№ 292
гр. Варна, 02.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600195 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от процесуалния представител на подс.К. Д., с която
моли съда да бъде разрешено на подсъдимия да посети близките си и сподели
тяхната скръб по повод смъртта на съпругата на неговия баща-О. Д.а. Към
молбата са приложени епикризи за заболяването на Д.а и акт за смърт от
01.11.2023г.
Настоящият състав намира, че искането е допустимо,но преценено по
същество-неоснователно.
Действително, националното законодателство не предвижда
възможността да се получи разрешение за излизане на лица, които търпят
мярка за неотклонение „задържане под стража“, а само за такива, които
изтърпяват наложено наказание „лишаване от свобода“/чл.447,ал.1 от НПК/.
В конкретната хипотеза законът предвижда транспортиране на задържани
лица само до съдебни институции и за лечение/чл.150 от ЗИНЗС/.
Изложеното само по себе си не води до отказ от разглеждане на
молбата.
Чл.8 от ЕКПЧ гарантира правото на зачитане на личния и семеен живот,
като намесата на държавните органи в упражняване на това право е допустима
единствено в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност,
за предотвратяване на безредици и за защита морала и здравето на другите,
т.е. да бъде пропорционална на преследваната цел .
Отказът да се разреши на задържан да присъства на погребение на свой
роднина е разгледан по делото „Вецев срещу България“, като е прието, че
същия представлява намеса в неговите права по чл.8 от Конвенцията. Видно
1
от решението, националните съдилища са длъжни при подобна молба да
разгледат нейната основателност, като при преценката за нейната
необходимост, следва да съобразят степен на опасност на задържаното лице,
неговото процесуално поведение, естеството на извършеното престъпление и
гаранциите за връщането му в затвора.
В конкретния казус, подс.Д. е поискал правото да се види със своите
близки и сподели скръбта на същите по повод кончината на Д.а, т.к. към
03.11.2023г., тялото на починалата вече ще бъде положено в крематориума в
гр.Варна.
Настоящият състав намира, че въпреки наличието на родствени връзки
между починалата и подсъдимия, същите не са от естество „кръвни връзки“,
както между майка и син, което представлява съществен компонент от
съдържанието на личен живот на всеки човек. По делото не са представени
данни и за твърдени близки отношения с Д.а, които могат да обусловят
приложението на чл.8 от Конвенцията. На следващо място, поклонението на
починалата се провежда на 02.11.2023г. и в този смисъл искането на
подсъдимия не е за присъствие на траурен ритуал, а за оказване на
съпричастност на неговия баща по повод кончината на съпруга му.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът счита, че целените с искането
последици биха могли да бъдат постигнати и при евентуално свиждане на
подсъдимия с неговия баща в условията на следствения арест/затвора/. В този
смисъл искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от процесуалния представител
на подс.К. Д. да бъде разрешено извеждането му от Затвора на 03.11.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2