ответния административен орган е, че жалбоподателят
не е полагал трудова дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, за
която да подлежи на осигуряване и съответно не е осигурено лице съгласно чл. 10
от КСО, което е обусловило оставянето в сила на Разпореждане № О-02-000-00-01535821/09.03.2022 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр.
Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е
отказано отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по Болничен лист № Е20202052267
на С.М.В..
ІV. За правото:
10. Оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ – гр. Бургас е постановено от материално компетентен орган на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено от
компетентен орган – ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите.
В конкретния казус, съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни и направените въз основа
на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В следващото изложение
ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
11.
По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани
от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на
материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са
предпоставките за отказа на административния орган да отпусне парично
обезщетение за временна неработоспособност по цитирания по-горе болничен лист.
12. Разрешаването на настоящия административноправен спор налага да се
съобрази следното:
Настъпването на социалния
риск временна неработоспособност поражда право на осигуреното лице да получи, а
за осигурителния орган - задължение да извърши съответни осигурителни плащания.
Временната неработоспособност е състояние на увреждане на здравето, което прави
осигуреното лице неспособно да полага труд и с това го лишава от обичайните му
трудови доходи. Критерият, както при всички обезщетения в осигурителната
система, е загубеният доход.
Според чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност
и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риск.
От така цитираната законова
разпоредба се налага извод, че правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване възниква при следните две кумулативно
дадени условия: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2.
да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.
Наличието на втората
предпоставка за отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните.
Спорът се концентрира
относно наличието на първата предпоставка.
В тази връзка следва да се
посочи, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице” дава разпоредбата на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО (ред. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.). Тази дефиниция гласи, че
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а
лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени
дължимите осигурителни вноски.
С оглед конкретиката на
настоящия казус, относимо за разрешаването на настоящия административен въпрос
е изречение второ от цитираната разпоредба, чието граматическото тълкуване
налага да се приеме, че за да е налице продължаване на осигуряването на лицето
и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО, самото осигуряване трябва
вече да е възникнало. Отговор на въпроса кога възниква осигуряването, дава
нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО и това е денят, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Казано с други думи,
фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването, включва освен
започване на трудова дейност и внасяне или дължимост на осигурителни вноски. В
настоящия случай липсват и двете предпоставки, даващи основание да се приеме,
че за жалбоподателя е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО.
13. Основанията за този извод са следните:
Не е спорно между
страните, че жалбоподателят е сключил безсрочен трудов договор с „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, с който считано от 02.12.2019 г., същият е назначен на
длъжност „Компютърен аналитик, поддръжка на софтуер“, с място на работа гр.
Пловдив.
Сключването обаче на един
трудов договор само по себе си не означава, че лицето е „започнало трудова
дейност“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, доколкото
съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Не
води до различен извод и подаването на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ в
съответната териториална дирекция на НАП. Аргумент в тази насока пък е нормата
на чл. 63, ал. 1 от КТ, според която работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. В този смисъл следва да се посочи, че наличието на сключен трудов
договор (който, както вече се посочи, се сключва преди постъпването на
работа), сам
по себе си не може да обоснове възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал.
1 от КСО, доколкото за последното е необходимо лицето да е „започнало трудова
дейност“ – нещо, което в конкретния случай не се установява по отношение на
жалбоподателя от данните по делото.
Упражняването на трудова
дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде доказано от С.В. при
условията на главно и пълно доказване в процеса. Нито в хода на
административното производство, нито в хода на настоящото съдебно производство
обаче, същият е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки дадените му от
съда указания с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно
заседание. От данните по делото не се установява: каква конкретно е била търговската
дейност на дружеството; къде е бил офисът, в който се твърди от жалбоподателя (в
Декларация – л. 44 и сл. по делото) да е имало компютри, които е поддържал; колко е бил техния брой;
какви документи е обработвал (така както е посочил в цитираната
декларация).
Казано с други думи, липсват каквито и да било данни, които биха могли да
създадат сигурно убеждение у съда, че В. фактически е осъществявал твърдяната
трудова дейност. Решението не може да почива на предположения, а единствено и
само на несъмнени факти и обстоятелства, каквито в случая не се установяват.
14. Този извод не се променя и
от представеното по делото Решение № 207 от 21.01.2022 г. постановено по гр. д.
№ 202115330114786 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, с което „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД е осъдено да заплати на С.М.В. главница от 13909,09 лв.,
представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за периода юни 2020 –
октомври 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на исковата молба – 20.09.2021 г. до окончателно плащане на дължимата сума.
Това съдебно решение
обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на трети лица. За
тези трети лица, правните последици на решението не съществуват в правния мир.
Обратното означава да се придаде на обсъжданото решение, с което е уважен иска
по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, сила на пресъдено нещо по отношение на
всички. Такава сила съгласно чл. 298, ал. 3 ГПК имат само решенията по искове
за гражданско състояние и по брачни искове. Правните последици на едно решение
може да понесе само лице, което е обвързано от него. За необвързаните от
решението лица съществува единствено задължението да зачитат съдебното решение
съгласно чл. 297 ГПК, т. е. да приемат, че в отношенията между обвързаните лица
правата и задълженията съществуват такива, каквито са установени от съдебното
решение. В отношенията между обвързаните от решението и третите необвързани от
решението лица обаче, силата на пресъдено нещо не действа дори като оборима
презумпция за съответствие между съдебно признатото и действителното правно
положение. (Тълкувателно решение № 1 от 2.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009
г., ОСГК).
Както правилно е посочил
ответният административен орган, обективните предели на силата на пресъдено
нещо на решенията по искове за съществуване или несъществуване на
правоотношения обхваща само съществуването на правоотношението, предмет на
делото, но не и на фактите, които го пораждат, променят или прекратяват. Същите
факти, когато имат значение за съществуването на други правоотношения, подлежат
на доказване в съответното друго производство и съдът не е обвързан от това
дали осъществяването им е потвърдено, или отречено в предходно производство по
друг иск. (Така Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018
г., IV г. о., ГК)
15. В този смисъл правилни са
изводите на ответния административен орган, че наличието на валидно сключено и
непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не
съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. В
действителност наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до
възникване и на осигурително правоотношение, но само то не е достатъчно. Както
бе посочено и по-горе, изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява
трудова дейност въз основа на това правоотношение. При липса на доказателства
за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на В. по сключения с „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД трудов договор, обоснован се явява изводът на Директора на ТП
на НОИ - Бургас, че същият (В.) не е осигурено лице по смисъл на § 1, т. 3 от ДР
на КСО. При това положение, на жалбоподателя правилно е отказано отпускането на
парично обезщетение за временна неработоспособност.
16.
Изложените
съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 1040-02-52/27.04.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ - гр. Бургас и потвърденото с него Разпореждане № О-02-000-00-01535821/09.03.2022 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр.
Бургас, съответно за неоснователност
на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V.
За разноските:
17. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.В., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адвокат И., против
Решение № 1040-02-52/27.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е
потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01535821/09.03.2022 г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас, с което на
основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО)
на жалбоподателя е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
карантина по болничен лист № Е20202052267.
ОСЪЖДА С.М.В., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: