№ 326
гр. Пловдив , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501949 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба депозирана от Г. СТ. КР. с ЕГН-
********** от гр.Пловдив, ул.“***, чрез процесуалния му представител адв. Н.К., със
съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ №53, Дом „Васил Левски“ ,ет.1, офис №10
против действията на ЧСИ Тодор Луков с рег.№820, с район на действие ПОС по изп.д.
№20208200400163, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху
несеквестируемо имущество, а именно запор върху банкова сметка на длъжника, в която
последният твърди, че постъпват единствено суми от НОИ, които са социалната пенсия на
длъжника. Навеждат доводи за незаконосъобразност на наложения запор, като се твърди че
изпълнението е насочено срещу социална пенсия, които средства са несеквестируеми по
смисъла на чл.446 ГПК. Навеждат се оплаквания, че е удържана парична сума от
банковата сметка на длъжника, преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Иска
се отмяна на действията на ЧСИ Тодор Луков, изразяващи се в налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника.
Направено е искане от жалбоподателя да бъде освободен от заплащането на такси и
разноски в настоящото производство, поради липсата на достатъчно средства да ги заплати.
Взискателят в изпълнителното производство – ответник по жалбата не взима
становище.
Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Тодор Луков с район на действие ПОС на
основание чл.436, ал.3 ГПК, в които е изразено становище за допустимост на жалбата, а
по същество относно нейната неоснователност.
1
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Изпълнително дело изп.д.№20208200400163 по описа на ЧСИ Тодор Луков, с рег.
№820 с район на действие ПОС, е образувано на 08.06.2020г. по възлагателно писмо
депозирано от Председателя на районен съд - Ц. въз основа на издаден в полза на
районния съд изпълнителен лист, с който жалбоподателят е осъден да заплати на
кредитора парични суми.
За удовлетворяване вземането на кредитора са изискани справки за
имущественото състояние на длъжника. Не са открити данни за трудови договори на
длъжника. С разпореждане от 28.07.2020г. ЧСИ Луков е наложил запор върху всички
настоящи и бъдещи вземания по банковите сметки на длъжника открити в Юробанк
България АД и нейните клонове до размера на дълга по делото. В отговор на запорното
съобщение от Юробанк България АД е постъпила информация, че по открита сметка на
длъжника липсва авоар.
На 24.02.2021г. е постъпила сумата в размер на 345.59лв, в изпълнение на запор на
банковите сметки. На 25.02.2021г. е постъпило възражение от длъжника адресирано до ЧСИ
Луков, с оплаквания че удържаната сума е от социална пенсия и същата е несеквестируема
по смисъла на закона.
По допустимостта на жалбата:
Доколкото жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на вземането, към
което е насочено изпълнението, то настоящият съдебен състав приема, че жалбата против
действията на съдебния изпълнител, насочени към налагане на запор върху банкова сметка
на длъжника се явява допустима./ В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно Решение №2 от 26.06.2015г.
на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г./.
От представените писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че
жалбоподателят няма достатъчно средства да заплати следващата се държавна такса за
обжалване действията на съдебния изпълнител и разноски, поради което последният следва
да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски в настоящото
производство.
По основателността на жалбата:
Обжалва се действие на ЧСИ, с което изпълнението е насочено към налагане на
запор върху банкова на длъжника, в която последният твърди, че постъпват единствено суми
от НОИ, които са социалната му пенсия. Твърди се, че незаконосъобразно изпълнението е
насочено върху несеквестируемо вземане. Съдебната практика е единна, че съгласно чл.
446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и
2
пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само
секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на
минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така
и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на
дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни
вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. /така и т.3 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. С оглед така цитираната законова
разпоредба, налице е определен несеквестируем минимум от определени по вид доходи на
длъжника- трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за
труд, както и върху пенсия, от които, съобразено техния размер, не може да се удържа
определената в закона част.
От данните по делото се установява, че от направена справка в НОИ, за периода от
01.2015г. до 03.2021г. няма данни длъжникът да получава доход от пенсия и добавка /УП-8/
./ л.40 от изп.дело/. Съгласно извлечение от банковата сметка на длъжника за периода
01.01.2020г. до 20.08.2020г. е постъпвала месечно сумата от 350лв от лицето Е.А.Ш., с
основание захранване.
В конкретният случай, с оглед представените по делото доказателства не би могло
да се приеме, че принудителното изпълнение е насочено върху несеквестируемо
имущество, с наложения запор върху банкова сметка на длъжника, доколкото не са налице
данни по сметката да постъпват суми от НОИ, които са социалната пенсия на длъжника, в
какъвто смисъл са твърденията на последния.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав приема жалбата за неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСВОБОЖДАВА Г. СТ. КР. с ЕГН-********** от гр.Пловдив, ул.“*** от
заплащането на държавна такса и разноски в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от Г. СТ. КР. с ЕГН-********** от
гр.Пловдив, ул.“***, чрез процесуалния му представител адв. Н.К., със съдебен адрес:
гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ 053, Дом „Васил Левски“ ,ет.1, офис №10 против
действията на ЧСИ Тодор Луков с рег.№820, с район на действие ПОС по изп.д.
№20208200400163, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху
3
несеквестируемо имущество, а именно запор върху банкова сметка на длъжника Г. СТ.
КР..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4