Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 27.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на шести
ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 12807/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 25722/2018 г. по описа
на СРС, съдът е отхвърлил предявения от Р. Й. К., EFH ********** против Етажната собственост, находяща се в
гр.София, ж.к.********, представлявана от К.П.К., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на
решения на ОС, взети на 22.03.2018 г. по точки 1, 2, 3 и 5 от дневния ред.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът, който в
законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че
обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка
излага, че съдът не е взел предвид представените по делото доказателства за
нередовно свикване на общото събрание от страна на председателя на управителния
съвет, вместо от самия управителен съвет, въпреки изрично наведеното твърдения
в тази връзка. Освен това излага, че съдът неправилно е приел, че неприлагането
на пълномощните на участващите в общото събрание лица, не опорочава
законосъобразното провеждане на събранието.
Моли въззивния съд да отмени съдебното решение изцяло и
да постанови друго, с което да отмени обжалваното решение на Общото събрание на
ЕС. Не представя нови доказателства. Претендира разноски за производството по
делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който се твърди, че
същата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по
отношение на приложението на относимите към правния спор императивни правни
норми.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за
основателна. Съображенията за това са следните:
От представените по делото доказателства се установява,
че на 13.03.2018 г. е поставена покана за свикване на общо събрание на
процесната етажна собственост, като е обявен и дневния ред. Поканата е
изготвена и подписана единствено и само от председателя на управителния съвет
на етажната собственост (наречен „управител“). С оглед датата на разгласяване
общото събрание е свикано в срока по чл.16, ал.6 от ЗУЕС.
Видно
от представения протокол от ОС то е проведено по обявения
с поканата дневен ред, като по т.4 и т.6 са извършени само
разисквания на въпроси от значение за ЕС, без да са гласувани конкретни
решения.
От представения списък за присъстващи собственици в
етажната собственост е видно, че четирима от тях са участвали в събранието чрез
пълномощник. Копие от пълномощните не са приложени към протокола и участието по
пълномощно не е отразено в него.
При така установеното, в противоречие със изводите на
първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че обжалваните решения на ОС на
ЕС следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, поради нередовна процедура
по свикване и провеждане на събранието. В тази връзка съдът намира следното:
Съгласно чл. 10 ЗУЕС органите на управление на етажната
собственост са два - общо събрание и управителен съвет (или управител). Според чл. 12, ал. 1 от същия закон Общото събрание се свиква
най-малко един път годишно от: 1.управителния съвет (управителя); 2. контролния
съвет (контрольора). Чл.19 ЗУЕС сочи, че изпълнителен орган на етажната собственост
е управителен съвет (управител), който се състои от нечетен брой членове,
определен с решение на Общото събрание, но не по-малко от трима, като членовете
на управителния съвет избират помежду си председател.
От горната уредба е видно, че законът дава възможност на
Общото събрание на етажната собственост по своя преценка да избере колективен
изпълнителен орган - управителен съвет или едноличен такъв - управител.
Следва да се приеме, че когато е избран колективен орган именно той упражнява
предвидените в закона правомощия на изпълнителния орган, включително по
свикване на общото събрание съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС. Съответно, когато е избран едноличен
изпълнителен орган - управител, свикването на общото събрание се извършва от
него.
Страните не са представили пред съда протокол от общото
събрание, на което е избран последния управителен орган, но не спорят за това,
а и от текста на протокола и поканата за свикване на процесното общо събрание е
видно, че етажната собственост се управлява от управителен съвет. При
това положение свикването на Общото събрание на 22.03.2018 г. е
следвало да бъде извършено от управителния съвет, а не еднолично от
председателя му( наричан управител в поканата). Поканата би
могло да изхожда от председателя, само ако е
взето решение на управителния съвет за свикване на общо събрание и председателят
е упълномощен от него да извърши фактическите действия по огласяването
на това решение. В настоящия случай нито се твърди, нито се представят
доказателства да е взето такова решение.( решение № 32 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 6489/2013 г., Г. К., ІІ Г. О. на
ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че само на това
основание – нарушение на процедурата по свикване на Общо събрание, взетите от
същото решения следва да се отменят като
незаконосъобразни.
Освен това обаче съдът намира, че и провеждането на
Общото събрание страда от пороци, които засягат законосъобразността на взетите
решения. В тази връзка следва да се има предвид, че ищецът е навел изрични
доводи за незаконосъобразност на провеждането на Общото събрание на етажната
собственост във връзка с изискуемия кворум. Съдът е следвало да направи
проверка на тези твърдения, като въпросът за кворума не е свързан с
упражняването на чужди права, както и посочил първоинстанционният съд, а с
редовното провеждане на събранието.
Във връзка с горното не се спори между страните, а се
установява и от представените писмени доказателства, че част от собствениците
на недвижими имоти в етажната собственост са били представлявани на процесното
Общо събрание от пълномощник, но тези пълномощни, нито са отбелязани в протокола,
нито копия от тях са приложени към него съобразно изискването на чл. 14, ал.5
ЗЕУС. Нарушението прави невъзможно да се установи какъв е бил действително
събраният кворум, поради което е на това основание решенията са
незаконосъобразни и следва да се отменят.
По разноските:
С оглед изхода на спора, въззивникът има право на
направените от него разноски в хода на въззивното производство в размер на 75
лв. заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на спора въззивникът има право и на
направените от него разноски в рамките на първоинстанционното производство в
размер на 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв. заплатена
държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 25722/2018 г. по описа на СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 40 ЗУЕС,
решенията, взети на Общо събрание на Етажна собственост, находяща се в гр.
София, ж.к. ********, представлявана от К.П.К., проведено на 22.03.2018 г. по точки 1, 2, 3 и 5 от дневния ред и протокола.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
Етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ********, представлявана от К.П.К. да заплати на Р. Й. К., EFH **********, с
адрес *** разноски в размер на: 900 лв.
заплатена адвокатско възнаграждение и 150 лв. заплатена държавна такса за
първоинстанционното производство и 75 лв. заплатена държавна такса и 400 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.