№ 8628
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110101031 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу Е. Й. Е., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 3,65 лв. –лихва върху платена цена на доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. – 20.09.2021г., 31,54 лв. – стойността на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 31.08.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 6,50 лв. – мораторна лихва за периода 31.08.2019
г. – 09.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47371/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия от 2008 г., 2014 г. и 2016
г. е определен реда и срока, по който купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „П. И.“
О., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С
подаденото възражение по чл. 414 ГПК са наведени доводи, че сумите предмет на
1
настоящото производство са платени.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство е задължение за извършена услуга дялово
разпределение за недвижим имот с абонатен № ******, представляващ ап. 55,
находящ се в /АДРЕС/.
От приложеното на л. 28 по делото копие на Нотариален акт за дарение се
установява, че през исковия период ответникът е бил носител на правото на
собственост върху процесното жилище.
В проведеното на 19.05.2023г., открито съдебно заседание, след изявление на
процесуалния представител на ответника – адв. Маврова, съдът е обявил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е извършена услуга дялово
разпределение за процесното жилище през исковия период.
Във връзка с доводите на ответника, обективирани в депозираното в хода на
2
заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК, че сумите са заплатени, съдът е
допуснал съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, се установява, че дължимата се сума за дялово разпределение за
исковия период в размер на 31.54лв. не е заплатена, като доколкото претенцията е
заявена именно за тази сума, искът се явява изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху
доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно изпадането в забава
на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период.
Искът за мораторна лихва е предявен за сумата от 3.65лв. за периода 15.09.2020г.
– 20.09.2021г. При изслушването на вещото лице по изготвената съдебно—счетоводна
експертиза в проведеното на 19.05.2023г. открито съдебно заседание, експертът посочи
изрично, че плащането на сумата за топлинна енергия е извършено преди 15.09.2020г.
По гореизложената аргументация доколкото се установи по делото, че главното
вземане е платено преди началната дата на акцесорната претенция, същата се явява
неоснователна, доколкото ответникът не е изпаднал в забава, респективно искът за
сумата от 3.65лв. се явява неоснователен.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху
дяловото разпределение.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 6.50лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции в общ размер 41.69лв., уважената част е в размер на 31.54лв., респективно
отхвърлената част е в размер на 10.15лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 500.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 125.00лв. – държавна такса в исковото
производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
200.00лв. – депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 378.27лв.
На ответника следва да се признаят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00лв., доколкото в приложения на л. 68 Договор за правна защита и
съдействие е отразено, че сумата е заплатена в брой, респективно в тази му част, по
аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г., договорът има характер на
разписка, удостоверяваща заплащането на уговореното възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
3
с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 97.38лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Е. Й. Е.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ сумата от
31,54 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2019
г. – м.04.2021г. за обект с абонатен № ******, представляващ ап. 55, находящ се в
/АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
31.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47371/2022 г., по описа
на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3,65 лв. –
мораторна лихва върху платена цена за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2020г. – 20.09.2021г. и сумата от 6,50 лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 31.08.2019г. – 09.08.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Й. Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 378.27лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Е. Й. Е., ЕГН **********, сумата от 97.38лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „П. И.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4